Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 11039 от 26.06.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 13761/2023
Вид
Решение № 11039
Подписан
26.06.2023
Състав
ГЕРГАНА ВЕЛИКОВА НЕДЕВА

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 11039 гр. София, 26.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. НЕДЕВА при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело № 20231110113761 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 310 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по предявени от ищецът С. В. П. срещу работодателя му ... обективно кумулативно съединени искове, с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ.

Ищецът С. В. П. е предявил обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ, като моли съда да отмени като незаконосъобразно прекратяването на трудовото му правоотношение с ответника, извършено със Заповед без № от 17.01.2023 г. на работодателя, с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и да бъде възстановен на заеманата до уволнението длъжност – „Работник по обслужване на багажни колички/обслужващ аерогара/количкар“ в дирекция „Летищно осигуряване на полетите“, Отдел „Терминали“, Сектор „Багажни колички“, с код по НКПД .../.. при ответника ....

Твърди незаконосъобразност на уволнението, тъй като не е извършил нарушенията на трудовата дисциплина, за които му е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание.

Излага твърдения, че за дните на отсъствието си е подал молба за отпуск, както и че не са взети под внимание дадените от него обяснения във връзка с откритото срещу него дисциплинарно производство и не е направена преценка за съответствието между тежестта на нарушението и наложеното наказания „уволнение“. Твърди, че е дал писмени обяснения до работодателя, които обаче поради хаос и нарушения в административната дейност на ответника, не достигнали до знанието на работодателя. Претендира съдебните разноски.

Ангажира доказателства.

Ответникът ..., чрез представляващия го управител Б. В. и чрез пълномощник адв. А.

П. от СмАК в срока по чл. 131 ГПК депозира писмен отговор на ИМ, като оспорва изцяло предявените искове, както и изложените от ищеца твърдения. Излага насрещни твърдения, че ищеца законосъобразно е уволнен, при спазване на изискуемата се по КТ процедура, форма и ред. Твърди, че ищецът е извършвал системни нарушения на трудовата 1 дисциплина, като е нарушавал основни свои задължения за явяване на работа, да бъде на работното си място до края на работното си време, както и установения ред за ползване на разрешен отпуск, които стоят в основата на заеманата от него длъжност, като тежестта на извършените нарушения е била съобразена при налагане на наказанието. Твърди да е поискал и изчакал да изтече определения от него срок за даване на писмени/устни обяснения от страна на работника по отношение на нарушенията, за които е започнато дисциплинарното производство, като е издал процесната уволнителна заповед, след като се е уверил, че ищеца няма да даде такива. Нещо повече, в срока за даване на обяснения, ищеца отново е допуснал същото нарушение на трудовата дисциплина, като на 13.01.2023 г.

/няколко дни преди издаването на заповедта от 17.01./ отново не се явил на работа, което било удостоверено със съставен КП. Твърди цялостно недобросъвестно и неправомерно поведение и отношение на ищеца към трудовия процес и неговите трудови функции, като сочи за пример представен от него болничен лист за други дни на отстъствие от работа, който впоследствие бил отменен от ТЕЛК, с което си поведение натоварвал извънредно останалите добросъвестни служители, които следвало да поемат и неговите задължения.

Оспорва всички изложени от ищеца съображения, като намира уволнението за законно, а наложеното наказание за съразмерно, с оглед на недадените обяснения и цялостното поведение на ищеца. Моли съда да отхвърли както главния иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, така и акцесорния иск по чл.344, ал.1, т.2 от КТ като неоснователни и недоказани.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца моли предявените искове да бъдат уважени и да му се присъдят разноските. В срок представя писмена защита, в която отново излага подробни съображения, поради които счита уволнението си за незаконосъобразно и моли за неговата отмяна.

Ответникът ... уведомен за с. з., се представлява от адвокати П. и Ж., като моли претенциите да бъдат отхвърлени и да му се присъдят разноски. В срок представя писмена защита, в която отново излага аргументи, поради които счита извършеното уволнение на ищеца за законосъобразно, а наложеното наказание за съответно на извършеното дисциплинарно нарушение.

Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ с искане да се постанови решение, с което да бъде отменена Заповед без № от 17.01.2023 г., с която трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ и ищецът да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност.

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.

Между страните не се спори, че са били обвързани от трудово правоотношение, по силата на сключен трудов договор № 3052/30.11.2006 г., по който ищецът е заемал към ... длъжност „Работник по обслужване на багажни колички/обслужващ аерогара/количкар“.

Считано от 01.03.2022 г. по силата на сключен договор за комплексно почистване на територията на Летище София между ... и СОФ Кънект АД, ищецът С. П., бил прехвърлен към работодател ... на осн. чл.123, ал.1, т.7 от КТ, като продължил да изпълнява същата длъжност „количкар“.

Със заповед № 2 от 24.02.2022 г., считано от 01.03.2022 г. в предприятието на ответника било въведено 3 сменно работно време, като І смяна, дневна била от 07,00 ч. до 19,00 ч.; ІІ смяна от 19,00 ч. зо 07,00 ч., с по един част почивка, а трета смяна „Администрация“ била с 8 часово работно време, съответо от 07.00 ч. до 15,30 г., с вкл. почивка от 30 минути между 12,00 ч. и 12,30 ч.

Със заповед № 3/24.02.2022 г. при ответника било въведено и сумарно изчисляване на 2 работното време за всички служители на ... в т.ч. ца ищеца, като периодът на отчитане на работното време бил определен на 2 месеца. В същата заповед било регламентирано, че въведеното сумирано изчисляване на работното време се съчетава с работа на смени, утвърдени с отделна заповед на работадателя и след утвърдени поименни графици за работа на всички длъжности. Със заповед № 4/15.04.2022г. била изменена предходната заповед № 3/24.02.2022 г., като бил определен нов период за отчитана на работното време – 4 месеца.

Със заповеди на работодателя от м.02. и м.11.2022 г. в предприятието бил утвърден Правилник за вътрешния трудов ред, който бил сведен до знанието на всички служители на ответника.

От приетото по делото Пълномощно /на л.148-152/ на управителя на ... – Б. В., се установява, че последния е упълномощил Р. Г. Г. да го представлява в качеството му на управител и законен представител на дружеството, в т.ч. във връзка с предприемане на необходими мерки, съотнветно сключнане на договори и споразумения в областта на трудовото право и човешките ресурси, като тези правомощия обхващат: по т.1 от пълномощното „договаряне, изготвяне, сключване, изменение и прекратяване на трудовите договори на служителите на дружеството, вкл. свързаните с тях допълнителни документи, заповеди, декларации, указания, протоколи, длъжностни характеристики... и всякакви други документи, гарантиращи законосъобразността на трудовите правоотношения“ ; по т.13 „Определяне и налагане по своя преценка в предвидените от закона случаи на всички видове дисциплинарни наказания, предвидени в чл.188 от КТ по отношение на всички категории работници и служители в Дружеството“ и по т.14 „Установяване на нарушения на трудовото дисциплина, изискване на устни обяснения или на писмени такива във връзка с налагане на дисциплинарни наказания, изслушване или приемане на устни/писмени обяснения на служителите, събиране и оценка на посочените доказателства“.

Съгласно утвърдения в предприятието Правилник за вътрешния трудов ред, т.1.2.

Процедура по информиране и връчване на документи, т.1.2.1. „всички справки, служебни бележки, писма, списъци, графици, длъжностни характеристики, заповеди и други документи, изходящи от работодателя се връчват срещу подпис на съответния служител и/или по електронна поща“. Съгласно т.1.2.3. от тази процедура, „служителите, предоставят на работодателя актуален адрес на електронна поща, чрез която ще получават информация и докуменит във връзка с трудовото правоотношение“.

Няма спор между страните, че по време на изпълнение на трудовото правоотношение и до неговото прекратяване, ищецът П. е посочил като свой актуален електронен адрес /имейл/: ..., на който са му връчвани месечните графици за работните смени, заповеди и други документи, свързани с трудовото му правоотношение, както и че самия ищец е използвал същия начин за връзка с работодателя при уведомяването му за отстъствия по болест и издадени му болнични листа.

