Решение № 110 от 02.10.2026, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. Кюстендил, 02.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надя Сп. Георгиева

Членове:

Елисавета Г. Деянчева

Н. Ал. Николов при участието на секретаря Диана Д. Лесичка като разгледа докладваното от Н. Ал. Николов Въззивно наказателно дело от частен характер № 20261500600225 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава 21-ва НПК.

Образувано е по жалба от частния тъжител Н. С. Ш. от гр. К. чрез адв.

Р. Р. от АК-Благоевград срещу присъда №34 от 20.05.2025г., постановена по НЧХД№645/2024г. по описа на Районен съд-Дупница, с която подсъдимият А.

Б. Б. от гр. Б. е признат за невиновен и оправдан по частно обвинение за престъпление по чл.147, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 НК, респ. е отхвърлен като неоснователен предявения срещу същия граждански иск.

С жалбата, която е депозирана в срок от лице, което има право на такава, се поддържа неправилност на присъдата. Иска се отмяната й, като се постанови осъдителна такава и се уважи предявения иск.

Така се поддържа жалбата.

Служебният защитник на подсъдимия – адв. Р. И. от АК-Кюстендил пледира за потвърждаване на процесната присъда.

1

Настоящият въззивен състав, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт съобразно изискванията на чл.314 НПК, намери за установено следното:

При първоинстанционното разглеждане на делото са допуснати съществени и неотстраними във въззивното производство нарушения на процесуалните правила, което налага отмяна на постановената присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Съображенията за това са следните:

С процесната присъда подсъдимият А. Б. Б. е признат за невиновен и оправдан в това, че:

На 26.06.2024 г. и на 09.07.2024 г., в условията на продължавано престъпление в публична група във „Фейсбук“, е споделил позорни обстоятелства за честта и достойнството на Н. С. Ш., ЕГН********** от гр.

К., а именно на 26.06.2024 г. в публичната страница във „Фейсбук“ – „Аз, обичам Благоевград!“ е публикувал пост от профил: “Днес РС гр. Дупница постанови присъда от 8 м условна с 3 години изпитателен срок за бракониерът от К. Н. Ш. – ****** за нападение с ловна пушка срещу благоевградчанина Ф.

М.. Ш. е стар познайник на полиция и горски служители известен е като най, големият бракониер в региона избивайки дори бременни сърни и прасета за него всичко е кайма и софри морално принизен човекоподобен макак! М. не е съгласен с условната присъда и ще протестира пред по горе съд.“, и на 09.07.2024 г. в публична група във „Фейсбук“, а именно в публичната страница „Аз, обичам Благоевград!“, е споделил позорни обстоятелства за честта и достойнството на Н. С. Ш., ЕГН**********, а именно: „При ромска свада снощи в центъра на К. пребиха с метални пръти бракониера Н. Ш.***********!“ - престъпление по чл.147, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 НК.

С присъдата е отхвърлен предявеният от Ш. срещу подсъдимия граждански иск за обезщетение на причинени в резултат на престъплението неимуществени вреди за сумата 3 000 лева.

С разпореждане №709 от 16.10.2024г. съдията-докладчик при ДРС е дал ход на тъжбата, като не е определил правната квалификация на фактите, изложени в нея. В разпореждането липсва словесно описание на 2 инкриминираните с тъжбата факти и относимостта им към съответното престъпление, като единствено е посочено цифровото изражение на повдигнатото обвинение, при това неточно.

По този начин първоинстанционният съд не е изпълнил задължението си да квалифицира деянието, с оглед обстоятелствата в тъжбата, което е следвало да бъде сторено още с разпореждането за даване ход на тъжбата, респ. насрочване на делото, съобразно чл.252, ал.4 НПК. Задължение на съда е да посочи квалификация на деянието, изхождайки от фактическите признаци на престъплението и съответно да даде правилна формулировка на обвинението, изложено в тъжбата. Това в случая не е сторено. В тъжбата е посочена правна квалификация, но тя не обвързва съда и не го освобождава от задължението да направи такава, съобразно посочените по-горе критерии, което следва да стори още в началото на съдебния процес, респ. с разпореждането за насрочване на делото.

