Определение № 586 от 23.06.2025, Окръжен съд - Ловеч
- Съд
- Окръжен съд - Ловеч
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 346/2025
- Вид
- Определение № 586
- Подписан
- 23.06.2025
- В сила
- 11.07.2025
- Състав
- МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА, ПЛАМЕН ПЕНОВ, ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 253 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 262, ал. 2, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 278, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 60, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 63, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 586 гр. Ловеч, 23.06.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20254300500346 по описа за 2025 година Производството е образувано по частна жалба от „Уникредит Булбанк“ АД, подадена чрез пълномощника адв. А. А. против разпореждане № 884/27.03.2025 г., по ч.гр.д. № 1240/2024 г. на РС Ловеч, с което съдът е върнал като просрочена жалба вх. № 3830/26.03.2025 г., подадена частния жалбоподател против разпореждане № 532/25.02.2025 г., по ч.гр.д. № 1240/2024 г. на РС Ловеч в частта, с която районният съд спира принудителното изпълнение на издадената заповед за изпълнение по отношение на длъжника „*****“ ООД.
В частната жалба са направени оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт и е изведено искане за отмяната му. Според частния жалбоподател, районният съд не е отчел, че в срока за обжалване от „Уникредит Булбанк“ АД е подадена молба за отмяна по реда на чл. 253 ГПК на разпореждане № 532/25.02.2025 г., по ч.гр.д. № 1240/2024 г. на РС Ловеч в частта, касаеща длъжника „*****“ ООД, че при евентуално уважаване на молбата, едновременното обжалване на спирането на изпълнението по отношение на дружеството би било лишено от смисъл, че след като съображенията в частна жалба вх. № 3830/26.03.2025 г. преповтарят дословно тези, изложени в подадената в срока за обжалване молба вх. № 3830/26.03.2025 г., следвало да се приеме, че тя е подадена в срок. В частната жалба е направено искане за отмяна на разпореждане № 884/27.03.2025 г., по ч.гр.д. № 1240/2024 г. на РС Ловеч и за администриране на върнатата частна жалба вх. № 3830/26.03.2025 г.
Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок, от лице, за което е налице правен интерес от обжалване, и против подлежащ на обжалване съдебен акт – разпореждане за връщане на частна жалба (чл. 275, вр. 262, ал. 3 ГПК). Съдът приема, че едноседмичният срок по чл. 274, ал. 1 ГПК е спазен, защото частната жалба е подадена на 11.04.2025 г., а атакуваното с нея разпореждане е връчено на 04.04.2025 г.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От фактическа страна се установява следното:
С разпореждане № 532/25.02.2025 г., по ч.гр.д. № 1240/2024 г. на РС 1
Ловеч, съдът указал на „Уникредит Булбанк“ АД в едномесечен срок от получаване на съобщението да предяви иск за установяване на вземането си против солидарните длъжници „*****“ ООД и С. Н. П. за заплащане сумите по издадената против тях заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист и да представи доказателства за предявяването, като предупредил банката, че при неизпълнение на дадените указания, заповедта за незабавно изпълнение ще бъде обезсилена (частично или изцяло). С разпореждането съдът спрял на основание чл. 415, ал. 2 ГПК изпълнението на заповедта за незабавно изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д. № 1240/2024 г. на РС Ловеч.
Разпореждането е връчено на „Уникредит Булбанк“ АД, чрез адв. А. Н.
А., на 17.03.2025 г.
На 18.03.2025 г. от „Уникредит Булбанк“ АД, чрез адв. А. Н. А., е подадена молба вх. № 3472/18.03.2025. на РС Ловеч, с която е поискано от съда да отмени на основание чл. 253 ГПК разпореждане № 532/25.02.2025 г., по ч.гр.д. № 1240/2024 г. на РС Ловеч, в частта, касаеща „*****“ ООД, а в условията на евентуалност, в случай, че съдът не отмени сам разпореждането си, да продължи с още седем дни срока за обжалване на разпореждане № 532/25.02.2025 г. в частта за спиране на незабавното изпълнение на издадената заповед за изпълнение, считано от произнасянето на съда по молба вх. № 3472/18.03.2025. на РС Ловеч.
