Решение № 22 от 09.02.2026, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. В.Т., 09.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В.Т., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Борисов

Членове:

ПЕНКО ЦАНКОВ

Силвия Пантелеева при участието на секретаря Ирена Д. Илиева като разгледа докладваното от Силвия Пантелеева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20254100600454 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава XXI НПК.

С Присъда № 20/22.04.2025 г. по НЧХД № 1472/2024 г. по описа на Районен съд – В.Т. подсъдимите Д. Д. Д., ЕГН: *****, роден на ** г. в гр. В. Т., с постоянен и настоящ адрес: гр. В.Т., ж.к. Б., ул. „**, български гражданин, неосъждан и Д. Д. Д., ЕГН: ******, роден на ** г. в гр. В. Т., с постоянен и настоящ адрес: гр. В.Т., ж.к. Б., ул. „*“ № **, български гражданин, неосъждан /реабилитиран/, са признати за виновни в това, че като съизвършители на ** г. в гр. В.Т., около 13:00 часа, пред търговски обект за автомобилни гуми, находящ се в гр. В.Т., ул. „*, чрез нанасяне на удари с юмруци и ритници по тялото на В. Х. Б., ЕГН ***** от гр. В. Т., му причинили комбинирана лека телесна повреда – дълбоко охлузване в дясната част на гърба на носа, оток и кръвонасядане на долния клепач на дясното око и под него, болезнен оток в лявата тилна окосмена област на главата, неуточнено по място кръвонасядане на шията; клинични данни за мозъчно сътресение, които са довели до временно разстройство на здравето неопасно за живота, извън случаите на чл.

128 и чл. 129 НК – престъпление по чл. 130 , ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 НК, като на същата дата и място пострадалият В. Х. Б., ЕГН ******, е отвърнал веднага на подсъдимите Д. Д. Д. и Д. Д. Д., като им е причинил същите по вид леки телесни повреди по чл. 130, ал. 1 НК, изразяващи се във временно разстройство на здравето неопасно за живота, извън случаите по чл. 128 и чл.

1

129 НК, като на Д. Д. Д. са причинени телесни увреждания – кръвонасядане и оток в средната трета на лявата буза на лицето; разкъсно-контузна рана в левия ъгъл на долната устна с локален оток на меките тъкани, а на Д. Д. Д. са причинени телесни увреждания – обширно кръвонасядане и оток на меките тъкани на гърба на дланта на дясната ръка; кръвонасядане по гръбната повърхност на пръстите на дясната ръка с оток на меките тъкани, поради което и на основание чл. 130, ал. 3 НК, във връзка с чл. 130, ал. 1 НК, подсъдимите Д. Д. Д. и Д. Д. Д., както и частният тъжител В. Х. Б. са освободени от налагане на наказание.

С първоинстанционната присъда подсъдимите Д. Д. Д., ЕГН: ******* и Д. Д. Д., ЕГН: *******, са осъдени да заплатят солидарно на гражданския ищец В. Х. Б., ЕГН ****, сумата от 2500 лв. неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 04.03.2024 г. до окончателното плащане, като искът е отхвърлен за горницата до пълния претендиран размер от 5000 лв. Подсъдимите са осъдени да заплатят на В. Б. и сумата от 215 лв. имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 04.03.2024 г. до окончателното плащане. Съдът е приел, че направените от страните разноски по делото остават за сметка на страните, така, както са ги направили предвид приложения от съда институт на реторсията.

Срещу присъдата в законоустановения срок са постъпили въззивни жалби от В. Б., чрез повереника му адв. Б. Р. и от адв. Б. Н., упълномощен защитник на подсъдимите Д. Д. и Д. Д. против Присъда № 20/22.04.2025 г. по НЧХД № 1472/2024 г. на Районен съд – В.Т., както и допълнително писменo изложение по въззивна жалба от адв. Б. Р., повереник на В. Б..

