Решение № 142 от 12.06.2025, Районен съд - Ихтиман

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 142 гр. Ихтиман, 12.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: А. К. Трионджиев при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова като разгледа докладваното от А. К. Трионджиев Гражданско дело № 20231840100307 по описа за 2023 година

Производството е инициирано въз основа на искова молба, подадена от И. К. К., ЕГН ********** против А. К. К., ЕГН ********** и Н. В. С., ЕГН **********.

Впоследствие, с молба-уточнение и поправена искова молба, е посочено, че искът с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД се предявява и срещу В. В. А..

В исковата молба е посочено, че ищцата и А. К. К. са брат и сестра. Твърди се, че тяхна баба по бащина линия е П. А. К., починала 01.10.2011 г., за която се сочи, че е собственик на Дворно място от 354 кв. м, ведно с построената в него масивна жилищна сграда, находящо се в Долна Баня и съставляващо по плана парцел XV-1337 в квартал 56.

Според активно легитимираната страна към момента наследници на починалата П. А. К. са И. К. К. и А. К. К. – деца на сина й К. И. К., починал на 09.12.2003 г., притежаващи по ¼ идеална част от оставеното имущество в наследство, а така също и В. В. А. – син на дъщеря й З. И. А., починала на 15.06.2017 г., притежаващ ½ идеална част от оставеното имущество.

Твърди се, че описаните по-горе недвижими имоти били продадени от П. А. К. на А.

К. К. на 06.06.2008 г. за сумата от 1910.40 лева, колкото била и тяхната данъчна оценка.

Посочено е, че на 18.07.2008 г. приобретателите А. К. К. и Ц. Г. К. са продали имота на Г. Й.

Ст., като имотът е придобит в режим на съпружеска имуществена общност. Навеждат се доводи и че след това имотът е прехвърлен от Г. Й. С., Ц. Г. К. и Й. Г. С. на Н. В. С.. Според ищеца договорът за продажба от 06.06.2008 г. между П. А. К. и А. К. К. е нищожен на основание чл. 26, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД поради накърняване на добите нрави, като са изложени подробни съображения в тази насока. В тази връзка според ищеца е налице значителна неравностойност между престациите и по-конкретно неравносотйност между стойността на вещите и продажната цена.

С исковата молба се настоява договорът за продажба от 06.06.2008 г. между П. А. К.

/чийто наследник е ищцата/ и А. К. К., обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 95, том III, рег. № 3705, дело № 440 от 06.06.2008 г. на Румен Генев – 1

Нотариус с район на действие Районен съд – Ихтиман, вписан под рег. № 485 в регистъра на Нотариалната кавара, да бъде обявен за нищожен. Настоява се, също така, спрямо Н. В. С. да бъде постановено решение, с което ищцата да се признае за собственик на ¼ идеална част от процесните недвижими вещи и този ответник да бъде осъден да й предаде владението върху ¼ идеална част от тях, а именно: една четвърт идеална част недвижим имот, находящ се в град Долна баня, община Долна баня, Софийска област, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** (двадесет и две хиляди и шест точка петстотин и две точка хиляда триста тридесет и седем) по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД №-18-116/05.07.2022 г. на изпълнителния директор на АГКК, адрес на поземления имот: гр. Долна баня, с площ от 363 кв.м. (триста шестдесет и три квадратни метра), трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване:

Ниско застрояване (до 10 м), номер по предходен план: 1337 (хиляда триста тридесет и седем), квартал 56 (петдесет и шест), парцел XV (петнадесет), ведно с построената в имота Сграда с идентификатор *** (двадесет и две хиляди и шест точка петстотин и две точка хиляда триста тридесет и седем точка едно) със застроена площ от 86 кв.м.

(осемдесет и шест квадратни метра), на един етаж, предназначение: Жилищна сграда Еднофамилна, при граници и съседи: имоти с идентификатори ***, ***, ***, *** и съставляващ, съгласно документ за собственост Поземлен имот (дворно място), находящ се в гр. Долна баня, община Долна баня, Софийска област, с площ от 354 к.м. (триста петдесет и четири квадратни метра), съставляващ УПИ XV-1337 (петнадесети за имот № хиляда триста тридесет и седми), в квартал 56 (петдесет и шести) по регулационния план на гр. Долна баня, утвърден със заповед на кмета на общината № АБ-134/1985 г., ведно с построената в имота Масивна жилищна сграда.

