Определение № 143 от 12.04.2022, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 143 гр. Благоевград, 12.04.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Маргарита Коцева

Членове:

Илияна Стоилова

Величка Пандева като разгледа докладваното от Илияна Стоилова Въззивно частно наказателно дело № 20221200600230 по описа за 2022 година

Производството е по реда на глава 22-ра от НПК във вр. с чл. 249, ал. 4, т. 1 и ал. 1 от НПК.

Образувано е по протест на РП – Благоевград, ТО – гр. Сандански срещу Определение № 900066 от 24.02.2022 г. на РС – Сандански по н.о.х.д. № 38/2020 г. по описа на съда, с което е прекратено съдебното производство по делото и е постановено връщане на същото на прокурора за отстраняване на съществени процесуални нарушения.

С протеста се иска отмяна на определението, като се твърди, че то е неправилно, защото изводът на съда, че е налице несъответствие между двете части на обвинителния акт е направен въз основа на два произволно избрани цитати от обвинителния акт и въз основа на решението на АС– София, което обаче не е разбрано, а са пренебрегнати факти и обстоятелства, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт, заради които не следвало да се приеме такова противоречие.

Срещу частния протест на РП – Благоевград, ТО – Сандански, е депозиран отговор от защитника на подсъдимия С. – адв. П., в който се сочи, че били правилни изводите на съда за допуснато съществено противоречие между обстоятелствена част и диспозитив на обвинителния акт, с което било ограничено правото на подсъдимия да разбере начина на извършване на деянието, за което е обвинен, защото в диспозитива се твърди, че съставомерният резултат е причинен от множество удари, докато в обстоятелствената част – се твърди и удряне на главата в земята; излагат се доводи и за това, че решението на АС – София е задължително относно преценката, че има такова противоречие между диспозитив и обстоятелствена част на обвинителния акт за механизма на причиняване на телесната повреда. Иска се протестът на прокурора да се остави без уважение и потвърди атакуваното определение.

1

Благоевградският окръжен съд, като въззивна инстанция, намира протеста за неоснователен, защото изводът на районния съд, че има основание за прекратяване на съдебното производство е правилен, макар и да не е неаргументиран.

Основанието за повторното прекратяване на съдебното производство от районния съд е отново приетото от него нарушаване на правото на подсъдимия да научи в какво е обвинен, поради „несъответствие“ между двете части на акта, с който е направено това.

Несъответствието е поради това, че в обстоятелствената част на обвинителния акт са били описани удари в тялото с ръце, крака, а и такива нанесени с нож, на следващо място било посочено, че пострадалият паднал назад и си ударил главата в бордюра на улицата, а в диспозитива - че подсъдимият бил нанесъл множество удари с крака и ръце, вкл. и използвайки нож, като в този смисъл било и решението на АС-София, с което е възобновено съдебното производство.

Последното е решение по н.д. № 1191/2019 г. на АС – София, с което е възобновено наказателното производство по н.о.х.д. № 476/2015 г. на РС – Сандански, отменени са първоинстанционната присъда и въззивното решение, което я потвърждава, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд от стадия на разпоредителното заседание пред първата инстанция, при което да бъдат изпълнени указанията в обстоятелствената част на решението. Основанието за това е чл. 348, ал.1, т.2 от НПК, поради нарушаване на същото право на подсъдимия, дължащо се на противоречието между мотивите и диспозитива на двата отменени съдебни акта за механизма на получаване на съставомерната травма, създадено от това, че е прието в мотивите им, че тя е „причинена след падане и директен удар на главата на пострадалия в земята“, а в диапозитивите такова падане няма. Изрично в решението не е констатирано противоречие между двете части на обвинителния акт за конкретния механизъм за получаване на съставомерната травма от пострадалия М. само с предложението да се отстрани същественото процесуално нарушение по реда на чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК, „ ако противоречието е било налично още между диспозитив и обстоятелствена част на обвинителния акт“. Мотивирането на решението се цитра в неговата цялост, защото тя е значима за развилия се спор за това как да се разбират указанията от отменителното решение, който обаче не би трябвало да съществува, а и не може да бъде решаван в това производство, защото тълкуването се дължи от този, съд който е останал неразбран.

Поради това, въззивният съд прима, че в отменителното решение не са констатирани съществени процесуални нарушения в предходната процесуална фаза на наказателното производство. От своя страна районният съд не е защитил убедително такива, защото е посочил в какво се изразява несъотвествието между двете части на обвинителния акт, но не се е аргументирал защо то има за последица такава непълнота на обвинителната теза, която да не позволява на подсъдимия да разбере в какво точно е обвинен, поради което и се налага допълването на следното:

Има разлика в описвания механизъм на причиняване на резултата в обстоятелствената част на обвинителния акт, с тази, ненужно сочена в диспозитива. Поради 2 това, по-значимото е, че има и неясно обвинение в неговата цялост, защото и в обстоятелствената част на обвинителния акт, а не само в диспозитива му, правните изводи са за причиняване на резултата /който е тежкото увреждане на здравето с медикобиологичната характеристика – опасно за живота постоянно общо разстройство на здравето/ с пряк умисъл, който изрично се сочи, че е обективно причинен следствие само на ударите, а не и от падането на земята, което пък е факт, който е част от обвинителните.

Поради това не е ясно дали обвинителят твърди, че резултатът въобще е причинен и от това въздействие и какво е било отношението на подсъдимия към него, като съвсем друг е въпросът, дали то е именно травмиращото до черепно-мозъчната травма, защото това което се пропуска е, че деецът не може автоматично да отговаря за най-тежките последици за здравето, независимо от това дали те са настъпили непосредствено след деянието или покъсно.

В обобщение, според въззивна инстанция на досъдебното производство е допуснато съществено процесуално нарушение на правото на обвиняемия да научи в какво е обвинен, което не е отстранимо във съдебната фаза, поради което предприетото от районния съд прекратяване на съдебното производство трябва да се потвърди.

По изложените съображения, Благоевградският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 900066 от 24.02.2022 г. на РС – Сандански по н.о.х.д. № 38/2020 г. по описа на съда, с което е прекратено съдебното производство по делото и е постановено връщане на делото на прокурора за отстраняване на съществени процесуални нарушения.

Определението не подлежи на проверка по жалба или протест.

Да се уведомят за същото страните по делото.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3