В подадена от В. Б., чрез повереника му адв. Б. Р. въззивна жалба се заема становище за неправилност на постановената присъда, като моли същата да бъде отменена, като подсъдимите бъдат признати за виновни, а гражданският иск да бъде уважен в пълен размер. Счита, че съдът не е обсъдил всестранно и обективно доказателствата по делото и доводите на повереника, като намира, че изводът на съда, че тъжителят е отвърнал веднага на подсъдимите не се подкрепя от доказателствата по делото. Посочва, че при разпит на вещото лице се е установило, че нараняванията по ръката на Д. Д. могат да бъдат получени в следствие на самонараняване, при нанасяне на удари от него по тъжителя, а от разпитите на свидетелите не се установява тъжителят да е нанесъл удар на подсъдимия Д., което се потвърждава и от приобщения по делото видеозапис. В тази връзка, намира, че неправилно е приложен институтът на реторсията спрямо подсъдимия Д. Д.. По отношение на другия подсъдимия посочва, че СМЕ е изготвена въз основа СМУ от 05.02.2024 г., т.е. повече от месец преди инкримирания случай, а от пристигналия на място медицински екип не са констатирани наранявания по подсъдимите. Счита, че с оглед различния възстановителен период при подсъдимите и тъжителя не са налице еднакви по вид телесни повреди.

Намира, че неправилно съдът е отказал да присъди разноски, тъй като гражданският иск е бил частично уважен. Моли присъдата да бъде отменена и 2 вместо нея да бъде постановена друга, с която подсъдимите да бъдат признати за виновни и да им бъде наложено справедливо наказание. Претендира направените по делото разноски.

Депозирано е допълнително писмено изложение от адв. Б. Р., в което се заема становище, че първоинстанционната присъда почива на предположения.

Счита, че не са изложени мотиви относно механизма на получаване наранявания по ръцете на подсъдимия Д. Д., като СМЕ не може да даде отговори в тази насока, тъй като вещото лице е завило, че не е гледало видеозаписите, приобщени по делото. Посочва, че предоставения от защитата видеозапис от мобилен телефон и фотоснимки не са годно доказателствено средство, тъй като не са събрани по реда на НПК, а показанията на св.

Владимир Владимиров са неверни и в противоречие с този запис. Счита, че съдът не е обсъдил възражението на тъжителя, че разпитаните свидетели са заинтересовани, тъй като работят при подсъдимия Д. Д. и са в приятелски отношения с другия подсъдим. Намира, че от приобщен с протокол за доброволно предаване видеозапис не може да се установи отправянето на обидни епитети от тъжителя, тъй като записът няма звук. Заема становище за неоснователност на изводите на съда, че тъжителят е бил първоизточник на сбИ.ето, тъй като подсъдимият /син/ е извикал тъжителя по телефона.

Във въззивна жалба, подадена от адв. Б. Н., упълномощен защитник на подсъдимите Д. Д. и Д. Д. се посочва, че се споделя изложената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, която счита, че е подплатена с подробен анализ на доказателствата. Позовава се на Тълкувателно решение № 51/16.09.1989 г. по н.д. № 41/1989 г., ОСНК на ВС, като по същество счита, че с оглед приложения институт на реторсията, неправилно съдът е отхвърлил само частично предявения граждански иск. Счита, че събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и взаимна връзка, обосновават извод за необоснованост и недоказаност на така предявения и частично уважен граждански иск, с оглед приложението на института на реторсията и доказаният факт, че на подсъдимите са причинени еднакви по степен и идентични леки телесни повреди. Намира постановената присъда за необоснована относно частично уважения граждански иск, като счита, че тъжителят е защитаван от ненадлежно упълномощен процесуален представител, тъй като в пълномощното е посочено гражданско дело, поради което и в условията на евентуалност делото следва да бъде върнато за ново разглеждане. Моли присъдата да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане, а в условията на евентуалност – да бъде изменена присъдата, като изцяло бъде отхвърлен предявеният иск.

Постъпило е възражение по въззивна жалба от адв. Б. Р., който моли жалбата, подадена от защитата да бъде оставена без уважение. Счита, че не е доказано увреждането на подсъдимия Д. Д. да са причинени от тъжителя, нито от доказателствата да се установява, че уврежданията на страните са еднакви по степен, за да се приложи реторсия.

