Решение № 6 от 10.02.2021, Районен съд - Девин

РЕШЕНИЕ

№6 гр. Д. , 10.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на двадесет и шести януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Елка А. Хаджиева при участието на секретаря Радостина Р. Настанлиева в присъствието на прокурора Районна прокуратура - Девин като разгледа докладваното от Елка А. Хаджиева Административно наказателно дело № 20205410200139 по описа за 2020 година И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

Производството е по чл. 59 и следв. от ЗАНН.

Жалбоподателят моли да се отмени изцяло Наказателно постановление № 21 - 015/25.08.2020г., издадено от Началник отдел „Рибарство и контрол- Южна България” – гр. Пл. към Главна дирекция „Рибарство и контрол” при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/ гр. С. като незаконосъобразно и необосновано, издадено в нарушение на материалноправните и процесуалноправни разпоредби.

В с.з. жалбоподателя не се явява. С молба пълномощникът му адв.

М. Д. поддържа жалбата срещу НП и моли същото да бъде отменено. С писмено становище, депозирано в съда на 29.01.2021г. счита Наказателно постановление за необосновано и незаконосъобразно като излага съображения, че рибите, за които се твърди, че З. е чистил, не е известно какви са. Никой не е видял, че са платика. По никакъв начин не се установява, че рибите, чистени от доверителя й, са именно тези, намерени в торбичката.

Възможно е да са съвсем различни от платика риби, възможно е да се 1 разрешени за улов и т.н. Безспорно е установено, че е минало време от виждането му да чисти риби, до намирането на платиката в чантата. Още повече, че за неопределен период от време, свид. Дж. е загубил зрителен контакт с доверителя й, поради което не се установява по безспорен и категоричен начин, че именно хванатите и чистени от З. риби са именно тези забранени и намерени в торбичката. От друга страна, счита, че посоченото в НП изпълнително деяние не кореспондира с визираната за нарушена материална норма - в АУАН и НП е визирано като изпълнително деяние „при проверка на личен багаж е „открит“, както и „установен“ и измерен улов на 3 бр. риби“. Видно от материалната норма на чл.32 ал. 1 от ЗРА, изпълнителното деяние се осъществява чрез действието „във водните обекти по чл.З ал.1 и ал.2 се забранява улова на риба и др.водни организми“, т.е. липсва канекситет между посоченото за извършено деяние и нормата, под която е подведено, тъй като „открити“ и „установени“ не съвпада с „лови“.

Счита, че това представлява нарушение на нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН досежно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. Счита, че съгласно чл.6 от ЗАНН - адм.нарушение е това деяние, което нарушава установения ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с адм. наказание, налагано по административен ред. Счита, че понятието „риболов“ включва четири изпълнителни деяния, визирани в § 1, т.26 от ДР ЗРА, като не следва да бъдат налице кумулативно. В случая материално правната норма, под която е подведена адм.наказателната отговорност на жалбоподателя е за улов през размножителен период в забранен обект, като липсват събрани данни именно за тези действия, вменени на жалбоподателя от наказващия орган. Счита, че от събраните по делото доказателства не се установява по категоричен начин жалбоподателят да е осъществявал такъв риболов. Счита, че НП страда от пороци, допуснати в хода на адм. наказателното производство, които не биха могли да бъдат санирани в съдебното производство, и обосноваващи материално правна и процесуално правна порочност, които го правят изцяло незаконосъобразно. Счита, че не са били налице предпоставките на чл.53 от ЗАНН за издаване на обжалваното НП.

