Определение № 932 от 09.07.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 932 гр. Плевен, 09.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно частно гражданско дело № 20264400500626 по описа за 2026 година Производство по чл. 248 ал.3 ГПК.

С определение на Плевенски РС № 1838/20.04.2026 г., постановено по гр. дело № 4758/2025г.по описа на ПРС е оставено без уважение искането на ответника,чрез адв.Х. М. от САК, с вх. № 6238/27.02.2026 г. за изменение на решение № 121/03.02.2026 г., постановено по гр. дело № 4758/2025г.по описа на ПлРС в частта за разноските относно присъденото адвокатско възнаграждение, като неоснователно.

Срещу така постановеното определение е постъпила частна жалба от „СТИК-КРЕДИТ“ АД, гр.София, ЕИК 202557159 чрез Адвокатско дружество „***“ чрез адв. Х. М. от САК, с която същото се обжалва като неправилно.

Твърди се, че делото е заведено при условията на злоупотреба с право, като искането е да бъде отказано присъждане на разноски за повече от едно производство, предвид установената злоупотреба с право, изразяваща се в образуването на 20 производства, вместо на едно. Също така, се твърди недобросъвестно поведение на ищеца, изразяващо се в деклариране на неверни данни за имущественото му състояние, поради което в голяма част от делата между същите страни е представял договор за правна помощ, в който е посочено,че е материално затруднен, вкл. и по настоящото дело, по което първоначално е представен договор за правна помощ при условията на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА, а впоследствие ищецът е представил договор за правна помощ с уговорено възнаграждение в размер на 480 лв., платени в брой, тъй като е установено, че не е материално затруднено лице. По отношение на присъденото адвокатско възнаграждение се посочва, че същото следва да е съобразено с Решението на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело С-438/22, като в случая, освен вида на делото, количеството извършена работа, правната и фактическа сложност и процесуално поведение на страните, следва да се 1 съобразят и допълнителни критерии, произтичащи от спецификата на спора, което налага извода, че справедливият размер на адвокатското възнаграждение следва да е в значително по-нисък размер от посочения ориентир в Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

В заключение, жалбоподателят моли съда, да отмени обжалваното определение на ПлРС, с което е оставена без уважение подадената молба по чл. 248 ГПК и да постанови друго,с което да откаже присъждане на претендираните от ищеца разноски,а при евентуалност, да ги намали значително.

Ответникът по частната жалба М. В. И. - ищец пред ПРС чрез своя пълномощник – адвокат М. М. от АК Пловдив е депозирал писмен отговор в срока по чл.248 ал.2 ГПК, с който е взето становище,че доводите в жалбата, че е налице злоупотреба с право са неоснователни,като се посочва, че практиката да се завеждат искови производства срещу кредитори за недействителност на договори за паричен заем или техни клаузи следва от това, че самите кредитори сключват договори за заем, в които са уредени еднотипни клаузи за неустойки, допълнителни възнаграждения, такси и т.н. В този смисъл, кредиторът не може да черпи благоприятни последици от собственото си недобросъвестно поведение, тъй като е могъл да откаже, подобно на потребителя, сключването на договора или добавянето на клаузи, които са вероятно неравноправни или недействителни. По отношение на размера на адвокатското възнаграждение, се изразява становище,че същото е справедливо, тъй като по такова дело се изисква предварителна подготовка, включваща запознаване с актуалната практика на ВКС и СЕС, която е обилна, а материята, разглеждана в съдебните решения е сложна,тъй като изисква познаване както на националното, така и на европейското законодателство.

В заключение, ответникът моли съда, да остави без уважение депозираната частна жалба.

Окръжният съд като прецени изложените в частната жалба оплаквания и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК,от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е допустима.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С решение на ПРС № 121/03.02.2026 г., постановено по гр.д. № 4758/2025 г. на основание чл.55, ал.1, т.1 от ЗЗД „СТИК КРЕДИТ“ АД, ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление в гр.Шумен, ул. Оборище №13Б, представлявано от С. Н. Т. е осъдено да заплати на М. В. И.,ЕГН **********, с настоящ адрес в гр.Плевен, сумата от 153 лева като недължимо платена по недействителен договор за кредит №1207053/17.11.2024г.,ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 01.08.2025г. до окончателното й изплащане.

Със същото решение на ПРС на основание чл.78, ал.1 от „СТИК 2

КРЕДИТ“ АД, ЕИК 202557159 гр.София е осъдено да заплати на М. В. И., ЕГН ********** от гр.Плевен направените по делото разноски, както следва – 50 лв.за държавна такса, 2,70 лв.за такса препис и 240 лв.с ДДС за адвокатско възнаграждение.

Решението на ПРС в частта, в която е уважен предявения иск по чл.55,ал.1 ЗЗД , не е обжалвано от страните и е влязло в сила.

