Решение № 2 от 30.01.2023, Районен съд - Тополовград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Тополовград, 30.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТОПОЛОВГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Хр. Христов при участието на секретаря А.В.А. като разгледа докладваното от Иван Хр. Христов Гражданско дело № 20222320100234 по описа за 2022 година

Производството е образувано по редовна и допустима искова молба от М.

Г. П. от с.Б.п., общ.Т., подадена чрез пълномощника й адв.М.К. от Ак – Ямбол против Община Тополовград с адрес: Т., пл.“О.“ № 1.

Обстоятелствата, на които ищ цата основава претендираните права и предявения иск са следните:

Твърди се в исковата молба, че ищцата с нотариален акт № 104, т.1, дело № 173/25.08.1994 г. на РС – Тополовград е закупила следния недвижим имот, находящ се в с.Б.п., общ.Т., а именно: дворно място от 2 дка, а по скица 3.040 дка., с построени в него: двуетажна масивна сграда от 112 кв.м., масивна двуетажна сграда /преустройство фурна/ от 65 кв.м.; склад към фурната, паянтов от 23 кв.м. и склад паянтов от 145 кв.м., представляващо имот 207, в квартал 8 по плана на село Б.п., общ.Т., при граници на имота: път, река и С.Х.В..

Твърди се още, че границите на този имот никога не са били променяни от влизането в сила на плана от 1962 г. до настоящият момент, включително и след закупуването на имота от ищцата. Имотът е владян без прекъсване, явно и спокойно от нея след продажбата и до настоящият момент. Имотът е деклариран в данъчна служба и през всичките тези години собственика е 1 заплащал данъците и никога не е имало спор с когото и да е било, относно собствеността на имота.

Ищцата твърди, че при поискване на скица за имота е установила, че част от имота попада извън регулацията на селото и за него е образуван следния имот по Картата на възстановената собственост на землището на село Б.п., а именно: поземлен имот с идентификатор *** с площ от 2149 кв.м., с адрес на имота: с.Б.п., общ.Т., местността „Край селската река“, трайно предназначение на територията – земеделска, с НТП – нива, десета категория, номер по предходен план 167043, при съседи: имоти с идентификатори ***, *** и ***. Останалата част от имота с площ от 960 кв.м. е в регулация.

След съгласуване с ОСЗГ на скицата, издадена за поземлен имот 207, в квартал 8, по плана на селото се оказало, че имот с идентификатор *** е собственост на Община Тополовград, въпреки че не е съставен акт за общинска собственост. Като основание било записано „земи по чл.19 от ЗСПЗЗ“, което според ищцата е абсурдно, тъй като този имот никога не е бил одържавяван и затова не подлежи на реституция. Имотът е бил третиран от собственицата като дворно място през всичките тези години, застроен е и в него дори има фурна, която до скоро е работила. Сочи се, че това е била причината да не бъде заявен за възстановяване по ЗСПЗЗ.

Ищцата сочи още, че владее имота повече от 10 години, явно, спокойно, непрекъснато и никой не й е оспорвал собствеността.

Поради което се претендира да бъде постановено решение, с което на основание чл.124 ал.1 от ГПК съдът да приеме за установено по отношение на ответника Община Тополовград, че ищцата М. Г. П. е собственик на следния недвижим имот по Картата на възстановената собственост на землището на с.Б.п., общ.Т., а именно: ПОЗЕМЛЕН имот с идентификатор ***, с площ от 2149 кв.м., с адрес на имота: село Б.п., общ.Т., обл.Х., местност „КРАЙ СЕЛСКАТА РЕКА“, трайно предназначение на територията – земеделска, с НТП – нива, десета категория, номер по предходен план – 167043, при съседи: имоти с идентификатори: ***; *** и ***.

Претендират се и направените по делото разноски.

Предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК 2

Препис от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответника на 12.10.2022 г. В законоустановения срок ответникът е подал писмен отговор, счита че искът е допустим, но неоснователен.

Ищцата М. Г. П. – редовно призована, не се явява, вместо нея се явява пълномощника й адв.М.К. от АК – Ямбол.

Ответникът Община Тополовград, редовно призовани, не изпращат представител в съдебно заседание.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

С нотариален акт № 104, т.1, дело № 173/1994 г. на Районен съд – Тополовград ищцата М. П. е закупила недвижим имот в село Б.п., общ.Т., с площ от 2 дка., по натариален акт, а по скица 3,040 дка, с построени в него: двуетажна масивна сграда от 112 кв.м.; масивна двуетажна сграда /преустройство фурна/ от 65 кв.м.; склад към фурната от 23 кв.м. и склад от 145 кв.м., представляващо имот № 207, в кв.8 по плана на с.Б.п., общ.Т., при граници на имота: път и С.Х.В.. По делото е представена скица № 239/26.05.2021 г. на Община Тополовград, от която е видно, че имотът е собственост на М. Г. П., съгласно нотариален акт № 104, том първи, д.173/1994 г. Община Тополовград е издала на ищеца удостоверение за данъчна оценка изх.№ 792/23.09.2022 г.