С разпореждане № 845/25.03.2025 г., по ч.гр.д. № 1240/2024 г. на РС Ловеч, съдът оставил без уважение молба вх. № 3472/18.03.2025 г. за отмяна на основание чл. 253 ГПК разпореждане № 532/25.02.2025 г., по ч.гр.д. № 1240/2024 г. на РС Ловеч, в частта, касаеща „*****“ ООД, а евентуалното искане за продължаване на срока за обжалване, като процесуално недопустимо.
Разпореждането е връчено на „Уникредит Булбанк“ АД, чрез адв. А. Н.
А., на 02.04.2025 г.
С молба вх. № 3472/18.03.2025. на РС Ловеч от „Уникредит Булбанк“ АД е представено копие от подадената от банката против С. Н. П. и „*****“ ООД искова молба, с която е предявен иск за установяване на вземанията по заповедта за незабавно изпълнение.
На 25.03.2025 г. от „Уникредит Булбанк“ АД, чрез адв. А. Н. А., е подадена жалба против разпореждане № 532/25.02.2025 г., по ч.гр.д. № 1240/2024 г. на РС Ловеч.
С разпореждане № 884/27.03.2025 г., по ч.гр.д. № 1240/2024 г. на РС Ловеч, съдът е върнал жалбата като просрочена. В мотивите на обжалваното разпореждане съдът е приел, че жалба е подадена след изтичане на срока за обжалване, чиито последен ден е 24.03.2025 г., доколкото атакуваното разпореждане е връчено на 17.03.2025 г.
От правна страна съдът приема следното:
Разпореждането за връщане на жалбата е правилно. Решаващият извод на районния съд за просрочие на частната жалба е изграден на законосъобразно броене на срока за обжалване и на вярна интерпретация на направеното в разписката удостоверяване относно датата на получаване на съобщението – 17.03.2025 г. Броен от този ден и според правилото на чл. 60, ал. 5 ГПК, едноседмичният срок за обжалване изтича на 24.03.2025 г., частната жалба е подадена на следващия ден 25.03.2025 г. (чрез ЕПЕП), т.е.
2 след изтичане на срока, поради което тя подлежи на връщане (чл. 275, вр. чл.
262, ал. 2, т. 1 ГПК). Ето защо разпореждането на районния съд за връщане на частната жалба е правилно и следва да се потвърди.
Съдът намира за неоснователни оплакванията в частната жалба.
Обстоятелството, че частният жалбоподател е подал молба за отмяна по реда основание чл. 253 ГПК на разпореждане № 532/25.02.2025 г., по ч.гр.д. № 1240/2024 г. на РС Ловеч, не влияе върху започналия да тече срок за обжалване в другата му част, с която е постановено спиране на изпълнението на заповедта за изпълнение – молбата по чл. 253 ГПК нито го прекъсва, нито го спира. Искането в молба вх. № 3472/18.03.2025. на РС Ловеч за продължаване на срока за обжалване на разпореждане № 532/25.02.2025 г. в частта за спиране на незабавното изпълнение на издадената заповед за изпълнение, считано от произнасянето на съда по молба вх. № 3472/18.03.2025. на РС Ловеч, противоречи на закона (чл. 63, ал. 3 ГПК), затова то не би могло да бъде уважено от съда правомерно.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 278, ал. 1 ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 884/27.03.2025 г., по ч.гр.д. № 1240/2024 г. на РС Ловеч, с което съдът е върнал като просрочена жалба вх. № 3830/26.03.2025 г., подадена от частния жалбоподател против разпореждане № 532/25.02.2025 г., по ч.гр.д. № 1240/2024 г. на РС Ловеч.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния касационен съд при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, в едноседмичен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3