Решение № 238 от 24.09.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 238 гр. Велико Търново, 24.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

МАЯ НЕДКОВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20254000500310 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

С Решение № 27/ 21.01.2025 г. по гр.д. № 364/ 2021 г. по описа на ОС – Русе „Университетска многопрофилна болница за активно лечение Канев“ АД е осъдена да заплати на Г. М. Х. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от непозволено увреждане, размер на 30 000 лв., както и обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 2 024.10 лв., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 05.05.2020 г. до окончателното им изплащане, като исковете на Х. за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за разликата над 30 000 лв. до претендирания размер 40 000 лв. и за обезщетение за претърпени имуществени вреди за разликата над 2024.10 лв. до претендирания размер 2 107.05лв. са отхвърлени като неоснователни. Решението е постановено при участие в производството на ЗК „Уника“ АД като трето лице-помагач на страната на лечебното заведение.

Постъпила е въззивна жалба от „УМБАЛ Канев“ АД срещу решението в осъдителната му част. Жалбоподателят счита постановеното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Излага подробни съображения в подкрепа на тезата си, че намереното в тялото на ищцата чуждо тяло – марля /компрес/ – не се намира в причинно-следствена връзка с противоправни действия на лекарския екип, извършил оперативна интервенция на ищцата на 05.05.2020 г. Позовава се на изводите на вещите лица по приетата съдебно-медицинска експертиза, които според него не позволяват да се направи категоричен извод за осъществяване на медицински деликт от 1 негови служители. Вещите лица посочили, че намерената обективна находка – множество сраствания в коремната кухина на ищцата – могат да се дължат на забравен компрес в претърпените от нея две предходни коремни операции през 2005 г. и 2012 г., още повече че компресът е намерен в срединната област на корема на ниво пъпа, което не е достигнато при оперативната интервенция, извършена в „УМБАЛ Канев“ АД. Моли решението да бъде отменено и предявените от Х. искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Г. М. Х. със становище за неоснователност на въззивната жалба. Изложени са доводи по всички наведени от жалбоподателя оплаквания срещу възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка и формирани изводи. Доколкото оплакванията са изведени от изказаните от вещите лица предположения за момента на попадане на компреса в тялото на ищцата, а именно при предходни операции, сочи, че съдът е допуснал процесуално нарушение, като не е уважил направеното своевременно доказателствено искане за допускане на повторна съдебно-медицинска експертиза.

Г. М. Х. е депозирала и насрещна въззивна жалба срещу решението в отхвърлителната му част по отношение на иска за неимуществени вреди. Счита, че присъденото й обезщетение е занижено и не съответства на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. Позовава се на съдебна практика по сходни казуси. Моли решението в обжалваната му част да бъде отменено и съдът да уважи иска й в пълния претендиран размер. Моли да й бъдат присъдени разноски.

„УМБАЛ Канев“ АД и третото лице-помагач ЗК „Уника“ АД не са подали отговори на насрещната въззивна жалба.

Въззивната жалба и насрещната такава са процесуално допустими – подадени от легитимирани страни, в законовия срок, срещу подлежащ на обжалване акт. В изпълнение на задълженията си по чл.269 от ГПК въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваните части и намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, в рамките на въведените оплаквания срещу първоинстанционния акт, намира следното:

Релевантните за спора факти и обстоятелства са подробно изяснени от първоинстанционния съд при анализ на събраните по делото доказателства: От представената медицинска документация се установява, че ищцата Г. Х. на 44 г. е хоспитализирана в „УМБАЛ Канев“ АД на 04.05.2020 г. с приемна диагноза „миома утери” и след направени лабораторни и образни изследвания е насочена към оперативно лечение с умерен оперативния риск, с предоперативна диагноза „лейомиом на матката“ /нераков тумор, който започва в стената на матката/. Оперативната интервенция е проведена на 2

