Определение № 280 от 31.01.2024, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 3443/2023
- Вид
- Определение № 280
- Подписан
- 31.01.2024
- В сила
- 31.01.2024
- Състав
- Пламен Петров Чакалов, Румяна Иванова Андреева Атанасова, Бранимир Веселинов Василев
Цитирани разпоредби
- чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.413 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 143, ал.2, т. 5 и т. 15 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143, ал.2, т. 5 и т. 15 · Закон за защита на потребителите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 280 гр. Пловдив, 31.01.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Пламен П. Чакалов
Членове:
Румяна Ив. Андреева Атанасова
Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Атанасова Въззивно частно гражданско дело № 20235300503443 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК във вр. с чл.413 ал.2 от ГПК.
Образувано e по въззивна частна жалба на „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, чрез пълномощника по делото адв. Х. М., подадена против разпореждане от 25.07.2023 г., инкорпорирано в Заповед № 5055/25.07.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, постановена по частно гражданско дело № 8819/2023 г. на Районен съд – Пловдив, II бр. състав, с което се отхвърля заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника С. И. П. с ЕГН:
********** в частта, с която се претендира присъждане на следните суми по Рамков договор с партида към него П1316625, към който е подписано Приложение 1 от 27.01.2020г., за услуга ******, с план А1 Surf XL за срок от 24 месеца, както следва: 64,98 лева - неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС мобилен номер +******, както и сумата от 19,31 лева – мораторна лихва върху сумата от 64,98 лева за периода от 26.06.2020 г. – 01.06.2023 г.; 193,67 лева – неустойка за дадена отстъпка от цената на абонаментна такса за мобилен номер +******, както и сумата от 57,56 лева – мораторна лихва върху сумата от 193,67 лева за периода от 26.06.2020 г. – 01.06.2023 г.; 64,98 лева - неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС мобилен номер +******** както и сумата от 19,31 лева – мораторна лихва върху сумата от 64,98 лева за периода от 26.06.2020 г. – 01.06.2023 г.;
37,08 лева – неустойка за дадена отстъпка от цената на абонаментна такса за мобилен номер +********, както и сумата от 11,02 лева – мораторна лихва върху сумата от 37,08 лева за периода от 26.06.2020 г. – 01.06.2023 г.; 193,39 лева – неустойка за дадена отстъпка от цената предоставено устройство на изплащане Handset Huawei Mate 20 Lite Gold + PH TTEC Сърф S 23 по 1 договор с партида П1316625 за услуга ********, както и сумата от 57,48 лева – мораторна лихва върху сумата от 193,39 лева за периода от 26.06.2020 г. – 01.06.2023 г.
В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане. Посочва се, че заповедният съд неправилно е отхвърлил искането за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за сумите за неустойка. Поддържа се, че размерът от три стандартни месечни вноски на неустойката не излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Иска се отмяна на обжалваното разпореждане в посочените части и връщане на делото на първоинстанционния съд за издаване на заповед за изпълнение.
На основание чл. 413, ал. 2 от ГПК препис от частната жалба не се връчва на ответната страна.
Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество се явява неоснователна по следните съображения:
С обжалваното разпореждане районният съд е приел, че заявлението на „А1 България“ ЕАД следва да бъде частично отхвърлено, тъй като е налице обоснована вероятност искането на заявителя да се основава на неравноправна клауза, съгласно чл. 143, ал.2, т. 5 и т. 15 ЗЗП. Приел е, че клаузата, въз основа на която се претендира неустойката противоречи на добрите нрави, тъй като е уговорена извън присъщите на всяка неустойка обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, предвид задължителните указания в Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по т.д.
№ 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Според районния съд срещу задължението на потребителя да заплаща такси и да връща стойност на отстъпки не съответства насрещно задължение, а мобилният оператор претендира престация по прекратен договор за непредоставена услуга, както и че неустойка в размер на три месечни абонаментни такси ( по стандартни условия на оператора, а не преференциални такива ), задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение.
Настоящият съдебен състав приема, че така постановеното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено.
Заповедното производство е образувано по заявление на „А1 България“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника С. И. П. за заплащане на суми, в това число и договорни неустойки в размер на 64,98 лева - неустойка в размер на 3 стандартни 2 месечни такси без ДДС мобилен номер +******, както и сумата от 19,31 лева – мораторна лихва върху сумата от 64,98 лева за периода от 26.06.2020 г. – 01.06.2023 г.; 193,67 лева – неустойка за дадена отстъпка от цената на абонаментна такса за мобилен номер +******, както и сумата от 57,56 лева – мораторна лихва върху сумата от 193,67 лева за периода от 26.06.2020 г. – 01.06.2023 г.; 64,98 лева - неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС мобилен номер +******** както и сумата от 19,31 лева – мораторна лихва върху сумата от 64,98 лева за периода от 26.06.2020 г. – 01.06.2023 г.;
37,08 лева – неустойка за дадена отстъпка от цената на абонаментна такса за мобилен номер +********, както и сумата от 11,02 лева – мораторна лихва върху сумата от 37,08 лева за периода от 26.06.2020 г. – 01.06.2023 г.; 193,39 лева – неустойка за дадена отстъпка от цената предоставено устройство на изплащане Handset Huawei Mate 20 Lite Gold + PH TTEC Сърф S 23 по договор с партида П1316625 за услуга ********, както и сумата от 57,48 лева – мораторна лихва върху сумата от 193,39 лева за периода от 26.06.2020 г. – 01.06.2023 г.
