Определение № 6829 от 18.02.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6829 гр. София, 18.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛИНА В. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело № 20251110141206 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 151 от ГПК.

Съдът е сезиран от ответника ЕТ „Старн-ПЕТКО МЕТОДИЕВ“ с молба с вх. № 48173/16.02.2026 г. за поправка на Протокол № 2699/12.06.2026 г.

Твърденията, изложени в молбата, се свеждат до това, че на л. 2 от съдебния протокол, съдът отбелязал, че е сверил приложените елктро-фотографски копия на документи за връчване, находящи се на лист № 15 и 16 по делото, удсотоверяващи изпращането на пратката, съдържаща документите на 30.06.2025 г…“. Според ответния молител ЕТ „Старн – Петко Методиев“ констатацията следвало да се поправи в смисъл, че на разписката и на плика се съдържа текст със следното съдържание: „Документи“. Ето защо молбата съдържа претенция да се отмени хода по същество и да се призоват страните за поправка на протокола с оглед изложеното.

Предвидената в разпоредба на чл. 151 ГПК процедура за поправка и допълване на протокола цели отстраняването на допуснати в протокола грешки, които се свеждат до неточно отразяване на извършените в съдебното заседание процесуални действия или съответно отразяване на процесуални действия, които е пропуснато да бъдат удостоверени.

Този ред обаче е неприложим в случаите, когато се претендира да бъде осигурено отразяване на действия, извън тези посочени в разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ГПК, или да бъде постигната редакция на съдебния протокол, която не променя същността на изявленията на страните или на някоя от тях.

Съгласно чл. 150, ал. 2 ГПК протоколът от съдебно заседание се съставя под диктовка на председателя на състава, който определя съдържанието му, като вписва само съществените изявления и факти, които са от значение за делото. Кое е съществено определя председателят на съдебния състав – Постановление 6/1968, т. 6. Страната не може да въведе като предмет на производството по чл. 151 ГПК своето субективно разбиране за същественото съдържание на съдебния протокол, тъй като процесуалният закон не ù дава такова право. При това положение искане за поправка на протокол от съдебно заседание е допустима единствено в рамките на обстоятелствата, подлежащи на удостоверяване в него, съобразно чл. 150, ал. 1 ГПК, а извън тях искането е недопустимо (вж. Определение № 206/22.03.2019 г. ч.т.д.643/2019 г.II т.о.).

В светлината на цитираната съдебна практика на ВКС, която настоящият съдебен състав неотклонно споделя, същият намира молбата за недопустима.

Следва да се посочи, че на практика страната възразява срещу определителния член „те“, който съдът е поставил след думата „документи“, реферирайки към именно 1 съдържимите в пратката документи. Отделно, претенцията, че погрешно е вписана датата 30.06.2025 г., на която документите били получени, флагрантно противоречи на ангажираните по делото писмени доказателства, представени на лист № 16 по делото, видно от които пратката е „взета на 30.06.2025 г., 10:12“.

В случая констатациите на съда, обективирани в съдебния протокол от 12.02.2026 г., касателно сравнението между находящите се на лист № 15 и 16 по делото документи и представените от процесуалния представител на ищеца в хода на заседанието такива, не са от естеството на процесуални изявления или такива, касаещи хода на делото, поради което дори и да е пропуснато да бъдат удостоверени в претендирания от ответника начин, това не е основание за допълване на протокола. Направеното от процесуалния представител на ответника искане съдът счита, че се отнася до изявление, което не е съществено, а съгласно т. 6 от Постановление № 6 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС в съдебния протокол се отразяват само съществените изявления. Кое е съществено, определя председателствуващият заседанието, под чиято диктовка се съставя съдебният протокол. Отразяването на изявленията на съда по начина, по който е направено, не променя неговата същност.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че доколкото може да се допълни или поправи вече извършено процесуално действие, обективирано в съдебния протокол по предвидения за това ред по чл. 151 ГПК, то тази уредена от законодателя процесуална възможност на страната в процеса е ограничена както от срок във времето, така и от правния интерес от исканата поправка. След постановяване на съдебния акт по същество, липсва правен интерес от извършване на поправката, след като е налице формираната воля на съдебната инстанция по съществото на правния спор (така и Решение № 35 от 24.02.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 235/2014 г., II г. о., ГК). В настоящия случай към момента на произнасяне по молбата по чл. 151 ГПК, по делото е обявен акта по същество, предвид което и на това само остнование молбата се явява недопустима. Като такава същата следва да се остави без разглеждане.

Накрая, определенията по чл. 151 ГПК, с които се допуска или отказва поправка или допълване на протокол от открито съдебно заседание, нямат характер на преграждащи, тъй като не препятстват развитието на исковото производство и постановяването на решение по делото, нито в закона е предвидена възможност за самостоятелното им обжалване.

(Определение № 7 от 7.01.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4911/2021 г., II г. о., ГК).

Така мотивиран, Софийският районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба с вх. № 48173/16.02.2026 г. за поправка на Протокол № 2699/12.06.2026 г., депозирана от ответника ЕТ „СТАРН – ПЕТКО МЕТОДИЕВ“, ЕИК 121169562.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2