Решение № 608 от 01.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 608 гр. София, 01.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора Иванова при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно гражданско дело № 20221100501271 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 20205040 от 29.10.2021 год., постановено по гр.дело № 18744/ 2021 год. по описа на СРС, І Г.О., 125 състав, са отхвърлени предявените от „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.****, искове против Е. М. М., ЕГН ********** за установяване на вземане по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК по гр.дело № 37065/2020 г. на СРС, 125 състав за: 1200 лв., представляваща главница по договор за издаване на кредитна карта от 30.11.2006 г. и анекс № 1/12.11.2007 г. за отпускане на кредит овърдрафт, ведно със законна лихва от 12.08.2020 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 677, 25 лв. за периода от 11.08.2017 г. до 04.08.2020 г., наказателна лихва в размер на 902,16 лв. за периода от 11.08.2017 г. до 12.03.2020 г., наказателна лихва в размер на 79,24 лв. за периода от 14.05.2020 г. до 04.08.2020 г. обезщетение за забава в размер на 2,33 лв. за периода от 05.08.2020 г. до 11.08.2020 г., разноски в размер на 60 лв. за връчване на покана за предсрочна изискуемост. С решението на съда е осъдена „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.****, да заплати на Е. М. М., ЕГН 1

**********, сторените разноски: сумата 250 лв. по гр.дело № 37065/2020 г. на СРС, 125 с-в и сумата 450 лв. по гр.дело № 18744/2021 г.

Срещу решението на СРС, 125 с-в е постъпила въззивна жалба от „Първа инвестиционна банка“ АД, гр.София, подадена чрез пълномощника адв.Е.В., с искане същото да бъде отменено изцяло, и вместо това да бъде постановено друго, с което бъдат уважени предявените по реда на чл.422, ал.1 от ГПК установителни искове.

Твърди се, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалноправнит е разпоредби на закона, по съображения изложени в жалбата.

Претендира присъждане на направени разноски по делото.

Въззиваемата страна- ответник Е. М. М., чрез пълномощника си адв.К. Г. оспорва жалбата, по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли съда жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение -потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при 2 постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми на закона. Същото е и правилно.

Крайните изводи на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Доводите изложени в жалбата са изцяло неоснователни.

Във връзка с доводите изложени във въззивната жалба следва да се добави и следното:

Предмет на разглеждане по делото са предявени по реда на чл.422, ал.1 ГПК искове с правно основание чл.430, ал.1 и ал. 2 от ТЗ, чл.92, ал.1 от ЗЗД и с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД.

В настоящия случай, съдът приема за безспорно установено по делото обстоятелство, че на 30.11.2006 год. между страните е бил сключен договор за издаване на кредитна карта № 51РКО-Б-0403, по силата на който ищецът „Първа инвестиционна банка“ АД, гр.София, приел да открие и да води банкова сметка и да издаде към нея на ответницата Е. М. М. кредитна карта без депозит VISA класическа. Установява се от процесния договор, че банката е предоставила на оправомощения държател/ ответницата/ банков кредит овърдрафт по картовата разплащателна сметка в размер на 1200 лв., който можело да бъде усвоен с използване на картата, като е бил уговорен срок за ползване на овърдрафта до 30.11.2008 г. Ответницата се е задължила да погасява предоставения овърдрафт в сроковете и по начина, договорени в Общите условия на банката за издаване и ползване на международни кредитни карти без депозит Visa, класическа. В т.9 от договора е предвидено, че за ползването на кредитната карта и предоставения овърдрафт, кредитополучателят дължи на банката заплащането на такси и комисионни - според действащата Тарифа /неразделна част от договора/.

На 12.11.2007 год. между страните бил сключен анекс към горепосочения договор, с който било постигнато съгласие относно срокът за погасяване на предоставения овърдрафт, като в т.2 от анекса е предвидено, че срокът за погасяване на овърдрафта се подновява автоматично при условията и по реда предвидени в Общите условия на банката за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип Mastercard и Visa. С покана, връчена на ответницата на 16.06.2020 год., ищецът я е уведомил, че е в неизпълнение на процесния договор, като я поканил в 7дневен срок от получаването на поканата да погаси всички свои изискуеми задължения произтичащи от договора за овърдрафт, като изрично я предупредил, че при бездействие ще счита кредита за изцяло и предсрочно изискуем.

По делото не се спори между страните, че предоставения банков кредитовърдрафт е усвоен изцяло от ответницата, като последната дата на усвояване е 26.03.2010 г./ на която дата е усвоена сумата от 258, 50 лв./. Не се спори между страните, че изцяло усвоеният банков кредит- овърдрафт е частично погасяван на дати 3 посочени от ищеца в исковата молба.

Спорните между страните въпроси по същество във въззивното производство са свързани с началния момент на изискуемост на процесните вземания и относно обстоятелството дали същите са погасени по давност с оглед своевременно релевираното от ответницата в писмения отговор на исковата молба възражение /чл.

120 ЗЗД и чл. 131 ГПК/.

Съгласно разпоредбите на чл.430 ТЗ и чл.60, ал.2 ЗКИ, срокът по договора за банков кредит е този, с изтичането на който кредитополучателят е длъжен да се издължи съобразно конкретно уговорените условия - в частност на отделни месечни вноски на договорените дати на плащане. Ако междувременно не настъпи предсрочна изискуемост на кредита /откогато започва да тече давностния срок/, то след настъпването на падежа на всяка една от погасителните вноски вземането на кредитора за нея става изискуемо - чл.114, ал.1 ЗЗД и започва да тече приложимият в частност петгодишен давностен срок по чл.110 ЗЗД - поотделно за всяка вноска от датата, на която плащането е било дължимо /виж решение № 261 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр.дело № 795/2010 г., IV г.о., Г.К., решение № 28 от 05.04.2012 г. на ВКС по гр.дело № 523/2011 г., III г.о., Г.К., решение № 103 от 16.09.2013 г. на ВКС по т.дело № 1200/2011 г., II т.о., Т.К., виж и решение № 90 от 31.03.2014 г. на ВКС по гр.дело № 6629/2013 г., IV г.о., Г.К. и решение № 161 от 08.02.2016 г. на ВКС по т.дело № 1153/2014 г., II т.о., Т.К., решение № 45 от 17.06.2020 г. на ВКС по т.дело № 237/2019 г., II т.о., Т.К., решение № 50076 от 14.11.2022 г. на ВКС по т.дело № 1730/2019 г., I т.о., Т.К./.

Правната уредба на договора за кредит дава възможност на страните да уговорят връщане на кредита на погасителни вноски до пълното погасяване на задължението, без обаче това да го превръща в такъв за периодични плащания /виж и разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ВКС по тълк.дело № 3/2011 г., ОСГТК/.

Същевременно кредиторът може да предяви иск за всяка отделна вноска, като за всяка отделна вноска може да бъде уговорена неустойка или лихва за забава; кредиторът може да цедира вземането си за конкретна вноска, поради което и следва да се приеме, че отделните вноски се ползват с относителна самостоятелност и всяка от тях има отделен падеж. Същевременно процесните претендирани вземания са възникнали по договор за издаване на кредитна карта /сключен при действието на Наредба № 16 от 29.09.2005 год. за електронните платежни документи - обн., ДВ, бр.81 от 11.10.2005 год., отм., бр.62 от 04.08.2009 год., в сила от 01.11.2009 год./, по който кредитният лимит е усвоен и връщането му не се подчинява на погасителен план. Срокът за ползване на овърдрафта е бил уговорен до 30.11.2008 год., като е било предвидено той да се подновява автоматично /година за година/ - раздел ХVІІ от приложимите по спора Общите условия, в който е предвидено в чл.36, т.2, че банката подновява срока на валидност на картата, респективно продължава срока за ползване на овърдрафта, служебно, като издава нова карта. В настоящия случай и въз основа на съвкупната 4 преценка на събраните доказателства по делото въззивният съд приема, че процесният договор не е обвързвал страните към момента на отправяне на волеизявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем /надлежно връчено на ответницата на 16.06.2020 год./ и изтичане на дадения на 7- дневния срок за доброволно изпълнение/. Съществуващата между страните облигационна връзка е била прекратена не по-късно от 31.03.2012 год., доколкото по делото липсват данни за издаването на последваща /нова/ карта на името на ответницата с валидност след посочената дата, която да е била в нейно държане, а както вече бе посочено, подновяването на срока на валидност на картата /издаването на нова карта/ е било обусловено от продължаването на срока на овърдрафта. Съдът приема също така, че годишната такса за поддържане на картата се дължи в началото на всяка година от издаването й, според приложимата Тарифа за такси и комисионни на банката, а последната начислила такава такса, с оглед данните по делото е очевидно само за 2010 год. и 2011 год. / в решение № 50186 от 16.11.2022 год. на ВКС по гр. дело № 4472/2021 год., III г.о., ГК, е отречено прекратяването на облигационна връзка с оглед предоставен кредит овърдрафт, поради наличието на доказателства за издаването на последваща /нова/ кредитна карта на името на ответника, която е била в негово държане/. В настоящия случай по делото не са ангажирани доказателства от страна на ищеца, че след 31.03.2012 г. е издадена последваща /нова/ карта на името на ответницата с валидност след посочената дата, която да е била в нейно държане, а както вече бе посочено, подновяването на срока на валидност на картата /издаването на нова карта/ е било обусловено от продължаването на срока на овърдрафта. По делото е представен единствено, като доказателство от ищеца протокол за получаване на 06.04.2009 г. от страна на ответницата Е. М. М. на международна револвираща кредитна карта с чип Visa, валидна до м.03.2012 г.