Решение № 362 от 06.04.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 362 гр. Варна, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Мая Т. Иванова като разгледа докладваното от Мила Й. Колева Въззивно гражданско дело № 20263100500317 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 4835/20.01.2026 г. от ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИГ“, ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление: гр.

София, пл. „Позитано“ № 5, чрез адв. Б. Д., против Решение № 95/09.01.2026 г., постановено по гр. д. № 5130/2025 г. по описа на ВРС, с което са отхвърлени предявените по реда на чл. 422 от ГПК искове по чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ и чл.

86, ал. 1 от ЗЗД от ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ срещу Й.

Я. Й., ЕГН: **********, с адрес: ****** за признаване за установено в отношенията между страните, че Й. Я. Й., ЕГН: ********** дължи на „Булстрад Виена Иншурънс Груп", ЕИК: 000694286 сумата от 101.09 евро /197.72 лева/, представляващи изплатено застрахователно обезщетение, на основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ и разноски по ликвидация на щетата в ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп"; сумата 6.51 евро /12.73 лева/, представляващи лихва за забава от 12.09.2024 г. до 26.02.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда 26.02.2025 г. до окончателното изплащане на сумите, на основание чл. 86 ЗЗД, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №1156/04.03.2025 г. по ч.гр.д. №2387/2025 г. на РС - Варна.

Въззивникът излага съображения за неправилност и необоснованост на 1 обжалваното решение като постановено при нарушение на материалния закон.

Счита, че реализиралото се в случая застрахователно събитие е причинено при управление на лек автомобил, за който е налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“, при наличие на нарушение на правилата за движение по пътищата от ответника. За безспорно установени по делото възприема предпоставките за основателност на регресния иск срещу прекия причинител на вредата. Сочи, че ответникът е напуснал местопроизшествието след настъпване на ПТП, след като не спрял да установи причинените на увредения автомобил щети. Твърди, че по АНД № 1314/2024 г. по описа на РС – Добрич било установено, че участниците в ПТП не постигнали съгласие относно обстоятелствата по ПТП, аргументирайки позицията си с обстоятелството, че виновният водач не съобщил на собственика на увреденото МПС за ПТП, както и че в случая бил съставен АУАН след нарочно издирване на виновния. Посочва съдебна практика по аналогични случаи в подкрепа на позицията си. Искането е за отмяна в цялост на обжалваното решение и постановяване на ново, с което предявените искове бъдат уважени изцяло. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор вх. № 9986/06.02.2026 г. от Й. Я. Й., чрез адв. В. П., в който са изложени съображения за неоснователност на въззивната жалба. Оспорва всички наведени от въззивника твърдения за неправилност на обжалваното решение. Искането е за потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира разноски.

В проведеното по делото открито съдебно заседание въззивникът ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИГ“ не изпраща представител.

В съдебно заседание въззиваемият Й. Я. Й. се явява лично и иска първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

За да се произнесе по спора, Варненският окръжен съд съобрази следното:

Първоинстанционното производство е образувано по предявени по реда на чл. 422 от ГПК искове по чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, от страна на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК: 000694286, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано" № 5, представлявано от изпълнителните директори Пл. Ш. и И.Г., чрез процесуален представител Б. Д. - П. от ВАК, против ответника Й. Я. Й., ЕГН: **********, с адрес: ******, за признаване за установено между страните, че Й. Я. Й. дължи на „Булстрад Виена Иншурънс Груп" сумата от 197,72 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение и разноски по ликвидация на щетата в ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп" и сумата 12,73 лева, представляваща лихва за забава от 12.09.2024 г. до 26.02.2025 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №1156/04.03.2025 г. по ч.гр.д. №2387/2025 г. на РС - Варна, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда - 26.02.2025 г. до окончателното изплащане на сумите, на основание чл. 86 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на 03.09.2024 г. в ******, ответникът Й.

Я. Й. при управление на лек автомобил - марка „Рено", с рег. № ******, 2 собственост на Г.Ф.А., нарушил правилата за движение по пътищата, като при извършване на маневра движение назад не преценил дистанцията и блъснал намиращия се зад него лек автомобил марка „Ауди", с рег. № ******, собственост на Д.Р.И., с което предизвикал ПТП. След това водачът напуснал местопроизшествието, като не уведомил службата за контрол на МВР и не е оказал съдействие за установяване на вредите от ПТП. Между ищцовото дружество и Г.Ф. /собственик на управляваното от ответника МПС/ бил сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност", застрахователна полица

№ B G /03/01/12300834574, удостоверяваща възникването на застрахователното правоотношение за срок от 12 месеца и обвързваща страните за периода от 26.12.2023 г. до 25.12.2024 г. Щетите нанесени на лек автомобил „Ауди", собственост на Д.Р.И. били подробно описани в опис заключение по щета № 471023242405951. Увредени били облицовка предна броня и калник преден ляв.

