Решение № 192 от 28.05.2026, Районен съд - Гоце Делчев

РЕШЕНИЕ

№ 192 гр. Гоце Делчев, 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Костадин Д. Попов при участието на секретаря Цветомира Й. Къркъмова като разгледа докладваното от Костадин Д. Попов Гражданско дело № 20241220100456 по описа за 2024 година

Обстоятелства по делото.

Производството е по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗС.

Образувано е по искова молба на Г. И. Ц. от с. К, общ. Х. обл. Бл. против А.

И. Ц. от същото село, с която е предявен иск за съдебно разпределение на ползването на съсобствен недвижим имот, представляващ УПИ IV-77, кв.23 по плана на с. К., общ. Х., обл. Бл., ведно с тавана и мазетата на изградената в него жилищна сграда и обекти на допълващото застрояване.

В исковата молба се твърди, че страните са съсобственици при равни квоти – по 1/2 идеална част, на процесния недвижим имот, както и на изградените в него стопански постройки, навес /лятна кухня/, гаражни и складови помещения, таван и мазета в жилищната сграда. Твърди се, че между страните е налице спор относно начина на ползване на имота и постройките в него, като доброволно разпределение не е постигнато, поради което се иска съдът да извърши разпределение на ползването съобразно правата на страните.

Правна квалификация.

Предявеният иск е с правно основание чл.32 ал.2 от ЗС.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника А. Ц., с който искът се оспорва като неоснователен. Твърди се, че между страните е било налице устно неформално разпределение на ползването, което не е вредно за общата вещ. Оспорва се характерът на гаража като част от жилищната сграда, като се поддържа, че представлява самостоятелен обект на допълващото застрояване.

Ответникът не оспорва квотите на съсобственост в общия имот.

Във фактическо отношение от събраните доказателства се установи следното:

1

Не е спорно между страните, а и се установява от представените по делото писмени доказателства, че Г. И. Ц. и А. И. Ц. са съсобственици при равни права – по 1/2 идеална част, на УПИ IV-77 от кв.23 по плана на с. К., община Х., област Бл., ведно с построените в имота сгради и постройки, като всеки от двамата притежава в самостоятелен дял по един жилищен етаж от изградената в имота жилищна сграда.

По делото е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза за установяване на възможните варианти за разделяне на ползването, която съдът възприема изцяло като обективна и пълна.

От заключението на вещото лице се установява, че в процесния имот са изградени следните сгради и обекти на допълващото застрояване: жилищна сграда със застроена площ 121,50 кв.м.; гараж, изграден откъм източната фасада на жилищната сграда – 21,68 кв.м.; складово помещение, изградено свързано от юг с гаража – 17,68 кв.м.; лятна кухня – 24,20 кв.м.; стопанска постройка със застроена площ 44,23 кв.м., състояща се от четири складови помещения; тераса със застроена площ 30,09 кв.м.

Установява се още, че гаражът и складовото помещение разположено зад него не представляват част от жилищната сграда, а са самостоятелни обекти на допълващото застрояване, както и че за част от обектите не са представени строителни книжа.

Вещото лице е предложило два варианта за разпределение ползването на дворното място и допълващото застрояване, както и вариант за разпределение на мазетата и таванските помещения.

По отношение на складовите помещения в полуподземния етаж вещото лице е предложило един вариант, при който ищецът Г. Ц. да ползва складовите помещения в старата част на жилищната сграда с полезна площ 23,30 кв.м., а ответникът А. Ц. да ползва складовите помещения в новата част на жилищната сграда с полезна площ 27,68 кв.м., което съответства в максимална степен на установеното към момента фактическо ползване. По отношение на таванския етаж е предложено обособяването на два равностойни дяла с площ по 50,05 кв.м., съответстващи на правата на страните в съсобствеността.

По отношение на допълващото застрояване и дворното място вещото лице е предложило два варианта за разпределение, подробно отразени в заключението и приложените към графични материали.

При така установеното във фактическо отношение съдът намира следното.

Относно допустимостта.

Предявения иск е допустим, същия е депозиран до надлежния съд, от процесуално легитимирана страна имаща правен интерес от предявяването му и срещу надлежен ответник.

Искът по чл.32 ал.2 от ЗС е средство за осъществяване на съдебна администрация между съсобственици и е насочен към разпределение на използването на обща вещ съобразно участието в съсобствеността. След като страните по настоящия спор са съпритежатели на процесния имот и не могат да постигнат съгласие относно начина на ползването му, за всеки от тях е налице правен интерес да поиска съдебна намеса за разпределяне на ползването, в съответствие с правата в общността. Неоснователно е в тази връзка възражението 2 на ответника, че е налице доброволно разпределение на ползването, изключващо правен интерес от съдебната намеса. По делото не се установи наличието на трайно постигнато съгласие между страните относно начина на ползване на всички обекти в имота, което да е безспорно към момента на предявяване на иска и да изключва необходимостта от съдебна намеса. Самото наличие на висящ спор между страните относно начина на ползване обуславя правния интерес от предявяване на иска по чл.32, ал.2 от ЗС.

По същество.

Разгледан по същество иска е основателен.

Производството по чл.32, ал.2 ЗС представлява съдебна администрация, при която съдът не разрешава спор за право на собственост, а урежда начина на ползване на съсобствената вещ между съсобствениците съобразно техните права, фактическото положение и предназначението на имота.

