Решение № 827 от 11.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 827 гр. София, 11.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Василена Дранчовска при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско дело № 20241100501758 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 18606 от 13.11.2023 г. по гр.д. № 56398/2021 г. Софийски районен съд, 138 състав: Възстановил на основание чл. 30, ал. 1 ЗН запазената част на С. С. Л., ЕГН **********, от наследството на баща й С.Г.Л., ЕГН ****, б.ж. на гр. София, починал на 08.03.2020 г., като намалил извършеното от него с нотариален акт № 126, том III, peг. № 12416, нот. дело № 413/2012 г. на нотариус с peг. № 340 на НК дарение в полза на М. С. Л., ЕГН **********, на следните недвижими имоти: А) 1/59 идеални части от ПРИЕМНА, находяща се в гр. София, Столична община, район „Триадица“, ж.к. „Мотописта“, в жилищна сграда бл. № ****, партерен етаж, състоящ се от две помещения с обща застроена площ от 80.63 кв. м, при съседи: изток - апартамент № 75, собственост на С.Н.Б. и С.Я.Б. и общ коридор, юг - общо входно преддверие, запад - двор към бл. № 9„а“, север - двор към бл. № 8, отгоре - част от апартамент № 3, собственост на П.Й.П. и апартамент № 2, собственост на В.П.М., отдолу - мазета от № 6 до № 29, заедно с прилежащите 1.064 % идеални части от общите части на сградата на кооперацията в размер на общо 1 295.31 кв. м, включително и толкова части от правото на строеж върху 1 държавна земя, съставляваща парцел II, квартал 151 по плана на гр. София, м.

„ж.к. Мотописта“, при съседи: изток - блок № 7 - подземни гаражи и други, юг - блок № 11, запад - блок № 9 „а“ - подземни гаражи, север - блок № 8 подземни гаражи; Б) 1/59 идеални части от МАГАЗИН, находящ се в гр.

София, Столична община, район „Триадица“, ж.к. „Мотописта“, в жилищна сграда бл. № ****, партерен етаж, състоящ се от четири работни помещения и други сервизни помещения, с обща застроена площ от 218.88 кв. м, при съседи: изток - двор, юг - апартамент № 76 от вход „Б“, собственост на Б.Д. И. и стълбищна клетка на вход „Б“, запад - двор, север - общи части от вход „А“, отгоре - апартамент № 1 от вход „А“, собственост на Е.Т.Х. и А.И.Х. и апартамент № 33 от вход „Б“, собственост на Б.В.К., отдолу - собствено мазе на магазина, 27 индивидуални мазета, до размера на 1/472 идеална част от дарените имоти, необходими за допълване на запазената част на С. С. Л., ЕГН **********, от наследството на С.Г.Л., ЕГН ****, б.ж. на гр. София, починал на 08.03.2020 г.; Възстановил на основание чл. 30 ЗН запазената част на С. С.

Л., ЕГН **********, от наследството на баща й С.Г.Л., ЕГН ****, б.ж. на гр.

София, починал на 08.03.2020 г., като намалил извършеното от него с нотариален акт № 126, том III, peг. № 12416, нот. дело № 413/2012 г. на нотариус с peг. № 340 на НК дарение в полза на М. С. Л., ЕГН **********, на следния недвижим имот: 1/54 идеални части от МАГАЗИН (бивша аптека), находящ се в гр. София, Столична община, район „Триадица“, ж.к.