05.05.2020 г. от хирургичен екип в състав д-р С. Х., д-р Л. Т. и м.с. Б. Д.. От заключението на приетата по делото комплексна съдебно-медицинска експертиза от вещи лица – специалисти по хирургия, акушерство и гинекология и урология се установяват конкретните действия, извършени при операцията съгласно представения оперативен протокол № /830/290: Според правилата за отстраняване на матката /хистеректомия/ след антисептично почистване на предната коремна стена е извършен напречен разрез на около 10-15 см. под пъпа и след разрязване на фасцията на предните коремни мускули и перитонеума е проникнато в долната част на коремната кухина /малкия таз/. Намерена е матка, уголемена колкото бременност във втори-трети лунарен месец, както и множество сраствания на сигмоидното черво и тънките черва към маточната повърхност и на аднексите към задната маточна повърхност. Експертите разясняват, че нормално в корема такива сраствания не се наблюдават, а се причиняват от претърпени операции, инфекции или чужди тела. Екипът е започнал да разрязва масивните сраствания между червата, матката и аднексите /т.н. дебридман/, за да осигури достъп до матката, аднексите и техните връзки и кръвоснабдяване.

После, след превързване на съдовете на аднексите и матката, същите са отстранени над нивото на маточната шийка, оперативната област е огледана за кървене, поставен е дрен ниско в таза и коремът е затворен. Посоченото от експертите съответства на показанията на св. д-р Л. Т., която при операцията на Г. Х. е била асистент на опериращия лекар д-р Х., че екипът е работил на ниво малък таз без да е прониквано нагоре в коремната кухина и относно констатираните множество сраствания. Свидетелката твърди, че те били като при перитонит при липса на данни пациентката да е прекарала такъв. Екипът преценил, че не е необходимо да се вика хирург, защото успели да освободят толкова, колкото е необходимо за отстраняване на матката.

На 10.05.2020 г. ищцата е изписана с посочено в епикризата добро общо състояние.

Същевременно от показанията на св. А. Г. – дъщеря на ищцата – се установява, че на третия ден от операцията майка й се обадила и й казала „аз умирам и няма да изляза оттук жива“, заради което тя, заедно с баща си и леля си, пристигнали в болницата в Русе и поискали информация за състоянието й. Разговаряла с дежурния лекар д-р Т., която й заявила, че е нормално майка й да има температура /такава е отразена на 07.05./ и повръщане и че не може да се занимава с тях и да отидат на следващия ден в 9.30 ч. за информация от д-р Х..

