Решение № 826 от 11.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 826 гр. София, 11.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Василена Дранчовска при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско дело № 20241100502047 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 21186 от 21.12.2023 г. по гр.д. № 19094/2023 г. Софийски районен съд, 169 състав отхвърлил предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК 831609046, срещу Ц. В. П., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за установяване дължимост на следните суми: 168.34 лв.– главница, представляваща цена на топлинна енергия за периода от м. 11.2020 г. до 30.04.2022 г., сумата 20.26 лв. - лихва за забава за периода от 31.12.2020 г. до 31.01.2023 г., сумата 11.92 лв. - за разпределение на топлинна енергия за периода от м. 05.2020 г. до м. 09.2021 г., и 2.53 лв. - лихва за периода от 01.07.2020 г. до 31.01.2023 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на заявлението до окончателното плащане. Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответника разноски за исковото и за заповедното производство.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца

„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, който го обжалва изцяло с оплаквания за неправилност – нарушение на материалния закон и съществено нарушение на 1 съдопроизводствените правила. В ЗЕ по категоричен начин било определено кои лица са клиенти на топлинна енергия, както и че същите тези лица следвало да сключат писмен договор при общи условия, в случай че ползват топлинна енергия за небитови нужди. Ответникът, в качеството си на собственик на топлоснабден имот, бил придобил качеството „клиент на топлинна енергия“ и съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ следвало да сключи писмен договор и да заплаща консумираната топлинна енергия, което не направил въпреки отправените покани, като по този начин се обогатил неоснователно за сметка на ищеца. Ответникът спестил разходите за потребената топлинна енергия в имота, доколкото съгласно ЗЕ същият бил клиент на топлинна енергия и задължено лице към топлопреносното дружество. Районният съд неправилно приел, че основният елемент от фактическия състав е фактическото ползване на имота и с оглед обстоятелството, че ищецът не е доказал в достатъчна степен, че именно ответникът е потребявал топлинна енергия в процесния обект през исковия период. Фактическото ползване било без правно значение, доколкото съгласно ЗЕ задължението да заплаща топлинната енергия било възникнало за собственика на имота в качеството му на клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153 ЗЕ вр. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. Ако евентуално трето лице ползвало имота на облигационно основание, това лице не било придобило качеството клиент, и доколкото не било предприело никакви действия по откриване на партида на негово име, това лице не било станало клиент на топлинна енергия и задължението за заплащане цената на доставената топлинна енергия било на собственика. Поради това моли съда да отмени първоинстанционното решение и вместо него постанови друго, с което да уважи предявените искове. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемата страна Ц. В. П. с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението като правилно.

Претендира разноски за въззивното производство съгласно списък по чл. 80 ГПК.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.

2

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.

№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

Атакуваното решение е валидно и допустимо. Настоящият състав намира, че при постановяване на решението не са нарушени императивни материалноправни норми, а с оглед оплакванията в жалбата е правилно по следните съображения:

Според легалната дефиниция, дадена в т. 33в (предишна 33а) на § 1 ДР ЗЕ, „небитов клиент” е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.

Съгласно чл.

149, ал.

1, т.

3

ЗЕ , продажбата на топлинна енергия за небитови нужди се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди.

Предвидената писмена форма е за действителност на сделката, и при липсата на договор отношенията между страните, свързани с ползваната в имота топлинна енергия, следва да се разглеждат на плоскостта на неоснователното обогатяване.

Съгласно чл. 59, ал. 1 ЗЗД, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Съгласно ал. 2 на чл. 59 това право възниква, когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити. Предпоставките на иска за неоснователно обогатяване, които следва да са налице кумулативно, са: обедняване на ищеца; обогатяване на ответника - под формата на реално увеличение на имуществото му или под формата на спестяване на разходи, които нормално би направил; липса на правно основание за имущественото разместване.

В случая от приетото в първоинстанционното производство заключение на СТЕ се установява, че в процесния магазин № 15 няма монтирани отоплителни тела и не се ползва топла вода. Начислени са суми само за ТЕ от 3 сградна инсталация, които, съгласно заключението, за процесния период са в размер на 156.36 лв. съобразно Методиката към Наредба № 16-334/2007 г. за топлоснабдяването (отм.), въпреки че в процесния период е действала Наредба № Е-РД-04-1 от 12 март 2020 г. за топлоснабдяването. На вещото лице е предоставено само едно свидетелство за проверка на общия топломер, без протокол за проверка, поради което вещото лице не може да даде заключение дали в процесния период топломерът е бил годно СТИ.

С оглед така установеното, предявеният главен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД за стойност на топлинна енергия, с която се твърди ответникът неоснователно да се обогатил, е неоснователен.

При доказателствена тежест за ищеца съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, същият не е доказал при условията на пълно и главно доказване обогатяване на ответника, в частност същият реално да е ползвал топлинна енергия в процесния имот и период. За да е основателна претенцията, основана на нормата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД не е достатъчно да се установи, че ответникът е собственик на топлоснабден имот, а е необходимо ищецът да проведе пълно и главно доказване, че ответникът реално е ползвал топлинна енергия.

Доводите на въззивника за приложение в случая на нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ са неоснователни. ЗЕ свързва качеството „клиент на ТЕ“ с наличие на договорно правоотношение, а в случая не се спори, че такова не е налице.

Нормата на чл. 156, ал. 6 ЗЕ предвижда задължение на клиентите в сграда етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, да заплащат стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Посоченото задължение възниква при наличие на договорно правоотношение между страните, каквото в случая не е налице.

Отделен въпрос е, че в случая ищецът не е доказал и реално доставеното количество ТЕ, отдадена от сградна инсталация, доколкото заключението на СТЕ е основано на Методиката към Наредба № 16-334/2007 г. за топлоснабдяването (отм.), която е неприложима в процесния период м.

11.2020 г. – м. 04.2022 г., като не е установено и измерването на ТЕ в периода да е извършвано с годно СТИ, преминавало през изискваните метрологични проверки.

След като по делото не е доказано ответникът да е ползвал топлинна 4 енергия в процесния магазин № 15 в исковия период, предявените главни искове са неоснователни и подлежат на отхвърляне, съответно неоснователни са и акцесорните им искове за лихви. Предвид съвпадението на крайните изводи на двете инстанции, атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

При този изход и изричната претенция, разноски за настоящата инстанция се следват на въззиваемия. Доказано направените такива са в размер на 400 лв. – адвокатско възнаграждение, което е заплатено в брой съгласно удостовереното в представения договор за правна защита и съдействие от 13.04.2024 г.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 21186 от 21.12.2023 г., постановено по гр.д. № 19094/2023 г. на Софийски районен съд, 169 състав.

ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, да заплати на Ц. В. П., ЕГН **********, гр. София, ж.к. „Сухата река“, бл. 49, вх. В, ап. 62, на основание чл. 78 ГПК сумата 400 лв., представляваща разноски за въззивното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5