Решение № 437 от 21.03.2023, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 437 гр. Бургас, 21.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело № 20212100501988 по описа за 2021 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 260160 от 15.07.2021г. по гр.д.№ 329/20г. на РС- Несебър са отхвърлени предявените от Етажна собственост на Апартхотел „Авалон” ЕИК 177237714, с адрес: гр. Несебър, к.к. „Слънчев бряг - запад”, представлявано от управителя Николай Петров, против С. А. Ч., роден на **********г., гражданин на Р.Ф., с адрес за призоваване: г***, искове за заплащане на сборна главница в размер на 4322,28 лева- главница и сборна мораторна лихва в размер на 601,60 лева, или отделно за следните суми: 60,44 лв.- дължима сума за Фонд „Ремонт и обновяване“ за периода 01.05.2017г.- 30.04.2018г., /дължима до 31.03.2017/; от 01.08.2019г. до 31.08.2019г. - дължима сума за ел. енергия в размер на 68,68 лв.; за периода от 26.09.2018г. до 09.10.2019г. - дължима сума за изразходвана вода в размер на 72 лв.; от 01.07.2019г. до 31.07.2019г. - дължима сума за ел. енергия в размер на 82,17 лв.; депозит за разходи за периода от 01.05.2019 г. - 01.05.2019 г. в размер на 195,58 лева; за периода 01.12.2016г. - 30.04.2017г., дължима сума за „поддръжка и управление“ в размер на 453,35 лева; за периода 08.08.2019г. - 30.04.2020г., дължима сума за „поддръжка и управление“ в размер на 544,09 лева; за периода 01.05.2016г. - 30.11.2016г., дължима сума за „Поддръжка и управление“ в размер на 669,97лв.; за периода 01.05.2017г. - 30.04.2018г., дължима сума за „поддръжка и управление“ в размер на 1088 лв.; за периода 01.05.2018г. 30.04.2019г. дължима сума за „поддръжка и управление“ в размер на 1088 лв.

С решението е отхвърлена претенцията на ищеца за заплащане на съдебно – 1 деловодни разноски в размер общо на 1019,45 лв.

Против решението е постъпила въззивна жалба вх.№265080/23.09.2021г. по описа на РС- Несебър, подадена от Етажната собственост на Апартхотел „Авалон”, ЕИК 177237714, чрез адв. Величка Демирева, съдебен адрес: гр.Пловдив, ул.“Капитан Райчо“№ 56, ТЦ „Гранд“, ет.2, офис 2-14.

Изложени са оплаквания, че решението на БРС е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, както и необосновано.

Въззивникът намира за неправилен извода на съда, че от представените по делото протоколи от проведени общи събрания не се установява да се взети решения за сумите, които следва да заплаща всеки собственик на имот в етажната собственост, съответно- че претендираните суми не се дължат от ответника.

Според него незаконосъобразен е извода на НРС, че след като на общо събрание, проведено на 01.04.2014г., е взето решение дейностите по поддръжка и управление на общите части да се възложи на „Виста мениджмънт“ ЕООД, то следва тази фирма да събира дължимите такси. Сочи, че според разпоредбата на чл.19, ал.8 от ЗУЕС договорът за възлагане се сключва за срок до две години, поради което само за този срок юридическото лице има правата на управителен орган на етажната собственост. В процесния случай, ответникът не е заплатил дължимите такси за поддръжка и управление за годините на действие на договора за възлагане, но срокът на същия е изтекъл през 2016г. и отношенията с дружеството „Виста мениджмънт“ ЕООД са прекратени с решение на ОСЕС от 2016г.

Изразява несъгласие с извода на районния съд, че основания за предявения иск се явяват единствено приложения по делото ордер от 04.02.2021г., детайли на баланс, писма с покани за доброволно плащане. Сочи, че процесните суми се търсят на основание взети решения на проведените общи събрания на 09.01.2014г.; 02.06.2017г.; 24.07.2019г., както и 08.08.2019 г. Тези решения на общото събрание не са били атакувани по съдебен ред, поради което същите са влезли в сила и обвързват етажните собственици.

Въззивникът счита за неправилен и извода на съда, че представените по делото протоколи за отчитане на подотчетни към всеки самостоятелен обект в сградата електромер и водомер не сочат наличие на конкретни задължения и не става ясно какви са СТИ на ел. енергията и на водата /които ноторно известно били електромер и водомер/. В тази връзка се сочи, че Апартхотел „Авалон“ е присъединен към мрежата на ЕВН, изграден е трафопост, който е собственост на инвеститора и ЕВН отказва да изкупи същия и да присъедини всеки отделен самостоятелен обект с отделна партида към ЕВН. По тази причина във всеки апартамент има монтирани подотчетни електромери и водомери, които отчитат консумираната във всеки имот ел.енергия и вода, на базата на които са изчислени процесните суми.

