Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 11708 от 15.06.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 29842/2025
Вид
Решение № 11708
Подписан
15.06.2026
Състав
ИВА АНАСТАСИОС АНАСТАСИАДИС

Цитирани разпоредби

  • чл.124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.149, т.3 · Закон за енергетиката
  • чл. 156 · Закон за енергетиката
  • чл. 14, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.59, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.59, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 11708 гр. ..., 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВА АН. АНАСТАСИАДИС при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело № 20251110129842 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.

Образувано е по предявени с искова молба от 23.05.2025г. осъдителни искове с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД от ... срещу С. Г., с които се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 784,32 лева, претендирана като стойностна на доставена без основание от дружеството топлинна енергия за периода от м....г. до м....г. в имот, находящ се в ..., ID № ..., ведно със законната лихва от 23.05.2025г. до изплащане на вземането, сумата от 213,63 лева, претендирана като мораторно обезщетение за забава за периода от 01.08....г. до 09.05.2025г., начислено върху главницата, сумата от 34,55 лева, претендирана като цена на предоставена без основание услуга за дялово разпределение за периода от м.05....г. до м....г., и сумата от 9,97 лева, претендирана като мораторно обезщетение за забава за периода от 01.07.... г. до 09.05.2025г., начислено върху главницата.

Ищецът твърди, че е доставил до имот в ..., ID № ..., топлинна енергия за небитови нужди за периода от м....г. до м....г. на обща стойност 784,32 лева, без с ответника да имат сключен писмен договор, с което последният, като негов собственик, се е обогатили неоснователно за сметка на ищеца. Поддържа, че фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинната енергия в сградата, в която се намира имотът на ответникът, е отчела уредите, инсталирани върху отоплителните тела, и водомера, на база на което са изготвени изравнителни сметки за периода. Претендира мораторно обезщетение за допуснатата забава в изпълнението на всяка от просрочените главници. Претендира разноските в производството.

Ответникът оспорва исковете по основание и размер. Поддържа, че не е бил реален ползвател на постъпващата топлинна енергия в имота, поради което не се е обогатил неоснователно със стойността й за сметка на ищеца. Оспорва, че е собственик на процесния магазин, доколкото индивидуализиращите го данни по исковата молба не съвпадат с тези, посочени в представените от ищеца документи за собственост. Оспорва, че ищецът е титуляр на вземането за цена на услуга за дялово разпределение. Оспорва, че ответникът е 1 поставен в забава преди процеса за заплащане на претендираните суми. Релевира възражение за погасяване на вземанията по давност. Моли за отхвърляне на исковете.

По делото е конституирано трето лице - помагач на страна на ищеца – ..., което не изразява становище по същество на спора.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл.59 ЗЗД.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1. Ответникът да се е обогатил без наличие на годен юридически факт, пораждащ действително материално правоотношение – позитивно – когато настъпва благоприятна промяна в имуществото чрез увеличаването му, и негативно – при т. нар. спестени разходи, при което имуществото не се увеличава, чрез добавяне на актив, но се избягва намаляване на имуществото от това, че не то, а друго лице прави разхода; 2. Обедняване (намаляване на имуществото) за ищеца без правно основание (преминаване на имуществено благо от един патримониум в друг имуществен комплекс без да е налице годен юридически факт); 3. Връзка между обедняването и обогатяването, която не следва да е причинно-следствена, а да е предпоставена от един или от няколко общи факта; 4. Стойностно съотношение между обогатяването и обедняването – определя се от пазарната стойност на благото (обогатилият се без правно основание е длъжен да върне само това, с което се е обогатил, но до размера на обедняването – т.е. по-малката от двете суми) и 5. Субсидиарност – липса на друг ред за възстановяване на неоснователното имуществено разместване. В този смисъл в тежест на ищеца е разпределено да докаже пълно и главно, че на извъндоговорно основание реално е доставил топлинна енергия в твърдените количества и на посочената стойност, с която ответникът се е обогатили, тъй като е ползвал енергията.

С оглед твърденията в отговора на исковата молба – в тежест на ответникът е да докаже, че имотът е ползван от трето лице през процесния период.

Разпоредбата на чл.149, т.3 от ЗЕ, действала през процесния период, предвижда продажбата на топлинна енергия да се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди.

В конкретния случай, страните не спорят, че между тях за процесния период не е бил сключен договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, в предвидената в чл.

149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ писмена форма, поради което помежду им не е възникнало валидно облигационно правоотношение за продажба на топлинна енергия за небитови /стопански/ нужди. Едностранно издадените фактури от ищеца за стойността на потребена топлинна енергия в топлоснабдения недвижим имот не изпълняват изискването за форма и в случая не може да се считат, че съставляват форма на валидно сключен писмен договор /фактурите не са подписани от ответника, в същите липсва същественото съдържание на договора за доставка на топлинна енергия на небитови клиенти/. При липсата на възможност топлопреносното предприятие да търси стойността на доставената топлинна енергия на договорно основание, същото разполага с правата по чл.59, ал.1 от ЗЗД, в който законодателят е предвидил, че всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването, и при липса на друг ред за защита.

По делото е представен и приет като доказателство Нотариален акт № ... г. за покупко продажба на недвижим имот, по силата на който С. Г. придобива правото на собственост върху ..., находящ се в гр...., ....

2

Приет като доказателство по делото е и Нотариален акт № ... г. за покупко - продажба на недвижим имот, по силата на който на ...г. С. Г. продава на трето за делото лице ..., с идентификатор ..., находящ се в гр...., ... (...).