Като го е издал, адм.наказващият орган е нарушил закона, тъй като е наложил адм. наказание на лице, на което не е установено по категоричен начин, че е извършило адм.нарушение. Счита, че посочените по- горе нарушения на 2 процесуалните правила са съществени такива и са достатъчно основание за отмяна на атакуваното НП само на това основание, тъй като водят до грубо нарушаване на правото на защита на наказаното лице. Същото е лишено от възможността да разбере в извършването на какви точно нарушения е обвинено, при какви приети за установени факти, за да организира адекватно защитата си. Съгласно константната съдебна практика, за да е описано нарушението следва в обстоятелствената част на АУАН и НП да се съдържат обстоятелства и факти, които описват извършеното нарушение с неговите обективни и субективни признаци и участието на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице в неговото извършване/конкретно действие, съответно бездействие от страна на нарушителя/. В случая липсват минимални предпоставки за това. Счита, че не са били налице предпоставките на чл.53 от ЗАНН за издаване на обжалваното Наказателно постановление, наказателното постановление страда от пороци, допуснати в хода на административно наказателното производство, които не биха могли да бъдат санирани в съдебното производство, и обосноваващи материално правна и процесуално правна порочност, които го правят незакосъобразно. Алтернативно, ако съда не приеме тези нейни съображения за отмяна на НП, моли да приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

Процесуално задължение на съда е да провери изцяло законосъобразността на издаденото НП, да обсъди всички основания за обжалване на атакуваното наказателно постановление, дори и да не са наведени такива, включително и да подложи на съдебен контрол преценката на административно наказващия орган относно приложението на чл. 28 от ЗАНН /в този смисъл е ТР № 1/12.12.07 г. по тълк. н. д. № 1/2005 г. на ОСНК на ВКС/. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. Правната норма на чл. 28 от ЗАНН предвижда, че за "маловажни случаи" на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание. Правната норма на чл. 11 от ЗАНН урежда правната възможност по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита, субсидиарно да се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс , доколкото в ЗАНН не се предвижда друго. В ЗАНН законодателят не е дал 3 легална дефиниция на понятието "маловажен случай", поради което следва приложимите критерии при определяне на дадено административно нарушение като "маловажен случай" да се изведат от чл. 93, т.9 от НК.

Според легалното определение на "маловажен случай" по чл. 93, т.9 от НК , маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. От анализа на цитираната правна норма следва, че за да се направи извод по въпроса дали конкретно административно нарушение съставлява маловажен случай, следва да се преценяват фактите на липса или незначителност на вредните последици, характерът на вредните последици, ако такива са настъпили от нарушението, както и всички смекчаващи отговорността обстоятелства. Маловажността на случая следователно е поставена в зависимост не само от размера на вредните последици, но и от наличието на други смекчаващи обстоятелства, които следва да се преценяват от съда конкретно и въз основа на събраните по делото доказателства при всеки случай на административно нарушение. "Маловажен случай" ще е налице само, ако съвкупната преценка на посочените обстоятелства обуславя по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид. Счита, че в конкретния случай, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, административното нарушение, за което е санкциониран жалбоподателя, следва да се квалифицира като "маловажен случай" по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. При това положение също счита, че и наложеното наказание не съответства на степента на обществената опасност на извършеното административно нарушение, а е прекомерно тежко и би изиграло в случая по-скоро отрицателно въздействие върху личността на нарушителя, вместо да съдейства за осъществяване на целите на административното наказание, предвидени в закона. Горното относно маловажността на деянието би следвало да се приложи по отношение на нарушението, посочено в акта и наказателното постановление, в случай, че се приеме, че то е извършено от обективна и субективна страна. Това е така, тъй като дори в случая да има нарушение от страна на жалбоподателя на правно защитени обществени 4 отношения, то тяхното засягане е незначително и не може да обуслови налагането на тежките санкции, определени с обжалваното НП. Предвид всичко гореизложено, моли съда да отмени Наказателно постановление № 21015/25.08.2020г. на Началник отдел „Рибарство и контрол - Южна България“ гр.Пл. като необосновано и незаконосъобразно. Претендира да й бъдат присъдени и направените разноски за адвокатски хонорар, съгласно приложения договор за правна помощ.