При това положение правото на защита на подсъдимия не е било обезпечено чрез надлежно формулиране на обвинението, срещу което да се защитава.

Въпреки допуснатото отстранимо съществено процесуално нарушение, същото не е самостоятелно основание за отмяна на атакуваната присъдата поради факта, че е постановена оправдателна такава, което от своя страна представлява най-голямата гаранция, обезпечаваща правата на подсъдимия със своеобразен саниращ ефект на констатирания порок в проведеното наказателното производство.

Извън това обаче, съдът констатира и следното:

За първото по делото открито съдебно заседание подсъдимият е бил призован на посочения в тъжбата адрес, където не е открит, респ. останал е нередовно призован, без връчени книжа и неизпълнена процедура по чл.252, ал.4 НПК (не е надлежно уведомен, че делото може да бъде разгледано и решено в негово отсъствие при условията на чл.269 НПК).

Изискана е справка от НБД “Население“, видно от която посочения в тъжбата адрес съвпада с постоянния му такъв, а като настоящ е посочен друг в с. И.. Разпоредено е призоваването му.

В следващото съдебно заседание Б. също е бил нередовно призован – 3 не е бил открит на посочените адреси, като в една от призовките по данни от съседи се сочи, че е заминал в чужбина.

При тези данни съдът необосновано, „с оглед интересите на подсъдимия“, му е предоставил правна помощ. Изискана е справка от полицията дали подсъдимият е напускал страната и има ли известен адрес за призоваване в чужбина. В получената такава се сочи, че няма данни Б. да е напускал страната.

В третото съдебно заседание съдът е назначил определения служебен защитник на подсъдимия и започнал разглеждането на делото в негово отсъствие, без да изложи съображения коя е наличната хипотеза за това по чл.269, ал.3 НПК, респ. да обяви, че пристъпва към задочно разглеждане на делото.

При тези обстоятелства е разгледано делото и е постановена обжалваната присъда.

Процедирайки по описания начин, първоинстанционният съд е допуснал съществено и отстранимо нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в нарушаване на правото на защита.

Видно е, че съдът не е положил необходимите усилия да изпълни вменените му задължения, с оглед гарантиране провеждането на справедлив процес. Не е предприето установяване на местоживеенето на подсъдимия в страната, още по-малко - щателното му издирване. При това положение незаконосъобразно, без да са налице предпоставките по чл.269, ал.3 НПК, делото е разгледано в отсъствие на подсъдимия.

Провеждането на процеса без да се осигури възможност за упражняване правото на лично участие на подсъдимия в него е в разрез с фундаменталните изисквания за справедлив процес, регламентирани в чл.6, т.3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.

Ето защо, постановената присъда е незаконосъобразна.

На основата на изложените констатации по провеждане на първоинстанционното производство и произнасянето по него от първата инстанция, въззивният съд намира, че допуснатите съществени процесуални нарушения засягат основните етапи на наказателния процес в степен, която изцяло дисквалифицира извършените процесуални действия и опорочава 4 съществено крайния съдебен акт.

Констатираното е основание за безусловна отмяна на съдебния акт.

Това е така, защото допуснатият порок не позволява на настоящия съд да разреши казуса по същество като инстанция по фактите.

Този резултат е дължим, поради обстоятелството, че при новото разглеждане на делото от първоинстанционния съд е възможно постановяването на различен правен резултат.

Ето защо, присъдата следва да бъде отменена изцяло, поради допускането на отстраними, но не и по реда на въззивната проверка, съществени процесуални нарушения, а делото – върнато на първоинстанционния съд за новото му разглеждане от друг съдебен състав от стадия - подготовка за разглеждане на делото в съдебно заседание.

Поради връщане на делото за ново разглеждане на първата инстанция, въззивният съд не следва да се произнася по въпроса за разноските.

По изложените съображения и на основание чл.335, ал.2 във вр. с чл.348, ал.3 НПК, Кюстендилският окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ присъда №34 от 20.05.2025г.,

НЧХД№645/2024г. по описа на Районен съд-Дупница и постановена по

ВРЪЩА делото на Районен съд-Дупница за ново разглеждане от друг състав на съда от стадия - подготовка за разглеждане на делото в съдебно заседание.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5