Ответникът А. К. К. е подал писмен отговор. Не оспорва, че е брат на ищеца, но се оспорват твърденията, че той е причина за влошаване на отношенията помежду им. Излага се становище за частична недопустимост на исковата претенция. Твърди си, че в настоящия случай не е налице нееквивалентност на престациите и че активно легитимираната страна не държи сметка за това, че имотите са били прехвърлени от П. А. К. на А. К. К., но прехвърлителят си е запазил правото на ползване, който факт според ответника оказва влияние относно определяне на реалната стойност. Излага се становище и че поради неоснователността на иска по чл. 26 от ЗЗД неоснователен се явява и искът по чл. 108 от ЗС.

Настоява исковите претенции да бъдат отхвърлени.

По делото е постъпил отговор на исковата молба и от Н. В. С.. Същият твърди, че по силата на договор, обективиран в нотариален акт, е придобил правото на собственост върху имотите. Изложени са доводи, според които първоначалната продажба не накърнява добрите нрави, като е отбелязано и че продавачът е запазил за себе си правото на ползване. Настоява се искът да бъде отхвърлен.

Посредством Определение № 344 от 03.06.2024 г., производството по делото е прекратено в частта, с която е бил предявен иск по чл. 26, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД срещу В. В. А., а така също и в частта, с която е предявен иск за прогласяване нищожността на договора за продажба от 06.06.2008 г. за разликата над ¼ идеална част от вещите, предмет на продажбата. Посредством Определение № 818 от 09.10.2024 г., постановено по в.ч.гр.д. № 740 от 2024 г. прекратителното определение на първоинстанционния съд в частта, касаеща прогласяване нищожността на договора за разликата на ¼ идеална част, е било отменено, а в частта, касаеща прекратяването спрямо В. В. А., е потвърдено.

В проведеното последно открито съдебно заседание се явява адвокат П. – процесуален представител на ищеца И. К., адвокат В. и адвокат С. – процесуални представители на ответника А. К. и адвокат Н. – процесуален представител на ответника Н.

С.. Адвокат П. поддържа исковете и излага подробни съображения, включително и 2 посредством писмена защита, за уважаването им. Адвокат В. и адвокат С. оспорват исковете и също представят писмена защита. Адвокат Н. на свои ред оспорва претенциите и депозира писмени бележки.

Депозираните искови молби са допустими, като са налице предпоставки за разглеждането им по същество.

По съществото на спора, съдът намира следното:

Искът за нищожност на прехвърлителната сделка от 06.06.2008 г., предявен срещу А.

К. К., е с правна квалификация по чл. 26, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД – нищожност на сделката поради накърняване на добрите нрави. Предявеният иск срещу Н. В. С., а именно - да бъде постановено решение, с което да се признае, че ищецът е собственик на ¼ идеална част от недвижимите вещи и ответникът да бъде осъден да му предаде владението върху тази идеална част, е с правно основание чл. 108 от ЗС.

Страните в производството не спорят, че процесните недвижими имоти са били собственост на П. А. К., а атака също и че същата, посредством Нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № 95, том III, рег. № 3705, дело № 440 от 06.06.2008 г. на Румен Генев – Нотариус с район на действие Районен съд – Ихтиман, вписан под рег. № 485 ги е прехвърлила на своя внук А. К. К.. В нотариалния акт от 06.06.2008 г. имотите са описани по следния начин: Имот (дворно място), находящ се в гр. Долна баня, община Долна баня, Софийска област, с площ от 354 к.м. (триста петдесет и четири квадратни метра), съставляващ УПИ XV-1337 (петнадесети за имот № хиляда триста тридесет и седми), в квартал 56 (петдесет и шести) по регулационния план на гр. Долна баня, утвърден със заповед на кмета на общината № АБ-134/1985 г., ведно с построената в имота Масивна жилищна сграда. Не се спори, а и представено удостоверение за наследници го доказва, че ищцата и ответникът К. са брат и сестра и че тяхна баба и наследодател е П. К., като от удостоверението за наследници е видно, че бащата на страните – син на П. К., е починал преди нея. Не е спорно и това, че с две последващи сделки имотите са били прехвърлени на Г. Й. С., а след това и на втория ответник Н. В. С.. В този смисъла са и част от представените по делото доказателства. Спорен е моментът дали договорът за продажба от 06.06.2008 г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и дали ¼ идеална част от имотите, поради твърдяната нищожност на първата прехвърлителна сделка, е собственост на ищцата, която се явява един от наследниците на П. А. К..