Изискано и прието като доказателство по делото е Удостоверение от ГИС-... за идентичност на адреси, от който се установява, че жилищна сграда – многофамилна, със стар адрес: ..., гр...., ... има следния настоящ адрес: ..., гр...., .... Установява се и че имотът, посочен в исковата молба – ..., попада в границите на входа на гореописаната жилищна сграда с настоящ адрес: гр. ..., ... /стар адрес: гр. ..., .../, и съответства по местоположение на самостоятелен обект с предназначение за търговска дейност, отразен с идентификатор ... на ... в одобрените КККР на гр.....

При анализ на гореизложеното, съдът формира категоричен извод, че през процесния период ответникът е собственик на имота, описан в исковата молба – ..., находящ се в гр...., ... (.).

По въпроса за наличието, съответно липсата на основание:

Както вече беше посочено, съобразно чл.149, ал.1, т.3 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и потребителя, а в редакцията след изменението с ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., писменият договор се сключва между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за небитови нужди.

В настоящия случай ищцовата претенция се основава на твърденията за липса на сключен писмен договор и наличието на неоснователно обогатяване от ответника, тъй като между страните не е бил сключен договор за продажба на топлинна енергия. Оттук съдът приема, че е доказана отрицателната предпоставка по чл.59, ал.2 ЗЗД, съответно ищецът разполага с възможността по чл.59, ал.1 ЗЗД.

Фактическият състав на неоснователното обогатяване на разглежданото основание включва кумулативната даденост на следните елементи: обогатяване на ответника, обедняване на ищеца, които произтичат от един общ факт, и това разместване на блага да е настъпило без основание. Обогатяването може да е в резултат на спестяване на разходи, които обогатилото се лице е следвало да извърши, увеличаване на имуществото му или намаляване на пасивите му. В разглеждания случай, липсата на договор за продажба обуславя липсата на основание за получаването на топлинна енергия за процесния имот – ответникът няма качеството на небитов клиент.

Следователно следва да бъде разгледан въпросът дали до имота на ответника е доставена топлинна енергия, с чиято стойност да се е обогатил, спестявайки разходите по заплащането й.

По делото се установява, че ЕС на адрес ... e сключила договор за услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма ....

От приетата в производството съдебно-техническа експертиза, което заключение съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че ФДР ... е извършвала разпределението на топлинна енергия в блока след отчет на апартаментни топломери и водомерите за топла вода, монтирани в имотите на абонатите в СЕС. Установява се, при анализ на данните, предоставени от ФДР, че в процесния магазин е имало монтирани апартаментен топломер № ... и водомер за топла вода. Топломерът не е бил отчитан през периода м....г.-... г. в отоплителния сезон, когато следва да се замерва постъпващата топлинна енергия за отопление в имота. За процесния период от ...г. до ...г., фирмата за ДР е отчитала водомера в имота с изключение на периода ...-... г., когато ответникът не е осигурил достъп.

Затова за този период, а именно ....г.-...г. разходът за топла вода е бил изчисляван на един брой потребители при норма 140 литра на потребител за едно денонощие, съгласно Наредба за топлоснабдяването.

3

От заключението се установява, че процесният имот ... (с абонатен номер ...), има отопляем обем по проект 81 м3, съгласно Акт за разпределение на кубатурата в жилищната сграда от м.11.2006г. На базата на този отопляем обем за процесния период е била разпределена енергия отдадена от сградна инсталация съгласно Наредба за топлоснабдяването. За периода от ...г. до ...г. количеството топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация в СЕС, е било изчислено от ФДР, съгласно приложението към чл. 61, т.

7.2 от Наредба за топлоснабдяването. Топлинната енергия за отопление на общите части на сградата - етажна собственост, заедно с топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, е била определена като разлика между общото количество топлинна енергия за отопление и за БГВ за сградата и сумата от показанията на индивидуалните топломери в отделните имоти. Топлинната енергия за общи части и сградна инсталация е била разпределена между всички потребители пропорционално на отопляемия им обем по проект.

Топлинната енергия за отопление на общите части на сградата - етажна собственост не е била разпределяна като дял за имота.

Изводите на вещото лице са подкрепени от приетите по делото доказателства, представени от ФДР, привлечено като ТЛП в производството на страната на ищеца.

От гореизложеното се установява безспорно, че в производството не се установява цялата претендирана за плащане от ищеца топлинна енергия да е била действително доставена и потребена като обем/количество топлинна енергия. Безспорно доказана е доставката на топлинната енергия за подгряване на реално разходена вода за БГВ за период от ...г. до ...г. на стойност съгласно заключението от 26,86 лева. За периода от ....г. до ...г. ответникът не дължи сума за БГВ, съобразно отчетените стойности на водомера в имота.

Реален отчет на уредите за ДР – топломера в магазина, не е бил извършван за цЕ. процесен период, поради което са били начислени служебно дялови единици, следователно липсват данни за реално доставената до имота топлинна енергия за отопление от отоплителни тела в имота и отдадена от сградна инсталация (предвид това че формулата за разпределение на топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, при иск по чл.59 ЗЗД следва да включва в себе си данните от реален отчет на индивидуалния топломер в имота, какъвто се установи, че не е бил извършван през процесния период на топломера в имота на ответника). Същевременно за периода ....г.-...г. топлинната енергия за подгряване на вода е била изчислена и начислена на база служебно определен разход за брой ползватели поради неосигурен достъп за реален отчет.