Решение № 730 от 02.07.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 730 гр. Варна, 02.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ ГО, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ралица Каменова при участието на секретаря Славея Н. Янчева като разгледа докладваното от Ралица Каменова Гражданско дело № 20243100100964 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по предявени от П. И. П. срещу А.

И. П., обективно кумулативно съединени искове, както следва:

1) иск с правно осн. чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба от 10.09.**** г., за който е съставен Нотариален акт №**, том IV, рег. № *****, дело № *** от **** г., по силата на който И. И. П. е продал на А. И. П. 4/6 идеални части от ПИ с идентификатор № ************* по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в област Варна, община Варна, гр. Варна, район „А.”, с.о.

„П.”, с площ по скица от *** кв.м., а по документи за собственост 600 кв.м., а съгласно скица № -**************** г. ПИ с идентификатор № ************* по КККР, одобрени със Заповед № РД - **************** г. на Изпълнителния директор на АГКК с последно изменение от *********г., находящ се в гр. Варна, р а й о н „А.”, с.о. „П.”, при съседи: №№ *************, **************, ***********, 1************, ************* и построената в имота двуетажна жилищна сграда с идентификатор № *************.3 по КККР, одобрени със Заповед № РД - ****************г. на Изпълнителния директор на АГКК със застроена площ, съгласно удостоверение за търпимост 62.59 кв.м. и РЗП 122, 11 кв.м., с площ по скица 63 кв.м. с предназначение: вилна сграда - еднофамилна, а съобразно скица на сграда № 15 - 359092 - 08.04.2024 г. с идентификатор № *************.3 по КККР, одобрени със Заповед № РД - **************** г. на Изпълнителния директор на АГКК с последно изменение, засягащо сградата е със Заповед № РД **********.****г. със застроена площ от 63 кв.м. при цена от 26 453, 47 лв., като привиден по отношение вида на договора;

2) иск с правно осн. чл. 17 ЗЗД за обявяване на прикритото съглашение – безвъзмездно прехвърляне на право на собственост с договор за дарение;

3) иск с правно осн. чл. 30 ЗН за възстановяване на запазената му част от наследството на И. И. П., починал на ********* г., чрез намаляване на извършено с 1

Нотариален акт №**, том IV, рег. № *****, дело № *** от ****г. дарение до размера, необходим за попълване на запазената му част;

4) иск с правно осн. чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване в отношенията между страните, че А. И . П. не е собственик на 1/6 идеална част от придобитите с оспорената сделка от 10.09.**** г. 4/6 идеални части от ПИ с идентификатор № ************* по КККР, одобрени със Заповед № РД - ****************г. на Изпълнителния директор на АГКК с последно изменение от *********г., находящ се в гр. Варна, район “А.”, с.о. ”П.” при съседи: №№ *************, **************, ***********, 1************, ************* и построената в имота двуетажна жилищна сграда с идентификатор № *************.3 по КККР, одобрени със Заповед № РД - ****************г. на Изпълнителния директор на АГКК с последно изменение, засягащо сградата е със Заповед № РД **********.**** г. със застроена площ от 63 кв.м.

В исковата молба се излага, че страните по делото са брат и сестра, чиито родители Ц. П. и И. П. са придобили по време на брака им в режим на съпружеска имуществена общност правото на собственост върху процесното дворно място и построената в него двуетажна жилищна сграда по реда на § 4, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ.

Бракът между родителите им е прекратен с влязло на ********* г. съдебно решение по гр.д. № ******* г. на Районен съд - Варна. С прекратяването му е прекратена и съпружеската имуществена общност, а съгласно чл. 27 СК /отм./, дяловете на бившите съпрузи по отношение на придобитите имущества, са равни от по 1/2 идеална част за всеки един от тях.

На ******** г. Ц. П. е починала, като притежаваната от нея 1/2 идеална част от процесните имоти, е придобита от децата й, страни по делото в обем от по 1/4 идеална част.