Като свидетели по делото са разпитани лицата К. Т. /дъщеря на ищцата/, В. А.

/братовчед на ищцата и на ответника К./ и Г. Ц.

Свидетелят В. А. сочи, че с ищцата е в добри отношения, а с ответника А. вече не се поздравяват. Допълва, че знае да се води дело за къща, в която трябва да фигурира и той като собственик и че това е къщата на баба му П. К.. Заявява, че е общувал с баба си, докато тя е била жива и че след като си е счупила ръката тя се е преместила в къщата на майката на свидетеля, за да има кой да полага грижи за нея, като отишла при тях по нейно желание и по желание на неговите родители. Твърди, че с П. К. не са обсъждали това, дали тя чувства А.

К. като близък, както и че се е случвало последният да се обажда и да пита как е П. К..

Заявява, че Павлинка К. се е преместила през 2002-2003 г. и е живяла в дома на свидетеля до смъртта й през 2011 г., както и че преди да се премести, е живяла в къщата в Долна баня със сина й и снаха й. Твърди, че за покупко-продажбата на къщата разбрал преди около година и преди това не е имал достъп до имота, както и че не му е трябвало да ходи там. Малко след това заявява, че е знаел, че А. К. е ползвал въпросния имот и че е смятал, че той на тримата – на свидетеля, на А. и на сестрата на последния. Заявява, че откакто баба му е отишла при тях, не е ходил в имота.

Свидетелят К. Т. посочва, че процесният имот се намира в Долна баня и описва същия, като заявява, че майка й /ищцата по делото/ му е направила ремонт след 2000 г., в периода 2007-2009 г. Уточнява, че П. К. е нейна прабаба, която преди да почине си е счупила 3 ръката и дъщеря й З. я е взела за да полага грижи за нея. Свидетелката не знае дали А. К. е полагал грижи за баба й. Твърди, че след смъртта на прабаба й само А. К. е имал ключ от къщата и той е ходил там за да храни кучетата. Обяснява, че към настоящия момент къщата е продадена, като майка й предупредила купувачът, че имотът е спорен.

Свидетелят Г. Ц. сочи, че познава страните по делото, с които заедно е израснал, а така също и че познава П. К.. Твърди, че знае къде се намира процесният имот и че баба П. починала през 2010, 2011 или 2012 г. Според свидетеля П. К. е живеела в къщата в Долна баня с А. К., след което същата се е преместила при дъщеря й З. Заявява, че докато А. е живял с баба П., той се е грижил за нея. Заявява, че А. К. е продал къщата, а ищцата не е живяла в нея от 2008-2009 г. Отбелязва, че е имало сцепване на къщата, но не знае какво се е случило след това.

По делото е допусната и изготвена съдебно-оценителна експертиза, в която вещото лице дава подробни отговори на поставените въпроси, а така също отговаря в съдебно заседание и на допълнително поставени уточняващи въпроси. Според експерта цената на спорния недвижим имот, изчислена на база сходни разпоредителни сделки с подобни недвижими вещи – метод на пазарните аналози, възлиза на 4779 лева. В същото време вещото лице сочи в заключението си и че цената на имота, изчислена по метода на амортизационната вазстъновителна стойност, възлиза на 2196.96 лева. В съдебно заседание вещото лице конкретизира какви обстоятелства е взело предвид за изчисляване на стойността при използваните от него методи.