Решение № 260052 от 06.01.2022, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№..... гр.

София, 06.01.2022 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ

СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 18 състав, в открито съдебно заседание на девети декември през две хиляди и двадесет и първа година, в състав: съдия: даниела попова при секретар ИРЕНА АПОСТОЛОВА като разгледа докладваното от съдия ПОПОВА гражданско дело № 588 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е от Г.Д.М. срещу ДЗИ О.З.АД, иск с правна квалификация чл.226 от КЗ /отм/.

Ищецът твърди, че на 19.01.2015 г. около 19.30 часа в гр. София, на ул. „Околовръстен път“ в района между № 36 между лек автомобил Форд Торнео Конект с рег. № *******, управляван от М.П.Г. и велосипедистът Д.Г.М. настъпило ПТП. В резултат на ПТП Д.М.

– баща на ищеца починал на 23.01.2015 г. Поддържа, че виновен за настъпване на ПТП е водачът на лекия автомобил. Твърди, че отговорността му е била предмет на застраховка Гражданска отговорност, сключена с ответника. Оценява неимуществените си вреди на 150 000 лева.

Ответникът оспорва иска по основание и размер. Признава, че по отношение на лекия автомобил е бил сключен застрахователен договор Гражданска отговорност. Оспорва, че ПТП е причинено от лек автомобил Форд Торнео Конект с рег. № *******, управляван от М.П.Г.. Твърди, че единствена причина за настъпване на ПТП са действията на починалия, който се е движел в нарушение на правилата за движение, тъй като не се е движел плътно в дясно, а се е движел успоредно на друг велосипедист. При условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат (не се е движел в дясната страна на пътното платно е не е бил с предпазна каска), както и възражение за изтекла погасителна давност. При условията на евентуалност оспорва и размера на претендираното обезщетение.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

На 19.01.2015г., около 19.30 часа, Д.Г.М., заедно с Маргарита Серафимова, управлявали велосипеди по ул.Околовръстен път, с посока на движение от бул.Черни връх към бул.България. Движели се един до друг, между втора и трета ленти на пътното платно, Д.М. не носел каска, нито светлоотразителна жилетка.. В района на №

36 били застигнати от попътно движещ се зад тях, в същата посока, лек автомобил, марка Форд, модел Торнео Конект, рег.№ *******, управляван от М. П.Г.. При предприемане маневра престрояване /от четвърта към първа пътна лента/, водачът реализирал ПТП с попътно движещите се велосипедисти. В момента на удара Д.М. се е движил в близост до границата на втора и трета пътни ленти.

След инцидента Д.М. бил приет по спешност в УМБАЛСМ „Пирогов”. Въпреки проведеното лечение, на 23.01.2015г. Д.М. починал.

Не се спори по делото, че към датата на процесното ПТП, за управлявания от М.Г. лек автомобил е имало сключена валидна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите с ответното дружество.

От заключението на приетата по делото съдебно - медицинска експертиза, което съдът цени като обективно и неоспорено от страните се установява, че в резултат от ПТП на Д.М. е причинена тежка черепно мозъчна травма, счупване на ребра и охлузвания на десен лакът и дясно коляно, като причината за смъртта е тежката черепно мозъчна травма и настъпилите от нея усложнения. Травмата е получена при падане на пострадалия върху терена и е в пряка причинно следствена връзка с процесното ПТП. Вещото лице установява, че при поставена предпазна каска, тя бе намалила тежестта на уврежданията в областта на главата.

От заключението на приетата по делото съдебна автотехническа експертиза

/първоначална и повторна/ се установява че причина за настъпване на ПТП е поведението на водача на лекия автомобил, който при извършване маневра престрояване в съседна пътна лента е следвало да съобрази поведението и действията си с останалите участници в движението и конкретната пътна обстановка. Водачът е бил длъжен да се убеди, че с действията си не представлява опасност за останалите участници в движението. Вещото лице сочи /по приетата повторна САТЕ/, че ако бе се убедил, че не създава опасност за останалите участници и не бе предприел маневра престрояване в съседна лента, водачът на автомобила би могъл да предотврати ПТП-то. Установява освен това, че причина за настъпване на процесното ПТП е и движението на велосипедистите в близост до надлъжната маркировка, разделяща втора и трета пътни ленти, като същите е трябвало да се движат възможно най – близо до десния край на платното.

Установено е по делото /от представеното удостоверение за наследници/, че ищецът е син на Д.М..

От показанията на св. Е.Д.– майка на ищеца, които съдът не намира основание да не цени, и ги възприема изцяло като неопровергани от останалите, събрани по делото доказателства, се установяват негативните емоции, търпени от ищеца от смъртта на баща му.

Свидетелката установява, че независимо от това, че баща и син не живеят в едно домакинство, между тях е съществувала дълбока емоционална връзка. Бащата е играел основна роба в живота на сина си, в т.ч. и при професионалната му реализация- Свидетелката установява, че след смъртта на баща си, ищецът бил депресиран, не разговарял и изключително трудно преодолял това състояние.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:

Съгласно чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ увреденото лице може да иска обезщетение пряко от застрахователя на деликвента, при наличието на всички обективни и субективни признаци на фактическия състав на непозволеното увреждане, по смисъла на чл. 45 от ЗЗД.

