Определение № 29311 от 19.07.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 29311 гр. София, 19.07.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело № 20231110152948 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба на Д. М. М. като представител на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ за изменение в частта за разноските на постановеното по делото решение от 13.04.2024г.

Молителят сочи, че с решението съдът бил приел, че са предявени два обективно кумулативно съединени иска, но бил присъдил общо адвокатско възнаграждение в нарушение на Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения, освен това дори при един предявен иск, адвокатското възнаграждение следвало да бъде в размер на 683,82 лева. Моли съдът да измени решението в частта за разноските, като му присъди сумата от 683,28 лева с ДДС

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответникът „Стик-кредит“ АД не е подал отговор на молбата.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, намери следното.

Молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена в рамките на срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК от легитимирано лице – процесуален представител на ищеца със самостоятелно право на разноски съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв, който е представил списък по чл. 80 ГПК. Ето защо молбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

Изложените от молителя съображения, че съдът бил нарушил изискванията на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, присъждайки на адвоката възнаграждение съобразно материалния интерес по делото, а не по всеки предявен иск поотделно, не съответстват на постановките на Решение от 25.01.2024г. на СЕС по дело C-438/2022 и Решение от 23.11.2017г. по съединени дела C‑427/16 и C‑428/16, според които при определяне размера на адвокатското възнаграждение съдът не е обвързан от цитираната наредба. В случая с решението по делото съдът е определил размер на адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв от 480 лева с ДДС, който е съобразен с материалния интерес по делото от 59,62 лева, с липсата на правна и фактическа сложност на делото и с предприетите от процесуалния представител процесуални действия /подаване на искова молба и на молба за разглеждане на делото в негово отсъствие/, както и с регистрацията по ЗДДС. В този смисъл изложените от молителя съображения не обосновават ревизиране на присъдения размер на възнаграждението.

Ето защо молбата за изменение на решението в частта за разноските е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

1

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д. М. М. като представител на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ за изменение в частта за разноските на Решение от 13.04.2024г., постановено по гр.д. № 52948/2023г. по описа на СРС, 175-ти състав.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2