Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 28 от 08.01.2024, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 6455/2023
Вид
Решение № 28
Подписан
08.01.2024
В сила
19.03.2024
Състав
Иван Георгиев Калибацев

Цитирани разпоредби

  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 174, ал. 3 пр.1 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. Пловдив, 08.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Г. Калибацев при участието на секретаря Маргарита Ив. Георгиева като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно наказателно дело № 20235330206455 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 23-0438-000374/ 04.05.2023г. на Началник Сектор в ***, с което на А. Г. Г., с ЕГН: **********, от *** на осн. чл.174, ал.3, пр.1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП / са наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 пр.1 от ЗДвП, като са му били отнети и 12 контролни точки.

Жалбоподателят, в депозираната до съда жалба, моли съда да отмени процесното наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно, без да сочи мотиви за оплакванията си. Редовно призован за съдебно заседание, не се явява.

Въззиваемата страна Началник Сектор в ***, редовно призована, не изпраща процесуален представител в съдебно заседание.

С административната преписка е постъпило становище, в което се сочи, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и моли Съда да го потвърди изцяло.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в предвидения от закона седмодневен срок, предвид което е допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На 13.04.2023г., около 22:40 часа, в гр. Пловдив на бул.„Цар Борис Трети 1

Обединител” до № 31, служители на ***, сред които и св.Д. М. спрели за проверка лек автомобил Ауди Q7 с рег.№ ***, собственост на Д. П., ЕГН:

**********, който се движел в посока юг-север, управляван от жалбоподателя А. Г.. В хода на проверката на полицейските служители им направило впечатление, че водачът А. Г. миришел силно на алкохол.

Поканили същия да бъде изпробван с техническо средство АЛКОТЕСТ ДРЕГЕР 7510 ARNA - 0179 за наличие на алкохол в издишания въздух, но същият отказал с мотив, че бил употребил алкохол. Предвид на това бил издаден и талон за медицинско изследване с № 119496 за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта.

За констатираните нарушения св. Д. М. съставил акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ GA № 679589/13.04.2023г., в който посочил за нарушенa разпоредбата на чл.174, ал.3 пр.1 от ЗДвП. АУАН бил съставен в присъствието на жалбоподателя, който се запознал със съдържанието му, но отказал да подпише акта и това било удостоверено в присъствието на свидетел. Като доказателства били иззети СУМПС № *** и контролен талон № ***.

В срока по чл. 44 от ЗАНН не постъпили писмени възражения от жалбоподателя. Въз основа на съставения АУАН, наказващият орган издал обжалваното наказателно постановление /НП/, като било вписано установеното обстоятелство, че А. Г. не бил изпълнил предписанията за изследване на биологични проби за химическо лабораторно изследване на концентрацията на алкохол в кръвта.

Описаната фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин както от приложените по делото писмени доказателства, така и от гласните такива.

В хода на съдебното следствие в качеството на свидетел бе разпитан полицейския служител Д. М. М.. От показанията му се установява, че на 13.04.2023г. между 22 и 23ч. вечерта спрели за проверка жалбоподателя, който управлявал МПС. Жалбоподателя миришел на алкохол, като бил поканен да даде проба с техническо средство, но жалбоподателя отказал, защото признал, че е употребил алкохол. След това му издали талон за изследване.

Съдът кредитира показанията на свидетеля като достоверни, логични, последователни и изцяло кореспондиращи с приобщените по делото писмени доказателства.

При така изложената по делото фактическа обстановка Съдът приема следното от правна страна:

Съгласно нормата на чл.174, ал.3 ЗДвП „Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с 2 доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.

Настоящият съдебен състав счита за установено по несъмнен и категоричен начин от обективна и субективна страна извършено от А. Г. Г. нарушение по чл.174, ал.3 пр.1 ЗДвП. По категоричен начин бе установено от доказателствата по делото, че на процесната дата и място той е бил обект на извършена проверка за употреба на алкохол, в хода на която същият категорично е отказал да даде проба за алкохол посредством техническо средство АЛКОТЕСТ ДРЕГЕР 7510 ARNA – 0179, а при издаден талон за медицинско изследване, жалбоподателят не се явил и в медицинското заведение на кръвна проба, което обстоятелство е било вписано в НП.

Не беше опровергана и презумптивната доказателствена сила на съставения АУАН, напротив – посоченото в него се потвърждава от свидетелските показания на разпитаня свидетел, които показания Съдът кредитира като логични и непротиворечиви, изхождащи от непредубеден източник и изцяло кореспондиращи на писмените доказателства по делото.

В хода на съдебното следствие не бяха ангажирани никакви доказателства от страна на жалбоподателя в подкрепа на изложените в бланкетната жалба твърдения.

Водачът е извършил виновно нарушението, като при наличието на точна правна квалификация на същото, правилно наказващият орган е посочил и съответната санкционна разпоредба в наказателното постановление. Нормата на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП едновременно съдържа хипотезата и санкцията за нарушението, като е предвиден определен размер на глобата от 2000 лева, както и срок на лишаването от право на управление на МПС от две години, които наказания са фиксирани и не могат да бъдат редуцирани от страна на Съда.

Ето защо настоящата съдебна инстанция намира, че основателно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Г. за така вмененото му нарушение по ЗДвП.

Настоящият случай не може да се определи като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушението не разкрива по-ниска степен на обществена опасност от типичната за този вид нарушения. Отделно от това, прави впечатление приложената по делото справка за нарушител/водач, видно от която се установява, че жалбоподателят многократно е нарушавал ЗДвП, което е безспорна индиция, че коментираното нарушение не е изолиран случай. Посоченото представлява допълнително основание да не се приложи тази норма.

3

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП, са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на отговорността на жалбоподателя, не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството.

Правилно на основание Наредба № Iз-2539 на МВР на жалбоподателя са били отнети 12 контролни точки за установеното нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП.

Предвид това и гореизложените мотиви, съдът счита, че обжалваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено изцяло.

С оглед на изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0438-000374/ 04.05.2023г. на Началник Сектор в ***, с което на А. Г. Г., с ЕГН:

**********, от *** на осн. чл.174, ал.3, пр.1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП / са наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 пр.1 от ЗДвП, като са му били отнети и 12 контролни точки.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му пред Административен съд гр.Пловдив по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4