В настоящия случай не се спори относно материалноправната легитимация на страните като съсобственици и относно дяловото им участие в съсобствеността, като от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че ищеца и ответника са съсобственици при равни права – по 1/2 идеална част, на процесния недвижим имот, представляващ УПИ IV-77 от кв.23 по плана на с.Копривлен, ведно с построените в имота сгради и постройки, като всеки от двамата притежава в самостоятелен дял по един жилищен етаж от изградената в имота жилищна сграда.

Безспорно по делото се установи също така, че между страните е налице спор относно начина на служене със съсобствения имот и построените в него обекти на допълващото застрояване, като доброволно уреждане на отношенията помежду им не е постигнато.

От назначената по делото съдебно-техническа експертиза, се установява, че върху процесния имот са изградени жилищна сграда, гараж, складови помещения, лятна кухня, стопанска постройка и тераса, подробно индивидуализирани по площ и местоположение в заключението на експерта. От заключението на вещото лице се установява още, че гаражът и складовото помещение, изградени откъм източната фасада на жилищната сграда, не представляват част от жилищната сграда, а самостоятелни обекти на допълващото застрояване.

По експертното заключение, което съда приема за компетентно и обосновано, не се спори, като същото се възприема и от двете страни.

Вещото лице е предложило два варианта за разпределение ползването на дворното място и допълващото застрояване, както и вариант за разпределение на складовите помещения и таванските помещения.

По отношение на складовите помещения в полуподземния етаж и таванския етаж следва да бъде възприет предложения от вещото лице единствен вариант, при който ищецът Г. Ц. да ползва складовите помещения в старата част на жилищната сграда, а ответникът А. Ц. да ползва складовите помещения в новата част на жилищната сграда, което съответства в максимална степен на установеното към момента фактическо ползване и на правата на страните в съсобствеността.

По отношение на дворното място и допълващото застрояване, настоящият съдебен състав намира, че макар и двата предложени варианта да са съобразени с изискванията на закона, и да отговарят на целите на производството, в случая 3 следва да бъде възприет вариант втори от заключението на вещото лице, като порационален, в по-голяма степен съобразен с разположението на жилищната сграда и помощни постройки, и осигуряващ оптимален достъп до частите на отделните съсобственици.

За яснота тук следва да се отбележи, че спора между страните в случая очевидно е обусловен не толкова от липсата на реални възможности за разпределение на ползването на съсобствения имот, а от трайно влошените отношения между страните, всяка от които има своя версия за причините за хроничните им проблеми. По тази причина, изхождайки от собственото си субективно виждане и заинтересованеост, никоя от страните не изложи убедителни аргументи, които да дават категоричен превес на който и да е от двата варианта, предложени от вещото лице. Независимо от това, както вече се посочи, изхождайки от обективните дадености на случая, съдът приема за поцелесъобразен предложеният от вещото вариант втори, който осигурява освен равнопоставеност, но преди всичко оптимален достъп до частите на отделните съсобственици с по-малко възможности за конфликтни точки. При този вариант площите са компактно обособени, като едновременно с това се създава възможност и за двете страни да ползват равностойно както източната, така и западната част от имота, а също и сходни като вид обекти на допълващото застрояване.

Освен това, което е от значение, при вариант втори и за двете страни е осигурен достъп от запад към градинската част през общо дворно място, без да се налага преминаване през други помещения на сградата, така както би се получило при вариант първи от заключението, което до голяма степен ще способства за избягване на бъдещи конфликти между страните и ще осигури нормално и безпрепятствено ползване на имота съобразно неговото предназначение.

Съдът намира също така, че предложеният втори вариант съответства на установеното между страните фактическото положение на място /доколкото същото можа да бъде изяснено от показанията на разпитаните свидетели/, което ще даде възможност, при добра воля, отделните обекти да бъдат ползвани самостоятелно и пълноценно от всяка от страните според предназначението им.

Ето защо съдът намира, че следва да бъде извършено разпределение ползването на процесния имот и построените в него обекти съобразно вариант втори от заключението на вещото лице.

В заключение страните следва да имат предвид и това, че решението на съда по чл.32, ал.2 от ЗС само замества непостигнатото общо съгласие на съсобствениците, то няма вещноправни последици и поради това при изменение на обстоятелствата може да бъде поискано ново съдебно администриране за разпределение на ползването. Няма пречка също така, при достигане на общо съгласие между страните, реалните части предоставени за ползване на страните да бъдат променени или преразпределени извънсъдебно, както и като цяло да бъде договорено друго разпределение на ползването, в случай че се постигне съгласие на двамата съсобственици.

Относно разноските.

С оглед характера на производството по разпределяне ползването на съсобствен недвижим имот разноските следва да бъдат понесени от страните така, както са били направени.

4

Причина съдът да бъде сезиран с искане за разпределение на ползването, е невъзможността съсобствениците да постигнат съгласие за начина, по който същото да бъде извършено, като всеки един от съсобствениците има правото да поддържа определен начин на разпределяне на ползването според своите предпочитания. Невъзможността да се постигне съгласие за начина на разпределяне на ползването не се дължи на виновно поведение на който и да е от съсобствениците, а на несъвпадане на техните становища, основано на правото на всеки един от тях да ползва вещта, според нейното предназначение по избран от него начин. Невъзможността да бъде постигнато съгласие помежду им не е скрепено от закона със санкция и различието в становищата не се счита за виновно поведение, което да води до отговорност за разноски /Реш. № 94/28.03.2012г. на ВКС по гр.д. № 897/2011г., II г. о./.

С оглед изложеното до тук и на основание чл.32 ал.2 от ЗС, съдът РЕШИ: