Решение № 70 от 22.01.2026, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. гр. Хасково, 22.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минчо К. Димитров при участието на секретаря Павлина Ст. Николова като разгледа докладваното от Минчо К. Димитров Гражданско дело № 20255640100461 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Г. П. П., ЕГН: **********, с адрес ************, чрез адв. Д.Т. от АК – Благоевград, против „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, с ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ж.к. „Малинова долина“, ул. “Рачо Петков-Казанджията“ № 4-6, представлявано Райна Иванова Миткова-Тодорова и Тихомир Иванов Вълчев, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че ищцата е длъжник по изп. д. 192/2008 г. по описа на ЧСИ Захари Георгиев Запрянов, peг. № 875 в КЧСИ, образувано въз основа на изпълнителен лист от 08.07.2008 г., издаден от Районен съд Хасково по ч. гр. д. № 1995/2008 г., с първоначален взискател и кредитодател „ПроКредит Банк (България)“ ЕАД. Твърди се, че след образуване на делото била извършена цесия на вземането от страна на взискателя „ПроКредит Банк (България)“ ЕАД към ответника „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, което дружество било взискател и понастоящем по изп. производство. Поддържа се, че всички вземания, обект на изпълнителното дело, са погасени по давност към м. септември 2024 г., тъй като след сключване на договора за цесия между стария и новия кредитор, за периода от 29.06.2019г, взискателят не бил поискал и съответно - ЧСИ не бил предприемал никакви годни изпълнителни действия, поради което към 29.06.2021г. делото било перемирало. Сочи се, че като 1 последица от настъпването на перемпцията, делото следвало да се прекрати и всички действия след този срок били незаконосъобразни. Поддържа се, че към настоящия момент и вземанията, предмет на изпълнението, били погасени по давност, доколкото след 29.06.2019г. липсвали валидно предприети изпълнителни действия по изп. д. № 192/2008г. Независимо от това, към днешна дата срещу ищцата продължавало да е висящо образуваното изп. д.

№192/2008 г. по описа на ЧСИ Захари Георгиев Запрянов. Сочи се, че да да бъде уреден по окончателен начин въпросът относно погасяването по давност на вземане на ответното дружество, било необходимо предявяването на настоящия иск по чл.439, ал. 1 ГПК, който се основавал на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което било издадено изпълнителното основание. Самият изпълнителен лист бил издаден въз основа на Заповед за незабавно изпълнение от 08.07.2008 на PC - Хасково, а погасителната давност била настъпила след това - към месец септември на 2024 г. Твърди се, че към 26.05.2020 г. дългът на ищцата, претендиран от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД бил в размер на 40 700,41 лева - от които: 16 130,40 лв. главница, 20 771,43 лева - лихви и 3 798, 58 лева - разноски. Ищцата счита, че всички тези вземания били погасени по давност, тъй като изпълнителното основание възникнало през 2008 г., а давността се прекъсвала единствено с действие по изпълнението, а не с всяко организационно действие на ЧСИ и/или взискателя, в това число и образуване на ново изпълнително дело. В този смисъл било и Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В настоящия случай от 29.06.2019 г. по изп. д.

№192/2008г. по описа на ЧСИ Захари Георгиев Запрянов не били предприемани никакви валидни изпълнители действия в следващите 5 /пет/ години и съответно - вземанията били погасени по давност. Сочи, че дори да имало принципно годни изпълнителни действия след 5-годишния давностен срок, същите не можели да прекъсват давността, доколкото последната вече била изтекла. От това се налагал извода, че към настоящия момент вземанията по изп. дело се превърнали в естествени задължения, които не подлежат на принудително събиране. Счита, че с изтичането на този – годишен срок се е погасила главницата, а вследствие на това са се погасили и всички акцесорни вземания, а именно - възнаградителна и мораторна лихва. Предвид изложеното, иска постановяване на решение, с което съдът да приеме за установено по отношение на ответника, че ищцата Г. П. П. не дължи на взискателя по изпълнително дело № 192/2008 г. по описа на ЧСИ Захари Георгиев Запрянов „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, сумите предмет на изпълнителен лист от 08.07.2008, издаден от Районен съд - Хасково по ч. гр. д. № 1995/2008 г., а именно: 17 042,34 лв., представляваща главница по Договор за банков кредит Динамо № 060-295620/28.03.2007 г.; 740,19 лв., представляващи просрочени лихви за периода от 04.02.2008 г. до 01.07.2008 г. по Договор за 2 банков кредит Динамо № 060-295620/28.03.2007; 838,95 лв. - наказателна лихва за периода от 04.02.2008 до 01.07.2008 г. по Договор за банков кредит Динамо № 060-295620/28.03.2007 г.; 40,89 лева, дължими разноски по Договор за банков кредит Динамо № 060- 295620/28.03.2007 г.; поради погасяване по давност на посочените вземания. Претендира присъждане на направените разноски по делото.

В едномесечния срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника, който оспорва предявения иск като неоснователен и моли за отхвърлянето му. Излага доводи, че предвидената в закона 5-годишна погасителна давност по отношение на оспореното вземане не е изтекла. Поддържа, че давност по образуваното изпълнително производство не е текла до 06.06.2015г. и е следвало да изтече на 06.06.2020г., както и че последното изпълнително действие по делото е било извършено на 15.05.2020г., когато е била запорирана сума по банковата сметка на длъжника, което действие е прекъснало погасителната давност на вземането. Освен това посочва, че следва да се вземе предвид и обстоятелството, че давността е спряла да тече на 13.03.2020г. с приемане на Закона за мерките и действията по време на извънредно положение, обн. ДВ бр.28 от 24.03.2020г, в сила от 13.03.2020г. Предвид това счита, че към датата на предявяване на иска не е изтекъл предвидения в закона петгодишен давностен срок, поради което вземането не е погасено по давност и предявеният иск е неоснователен.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

С изпълнителен лист от 08.07.2008 г., издаден по частно гр. дело № 1195/2008 г. на ХРС, „Гриик олив“ ЕООД с Булстат: 126639166 и ищцата Г. П.

П. с ЕГН: ********** били осъдени да заплатят на „Про Кредит Банка“ /България/ АД с Булстат: 130598160 солидарно, следните суми: сумата от 18662.37 лева, от която 17042.34 лева – главница, 740.19 лева – просорочени лихви за периода от 04.02.2008г. до 01.07.2008г. и 838.95 лева – наказателна лихва за периода от 04.02.2008г. до 01.07.2008г. и 40.89 лева дължими разноски, по извлечение от счетоводни книги и договор за банков кредит Динамо № 060-295620/28.03.2007г., ведно със законната лихва върху главницата от 02.07.2008г. и направените по делото разноски в размер на 373.25 лева – ДТ и 513.25 лева юрисконсултско възнаграждение.

Видно от справка от деловодната програма за движение на делото, същото е унищожено след срока за архивиране.

3

Въз основа на така издадения изпълнителен лист с молба от 16.07.2008 г. кредиторът е образувал против ищеца изпълнително дело № 192/2008 г. по описа на ЧСИ Захари Запрянов, рег. № 875, за принудително събиране на присъдените суми. Още с молбата за образуване на делото взискателят е възложил на ЧСИ правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ. Извършени са справка от НБД „Население“, справка от НАП, справка ИКАР за имущество на длъжника, справка от БУЛСТАТ, справка от Служба по вписвания, справка за МПС, като исканата информация е постъпила от съответните органи. Изпратена е и ПДИ, получена от длъжника Г. П. лично на 03.08.2008 г. С Молба от „ЕОС Матрикс“ ЕООД до ЧСИ – Захари Запрянов, уведомяват същия, че на 05.01.2015г. се е сключил договор за прехвърляне на вземания (цесия) между „ПроКредит Банк“ България ЕАД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД, по силата на който „ПроКредит Банк“ Булгария прехвърля вземането си по процесното изпълнително дело на „ЕОС Матрикс“ ЕООД (като цесионер). До длъжника е изпратено съобщение за новия взискател, получено от същия. Установява се, че на 21.02.2019г. е връчено на ищцата запорно съобщение от 18.02.2019г. по ИД №192/2008г., с което се налага запор върху трудовото възнаграждение на длъжника – Г. П. П. ищец по настоящото производство.

