Определение № 3042 от 06.11.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3042 гр. Пловдив, 06.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Цвета Б. Борисова Въззивно частно гражданско дело № 20245300502928 по описа за 2024 година

Производството по делото е по чл. 274 вр. чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК: 203670940 против Разпореждане № 26798 от 20.09.2024г., постановено по ч.гр.д. № 9808/2024 г. на РС - Пловдив, с което изцяло е отхвърлено заявление по чл. 410 ГПК, подадено от „АСВ“ ЕАД против В. Д. И. – Р. за вземания по договор за потребителски кредит, цедирани на заявителя.

Жалбоподателят излага съображения за неправилност на атакувания акт. Поддържа неоснователност на изискването на заповедния съд да представи подписан договор, като сочи, че в производството по чл. 410 от ГПК съдът дължи проверка единствено за неравноправни клаузи в потребителския договор, но не и за редовността на приложените документи, респ. дали същите са подписани. Сочи се, че процесният договор е такъв, сключен от разстояние.

Твърди се, че длъжникът е предоставил всички изискуеми данни - трите си имена, ЕГН, адрес, телефон, отправил е предложение за сключване на договор и такова е последвало в предписаната форма. Счита, че са спазени изискванията на чл. 18, ал. 1 от ЗПФУР и са налице предпоставките на чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ, поради което разпечатаният на хартиен носител електронен документ се ползва с формална доказателствена сила, което доказва възникване на заемното правоотношение. Оспорва се изводът за наличие на неравноправни клаузи в договора за кредит. Искането към съда е за отмяна на обжалваното разпореждане.

Окръжен съд Пловдив, като взе предвид постъпилата частна жалба и събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна 1 страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна по следните съображения:

Обжалва се разпореждане, с което е отказано издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за суми, претендирани по договор за потребителски кредит, което вземане е цедирано на молителя. Със заявлението е поискано издаване на заповед за изпълнение на суми за главница, договорна лихва, обезщетение за забава, както и законна лихва върху главницата. Приложено е и копие от договора за потребителски кредит, сключен между цедента „4финанс“ ЕООД“ и кредитополчателя В. И., общи условия и три анекса към договора, като нито един документ не носи подписи на страните.

За да постанови обжалваното разпореждане, заповедният съд е приел, че не са изпълнени указанията му, дадени с Разпореждане от 06.06.2024г. Според заповедния съд по делото не се установява сключването на договора /анекси/, вкл. от разстояние по реда на ЗПФУР. Констатирано е, ч е заявителят не посочва кога и с колко анекса първоначалното правоотношение е било изменено или допълнено, а анексите са част от основанието на претенциите и относно наличието им е следвало да се изложат надлежни и конкретни фактически твърдения, индивидуализиращи ги и обуславящи интереса от претендираната сума. Изложени са и изводи за наличие на неравоправни клаузи, водещи до недействителносст на договора за кредит. Районният съд е приел, че не следва да се присъжда чистата стойност, доколкото не е уточнено колко и какви плащания са извършени от длъжника.

Въззинвата инстанция напълно споделя изводите на заповедния съд относно спорните въпроси. В заповедното производство съдът е ограничен в проверката, която следва да извърши и преценката на фактите по делото.

Съгласно изискванията на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК ако искането за издаване на заповед за изпълнение се основава на потребителски договор, то задължително се прави и преценка за неравноправни клаузи в същия. За да бъде извършена тази преценка, обаче, е необходимо заявителят да представи договора за кредит, т.к. само от него може да се установи кои са конкретните уговорки между страните. Представянето на бланкови или публикувани в интернет пространството условия не могат да служат за подобна преценка, доколкото не може да се установи дали същите са относими към конкретния правен спор. По настоящето дело са представени разпечатки с данните на лицето, сочено за длъжник, но неносещи неговия подпис или друга информация, от която да се установи, че именно той е сключил процесния договор. Неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че представените документи се ползват с формална доказателствена сила, т.к. били спазени изискванията на чл. 18, ал. 1 от ЗПФУР и чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ. От представените документи не може да се установи получаването на съгласие от потребителя /чл. 18, ал. 1, т. 3 ЗПФУР/, нито да е полаган електронен подпис под каквато и да е форма /чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ/. Ето защо тези твърдения 2 на жалбоподателя не кореспондират с представените доказателства. Така липсата на доказателства за сключен договор между страните, респ. условията по него, препятстват извършване на задължителната проверка за неравноправни клаузи по чл. 411, ал. 2 от ГПК. Неизпълнението на дадени в тази насока указания има за последица отхвърляне на подаденото заявление.

Съдът намира за безпредметно обсъждането на останалите оплаквания, които биха имали смисъл само в случай, че се установи, че представените документи удостоверяват процесните правоотношения.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното разпореждане е правилно, поради което и същото следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА

Разпореждане

№ 26798 постановено по ч.гр.д. № 9808/2024 г. на РС – Пловдив. от 20.09.2024г.,

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3