„Мотописта“, в жилищна сграда - бл. № 10 „Е“, вход „Б“, партерен етаж, състоящ се от три работни помещения и други сервизни помещения, обща застроена площ от 122.58 кв. м, при съседи: изток - общи части - стълбищна клетка на вход „Б“ и други, юг - проход, запад - двор, север - двор, отгоре апартамент № 36, собственост на Н.П.М. и П.И.М. и част от апартамент № 35, собственост на В.П.Ц. и Н.К.Ц., отдолу - 10 индивидуални мазета и част от собствено мазе, заедно с МАЗЕ № 79, находящо се в сутеренния етаж на сградата, при светла площ от 40.74 кв. м, при съседи: изток - общ коридор на мазета, юг - калкан на блок № 11, запад - двор, север - индивидуални мазета № 69, № 70, № 71 и № 72, заедно с прилежащите 1.772 % идеални части от общите части на сградата на кооперацията в размер на общо 1 295.31 кв. м, включително и толкова части от правото на строеж върху държавна земя, съставляваща парцел II, квартал 151 по плана на гр. София, м. „ж.к.

Мотописта“, при съседи: изток - блок № 7, подземни гаражи и други, юг 2 блок № 11, запад - блок № 9 „а“ - подземни гаражи, север - блок № 8 подземни гаражи, до размера на 1/432 идеална част от дарения имот, необходими за допълване на запазената част на С. С. Л., ЕГН **********, от наследството на С.Г.Л., ЕГН ****, б.ж. на гр. София, починал на 08.03.2020 г.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата е осъдена да заплати на ищцата сумата 2 566.24 лв. - разноски по делото.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответницата М. С. Л., чрез назначения й по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител адв. Л. Б. от САК, която го обжалва изцяло с оплаквания за неправилност - нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Неправилно СРС уважил иска, след като по делото не било доказано, че ищцата е прихванала своята запазена част от наследството на С.Г.Л., което било изискване на разпоредбата на чл. 30, ал. 1 ЗН за предявяване на иск за възстановяване на запазената част. Освен това същата не доказала надлежно, че чрез това дарствено разпореждане е накърнена нейната запазена част от наследството, не доказала и дали това е единственото имущество на наследодателя - нейния баща, както й било указано с доклада по делото.

Същата не доказала дали към момента на смъртта на баща й притежаваните от него имоти са били само тези или имало и други в неговото имущество, което навеждало на мисълта, че останалото имущество на наследодателя (извън това по извършеното дарение на недвижими имоти) било достатъчно да покрие запазената част на ищцата. Съдът неправилно приел и за неоснователно възражението на ответницата по отношение на изтеклата придобивна давност за дарените имоти. Идеалните части от недвижимите имоти били дарени на ответницата на 14.12.2012 г. и придобивната давност била изтекла още през 2022 г., с изтичането на 10- годишната давност. М. С. Л. владяла явно, трайно, необезпокоявано въпросните идеални части и по никакъв начин нейната сестра С. С. Л. не била проявявала претенции по отношение на това (владението не било обезпокоявано). Владението на тези идеални части не било скрито, т.е. ответницата демонстрирала поведение, което да не оставя никакво съмнение, че именно тя упражнява фактическа власт върху имотите.

Извършеното дарение подлежало на вписване след извършването му, съответно заинтересованите лица от наследството на наследодателя, и в частност ищцата, могла да направи справка за това. Не на последно място, следвало да се приложи чл. 36 ЗН, като надареният можел да задържи имота и 3 да възмезди наследника с пари според цената по време на намаляването.

Поради това моли съда да отмени атакуваното решение и вместо него постанови друго, с което да отхвърли предявения иск.

Въззиваемата страна С. С. Л. с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди атакуваното решение като правилно. Претендира разноски за въззивното производство съгласно списък по чл. 80 ГПК.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.

№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

Обжалваното решение е валидно и допустимо. Настоящият състав намира, че искът по чл. 30 ЗН е неоценяем и е родово подсъден на районния съд като първа инстанция. Дори да се възприеме застъпваното друго становище, че искът е оценяем, цената ще е в размер на 2 665.43 лв., и искът отново родово подсъден на районния съд като първа инстанция.