Препис от горното изпълнително дело е приложено по настоящото дело.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Институтът на давността принципно не се прилага служебно, но доколкото в тази връзка са наведени твърдения в исковата молба за недължимост на сумите по изпълнителното дело, образувано въз основа на изпълнилнителния лист, то съдът е длъжен да се произнесе по въпроса, още повече, че предмет на настоящото производство е единствено погасяване на сумите по давност. Съображенията на ищеца в подкрепа на твърденията му се основават на това, че сумите по изпълнителния лист били погасени поради давност, а и с оглед бездействието на кредитора по принудително събиране на сумите по изпълнителното дело в продължение на две години, от което се навеждат съображения, че същите не били дължими.

На първо място, няма спор, че срокът на погасителната давност на процесното вземане, за което е издаден изпълнителния лист въз основа на заповед за незабавно изпълнение, е петгодишният срок по чл. 117 ал. 2 от ЗЗД, а не краткият тригодишен такъв по чл. 111, буква „в“ от ЗЗД. Това е така, защото влязлата в сила заповед за изпълнение установява с обвързваща страните сила, че определеното по основание и размер вземане съществува към момента на изтичане на срока за подаване на възражението. Във всички хипотези на чл. 416 от ГПК (когато възражение не е подадено в срокнастоящата хипотеза, или е оттеглено, или е налице влязло в сила решение за 4 установяване на вземането) настъпва стабилитетът на заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК, а изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по чл. 418 от ГПК се стабилизира окончателно. В този смисъл, тук правото на взискателя да се събере по принудителен ред своето вземане следва да се погасява с изтичането на петгодишната давност по чл. 110 от ЗЗД.

На второ място, според ТР № 3/ 2020 г. ОСГТК на ВКС погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/ 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/ 2013 г., ОСГТК на ВКС. Оттук следва, че до дата 26.06.2015 г., доколкото изпълнителното дело по листа е било висящо, давност не тече и за процеса са релевантни само последващите изпълнителни действия, които следва да се обсъдят, доколкото предишните са без значение, предвид нетечащата за тях давност.

На трето място, от значение за делото са единствено изпълнителните действия, предприети по отношение на ищеца, доколкото по изпълнителното дело има двама солидарно отговорни длъжници, но по смисъла на чл. 125 ал. 1 от ГПК спирането или прекъсването на давността спрямо единия, няма действие досежно другия. В този смисъл действията, касаещи длъжника „Грой Олив“ ЕООД, свързани плащания от негова страна на дълга, не могат да прекъснат давност по отношение на ищеца. В тази връзка именно релевантни за процеса са само предприетите по отношение на ищеца действия по принудително изпълнение. Непредприемането на действия досежно даден длъжник ползва именно този длъжник, без той да е поставен в неблагоприятното положение да бъде принуден да търпи последици за себе си от това, че има реално изпълнение спрямо друг солидарен нему длъжник.

Като продължение на горното, с ТР № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС в т.10 се предвиди, че нова погасителна давност за вземанията започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. От приложеното изпълнително дело е видно, че последното изпълнително действие, извършено след 26.06.2015 г., което принципно може да прекъсне давността, доколкото е насочено пряко към имуществената сфера на длъжника Г. П. е запорно съобщение от 18.02.2019г. по ИД №192/2008г., с което се налага запор върху трудовото възнаграждение на длъжника – Г. П. П. - ищец по настоящото производство. Всички останали действия (като изискване на справки за проучване на длъжника, чрез изискване на информация от различни институции, принудителни плащания, както и нарочно съобщение по делото на дата 28.05.2020г. с изх.№ 18795 до „Уникредит Булбанк" АД с указания за изпълнение на запора спрямо постъпващите суми) не са насочени към приложение на определен изпълнителен способ, поради което и не представляват изпълнителни 5 действия.