Решение № 260149 от 15.01.2021, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И

Е № 260149 гр. Пловдив, 15.01.2021 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, XV- ти граждански състав, в публично заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ при секретаря Катя Янева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 7631 по описа за 2019 г. на Районен съд- Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от М.Й.У. ***, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда, с които се претендира да бъде признато за незаконно уволнението на ищеца, извършено със Заповед № ******г. на ***** на Община Х. и да бъде отменено, да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност- „****“ и ответната страна да бъде осъдена да заплати на ищеца сума в размер от 4310, 40 лв., представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение, за периода 12.04.2019 г. - 12.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 16.05.2019г., до окончателното й изплащане ( посоченият размер на претенцията с правно основание чл. 225, ал. 1 КТ е след осъществено на основание чл. 214 ГПК увеличение на размера на предявения иск, заявено от ищеца в ОСЗ, проведено на 28.10.2020г.- л. 157).

Поддържа се, че на дата **** г. на ищеца с приемо – предавателен протокол била връчена Заповед № **** г. с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.

Със съдебно решение № ***** г. заповедта е отменена като незаконосъобразна и той бил възстановен на работа. Подал заявление за заемане на длъжността, но в отговор му била връчена Заповед № **** г., с която на основание чл.120, ал.1 от КТ му се възлага да премине на длъжност „****“ за времето от 13.02.2019 г. до 29.03.2019 г. Посочва, че този период е изминал, но дори след изтичане на срока не бил върнат на основата му работа. Депозирал три искания, но не бил уведомен защо не е върнат на основната работа. На ***** г. му била връчена Заповед № ***** г., с която на основание чл. 330, ал.2, т.5 от КТ било прекратено трудовото правоотношение, считано от 12.04.2019 г.. Ищецът счита, че заповедта е незаконосъобразна. Изтъква, че не е налице посоченото в нея правно основание. От ЕР на ТЕЛК № **** г. , с което му е определена 40% трайно намалена работоспособност било отбелязано, че към датата на освидетелстването не работи, тъй като по това време е бил уволнен.

Без негово знание **** на дейност ****, който не му е работодател, е отправил писмо до ТЕЛК – Пловдив дали длъжността „****“ е подходяща за здравословното му състояние. С ЕР на ТЕЛК № **** г. е прието, че лицето може да работи на тази длъжност. Същият **** уведомил ищеца, че съгласно становище на службата по трудова медицина, ищецът не може да работи на длъжността **** поради противопоказани условия на труд. Било отправено запитване до ТЕЛК дали предложеното работно място за парков работник е подходящо за него. След това с писма на ***** на общината му е заявено, че поради здарвословни противопоказания, което се явяват пречка да изпълнява длъжността „работник стпроителство“ му предлагат да заеме дложността „****“ при облекчени условия на труд. С писмо от **** г. ищецът заявил, че отказва преназначаване. В резултат получил оспорваната заповед. Ищецът акцентира върху факта, че предписание за трудоустрояване на здравните органи липсва. Липсва произнасяне дали длъжността „****“ е подходяща за здравословното му състояние.

Сочи се, че становището на службата по трудова медицина е правно ирелевантно.

Необходимо е произнасяне на ТЕЛК, че изпълняваната работа, на която не е бил допуснат след възстановяването му от съда е неподходяща, но такова искане не направено. Не е бил и трудоустроен на длъжност „****“, за която е направено запитване до ТЕЛК. В решението на ТЕЛК липсват данни дали условията на труд са несъвместими с изпълняваната от ищеца работа „****“. Предвид изложеното, моли да бъдат уважени така предявените искове. Претендират се разноски.

В предоставения му едномесечен срок, ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който заявява, че счита исковите претенции за неоснователни. С ЕР на ТЕЛК № **** г. ищецът е трудоустроен с противопоказани условия на труд – тежка физическа работа, като е противопоказано извършването на тежка физическа работа, каквато е заеманата от ищеца длъжност „****“. Ищецът отказал да заеме предложената му работа – **** с олекотен режим. В отговор на запитването на работодателя ТЕЛК посочва, че работникът може да работи като „****“. В подкрепа на констатациите е и становището на трудовата медицина. Сочи се, че заеманата от ищеца досега длъжност е свързана с тежка физическа работа и е противопоказна за здравословното състояние на ищеца. Отказът за заемане на предложената нова длъжност е необоснован, поради което и уволнението е законосъобразно. Неоснователни са твърденията на ищеца, че работодателят просто е искал да премести ищеца на друга работа без негово съгласие и е търсил форма за това, с цел да не го възстанови на предишната работа. Ищецът е бил възстановен на заеманата преди уволнението длъжност. Длъжностната характеристика е подписана от работника. оспорва и възражението на ищеца, че **** дейност **** е превишил правомощията си. Последният има компетентност да извършва оперативна работа, свързана с производствената дейност на ****, както и с трудови правоотношения на щатния персонал, без да сключва и прекратява трудови правоотношения. Моли се, така предявените искове да бъде отхвърлени. Претендират се разноски.

Съдът, след като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, счита за установено следното от фактическа страна:

По делото не се спори, а и от представените по делото информационни източници се установява, че между страните е съществувало надлежно учредено трудовото правоотношение, по силата на което ищецът е заемал при ответника длъжност „****“. Със Заповед № ******г. на ***** на Община Х., трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 330, ал.

2, т. 5 КТ. От фактическа страна в заповедта е отразено, че работникът отказва да приеме предложената му с писмо изх. № **** г. подходяща работа при трудоустрояване- „****“, при облекчени условия на труд. Посочената заповед е връчена на ищеца на дата 12.04.2019г. Между страните не се спори и че на ищеца му е предложно да подпише Допълнително споразумение № ****г. към Трудов договор № ****г. / л. 20/, с което му е предложено да бъде преназначен от длъжност „****“ на длъжност „****“. С отговор вх. № ****г. / л. 21/, ищецът е отказал да се съгласи и подпише представеното му допълнително споразумение.

От приетото по делото Експертно решение на ТЕЛК № **** от ******* г. / л. 12/ се изяснява, че ищецът е с констатация за временна неработоспособност. Посочено е, че ищецът полага труд на длъжност „****“.

В експертното решение не са посочени противопоказни условия на труд.

От приетото по делото Експертно решение на ТЕЛК № **** от **** г. / л. 13/ се изяснява, че ищецът е с 40 % трайно намалена работоспособност. В посоченото експертно решение не е отразено ищецът да полага труд, но в т. 15 от същото е посочено, че тежката физическа работа е противопоказна за ищеца.

От представеното по делото становище на служба по трудова медицина при „Медикал Консулт Инвест“ ЕООД / л. 16/ се установява, че до същата е отправено запитване от работодателя дали ищецът У. може да продължи да изпълнява задълженията си на „****“, дейност „*****“ при Община Х.. В посоченото становище е дадено отрицателно мнение, като е посочено, че тази длъжност е неподходяща предвид даденото предписание с експертното решение на ТЕЛК.

С писмо изх. № ****г. / л. 14/, лицето Н.К.-

**** дейност „****“ при Община Х. е поискал становище от ТЕЛК при УМБАЛ „Пловдив“, относно това дали длъжност „****“ при Община Х. е подходяща за ищеца предвид обстоятелството, че тежкият физически труд е противопоказен за работника.

С Експертно решение № *****г. на ТЕЛК към

УМБАЛ „Пловдив“ АД / л. 11/ е дадена препоръка, че длъжността „****“ е подходяща за ищеца У..

От представения по делото фиш /л. 154/ за получено от ищеца трудово възнаграждение за м. февруари 2019г. ( последен пълен отработен месец преди уволнението с процесната заповед) се установява, че същото е в брутен размер от 718, 40лв.

По настоящото дело е приложено гр. д. №

7220/ 2018г., по описа на РС- Пловдив, XI- ти гр. с- в, като от материалите в неговите корици се установява, че предмет на същото е било уволнение на ищеца, извършено от ответника Община Х. със Заповед № ****г. Впоследствие, по силата на Решение № *****г., постановено по гр. д. № 7220/ 2018г., по описа на РС- Пловдив, XI- ти гр. с-в, влязло в законна сила на 28.11.2018г., атакуваната заповед е била отменена и ищецът възстановен на длъжност „****“ при ответника.

От приетото по делото заключение по изготвената съдебномедицинска експертиза/ л. 146- 151/ се установява, че с оглед здравословно състояние на ищеца, той може да извършва дейностите, включени в длъжностните характеристики, както на длъжността „****“, така и на длъжността „****“. Вещото лице е отразило, че за ищеца У., към настоящия момент, не съществуват противопоказания за заемането на която и да е измежду двете посочени длъжности. Вещото лице е отразило, че заключението му се формира на база медицинска документация и непосредствено извършен преглед на ищеца У..

Съдът кредитира в цялост заключението на вещото лице като счита, че същото е обективно, обосновано и изготвено в съответствие с поставените задачи.

В последното по делото открито съдебно заседание, съдът е осъществил констатация в трудовата книжка на ищеца, от която се изяснява, че след прекратяване на трудовото правоотношение с ответника, ищецът не е постъпвал на работа при друг работодател / л. 157 гръб/.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, счита за установено от правна страна следното:

Предявени са обективно, кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ. Претенцията на ищеца за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, е обусловена от основателността на тази за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна. Основният спорен въпрос в настоящия случай касае законността на уволнението, а тази законност се обуславя от наличието на предпоставките за приложение на нормата на чл. 330, ал. 2, т. 5 КТ и в частност- трудоустрояване на работника или служителя по установения в разпоредбите на чл. 314 и чл. 317 КТ ред и обективиран отказ на работника/ служителя да заеме предложената му подходяща длъжност.

Съгласно чл. 314 от Кодекса на труда работник или служител, който поради болест или трудова злополука не може да изпълнява възложената му работа, но без опасност за здравето си може да изпълнява друга подходяща работа или същата работа при облекчени условия, се трудоустроява на друга работа или на същата работа при подходящи условия по предписание на здравните органи. В процесния случай, първоначално е издадено Експертно решение на ТЕЛК № *****г., в което е отразено, че ищецът е временно неработоспособен, без да са посочени противопоказни условия на труд. Следвайки това, с Експертно решение на ТЕЛК № *****г.

/л. 13/, на ищеца е определена 40 % трайно намалена работоспособност, като е посочено, че тежката физическа работа е противопоказна за ищеца. В това решение е посочено, че ищецът не работи. Причина за това е, че към момента на издаване на решението, ищецът е обжалвал издадена от работодателя Заповед № ****г., с която трудовото му правоотношение е било прекратено. Впоследствие, по силата на Решение № *****г., постановено по гр. д. № 7220/ 2018г., по описа на РС- Пловдив, XI- ти гр. с-в, влязло в законна сила на 28.11.2018г., атакуваната заповед е била отменена и ищецът възстановен на длъжност „****“ при ищеца.