В процесния случай деликтът, извършителят, неговата вина, причинената вреда по вид, обем и характер и причинната връзка са безспорно установени – причинено от водача на застрахования лек автомобил на 19.01.2015г., в гр.София, пътно-транспортно произшествие, който при предприемане маневра престрояване в съседна лента е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.25, ал.1 от ЗДвП, не е съобразил поведението и действията си с останалите участници в движението и конкретната пътна обстановка и не се е убедил, че с действията си не представлява опасност за останалите участници в движението, при което е причинил смъртта на Д.Г.М..

Безспорно е установено и наличието на валидно застрахователно правоотношение между застрахователното дружество ответник и собственикът на лек автомобил, марка Форд, модел Торнео Конект, рег.№ *******, с който виновно е реализирано пътно транспортното произшествие.

При така установените факти, съдът приема, че се установяват всички елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията по чл.

45, ал.2 от ЗЗД не беше опровергана. Събраните по делото писмени и доказателства и доказателствени средства установяват предпоставките от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД и на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ дължи да заплати обезщетение за доказаните неимуществени вреди на увредените лица, какъвто се явява ищецът (чл. 265, ал. 2 и ал. 1 КЗ-отм.). Съгласно формираната с ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г.. задължителна съдебна практика, ищецът е в кръга на лицата, легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баща си. Доводите в противната насока, поддържани от ответника, съдът отхвърля като неоснователни.

В настоящия случай, с кредитираните свидетелски показания, се установи, че между ищеца и пострадалия при произшествието негов баща е съществувала дълбока емоционална връзка. Макар да не са живеели в едно домакинство, били са в много близки отношение, починалият е бил опората му в живота. Ищецът е приел загубата на своя баща много тежко – затворил се в себе си, не общувал. Смъртта на неговия баща е станала причина ищецът да преживее значителни по интензитет и продължителни във времето душевни болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени.

При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът съобрази разясненията, дадени в Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на ПВС на ВС на НРБ съгласно което понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие и то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства причинените морални страдания, характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от ищеца страдания, общественото възприемане на справедливостта на всеки етап от развитието на обществото, както и икономическата конюнктура в страната /така Решение № 27/ 15.04. 2015 г. по т.д. № 457/ 2014 г., ІІ т.о., ТК на ВКС /.

Неимуществените вреди от загубата на баща са неизмерими с пари – какъвто и размер на обезщетение да бъде определен, той няма да компенсира вредата. Размерът на обезщетението не е стойността на човешкия живот, нито оценява загубата на ищеца. За целите на реализиране на отговорността обаче следва да се определи размер на задължението, съобразен с критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД.

Изхождайки от критериите, посочени в чл. 52 ЗЗД, преценявайки обстоятелствата, при които е настъпило произшествието внезапно, възрастта на починалия към момента на настъпване на увреждането – 55 години, който бил жизнен, възрастта на увредените (ищецът), който е пълнолетен, със собствено домакинство и към датата на деликта е живял отделно от баща си, установените отношения на ищеца с починалия, отражението на произшествието върху психо-емоционалното му състояние, обществено икономическите условия към 2015г. /установена МРЗ за страната 380 лв./, съдът намира, че претърпените от ищеца неимуществени вреди следва да бъдат възмездени със сумата от 50 000 лв.

В настоящия случай, ответникът заявява възражение за съпричиняване с оглед неправилно движение на пострадалия велосипедист.

За да е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно.

Релевантен за съпричиняването и за прилагането на посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на деликвента, до увреждането като неблагоприятен резултат.

От заключението на приетите по делото експертизи, както и от показанията на св.М.Г., се установява, че пострадалият е управлявал велосипеда без предпазна каска и светлоотразителна жилетка. От заключението на приетата СМЕ се установява, че предпазната каска би намалила тежестта на уврежданията в областта на главата. Вещото лице по приетата повторна САТАЕ сочи, че процесното ПТП не би настъпило, ако движението на велосипедистите не е било в близост до надлъжната маркировка, разделяща втора и трета пътни ленти, а възможно най – близо до десния край на платното.

Поради това съдът прие за основателно наведеното възражение - с поведението си /без предпазна каска и управлявайки велосипед в нарушение на правилата за движение по пътищата – ч.80, т.2 от ЗДвП/, пострадалият е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, при процент на съпричиняване от 50%. Налице са предпоставките на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за намаляване на определеното обезщетение с определения процент на съпричиняване, а именно от 50 000 лева, на 25 000 лева. Искът е основателен в този размер, в който следва да бъде уважен. За разликата до пълния му предявен размер от 150 000 лева искът е неоснователен и подлежи на отхвърляне.

Ответникът дължи и законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане /така както е поискано в ИМ/.

При този изход на делото, на основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК страните имат право на разноски.

Ответникът е извършил разходи в размер на 400 лева – заплатени депозити за ВЛ, както и юрисконсултско възнаграждение, определено по чл.25, ал.2, пр.2 от Наредбата заплащане на правната помощ, от които следва да се присъдят 333.33 лева.

На основание чл.78, ал.6 от ГПК в тежест на ответника следва да се възложи сумата от 1 000 лева ДТ по делото, платима по сметката на СГС,съразмерно на уважената част от исковите претенции, както и 66.67 лева – заплатено от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице.