Решение № 695 от 05.03.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 695 гр. Варна, 05.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Ив. Стоилова при участието на секретаря Димитричка Ст. Илиева като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело № 20223110110978 по описа за 2022 година

Производството образуването по искова молба от М. К. Д., ЕГН **********, с адрес ***** срещу ЗАД „*****“ АД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *****.

Предмет на разглеждане е предявен от М. К. Д. срещу ЗАД „*****“ АД осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 13 750 лв. - частичен иск от сума в общ размер на 15 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от травматични увреждания, причинени в резултат от реализирано на 02.01.2020 г. в гр. Варна на *****, пътнотранспортно произшествие по вина на водача на лек автомобил „*****“ с рег. № *****, застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество, ведно със законната лихва, считано от 28.04.2021 г. до окончателното изплащане на задължението.

По твърдения в исковата молба, на 02.01.2020 г. около 15:30 часа в гр.

Варна на *****, настъпило пътнотранспортно произшествие по вина на водача на лек автомобил „*****“ с рег. № *****, който при движение назад блъснал намиращия се зад него пешеходец - ищцата. Тези обстоятелства били обективирани в съставен протокол за ПТП с пострадали лица, ведно със схема към него. Виновният водач бил застрахован по застраховка 1

„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника с период на покритие, обхващащ момента на ПТП.

Непосредствено след произшествието ищцата посетила Спешно отделение при МБАЛ „Света Анна-Варна“ АД, където била констатирана фрактура на лявата й ръка - счупване на долния край на лъчевата кост, било назначено оперативно лечение, извършена репозиция на ръката и същата била гипсирана. На 30.01.2020 г. била свалена гипсовата имобилизация и ищцата била насочена към физиотерапия и рехабилитация на увредения горен крайник. На 03.02.2020 г. след извършен преглед на ищцата бил констатиран оток на лявата й гривнена става и лявата длан, наличие на спонтанна палпаторна и двигателно провокирана болка, подуване и затруднени движения в ставата. В продължение на няколко месеца след инцидента ищцата изпитвала силни болки в областта на лявата ръка и имала ограничени движения на крайника дори след премахване на имобилизацията, била в невъзможност да се обслужва самостоятелно в ежедневието и се нуждаела непрекъснато от чужда помощ. Понастоящем продължавала да търпи дискомфорт от травмата - налагала дясната ръка като доминираща, дори когато следвало да извърши движение с двете ръце. Освен физическите болки и затруднения, ищцата изпитвала и душевни страдания. Социалните й контакти намалели, което довело до проява на интровертно поведение и невъзможност за преодоляване на психологичната травма. В продължение на месеци имала смущения в съня, трудно заспивала и сънят й продължавал едва няколко часа, сънувала кошмари, свързани с катастрофата; имала натрапчиви мисли и спомени; страхувала се да пресича сама улици и не можела да стои сама в стая. Ищцата непрекъснато се чувствала вътрешно напрегната, била изпълнена с тревожни мисли относно възстановяването й и бъдещето, а впоследствие развила депресивна симптоматика - самоизолирала се, избягвала контакт с приятели и отказвала да говори за инцидента; станала раздразнителна и емоционално лабилна; чувствала се виновна за инцидента и за това, че не може да се грижи за себе си. След консултация с психиатър в ДКЦ „Еквита“ ЕООД й била поставена диагноза „посттравматично стресово разстройство“ и изписани антидепресанти.

На 26.05.2021 г. ищцата отправила до ответното застрахователно дружество покана за заплащане на застрахователно обезщетение за 2 претърпените от процесното ПТП неимуществени вреди, която покана била получена на 28.05.2021 г. По застрахователната преписка било определено застрахователно обезщетение в размер на 3500 лв. Ищцата не била съгласна с посочения размер, поради което завела иск срещу ответника за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 1250 лв. - частичен иск от сума в общ размер на 15 000 лв., като искът бил уважен с влязло в сила решение по гр.д. *****/2021 г. на ВРС, 41-ви състав.

По изложените съображения по същество ищцата моли за уважаване на предявения частичен иск и претендира разноски по делото.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за допустимост, но неоснователност на иска. Не оспорва, че между него и собственика на лек автомобил „*****“ с рег. № ***** съществувало валидно облигационно правоотношение със срок на валидност от 31.05.2019 г. до 30.05.2020 г., както и че на 02.01.2020 г. настъпило процесното ПТП с участието на застрахования водач и ищцата, като пешеходец. Твърди, че на 04.02.2020 г. ищцата предявила пред него застрахователна претенция, по която била образувана щета под № ***** г. и били изискани от пострадалата документи по чл. 106 от КЗ с цел изясняване причините за настъпване на ПТП. Такива не били представени от ищцата, поради което и след изтичане на тримесечния срок за произнасяне по чл. 496, ал. 1 от КЗ ответникът взел решение да не бъде изплащано обезщетение по преписката, предвид липсата на достатъчно доказателства за установяване основателността на претенцията, като ищцата била уведомена за решението с писмо от 05.05.2020 г. Впоследствие с покана от 17.03.2021 г. ищцата отново предявила претенция за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от процесното ПТП в размер на 15 000 лв., като този път представила изисканите от нея документи и ответникът й отправил предложение за сключване на извънсъдебно споразумение за заплащане на обезщетение в размер на 3500 лв. Ищцата изразила несъгласие с така определената сума, като завела частичен иск за сумата от 1250 лв. от сума в общ размер на 15000 лв., по който било образувано гр.д. № *****/2021 г. по описа на ВРС. Ответникът признал частичния иск и същият бил уважен с постановяване на решение при признание на иска, без да бъде разпределяна доказателствена тежест на страните и без да бъде определян от съда пълният 3 размер на дължимото обезщетение. След влизане в сила на съдебното решение на 27.04.2022 г. ответникът заплатил в полза на ищцата сума в общ размер на 4193,78 лв., включваща: 3500 лв. обезщетение за неимуществени вреди, 326,28 лв. законна лихва за периода от 28.05.2021 г. (датата, на която били представени пред застрахователя изисканите документи) до 27.04.2022 г., 50 лв. разноски за държавна такса и 317,30 лв. за адвокатско възнаграждение.

Ответникът счита, че така платеното застрахователно обезщетение от 3500 лв. репарира напълно претърпените от ищцата неимуществени вреди.

Оспорва провеждането на оперативно лечение на ищцата и настъпването на сочените усложнения, както и продължителността на оздравителния процес след обичайния възстановителен период от около 1-2 месеца. Оспорва и възникването на описаните в исковата молба вреди, вкл. нуждата от постоянна чужда помощ през възстановителния период и след това, както и посочените душевни страдания. Оспорва също наличието на причинноследствена връзка между процесното ПТП и поставената на ищцата година по-късно диагноза „посттравматично стресово разстройство“.

Прави и възражение по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат. Аргументира същото с твърдения, че ищцата била навлязла внезапно на пътното платно без да се огледа, като се движела на необозначено за пресичане място и по начин, който не обезпечавал нейната безопасност. Поддържа още, че ПТП било настъпило вследствие неправомерното поведение на ищцата, която имала обективна възможност да забележи приближаващия автомобил, извършващ маневра движение назад, но не предприела нищо и така създала реална възможност за настъпване на вредоносния резултат, като нарушила разпоредбите на чл. 108, чл. 113 и чл.

114 от ЗДвП.

С тези аргументи по същество моли за отхвърляне на иска, евентуално - за присъждане на обезщетение в намален размер. Претендира и разноски по делото.

В проведените по делото съдебни заседания ищцата чрез процесуалния си представител поддържа предявения иск и моли за уважаването му.

Ответникът чрез процесуалния си представител моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

4

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:

От лист за преглед на пациент в консултативно-диагностичния блок/спешно отделение в МБАЛ „Св.АннаВарна“ АД от 02.01.20 г., амбулаторен лист № *****/08.01.2020 г., амбулаторен лист № *****/30.01.2020 г., амбулаторен лист № *****/03.02.2020 г., медицинско направление от 12.02.2021 г., рецептурна бланка от 05.02.2020 г., констативен протокол за ПТП с пострадали лица № ***** г., застрахователна полица от 30.05.2019 г., уведомление за щета по застраховка „Гражданска отговорност на Автомобилиста“ с нанесени имуществени и неимуществени вреди от 04.02.2020 г., писмо ***** г. от ОЗК „*****“ относно предоставяне на допълнителни документи по щета № ***** г. до М.Д., писмо № ***** г. от ОЗК „*****“ до М.Д. относно отказ за изплащане на застрахователно обезщетение по щета № ***** г. в следствие на ПТП от 02.01.2020 г., известие за доставяне, молба вх.№***** г. от М.Д. до ОЗК „*****“, покана вх.№ ***** г., писмо изх.№ ***** г. от ОЗК „*****“ до адв.М.***** относно предоставяне на допълнителни документи по щета № ***** г., известие за доставяне от 21.03.21 г.,, предоставяне на документи вх.№ 9912204/25.05.2021 г. до ОЗК „*****“ от адв.М.Т., писмо изх.№ ***** г. от ОЗК „*****“ до адв.М.Т. относно предложение за сключване на споразумение по щета ***** в следствие на ПТП от 02.01.2020 г., известие за доставяне от 11.06.2021 г. ДП № 3/20 г. на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна се установява, че на 02.01.2020 г. около 15:30 часа в гр. Варна на *****, настъпило пътнотранспортно произшествие между лек автомобил „*****“ с рег. № *****, който при движение назад блъснал намиращия се зад него пешеходец - ищцата. ПТП-то настъпило по вина на водача на лек автомобил „*****“ с рег. № ***** Л. И.. За ПТП-то е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица, ведно със схема към него на 02.01.2020г. Виновният водач И. е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника с период на покритие със срок на валидност от 31.05.2019 г. до 30.05.2020 г.

На същия ден 02.01.2020г. след произшествието ищцата посетила Спешно отделение при МБАЛ „Света Анна-Варна“ АД, където е констатирана фрактура на лявата й ръка - счупване на долния край на 5 лъчевата кост, назначено е оперативно лечение, извършена репозиция на ръката и същата е гипсирана.

На 30.01.2020 г. била свалена гипсовата имобилизация и ищцата е насочена към физиотерапия и рехабилитация на увредения горен крайник.

На 03.02.2020 г. след извършен преглед на ищцата е констатиран оток на лявата й гривнена става и лявата длан, наличие на спонтанна палпаторна и двигателно провокирана болка, подуване и затруднени движения в ставата.

На 12.02.2021г. ищцата посетила психиатър, който й е поставил диагноза посттравматично стресово разстройство и й е предписал медикаменти за лечение на тревожност и депресия – Флуансол и Золофт.

На 04.02.2020г. ищцата уведомила ответното дружество за настъпилото застрахователно събитие, като е образувана щета под № ***** г.

От ищцата са изискани документи по чл. 106 от КЗ с писмо от 06.02.2020г.

Такива не са представени от ищцата, поради което и след изтичане на тримесечния срок за произнасяне по чл. 496, ал. 1 от КЗ ответникът е постановил отказ да изплати обезщетение по преписката, предвид липсата на достатъчно доказателства за установяване основателността на претенцията, като ищцата е уведомена за решението с писмо от 05.05.2020 г.

Разпечатката съдържа 31 от 112 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b27c4300-0455-467e-857a-cace85ca73f4