На 10.09.**** г. И. П. е продал на дъщеря си А. П. 4/6 идеални части от правото на собственост върху недвижимите имоти при цена, равна на данъчната оценка в размер на 26 453,47 лв. Сделката е изповядана в изискуемата форма на нотариален акт. Първият от предявените искове почива на твърдения, че възмездната сделка е симулативна и прикрива действителната воля на страните за безвъзмездно прехвърляне на правото на собственост, поради което същата е недействителна, на осн. чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД. След разкриване на симулацията се настоява за намаляване на дарственото разпореждане и възстановяване на запазената част от наследството на наследодателя И. П., което се изчерпва с процесните имоти.

Исковата молба е допълнена с твърдения, че във водения между родителите на страните по делото бракоразводен процес, П. П. е свидетелствал за извънбрачната връзка на своя баща, поради което и бракът е прекратен с развод по вина на съпруга. От влизане в сила на решението за развод И. П. е преустановил контакти със своя син П. П. до смъртта си. А. П. е заела неутрална позиция в брачния процес между родителите, поради което е и поддържала добри взаимоотношения с баща си до неговата смърт.

Именно поведението на А. П. и желанието на И. П. да накаже своя син за подкрепата, която е оказал на своята майка, са мотивирали наследодателя да подари имота на дъщеря си, прикривайки дарение с договор за покупко-продажба, лишавайки го от възможност да поиска възстановяване на запазена част от наследството на баща си.

Отрицателният установителен иск почива на твърдения, че атакуваната сделка от 10.09.**** г., не е произвела вещно-прехвърлително действие за 1/6 2 идеална част, тъй като към момента на изповядването й продавачът И. П. се е легитимирал като собственик само на 3/6 идеални части от правото на собственост върху тях.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от А. И. П., в който са изложени съображения за недопустимост на претенциите поради липса на правен интерес, евентуално за неоснователността им.

Нотариалният акт в частта, в която купувачът е заявил, че е платил цената, а продавачът, че я е получил, съставлява частен свидетелстващ документ, имащ характер на разписка за плащане, като издаването на друг, удостоверяващ плащането, не е необходим, поради което претенцията по чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД е неоснователна. Плащането на цената не е елемент от фактическия състав на сделката, а изпълнение на поето с договора задължение. Дори и цената да не е погасена, то неплащането й не влече нищожност на сделката.

Сключеният договор е възмезден и изповядването му при цена, равна на данъчната оценка, не противоречи на чл. 9 ЗЗД и не прикрива дарение.

Въз основа на изложеното се настоява за отхвърляне на претенциите.

С молба от 12.09.2024 г. ответницата е заявила, че не й е известно в наследството на починалия И. П. да е имало недвижими имоти и доколкото й е известно, същият се е разпоредил с имуществото си преди смъртта си.

В първото по делото о.с.з., проведено на 22.11.2024 г., процесуалният представител на ответницата е заявил, че няма спор, че имотът, предмет на сделката, е придобит по време на брака на И. П. и Ц. П.. Едва във второто по делото открито съдебно заседание, проведено на 14.02.2025 г., същият е заявил, че се оспорва това обстоятелство и е станала някаква грешка.

Съдът, като съобрази събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Видно от представеното удостоверение от 10.07.2007 г., издадено по гр.д. № ******* г. по описа на Районен съд – Варна, с влязло в законна сила решение на ********* г. е прекратен сключеният на 31.12.1958 г. граждански брак между И. И.

П. и Ц.Т. П., поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака по вина на съпруга.

Според удостоверение за наследници от ******** г., издадено от Община Варна – Район „О.“, Ц.Т. П. е починала на ******** г., като нейни наследници са двете й деца – П. И. П. и А. И. П..

Видно от приложеното удостоверение за наследници от ******** г., издадено от Община Варна – Район „О.“, И. И. П. е починал на ********* г., като негови наследници са също страните в производството – П. И. П. и А. И. П..