Моли решението да бъде отменено, а исковите претенции уважени. Претендира разноски.

В законоустановения срок е подаден отговор на въззивната жалба от адв. Миланова – особен представител на С. А. Ч., съдебен адрес: гр.Несебър, ул.“Иван Вазов“ № 23А.

С него въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Въззиваемата страна 2 поддържа становището си, че част от претендираните вземания са погасени по давност, а другата част от тях са неоснователни и недоказани. Изтъква, че не са налице валидни решения на общото събрание на етажната собственост, които да подлежат на изпълнение в съответствие с чл.38 ЗУЕС. Според въззиваемия, от представените по делото протоколи от проведени общи събрания не се установява основанието и размера на претендираните от въззивника суми за управление и поддръжка, както и за фонд „ремонт и обновяване“.

Твърди, че липсват доказателства относно дължимостта на сумите за ток и вода.

Иска се от съда атакуваното решение да бъде потвърдено като валидно, допустимо и правилно.

По допустимостта на производството Бургаският окръжен съд приема следното:

Въззивната въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес да обжалва съдебното решение. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК и е допустима, поради което спорът следва да се разгледа по същество.

Първоинстанционното производство е образувано по исковата молба на Етажна собственост на апартхотел „Авалон“, гр.Несебър, против С. А. Ч., гражданин на РФ, за заплащане на следните суми /след изменение на иска, прието в с.з. на 15.04.2021г./:

- 4322,28 лв. сборна главница, формирана както следва:

1/ неплатени такси за поддръжка и управление: 669,97 лв., дължима за периода от 1.05.2016г. до 30.11.2016г.; 453,35 лв., дължима за периода от 1.05.2016г. до 30.11.2016г.;

1088 лв., дължима за периода от 1.05.2017г. до 30.04.2018г.; 1088 лв., дължима за периода от 1.05.2018г. до 30.04.2019г.; 544,09 лв., дължима за периода от 8.08.2019г. до 30.04.2020г.;

2/ неплатени такси за фонд „Ремонт и обновяване”- 60,44 лв., дължима за периода от 1.05.2017г. до 30.04.2018г. /дължима до 31.03.2017г./;

3/ 68,68 лв. - изразходвана ел. енергия за периода от 01.08.2018г. - 31.08.2018г. и 82,17 лв. - изразходвана ел. енергия за периода от 01.07.2019г. - 31.07.2019г., 4/ 72 лв.- изразходвана вода за периода от 26.09.2018г. до 9.10.2019г.;

5/ 195,58 лв.- депозит за разходи за периода от 1.05.2019г.- 1.05.2019г.

- 601,60 лв.- сборна мораторна лихва върху главниците;

- законната лихва върху главниците от предявяване на иска до окончателното плащане на вземанията.

Изложени са твърдения, че ответникът е собственик на самостоятелен обект в етажната собственост, с обща площ на апартамента от 61,81 кв.м., от които 50,88 кв.м. застроена площ и 10,93 кв.м. припадащи се идеални части от общите части на сградата.

Твърди се, че с Протокол от 09.01.2014 г. на ОС на ЕС е взето решение /т.4/ таксата за поддръжка и управление на общите части за 2014 г. и 2015 г. да бъде в размер на 9.5 евро на кв.м., а вноската за фонд „Ремонт и обновяване” – в размер на 0.5 евро. На същото събрание било решено /т.5/ от всеки собственик на самостоятелен обект да се събере и сумата 100 евро за депозит за вода и електричество, плащането на който следвало да се извърши до 30.06. на всяка календарна година.

Твърди се още, че с протокол от 02.06.2017 г. н а ОС на ЕС е взето решение /т.6/ 3 посочените по- горе такси да останат в същия размер .

На 24.07.2019г. било проведено ОСЕС, на което за управител на ЕС бил избран Николай Петров.

На 08.08.2019г. било проведено следващо ОС на ЕС, на което било взето решение /т.2/ за намаляване на таксата за поддръжка на 6 евро за срок от 1 година, като таксите за всяка една текуща година се заплащат до 31.05. на съответната година. С решение по т.6 бил определен размера на таксата за фонд „Ремонт” - 2 евро на кв.м., при което общо таксите следвало да бъдат в размер на 8 евро на кв.м. Решено било още незаплатените до момента такси за поддръжка от отделни етажни собственици да бъдат събрани по съдебен ред, като на управителя е възложено да предприеме действия за това.