Видно от приетите писмени доказателства, на л.153-163, представени от ответника, до ищеца е бил изпратен първоначален график за периода м. ноември 22 г. до м. февруари 23 г., както и актуализиран график за м.декември 2022 г., с отразени в него разрешени отпуски.

Във второто писмо /приложено на л.160 от делото/ работодателят освен измененията, които е нанесъл в графика за м. 12.2022 г. е уведомил служителите си, че поради „натоварения график в периода от 15.12.2022 г. до 05.01.2023 г., е оперативно невъзможно да одобрява молбите за отпуск в същия период“. От утвърдените графици за м. декември, вкл. и изменения такъв, се установява, че ищеца П. следва да е на работа на 24.12.2022 г. първа смяна от 07,00 ч. до 19,00 ч.; на 25.12.2022 г. да е втора смяна от 19,00 ч. до 07,00ч., след което два дни да е в почивка – 26 и 27.12.2022 г., а на 28.12.2022 г. – отново да е първа смяна от 07,00 ч. до 19,00 ч. Връчването и получаването на графика за работа от страна на ищеца, чрез посочения имейл адрес, не се оспорват от последния.

3

На 24.12., 25.12. и 28.12.2022 г., както и на 01.01.2023 г. ищецът С. П. не се явил на работа, за изпълнение на работната си смяна по утвърдения график, като отсъствията му били удостоверени в Констативни протоколи, съставени на 24.12., 26.12.2022 г. и 01.01.2023 г. от дежурния мениджър Г. М. и свидетеля В. Г. – ръководител на смяната, а на 28.12.2022 г. съответно от Юлияна Христова – дежурен ръководител и отново с участието на свидетел В. Г. – ръководител смяна. В изготвените констативни протоколи се сочело, че ищецът С. П. не се е явил на работа през целите смени, в съответните им часове /от 07,00 – 19,00 ч. или от 19,00 ч. – до 07,00 ч./, не е открит в стаите за почивка, като не е уведомил за отсъствията си нито прекия си ръководител, нито Директора.

На 05.01.2023 г., видно от приетото като доказателство писмо-искане /на л.172/ работодателят е поискал от работника С. П. на осн. чл.193 от КТ да даде писмени или устни обяснения във връзка с извършените от него дисциплинарни нарушения, а именно:

Неявяване за изпълнение на планирани работни смени четири пъти от 24.12.2022 г. до 01.01.2013 г., в частност 24,25,28.12. 2022 г. и 01.01. 2023 г.“. Искането било връчено лично на ищеца С. П., срещу подпис.

В предоставеният едноседмичен срок за обяснения не постъпили такива от страна на ищеца, а на 13.011.2023 г. било констатирано поредното му отсъствие. Бил съставен пореден КП, този път от Юлияна Христова – дюти мениджър, която удостоверила в протокола, че „на 13.01.2023 г. лицето С. П. не се яви на работа по изготвения предварителен график за месеца. Смяната която трябваше да изработи е от 7ч. до 19ч.

Същият не е информирал дежурния мениджър за отсъствието си и системно нарушава вътрешния правилник и затруднява работния процес на колегите си“.

След като ищецът не дал обяснения в предоставения му срок, работодателят счел това му бездействие като отказ от даване на обяснения и издал оспорваната в производството заповед от 17.01.2023 г., с която за констатираните нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в неявяване на работа на 24.12.202 г.; 25.12.2022 г.; 28.12.2022 г. и 01.01.2023 г., без да се е свързал с дежурен мениджър и съобщаване на причина, налагаща отсъствието и очаквания период на отсъствие, както и поради непредставяне на документ, оправдаващ установените отсъствия при явяването му на работа след това, му наложил най-тежкото дисциплинарно наказание – уволнение. Работодателят счел, че с поводението си работникът е извършил едно от визираните в чл.190, ал.1 от КТ тежки нарушения, за които може да се наложи най-тежкото наказание „уволнение“ а именно „неявяване на работа в течение на два последователни работни дни“, по см. на чл.190, ал.1, т.2 от КТ.