Установява се от представения Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по Параграф 4 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ от 09.11.1994 г., че И. И. П. е признат за собственик на основание параграф 4а, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ на място с площ от 600 кв.м., попадащо в зона за земеделско ползване, представляващо имот с пл. № *** по кадастралния план на местността „Р.“ в землището на кв. „Г.“ гр. Варна, при граници на цялото място: имоти пл. № ***,***, път, *** и ***.

Според приложения Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 10.09.**** г. на посочената дата И. И. П. продава на А. И. П. 4/6 ид.ч. от ПИ с идентификатор № ************* по КККР, находящ се гр. Варна, район „А.”, с.о.

3

„П.”, с площ по скица от *** кв.м., а по документи за собственост 600 кв.м. и построената в имота двуетажна жилищна сграда с идентификатор № *************.3 по КККР, със застроена площ, съгласно удостоверение за търпимост 62.59 кв.м. и РЗП 122,11 кв.м., с площ по скица 63 кв.м. с предназначение: вилна сграда - еднофамилна, при цена от 26 453,47 лв. В нотариалния акт е обективирано изявлението на продавача, че продажната цена е заплатена напълно от купувача преди подписване на договора.

Приобщени към доказателствата по делото са материали от нотариално дело №**, том 4, дело № ***, рег. № ***** по описа на нотариус Д. В., според които със Заповед № Г-ПР 7/14.01.2013 г. на кмета на Район „А.“ - Община Варна е наредено И. И. П. да придобие правото на собственост при условията на § 4а, ал. 1 и 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ за недвижим имот, представляващ новообразуван имот по плана за новообразуваните имоти на местност „П.“, землище Г., Община Варна – селищно образувание по §4, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, с идентификационен № ***, кадастрален район 405 – Зона за отдих, целият с площ 606 кв.м. Със Заповед № ГПР 248/28.10.2012 г. е била одобрена оценка на имота за площта от 6 кв.м. в размер на 153 лв., която следва да бъде заплатена от И. И. П.. С Протокол № 1 – пр/25.04.**** г., издаден от Община Варна И. И. П. е въведен във владение на новообразуван имот № *** с площ от 606 кв.м. Установява се от материалите по нотариалното дело, че на 26.06.**** г. е издадено удостоверение за търпимост на вила сграда, находяща се в ПИ с идентификатор ************* по плана на СО „П.“, гр. Варна, със ЗП 62,59 кв.м., РЗП 122,11 кв.м., строителството на която е извършено без необходимите строителни книжа до 31.03.2001 г. Налична е и декларация по чл. 66, ал. 2 от ЗМИП от 10.09.**** г., с която ответницата е декларирала, че продажната цена в размер на 26 453,47 лв., която е заплатила по сделката, е с произход „заплата от „W.P.”, T., C., за период от 10 години“.

Ангажирани от ищеца са гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите Г.П.М. и Г.Д.Г.. Първият свидетел излага пред съда, че познава ищеца от 1975 г. когато започнали да учат заедно. Познава и бащата на ищеца – И. П., който в разговор, състоял се в периода 2006 г. – 2008 г. му е споделил, че вече е възрастен човек и няма да може да се справя с къщата. Казал му, че понеже неговият син е взел страната на майка си по време на развода, е решил да дари имота в м. „Р.“ на дъщеря си А.. Не може да каже дали осъществил намерението си във връзка с имота. Последно се видели през 2017 г. когато И. П. му заявил, че пенсията му стига и няма нужда от помощ. Свидетелства, че бащата на ищеца живял на вилата, а ищецът му казал, че се е разболял и впоследствие се преместил в апартамента. През последните пет – шест години от живота на И. П. неговата дъщеря се грижила за него. Свидетелят твърди, че наследодателят на страните не е живял с някого, а знае, че е живял сам. Впоследствие твърди, че през 2017-**** г.