Излага се, че на 12.09.2024 г. ищцовата страна изплатила по банков път на Д.Р.И. /собственик на увреденото МПС „Ауди"/, сумата от 172,72 лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по щета 471023242405951. За ликвидация на щетата от ищцовото дружество били сторени и ликвидационни рзноски в размер на 25 лева. Ищецът твърди, че ответникът Й. Я. Й. не е уведомил органите за контрол на МВР и не оказал съдействие за установяване на вредите от ПТП. С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. На ответника били изпратени покани с изх. № 2480/06.11.24 г. и № 2796/19.12.24 г. да заплати претендираните суми, но регресната претенция на дружеството не била удовлетворена. Посочва се, че твърденията на ответника във възраженията му, че произшествието не изисквало посещение на орган и че не бил допуснал умишлено нарушение на ЗДвП не променяло факта, че с поведението си е причинил настъпване на ПТП, от което са произлезли описаните вреди, както и не опровергавало факта, че е напуснал ПТП, преди пристигането на контролните органи. Твърди се, че напускането на местопроизшествието се доказва от протокол за пътнотранспортно произшествие № 1843023/07.09.2024 г., съставен от служител в СПП на ОД на МВР - гр. Добрич, представен като писмено доказателство по делото.

Претендира да се осъждането на ответника да заплати на ЗЕАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп“ съдебните разноски по делото.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който се твърди, че претенциите са неоснователни. Ответникът сочи, че описаното в НП №24-0851-001144/07.10.2024г. произшествие възникнало на паркинга, пред ******. Счита, че местопроизшествието има значение в настоящото производство, с оглед изискванията на чл. 500, т. 4 КЗ. Ответникът твърди, че в настоящия случай не е бил длъжен да остане на мястото на произшествието, тъй като не били налице условия по чл.123, ал.1, т.2, б."б" от ЗДвП, доколкото нямало пострадали лица от произшествието. Също така случаят не изисквал посещение от службите за контрол на МВР, тъй като не били налице 3 условията на чл. 125 от ЗДвП, поради което неуведомяването на компетентната служба на МВР за станалото ПТП от деликвента, не представлявало основание за предявяване на иск по чл. 500 от КЗ и не представлявало виновно поведение на ответника, тъй като задължение да уведоми компетентната служба на МВР за водачите участници в ПТП възниквало само в случаите когато при произшествието са пострадали хора, съгласно чл. 123, ал.1, т.2, б.,а" от ЗДвП. Ответникът оспорва твърденията на ищцовата страна, че не е оказал съдействие за установяване на вредите от ПТП. Твърди, че се е явил на 07.09.2024 г. в гр. Добрич, предоставил всички данни за автомобила, който управлявал на 03.09.2024 г. и личните си данни, и лично подписал протокола. Сочи също така, че НП №24-0851-000144 е обжалвано от него по АНХД №1314/2024 г. по описа на РС - Добрич и към момента не е влязло в сила, поради което виновното му поведение за настъпването на ПТП не било доказано по законовия ред. Ответникът заявява, че не оспорва механизма на нанасяне на вредата, описан в НП, размера на средствата, платени от ищеца на собственика на увреденото МПС, както и съответствието на този размер със стойността на труда и частите необходими за ремонта. Предвид така изложените твърдения в отговора ответникът моли исковата претенция да бъде отхвърлена, като му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалба, приема за установено следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. При изпълнение на задълженията, вменени му с разпоредбата на чл. 269 и чл. 270 ГПК, въззивният съд намира, че произнасянето на съда съответства на заявената за разглеждане претенция и е постановено от родово компетентен съд, поради което решението е валидно и допустимо.

Предявените обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК са предявени в рамките на предвидения в разпоредбата на чл. 415 от ГПК преклузивен едномесечен срок от получаване на указанията по чл. 414 от ГПК от заповедния съд и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр.д. №2387/2025 г. на РС - Варна, 26 състав. Въззивният съд намира, че произнасянето на съда съответства на заявената за разглеждане претенция и е постановено от родово компетентен съд, поради което решението е валидно и допустимо.

По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, изр. второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

4

Видно от въззивната жалба, въззивникът ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИГ“ не оспорва установената в първоинстанционното решение фактическа обстановка, като твърденията му за неправилност на първоинстанционното решение са свързани с тълкуването на установените факти и правните последици от тях. Тези твърдения са оспорени с отговора на въззивната жалба от страна на въззиваемия Й. Я. Й., като наведените доводи са свързани единствено с неправилност на последиците от установените факти така, както същите се сочат от ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИГ“. Поради това не съществува спор относно установената фактическа обстановка и същата не подлежи на преразглеждане, съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК, което дава възможност на настоящата инстанция да препрати към мотивите на първоинстанционното решение в тази част по реда на чл. 272 от ГПК.

Във връзка с това, безспорно установено е, че Й. Я. Й. се явява застрахован за риска „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИГ“, като застрахователят е заплатил обезщетение за причинени от застрахования на трето лице вреди. Тези заплатени на третото лице вреди застрахователят претендират от застрахованото лице на основание твърдяно регресно право.