От ответника „СТИК КРЕДИТ“ АД е депозирана молба по чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските

За да постанови обжалваното определение, с което молбата по чл.248 ГПК е оставена без уважение, ПРС е приел, че е съобразена спецификата на конкретния случай и действителната фактическа и правна сложност на делото, като в съдебното решение подробно е обсъден въпросът с разноските.ПРС е приел,че вече се е произнесъл по направеното възражение за прекомерност от ответника.

Въззивната инстанция изцяло споделя като правилни тези правни изводи на ПРС.

С исковата молба ищецът М. И. е предявил два обективно съединени иска-установителен иск с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД във вр.с чл.22 ЗПК за недействителност на договор за потребителски кредит и осъдителен иск с правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД за връщане на недължимо платени суми по договора.Към ИМ първоначално е представен договор за правна защита с адвокат М. М. от АК Пловдив ,съгласно който пълномощникът осъществява безплатна правна помощ по реда на чл.38 от ЗА. Впоследствие ищецът е оттеглил установителния иск по чл.22 ЗПК и с определение на ПРС №5167/14.10.2025 г.на основание чл.232 от ГПК частично е прекратено производството по гр.дело № 4758/2025 г. по описа на ПРС, поради оттегляне на иска за недействителност на договора за потребителски кредит № 1207053/17.11.2024 г.,сключен между страните.Производството по делото е продължило по отношение на осъдителния иск с правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД, който е уважен изцяло с влязлото в сила решение.

В хода на съдебното производство пред ПРС е представен договор за правна защита, съгласно който ищецът е заплатил на своя пълномощник– адвокат М. М. от АК Пловдив адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв.с ДДС.

От ответника „СТИК КРЕДИТ“АД е направено възражение за прекомерност на адв.възнаграждение на ищеца по чл.78,ал.5 ГПК.Плевенски РС е уважил това възражение,като адв. възнаграждение на ищеца е намалено до размер на 240 лв.с ДДС.В мотивите на постановеното решение съдът е съобразил,че делото не се отличава с голяма фактическа и правна сложност, преценено е,че адвокатът на ищеца е извършил дейност по изготвяне и депозиране на исковата молба,както и на две становища за съдебно заседание.

Първоинстанционният съд е съобразил и задължителното за съдилищата 3 решение на Съда на Европейския съюз от 24.01.2024г. по дело С-438/22.

Окръжният съд изцяло споделя тези съображения на ПРС както за наличие на предпоставките за редуциране на адв.възнаграждение,така и относно размера,до който същото е намалено.

Неоснователни са изложените в частната жалба оплаквания, че делото е заведено при условията на злоупотреба с право. Фактът, че са образувани множество дела между същите страни, сам по себе си не води до извод за злоупотреба с права,доколкото се касае за отделни и самостоятелни правоотношения по различни договори за потребителски кредити, сключени между страните.Обстоятелството, че ищецът е упражнил процесуалните си права,предявявайки отделни искове за недействителност на няколко договора за потребителски кредит самостоятелно, по което са образувани 20 дела, че същите не са предявени за разглеждане в едно производство, не обуславя извода за недобросъвестност, с цел генериране на разноски. Разпоредбата на чл.210 ал.1 от ГПК дава възможност на ищеца с една искова молба да предяви няколко иска срещу същия ответник, ако са подсъдни на същия съд и подлежат на разглеждане в едно производство, но не следва да се тълкува, че това е императивно задължение на ищеца. В ГПК не е предвидено подобно задължение ищецът да предяви всичките си претенции срещу даден ответник в едно съдебно производство. Няма основание при решаване на въпроса за дължимите деловодни разноски по едно конкретно гражданско дело, съдът да изследва и да взема предвид присъдените в полза на ищеца деловодни разноски по други граждански дела със същия ответник. В случая, с доклада на съда по чл.146 от ГПК, който е приет за окончателен по делото, първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на ответника за съединяване на посочени от същия дела.След като е безспорно, че заведените пред ПРС няколко граждански дела между едни и същи страни не са съединени по реда на чл.213 от ГПК, няма основание съдът да преценява присъдените разноски по другите дела. В конкретния случай, приложение следва да намери разпоредбата на чл.81 от ГПК, която предвижда, че във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. В този смисъл, съдът дължи произнасяне по направените деловодни разноски, единствено с оглед изхода на спора по настоящото дело.

По изложените съображения, Окръжният съд намира, че молбата по чл.248 от ГПК,депозирана от „СТИК КРЕДИТ“ АД, ЕИК 202557159 за изменение решението на ПРС в частта за разноските относно присъденото адвокатско възнаграждение е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Изводите на ПРС съвпадат с тези на въззивната инстанция, поради което обжалваното определение на ПРС по реда на чл.248 ГПК следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Водим от горното, Окръжният съд

4

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1838/20.04.2026г. на Плевенски районен съд, постановено по гр. дело № 4758/2025 г. по описа на същия съд.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.248 ал.3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5