Решение № 288 от 24.07.2023, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 288 гр. София, 22.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мина Топузова

Членове:

Румен Петров

Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Марияна Кр. Петрова в присъствието на прокурора Ивайло Бл. Симов като разгледа докладваното от Красимир Шекерджиев Касационно наказателно дело от общ характер № 20238002200138 по описа за 2023 година

Производството пред ВКС е образувано по касационни жалби на подсъдимия Н., на защитника му и на защитника на подсъдимия Й. срещу решение №151 от 03.06.2022 г., постановено по ВНОХД №532/2021 г. по описа на Софийски апелативен съд.

С присъда №12 от 29.03.2019 г., постановена по НОХД № 349/2017 г. по описа на Софийски окръжен съд, подсъдимия К. И. Н. е признат за виновен в това, че на 30.08.2013 г., около един часа в село С., пред къща на ул. „Х. Б.“ № **, с лек автомобил марка „****“, модел „**“ с ДК№ ******, е отвлякъл М. М. М., на 15 години, ненавършила 18 години, като принудително я е отвел от мястото, където се е намирала- от пред дома й, находящ се в с. С., на ул.“Х. Б.“ № ** до къща в с. Елов дол, общ.Ботевград, поради което и на основание чл.142, ал.2, т.3, пр.2, вр. ал.1 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от десет години.

С първоинстанционната присъда подсъдимите Н. и Т. П. Й. са признати за виновни в това, че на 30.08.2013 г., във времето между един и четири часа, в къща в с.Елов дол, махала „Космаранско“, в съучастие помежду си, като съизвършители, се съвкупили с лице от женски пол- пострадалата М., на 15 години, като я принудили към това със сила и деянието е извършено от две лица, като на основание чл.152, ал.3, т.1, пр.1, вр. ал.2, т.1, вр. ал.1, т.2, 1 пр.1 НК на подсъдимия Н. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от десет години, а на подсъдимия Й. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от девет години, което на основание чл.57, ал.1, т.2, б.„а“ от ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален „строг“ режим.

Със същата присъда подсъдимият Н. е признат за виновен в това, че на 30.08.2013г. във времето между един и четири часа, в къща в с. Елов дол, чрез сила и заплашване е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14 годишна възраст- пострадалата М., като на основание чл.150, ал.1 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от пет години.

С присъдата съдът на основание чл.23, ал.1 от НК е определил по отношение на подсъдимия Н. едно най- тежко наказание десет години „лишаване от свобода“, което на основание чл.57, ал.1, т.2, б.„а“ от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим.

С присъдата съдът е приспаднал времето, през което подсъдимият Н. е бил задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Подсъдимите К. И. Н. и Т. Й. са били осъдени да заплатят на пострадалата М., съответно първият сумата от 40 000 лева, а вторият- сумата от 20 000 лева, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие на осъществените отделни деяния по основните състави на чл.142 НК, чл.150 НК и чл.152 от НК, ведно със законната лихва, считано от 30.08.2013 г. до окончателното изпълнение на задължението, като предявения граждански иск срещу подсъдимия Й. е отхвърлен до пълния му размер от 40 000 лева.

С присъдата си съдът се е възложил съразмерно на двамата подсъдими разноските, направени по делото.

С въззивно решение №151 от 03.06.2022 г., постановено по ВНОХД №532/2021 г. по описа на Софийски апелативен съд е потвърдена изцяло първоинстанционната присъда, като подсъдимите Н. и Й. са осъдени да заплатят по 210 лева- разноски по водене на делото, както и да заплатят на пострадалата М. разноски по водене на делото в размер на по 900 лева за всеки от тях.

В касационната си жалба подсъдимия Н. сочи всички касационни основания.

Поддържа, че въззивният съд е допуснал нарушение на чл. 14 НПК, тъй като протоколът за оглед на къща в с. Елов дол, не е бил представен за одобрение пред съд.

Твърди, че там е осъществено претърсване, в резултат на което са били иззети вещи и протокола е следвало да бъде представен за одобрение от компетентен съд. На тези основания поддържа, че иззетите веществени доказателства не могат да бъдат ценени, защото не са законосъобразно приобщени към доказателствената съвкупност.

Посочва, че пострадалото лице М. е била разпитана пред съдия по реда на чл. 223 от НПК без негово участие, като това нарушение не е било санирано в съдебната фаза.

Твърди, че е допуснато нарушение на принципа за равенство на страните, тъй като е 2 бил лишен от възможност да представя доказателства, защото първоинстанционният съд неправилно е изключил показанията на свидетелите А., М. и Б..

Като самостоятелно процесуално нарушение сочи и това, че не е бил разпитан полицейският служител Л..

В жалбата подсъдимият твърди, че съдът не е изследвал здравословното му състояние и по този начин не е установил, че той не може да извършва описаните в обвинителния акт действия с дясната си ръка.

Оспорва и наложеното му наказание, като поддържа, че то е завишено.

Атакува въззивното решение и в частта за гражданският иск, като смята,че той е бил неправилно уважен, защото липсват доказателства за претърпени от пострадалата вреди.

Моли при условията на алтернативност или да бъде признат за невиновен и оправдан, или делото да бъде върнато на първата или въззивна инстанция- за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения, или да бъде намален размера на наложеното му наказание и да се отхвърли изцяло гражданския иск като неоснователен.

В касационна жалба на защитника на подсъдимия Н. се сочат всички касационни основания.

В жалбата се съдържат аналогични оплаквания, като се поддържа и това, че пострадалата е била непълнолетна към момента на освидетелстването й, като е липсвало съгласие на родител или попечител за извършването на всички действия с нейно участие.

Оспорва се и законосъобразността на протокола за доброволно предаване, като отново се твърди, че това действие е осъществено от лице, което няма право да го извърши без съгласие на родител.

Като самостоятелно процесуално нарушение се сочи това, че подсъдимият Н. съзнателно не е бил привлечен като обвиняем към момента на разпита на пострадалата, проведен по реда на чл.223 НПК и по този начин е бил лишен от възможност да участва в него.

Поддържа се, че неправилно показанията на свидетелите М., А., Б. са приобщени по реда на чл. 281 НПК, като не е направен опит те да бъдат разпитани по делегация или чрез видеоконферентна връзка. Моли като нарушение да бъде преценено и това, че съдът се позовал единствено на заключението на д-р М.- изготвил съдебномединската експертиза на Н., без да допуска реален преглед на ръката на подсъдимия, като не са били обсъдени редица представени медицински документи, относими към състоянието на този крайник.

Защитникът твърди, че предходните съдебни състави не са установили релевантните факти, като не са обсъдили представените по делото разпечатки от мобилни оператори и не са отчели часовото разминаване в изключването и включване на мобилния телефон на пострадалата.

Оспорва и изводите на съда, че е извършено престъпление по чл. 142, ал.2, т.3, вр. ал.1 НК като твърди, че липсват данни, с изключение на показанията на пострадалата, за скоростта на движение на автомобила и дали същият е преустановил движението си пред 3 нейния дом.

Защитникът оспорва и наличието на квалифициращия признак свързан с възрастта на пострадалата, като твърди, че двамата подсъдими няма как да са знаели действителната й възраст.

Моли наложените наказания да бъдат преценени като явно несправедливи, защото са отмерени без съдът да съобрази отдалечеността на извършените от Н. предходни деяния, както и възможността за приложение на реабилитация.

При условията на алтернативност предлага или подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан, или делото да бъде върнато на първата или въззивна инстанция- за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения, или да бъде намален размера на наложеното наказание и да се отхвърли граждански иск, или да се намали размера на обезщетението.

В касационната си жалба защитникът на подсъдимия Й. сочи всички касационни основания.

Като съществено процесуално нарушение поддържа това, че изцяло са кредитирани показанията на пострадалата, като не са отчетени наличните противоречия- за механизма на престъплението и ролята на всеки подсъдим в извършването му. Оспорва изводите на въззивния съд, че Й. е знаел възрастта на пострадалата, като поддържа, че той не почива на никакво доказателство.

Защитникът е категоричен, че съдът е допуснал грешка, защото при индивидуализиране на наказанието е ценил възрастта на пострадалата като отегчаващо вината обстоятелство, въпреки че това обстоятелство е самостоятелен квалифициращ признак.

При условията на алтернативност предлага атакуванато въззивно решение да бъде отменено, а подсъдимият оправдан, или след отмяната на решението делото да бъде върнато на ново разглеждане от въззивния съд, или да бъде намален размерът на наложеното наказание, а приетия за разглеждане граждански иск да бъде отхвърлен като неоснователен.

В касационното съдебно заседание защитникът на подсъдимия Н. поддържа касационната си жалба и възпроизвежда оплакванията в нея. Моли да бъдат изключени от доказателствата съдебно- медицинската и ДНК експертизи, тъй като същите са изследвали предмети, които не са били приобщени към доказателствената съвкупност по законоустановения ред.

Защитникът на подсъдимия Й. поддържа касационната жалба и възпроизвежда оплакванията в нея.

Предлага наложеното на подсъдимия наказание да бъде намалено, като бъде отчетено като изключително смекчаващо отговорността обстоятелство продължителността на воденото производство.

Представителят на държавното обвинение дава становище за неоснователност 4 касационните жалби.

Посочва, че двете съдебни инстанции са положили всички необходими усилия за събиране, анализ и преценка на доказателствата по делото, като уточнява, че изводите на първоинстанционния и въззивния съд са еднопосочни. Пледира, че не е налице явна несправедливост на наказанията. Предлага да бъде оставено в сила въззивното решение.

Повереникът на пострадалата М. моли касационните жалби да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Твърди, че в хода на производството не са допуснати съществени процесуални нарушения, като всички доказателства са правилно ценени и всички доказателствени искания на подсъдимите са уважени.

Оспорва тезата на защитата на подсъдимия Й. за това, че при индивидуализацията на наказанието трябва да бъде отчетена продължителността на производството, като поддържа, че тя се дължи на процесуалното поведение на двамата подсъдими.

Подсъдимият Н. поддържа касационната си жалба и моли да бъде намалено наказанието му.

Подсъдимият Й. твърди, че е невинен.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното:

Касационните жалби са частично осннователни.

По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила:

Голямата част от оплакванията, отразени в касационните жалби, относими към касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК, са за погрешен доказателствен анализ.

Преди да им се отговори следва да се посочи, че касационната инстанция (с изключение на хипотезата на чл.354, ал.5 НПК) е инстанция единствено по правото, а не по фактите. В рамките на касационното производство съдът няма правомощие да прави нови фактически изводи или да интерпретира по различен начин доказателствените източници. Подобна дейност би била свързана с проверка за необоснованост на атакувания въззивен съдебен акт, а такова касационно основание не е предвидено от законодателя. По оплакване за допуснати процесуални нарушения при извършване на доказателствения анализ касационният съд има възможност единствено да прецени дали относимите доказателствени източници са ценени вярно и дали възприетите въз основа на тях факти и обстоятелства са правилно изведени. В рамките на така очертаните предели на касационната проверка, съдът намира, че в аналитичната си дейност въззивният съд не е допуснал фактически или логически неточности и правилно е установил фактите по делото. Съдът е направил подробен, верен и 5 пълен анализ на доказателствените източници и е установил правилно релевантните за изхода на производството факти. Задълбочено са изследвани събраните гласни доказателства, като правилно са били кредитирани показанията на пострадалата М..