Въззивният съд намира, че при постановяване на атакуваното решение не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед оплакванията в жалбата е правилно по следните съображения:

Съгласно чл. 28, ал. 1 ЗН, когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството. Според чл. 30, ал. 1 ЗН, наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения, с изключение на обичайните дарове. Материалноправно легитимирани по иска са наследник с право на запазена част и лицето, облагодетелствано от извършената безвъзмездна разпоредителна сделка от 4 наследодателя, респ. неговите наследници. Съгласно чл. 30, ал. 2 ЗН, когато наследникът, чиято запазена част е накърнена, упражнява това право спрямо лица, които не са наследници по закон, необходимо е той да е приел наследството по опис. Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/04.02.2005 г. по тълк.д. № 1/2005 г. на ОСГК на ВКС, под „наследници по закон” по смисъла на чл. 30, ал. 2 ЗН трябва да се разбират наследниците, които в конкретния случай са призовани да наследяват, а не всички лица по чл. 5 - 10 ЗН.

При предявен иск по чл. 30, ал. 1 ЗН ищецът трябва да установи наследственото си качество и извършване на безвъзмездно разпореждане от наследодателя, а ответникът - че наследството не се изчерпва само с дарения имот, а наследодателят е оставил и друго имущество, което е достатъчно да покрие запазената част на наследника, претендиращ възстановяването (така решение № 261/09.07.2012г. по гр.д. № 46/2012г. на ВКС, І ГО, решение № 50/16.05.2014 г. по гр.д. № 3614/2013 г. на ВКС, І ГО и др.).

Хипотезата на разпореждане с един дарствен акт в полза на едно лице с цялото му имущество, при което след смъртта на наследодателя в наследството не са останали нито активи, нито пасиви, е аналогична на разпореждането чрез универсално завещание, при което след смъртта на наследодателя в наследството не остават активи и пасиви и липсват свободни имущества, от които лицата по чл. 28, ал. 1 ЗН биха могли да получат запазената си част от наследството. В тези случаи при предявен иск по чл. 30, ал. 1 ЗН не се образува наследствена маса по чл. 31 ЗН, а възстановяването се извършва чрез дробта по чл. 29 ЗН, съставляваща размера на запазената част (в този смисъл решение № 28/21.02.2014 г. по гр.д. № 825/2012 г. на ВКС, ІІ ГО, решение № 165/08.07.2014 г. по гр.д. № 568/2014 г. на ВКС, І ГО и др.).

В случая не е било спорно и от приетото удостоверение за наследници се установява, че ищцата и ответницата са деца на починалия на 08.03.2020 г.

С.Г.Л. и негови наследници по закон, призовани към наследяване, поради което приемането на наследството по опис не е предпоставка за упражняване на правото по чл. 30 ЗН. Страните по делото наследяват заедно с преживяла съпруга, с оглед на което определената по реда на чл. 29, ал. 3, изр. 2 вр. чл. 28 ЗН разполагаема част от наследството е 1/4, а запазената част на ищцата – 1/4, както правилно е приел и районният съд.

5

Противно на поддържаното в жалбата, в изпълнение на дадените й от районния съд указания ищцата е представила удостоверение от Столична община от 13.06.2023 г., съгласно което общият наследодател на страните не е декларирал приживе недвижими имоти, като за доказване на отрицателния факт – че същият не е притежавал към момента на смъртта си никакви имоти, ищцата е представила още с исковата молба и справка по лице от АВ – СВ София. Същевременно ответницата нито е заявила твърдения в наследството да са били включени други конкретни активи, нито е твърдяла направени в полза на ищцата завети и дарения, нито е ангажирала доказателства в тази връзка. Ето защо правилно районният съд е приел, че в случая не се налага формиране на наследствена маса по реда на чл. 31 ЗН, а възстановяването следва да се извърши чрез дробта по чл. 29 ЗН, съставляваща размера на запазената част. Поради това, и тъй като правилата на чл. 36, ал. 1 или ал. 2 ЗН целят избягването на съсобствеността, а в случая предмет на дарението са идеални части от три имота, намалението следва да се извърши в дробна част, а не по реда на чл. 36 ЗН.