В с. з. за въззиваемия Ю.К. П. оспорва жалбата като неоснователна. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли като неоснователна жалбата на Х. К. З. и да потвърди обжалваното с нея НП, предвид следните съществени и правни доводи: На първо място, и АУАН и издаденото НП видно от приложените по преписката заповеди са съставени от компетентни лица в рамките на предоставените им правомощия. АУАН и НП съдържат всички изискуеми по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити и при съставянето им не са допуснати грешки, които да обосноват отмяна на издаденото НП. На следващо място, счита, че е спазен давностния срок за издаването на НП. От писмените и от гласните доказателства по делото безспорно се установява, че на датата 03.05.2020 г. служителите на ИАРА предприемат проверка във връзка с подадени сигнали за извършване на риболов през периода на размножаване на рибата на язовир „В.“. В хода на предприетата проверка, контролните органи установяват три лица, едно от които е жалбоподателя по настоящото производство Х. З., да извършват риболов през период на действаща забрана. Жалбоподателят е уловил и задържал в торба три броя риба от вида платика, същата попада под забрана, тъй като е в период на размножаване. В ЗРА изисква и вменява като задължение на любителите риболовци в случай на приулов на забранена за риболов риба същата да бъде връщана незабавно във водата независимо от състоянието й. Счита, че в конкретният случай намерената от жалбоподателя риба не само, че е задържана умишлено, но същата е изчистена и изкормена.

Предприета е проверка на място и е съставен, както констативен протокол, така и АУАН за извършено нарушение по чл.32 ал. 1 от ЗРА. Правилно актосъставителя е подвел жалбоподателя под отговорност за нарушение на чл.32 ал.1 от ЗРА и в този случай правилно е отразена правната квалификация на деянието на нарушителя. Рибата е измерена в присъствието 5 на жалбоподателя и на същия му е съставен АУАН, който същия е подписал без възражение. По делото не се доказва да има постъпили такива в законоустановения три - дневен срок по чл. 44 от ЗАНН. Нещо повече, в конкретния случай по делото е приложен билет за любителски риболов на жалбоподателя, издаден три дни преди констатираното нарушение. Всеки билет за любителски риболов се издава след попълване на писмена декларация по чл. 22 ал.2 от ЗРА, с която всеки любител – риболовец декларира, че е запознат с разпоредбите на ЗРА, приложим за любителския риболов. В случаят по делото е приложена и писмена декларация, подписана собственоръчно от жалбоподателят. Самия факт, че същия притежава риболовен билет говори за умисъл при извършване на нарушението, тъй като всеки любител- риболовец упражнявайки своето хоби е длъжен да се запознае с разпоредбите за упражняване му, в случая със сроковете на забрана. Твърди, че Заповед № РД 09-350/ 15.04.2020 г. установяваща сроковете на забрана за календарната 2020 г. е ежегодна, същата е публикувана както на интернет страницата на ИАРА, на Министерство на земеделието, така е и поставена на видно място във всеки офис на ИАРА за да могат любителите- риболовци да се запознаят със съдържанието й. Уловът и задържането макар и на три броя риби от вида платика, прави нарушението по чл.32 ал.1 от ЗРА съставомерно. Споделя и решението на адм. наказващия орган с НП да наложи на жалбоподателя минималния предвиден в закона размер на глоба от 1500 лева, предвид липсата на констатирани предходни нарушения на жалбоподателя. И трите лица, установени да извършват риболов на този ден – 03.05.2020 г. са санкционирани, както единодушно в показанията си заявяват разпитаните свидетели. Високия минимален праг на глобата за нарушение по чл. 32 ал.1 от ЗРА, говори сам по себе си за високата обществена опасност на нарушението по чл.32 ал.1, тъй като по този начин се посяга върху рибния ресурс и естествено по възпроизводство на рибите. Нарушението е извършено в период на забрана, в който рибата е най- уязвима. В този случай не споделя и доводи за маловажност на нарушението. Проверката е извършена по сигнал, не е била в конкретния случай рутинна. В тази връзка моли съда да постанови решение, предвид изложеното, с което да остави в сила обжалваното НП и да отхвърли като неоснователна жалбата на Х. К.