С допълнително становище, по повод възраженията в отговора на ответната страна, е внесено уточнение, че на ОСЕС, проведено на 9.01.2014г. са приети решения за размера на таксите за 2014, 2015г. и 2016г.

С решението на на 29.11.2016г. било проведено ОС на ЕС, на което бил формиран бюджета за 2017г., като по т.5.2.3 била определена сума по чл.51 ЗУЕС, представляваща разходи за поддръжка и управление, на базата на която била определена дължимата сума за собствения на ответника самостоятелен обект. На проведеното на 2.06.2017г. ОС на ЕС било взето решение да бъдат утвърдени гласувания бюджет и суми на последното проведено общо събрание от 29.11.2016г.- т.6, които такси останали непроменени за срок от две години. Размерът и срокът на плащане на задълженията бил променен на проведеното на 8.08.2019г. общо събрание, на което таксата поддръжка била намалена на 6 евро на кв.м.

В становището са изложени и основанията на исковете за заплащане на суми за вода и електричество. Сочи се, че апартхотел „Авалон” е присъединен към електроразпределителната мрежа на ЕВН с договор за присъединяване на обекти на потребители от 19.06.2008г., съгласно който инвеститора и собственик на ПИ, върху който е изграден апартхотела, изгражда Трафопост тип БКТП, собственост на инвеститора, който ЕВН присъединява към електроразпределителната мрежа, като инвеститорът е производител на ел.-енергия. През 2009г. е издадено разрешение за ползване на трафопоста. По независещи от инвеститора причини ЕВН отказало да изкупи трафопоста и да присъедини всеки един отделен самостоятелен обект с отделна партида към ЕВН. Затова, към всеки апартамент били монтирани подотчетни електромери, съответно водомери, показателите на които отчитали изразходваните от обекта вода и ел.енергия, на база на които били изчислени и претендираните суми за ел.енергия и вода.

Претендира се за осъждане на ответника да заплати исковите суми, ведно със законна лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба до окончателно изплащане на вземанията.

В депозирания писмен отговор ответникът, чрез особения си представител по чл.47, ал.6 ГПК- адв.М., е оспорил исковете като неоснователни. Развити са подробни съображения в подкрепа на становището му, че част от процесните суми- тези за такси за поддръжка и управление за периода до 30.04.2018г. са погасени по давност на основание чл.111, б. „В” ЗЗД, тъй като се касае за периодични вземания. Не било ясно как са определени претендираните суми за поддръжка и управление за периода от м.май 2018г. до 30.04.2019г.

4

Не били представени доказателства за претендираните суми за вода и електричество, а от исковата молба не било ясно дали се отнасят за апартамента на ответника или са разходи за общи части и как е определен техния размер. Оспорва наличието на правно основание за плащане на депозит в размер на 100 евро за 2019г., понеже няма решение на ОСЕС за това.

Моли исковете да бъдат отхвърлени.

По делото са събрани писмени доказателства.

С обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че исковете са неоснователни. Приел е, че от доказателствата по делото не е установено, ответникът да дължи на ищеца претендираните с исковата молба суми, вкл. и за вода и електричество. В тази връзка е прието, че представените по делото ордер от 04.02.2021 г., детайли на баланс, писма с покани за доброволно плащане не са основания за заплащане на дължими изискуеми суми от ответника. Такива са решенията на ОС, но от представените протоколи за проведени събрания не се установява да са взети конкретни решения за сумите, които всеки собственик следва да заплаща на етажната собственост. Прието е също, че от протокола за проведено ОС на ЕС от 09.01.2014 г. е видно, че обслужването на тези дейности в комплекса е било възложено на „Виста мениджмънт” ООД, т.е. това дружество е следвало да събира дължимите такси, като едва през 2016 г. е взето решение да се прекратят отношенията с посоченото дружество. Прието е, че последвалото ОС на ЕС от 2017г. също не сочи конкретни суми, които следва да се дължат от собствениците на самостоятелни обекти, като решенията от 08.08.2019 г. сочат намаляване на дължимата такса от 8 на 6 евро, но от формулировката не става ясно как се определя размера на задължението спрямо всеки един от собствениците, съобразно тази такса от 6 евро, няма и доказателства ЕС да е извършвала дейността, за която претендира плащане. По отношение на претендираните суми за ел.енергия и вода е прието, че доказателствата по делото не сочат конкретни задължения, като такива не следват и от представени протоколи за отчитане на електромер и водомер, тъй като от тях и от представеният ордер не става ясно какви са средствата за техническо измерване на електроенергията и водата, кой и как е направил изчисленията на консумацията и дължимите суми, като самият ордер издаден за ответника също не сочи това. Ето защо исковете са отхвърлени.