Oт представените със заявлението копия от договора и приложенията към него е видно, че в същите се съдържат клаузи, според които в случай на прекратяването им преди изтичане на срока им по вина или искане на потребителя той дължи неустойка в размер на оставащите до изтичане на уговорения срок на договора, но не повече от трикратния им размер, месечни абонаменти по техния стандартен размер, без отстъпка, ведно с възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства, съответстващи на оставащия срок на ползване по съответния абонамент.
С оглед посочените клаузи, Пловдивският окръжен съд намира, че претенцията на мобилния оператор в действителност обхваща няколко вида неустойки, а именно: в размер от три месечни такси, в размер на отстъпката от цената на месечните такси и в размер на отстъпката в цената на продадените мобилни устройства. Следва да се приеме, че правилно ПРС е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в тази му част, тъй като подобно договаряне надхвърля обезпечителната и обезщетителната функция на неустойката. Това е така, тъй като търговецът би получил три плащания, които далеч ще надхвърлят това, което би получил от самото изпълнение на договорното задължение. Всичко това би довело до неоснователно обогатяване на мобилния оператор, а не до обезщетяването му от неизпълнение на поето от потребителя задължение. В случая не може да се приеме, че са налице и пропуснати ползи за търговското дружество по отношение на незаплатените месечни абонаменти, тъй като заплащането им за договорения период е обвързано с доставяне на услугата от мобилния оператор, от която той е освободен от задължението да я предоставя, поради прекратяване на договорното правоотношение. Освен това, предвидена клауза в договора, с която се предвижда заплащане при преференциални условия определя и друга крайна цена на мобилния апарат и предоставяната услуга.
3
Отстъпката е формирана към момента на сключване на договора за услуги и за закупуването на мобилното устройство и така формира и крайната им цена, поради което се явяват правилни изводите на първостепенния съд и в тази част на обжалваното разпореждане. Чрез тази клауза се променят условията на договора за продажба, като под формата на неустойка се променя договорената цена за услугата и за устройството. В същото време те не са определени по размер и са неясни, като не би могло с категоричност да се приеме, че е формирано съгласие по отношение на тези компоненти. Ето защо се споделя извода на първоинстанционния съд за наличието на обоснована вероятност искането на заявителя да се основава на неравноправни клаузи, съгласно чл. 143, т. 5 и т. 19 ЗЗП, които задължават потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка и не позволяват на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното разпореждане е правилно, поради което подадената против него въззивната частна жалба като неоснователна следва да се остави без уважение.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „А1 България“
ЕАД, ЕИК 131468980, против разпореждане от 25.07.2023 г., инкорпорирано в Заповед № 5055/25.07.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК, постановена по частно гражданско дело № 8819/2023 г. на Районен съд – Пловдив, II бр. състав, с което се отхвърля заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника С. И. П. с ЕГН: ********** в частта, с която се претендира присъждане на следните суми по Рамков договор с партида към него П1316625, към който е подписано Приложение 1 от 27.01.2020г., за услуга ******, с план А1 Surf XL за срок от 24 месеца, както следва: 64,98 лева неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС мобилен номер +******, както и сумата от 19,31 лева – мораторна лихва върху сумата от 64,98 лева за периода от 26.06.2020 г. – 01.06.2023 г.; 193,67 лева – неустойка за дадена отстъпка от цената на абонаментна такса за мобилен номер +******, както и сумата от 57,56 лева – мораторна лихва върху сумата от 193,67 лева за периода от 26.06.2020 г. – 01.06.2023 г.; 64,98 лева - неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС мобилен номер +******** както и сумата от 19,31 лева – мораторна лихва върху сумата от 64,98 лева за периода от 26.06.2020 г. – 01.06.2023 г.; 37,08 лева – неустойка за дадена отстъпка от цената на абонаментна такса за мобилен номер +********, както и сумата от 11,02 лева – мораторна лихва върху сумата от 37,08 лева за периода от 26.06.2020 г. – 01.06.2023 г.; 193,39 лева – неустойка за дадена 4 отстъпка от цената предоставено устройство на изплащане Handset Huawei Mate 20 Lite Gold + PH TTEC Сърф S 23 по договор с партида П1316625 за услуга ********, както и сумата от 57,48 лева – мораторна лихва върху сумата от 193,39 лева за периода от 26.06.2020 г. – 01.06.2023 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5