От скица № 15-619488 от 14.07.2020 г. на Служба по геодезия, картография и кадастър – гр.Х. е видно, че имотът от 2149 кв.м. с идентификатор № *** в землището на село Б.п. е със собственик Община Тополовград, с основание за собственост – предоставени земи за стопанисване от общината по чл.19 от ЗСПЗЗ. Съдът е изискал от ответника – Община Тополовград да представи документ, от който да е видно дали процесния имот има съставен акт за общинска собственост, но същият не е представил такъв по делото.

Видно от гласните доказателства по делото – показанията на свидетелите И.М.П. и Г.П.И. се установява, че процесният недвижим имот, който представлява дворно място около 3 дка, с построена в него фурна, магазин, селскостопански постройки, овощна градина и е собственост на ищцата М. П. повече от 20 години. Същите заявяват, че границите на имота не са променяни.

3

След съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, които кредитира като обективни и непротиворечиви, съдът достигна до следните правни изводи:

Съдът счита, че предявеният иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК е допустим и разгледан по същество, същият се явява основателен и доказан, и следва да бъде уважен като такъв. Съображенията на съда са следните:

От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че се касае за имот, който се е владял от ищцата по делото и който и в момента владее. Имотът никога не е бил отчуждаван, никога не е влизал в ТКЗС нито в АПК и за този имот през всичките години са плащани данъци. По делото е установено, че макар имотът да е бил изключен от регулация, същият никога не е бил включван в блокове на ТКЗС, нито е бил отчуждаван и причисляван към държавен поземлен фонд по реда на ЗПИНМ /отменен/ или ЗТ/отменен/.

Следователно същият не е бил държавна собственост. В случая не е следвало да се провежда реституционна процедура, предвидена от ЗСПЗЗ по отношение на спорния имот и след като не е сторил това, това че имотът е попаднал в приложното поле на чл.19 от ЗСПЗЗ и след изтичането на предвидения в разпоредбата срок е станал частна общинска собственост е неправилно. Съдът счита, че имотът на ищцата не е бил в категорията на имотите, собствеността върху които подлежи на реституцията по реда на ЗСПЗЗ. В различните хипотези на нормата на чл.10 се регламентират случаите, при които се възстановяват правата на собствениците на земеделски земи и съгласно ал.1 по реда на ЗСПЗЗ се възстановява правото на собственост, които са притежавани преди образуването на ТКЗС или ДЗС и са били отнети от техните собственици, независимо дали в последствие са били включени в стопанства или други образувани въз основа на тях селскостопански организации. Липсват всякакви доказателства процесният имот след изключването му от регулация да е бил внесен в ТКЗС или включен в него по установения ред. Не са ангажирани и доказателства той да е бил стопанисван от ТКЗС или друга организация, да е бил безвъзмездно отстъпван, отчуждаван на някакво правно основание или отнеман неправомерно, а напротив, доказано е непрекъснато и несмущавано владение от страна на ищците. Поради това по отношение на спорния имот не е следвало да бъдат провеждани реституционни процедури, а придобивната давност не може да бъде заличена, както предвижда разпоредбата на чл.5 ал.2 4 от ЗВСВОНИ за имотите подлежащи на реституция по реда на ЗСПЗЗ.

Следователно, той не попада и в обхвата на нормата на чл.19 от ЗСПЗЗ и не може да бъде третиран като незаявена за възстановяване земеделска земя, която да премине в управление на ответната община, а 10 години след влизане в сила на плана за земеразделяне да се трансформира в общинска собственост. Категорично и еднозначно е доказано, че към момента на предявяване на установителния иск – 23.09.2022 г. ищцата е била собственик на процесния недвижим имот, придобит с нотариален акт. Още повече, че Община Тополовград не е представила доказателства за съставяне на акт за общинска собственост.

Поради това следва да бъде признато за установено по отношение на Община Тополовград, че ищецът е собственик по на процесния недвижим имот.

При този изход от делото ответникът Община Тополовград следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените от него разноски по делото в размер на 668,83 лв., от които 600 лв. за адвокатско възнаграждение и 68,83 лв.внесена държавна такса. Доказателства за други разноски по делото не са представени.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено по отношение на ОБЩИНА

ТОПОЛОВГРАД, с адрес: Тополовград, площад”О.”, че М. Г. П. с ЕГН **********, с постоянен адрес: с.Б.п., общ.Т., ул.“********“ № 4 е СОБСТВЕНИК на следния недвижим имот по Картата на възстановената собственост на землището на село Б.п., общ.Т., обл.Х., а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, с площ от 2149 кв.м., местност „КРАЙ СЕЛСКАТА РЕКА“, трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване – нива, десета категория по КВС на землището на село Б.п., община Т., област Хасковска, номер по предходен план № 167043, при съседи: имоти с идентификатори ***, *** и

***.

5

ОСЪЖДА Община Тополовград ДА ЗАПЛАТИ на ищцата М. Г. П. от с.Б.п., общ.Т. разноски по делото в размер на 668,83 лв./шестстотин шестдесет и осем лева и 83 ст./, от които 600,00 лв. /шестстотин лева/ за адвокатско възнаграждение и 68,83 лв. /шестдесет и осем лева и 83 ст./ внесена държавна такса.

Решението подлежи на обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от съобщението на страните.

Съдия при Районен съд – Тополовград: _______________________ 6