3

В хода на въззивното производство адв. Р. заема становище, че първоинстанционният съд неправилно е приложил института на реторсията, тъй като от събраните по делото доказателства се установява, че подсъдимият Д. Д. е получил наранявания единствено по ръцете, които с оглед разпита на вещото лице в първоинстанционния съд, има вероятност да са получени от самонараняване. Посочва, че медицинското му удостоверение е извадено един ден след инцидента, а медицинският екип, пристигнал на място не е констатирал някакви наранявания по подсъдимите. По отношение на другия подсъдим Д. Д. счита, че неговите наранявания също не са получени от тъжителя, тъй като самото съдебно-медицинско удостоверение е извадено един месец преди инцидента. От данните по делото не се установява тъжителят да е нанасял някакви удари по отношение на подсъдимите. Счита, че нараняванията не са от един и същи вид, тъй като тъжителят е бил настанен в лечебно заведение и възстановителният му период е бил 3-4 седмици, докато на подсъдимите възстановителният период е много по-малък, не са настанявани в болница. С оглед на изложеното моли подсъдимите да бъдат осъдени и да им бъде наложено справедливо наказание. Претендира направените по делото разноски.

Частният тъжител поддържа казаното от повереника си и заявява, че няма какво да допълни.

В съдебно заседание адв. Н. посочва, че инициатор на конфликта е частният тъжител Б. и първи е нанесъл удар на Д. Д. - синът. Счита, че правилно първоинстанционният съдебен състав е коментирал подробно и мотивирал фактическата обстановка, като е приложил института на реторсията.

Твърди, че в открито съдебно заседание пред първоинстанционния съдебен състав, всички страни и в присъствието на вещото лице Янко Колев, е изгледан този приобщения по делото диск, въз основа на който вещото лице С. е изготвил експертиза в хода на въззивното производство. Посочва, че частния тъжител и неговият повереник не са възразили срещу приемане и на трите заключения на вещото лице Колев, досежно травматичните увреждания причинени на Б. и на Д. и Д.. Счита, че правилно първоинстанционният съдебен състав е приложи института на реторсията. Поддържа доводите, че е допуснато процесуално нарушение поради липса на надлежна представителна власт на тъжителя по делото. Заема становище за неоснователност на предявения граждански иск и посочва, че липсва възможност за подсъдимите да предявят насрещен иск в настоящото производство. Моли да бъде уважена въззивната жалба и претендира разноски.

Великотърновският окръжен съд, намира, че въззивните жалби са процесуално допустими като подадени от лица, имащи право и интерес да обжалват процесната присъда и в срока по чл. 319, ал. 1 НПК. Съдът, след като обсъди доводите на страните и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, въз основа на извършения собствен анализ, както и на наличните доказателства събрани от 4 районния съд и въз основа на тези, събрани в хода на въззивното следствие, намира следното:

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, като районният съд е събрал всички относими доказателства, разпитал е свидетелите, приобщил е писмените и веществените доказателства по предвидения процесуален ред. Изслушани са компетентни експертни заключения, като първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за разкрИ.е на обективната истина. Въз основа на събраната и проверена в хода на съдебното следствие доказателствена съвкупност, чрез средствата и способите предвидени по НПК, първоинстанционният съд е достигнал до фактическа обстановка, която изцяло се споделя и от настоящата въззивна инстанция, и тя е в следния смисъл:

Подсъдимият Д. Д. Д., ЕГН: ****** е роден на ** г. в гр. В. Т., с постоянен и настоящ адрес: гр. В.Т., ж.к. „Б.“, ул. „**, български гражданин, неосъждан. Подсъдимият Д. Д. Д., ЕГН: ****** е роден на ** г. в гр. В. Т., с постоянен и настоящ адрес: гр. В.Т., ж.к. „Б.“, ул. „*“ № * български гражданин, неосъждан /реабилитиран/.

На * г. св. В В пътувал в лекия автомобил „Ауди А5“, управляван от подсъдимия Д. Д.. В района на хотел „*“ били застигнали от лек автомобил джип „Мерцедес“, управляван от тъжителя. Последният се опитал многократно да ги изпревари, но не успял поради стеснения участък на пътя.