Тъй като свидетелката – медицинска сестра – считала, че не е нормално майка й да има температура и повръщане 3 дни след операцията, на следващия ден търсила по телефона на д-р Х., но последната не отговорила. Св. Г. излага, че след изписването на майката й се оплаквала от постоянни болки, но не в областта на операцията, а по-нагоре в червата, не можела да се храни нормално – повръщала многократно дори и глътка вода и се налагало да й включва венозно „Деган“, поддържала температура 37.6 – 37.8 градуса. Св. Ю. Х. – съпруг на ищцата – разказва, че ищцата напуснала болницата с подут корем, много уплашена, едва вървяла, не можела да стои седнала в колата, а поискала да й пусне облегалката на седалката, през цялото време, докато се приберат, се оплаквала, че й е горещо. Вкъщи била неспокойна, оплаквала се, че я боли коремът, не можела да се храни, все повръщала, не можела да стои нито права, нито седнала, не можела да спи – ставала през нощта и се 3 разхождала из къщата, продължавала да се оплаква от горещина. От показанията на св. Х. се установява, че две седмици след изписването от болницата съпругата му си уговорила преглед в гр. Русе с д-р Х., но когато в определения ден дошли до болницата, „прегледът“ се състоял пред входа й. От паркинга свидетелят видял как съпругата му и една лекарка повървели напред-назад и разговаряли около пет минути и когато тя се върнала в колата, му казала, че това е бил прегледът и че лекарката й казала, че са си свършили перфектно работата и я посъветвала да се обърне към гастроентеролог, защото вероятно има проблем с червата. Безспорно е, че в този период – от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. – върху цялата територия на Република България е обявено извънредно положение поради пандемията COVID 19 и са въведени временни противоепидемични мерки. Според записванията в амбулаторния дневник на отделението по акушерство и гинекология за извършените в отделението контролни прегледи Г. М. Х. не се е явявала в отделението за преглед след операцията до м.11.2020 г., но в издадената на Х. на 15.11.2012 г. лична амбулаторна карта № 63 е отразено, че на 10.06.2020 г. тя е била на преглед при д-р А. М. и на 08.07.2020 г. при д-р И. Г. – и двете акушер-гинеколози в ОАГ при „УМБАЛ Канев“ АД. Св. Г. разказва, че майка й се консултирала с гастроентеролози – един път в гр. Силистра и два пъти в гр. Варна, но те й казали, че има сраствания на червата, което било нормално след операция без да й направят образни изследвания и да открият проблема. Св. Е. Р. – племенник на ищцата – потвърждава, че след изписването й от болницата тя се оплаквала от болки в червата, повръщала по няколко пъти на ден, била много слаба и продължавала да отслабва. Той лично я водил на прегледа в гр. Силистра и му било известно, че тя ходила и на консултации при лекари от гр. Варна. Преценени при условията на чл.172 ГПК предвид близката им връзка с ищцата, съдът кредитира показанията на свидетелите Г., Х. и Р. като достоверни, тъй като те описват свои непосредствени впечатления, показанията им са детайлни, последователни, кореспондират помежду си и с други доказателства по делото и не са опровергани. Не е спорно, че ищцата страда от заболяване на съединителната тъкан „прогресивна системна склероза, синдром на Рейно“, във връзка с което с решение на ТЕЛК й е призната 50 % трайно намалена работоспособност. На 10.08.2020 г. тя е била приета в Клиника по ревматология при УМБАЛ гр. Варна по повод оплаквания от болки в ставите на ръцете и макар в снетата й анамнеза тя е заявила оплаквания от около 2 месеца с подуване и болки в корема, видно от епикризата е лекувана единствено по основната диагноза.

В семейството решили да направят консултация в Турция, където живеят родителите на ищцата – бабата и дядото на свидетеля, който я придружил при всички прегледи там.

През м. ноември в болница в Истанбул е направена компютърна томография на цялата коремна област на Г. Х. и видно от доклада от 02.11.2020 г., в областта на таза – в средната линия на сакрално ниво и L5 – в плътността на меките тъкани е наблюдавана масова лезия с размер 57x63x77 мм, съответстваща на госипибома /срастване на марлен компрес и затварянето му в капсула/. На 06.11.2020 г. ищцата е оперирана – под обща анестезия е проникнато в корема със среден разрез под пъпа и било извършено изваждане на маса от образувание в медиала на сигмоидното дебело черво – безоар /чуждо тяло, образувано от 4 неразградени вещества в стомаха от организма/. От образуванието е изваден коремен компрес. За операцията е изготвен видеозапис, чиято достоверност е установена със заключение на приетата по делото съдебно-техническата експертиза, като от приложения видеофайл вещото лице е изготвило цветен фото-албум. Св. д-р Т. изразява учудване, че при извършена операция в Истанбул от коремната кухина е изваден компрес и излага, че ако са сложили компрес, това е било ниско долу в малкия таз, където са работили, а не в тази област. Предвид служебното й запознаване във връзка с настоящото дело с наличните данни в болничната електронна система за съхранение и обмен на медицинска информация и установяване, че през 2006 г. на Х. е правено секцио, през 2012 г. – миомектомия /интервенция за отстраняване на миомен възел/, а през 2018 г. е лежала в урология, изказва предположение, че компресът е забравен при предишна оперативна интервенция, като организмът го е обхванал и изолирал и той не е създавал проблеми. Счита за възможно при освобождаване при операцията на терена долу да са разбутали това чуждо тяло, заради което и да са започнали оплакванията по-нагоре.