Определение № 128 от 03.01.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 128 гр. София, 03.01.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20231110165995 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК: ***, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. А.Т., срещу Н. В. П., с код по БУЛСТАТ: *** и Д.В.П., с код по БУЛСТАТ: ***, с която се иска ответниците да бъдат осъдени да заплатят в условията на разделност сумата от общо 171.97 лева, представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия до топлоснабден обект – офис № 12 с адрес:

***, за следните суми:

Н. В. П.: сумата от 95,91 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.02.2018 г. до 30.09.2018 г., както и стойността по изравнителна сметка №0014861378/м.11.2018 г. за периода от 01.07.2017 г. до 30.04.2018 г., ведно със законна лихва от 15.04.2021 г. до изплащане на вземането, 17,94 лв. - мораторна лихва върху стойността на доставената топлинна енергия за периода от 31.03.2018 г. до 18.02.2020 г., 12,88 лв. - цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.02.2018 г. до 30.09.2018 г., ведно със законна лихва от 15.04.2021 г. до изплащане на вземането и 2,22 лв. мораторна лихва върху цената за дялово разпределение за периода от 30.12.2017 г. до 18.02.2020 г.

Д.В.П.: сумата от 31,98 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.02.2018 г. до 30.09.2018 г., както и стойността по изравнителна сметка №0014861378/м.11.2018 г. за периода от 01.07.2017 г. до 30.04.2018 г., ведно със законна лихва от 15.04.2021 г. до изплащане на вземането, 5,99 лв. - мораторна лихва върху стойността на доставената топлинна енергия за периода от 31.03.2018 г. до 18.02.2020 г. , 4,30 лв. - цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.02.2018 г. до 30.09.2018 г., ведно със законна лихва от 15.04.2021 г. до изплащане на вземането и 0,75 лв. - мораторна лихва върху цената за дялово разпределение за периода от 30.12.2017 г. до 1

18.02.2020 г.

Претендира разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение.

В исковата молба се твърди, че ответникът ползвал топлинна енергия за стопански нужди, но между страните не е сключван договор за продажба на топлинна енергия, въпреки, че „Т.С.“ ЕАД е поканил ответниците. Посочва, че в § 1, т. 43 от ДР на Закона за енергетиката /ЗЕ, обн. ДВ. бр. 107 от 09.12.2003 г., с последна редакция ДВ., бр. 54 от 17.07.2012 г./ потребител на ТЕ за стопански нужди е физическо или юридическо лице, което купува ТЕ с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди за стопански нужди, както и лицата на издръжка на държавния или общинския бюджет. С оглед изложеното и по силата на нормативните актове, ответникът не е изпълнил задължението си във връзка със сключването на договор за продажба на ТЕ за стопански нужди, съгласно действащото законодателство във сферата на енергетиката.

Сочи че съгласно чл. 149, ал. 1, т.З от ЗЕ, продажбата на ТЕ за стопански нужди от топлопреносното предприятие се осъществява на основата на писмени договори при общи условия (ОУ), които се сключват между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ за стопански нужди.

Общите условия се изготвят от “Т.С.” АД и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране /КЕВР/към Министерски съвет. Поддържа, че за процесния период били в сила Общи условия за продажба на ТЕ за стопански нужди от “Т.С.” АД на потребители в гр. София, одобрени с Решение № 0У-033/08.10.2007 г. на КЕВР, като същите са в сила от датата на решението. Твърди се, че имотите, за които е доставяна топлинната енергия, се намират в топлоснабдени сгради, като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване.

Посочва се, че въпреки това ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на дължимите суми. Поради това намира, че ответниците са се обогатили със стойността на доставената до топлоснабдения имот топлинна енергия.

Ищецът прави искане като подпомагаща страна да бъде привлечена ФДР „Б.“ ООД.

С исковата молба са представени: копие от извлечение от сметка; копие от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 84/03.12.2012 г., том II, рег. № 6752; нот.д. № 263 от 2012 г. на нотариус К.Б. и Нотариален акт № 63/28.09.2018 г., том III, рег. № 25261, нот.д. № 408 от 2018 г. на нотариус Ц.Г.; протокол от общо събрание на етажна собственост за избор на фирма за дялово разпределение, договор между етажната собственост и „Т.С.“ ЕАД, споразумение от 28.09.2018 г. и общи условия за продажба на ТЕ за стопански нужди.

Иска се назначаване на експертизи – съдебно счетоводна и съдебно техническа експертиза.

Прави се доказателствено искане по реда на чл. 190 ГПК за изискване на документи за извършваното дялово разпределение от трето лице-помагач.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по 2 делото, чрез назначения от съда особен представител – адв. В. Р.-Й., са постъпил писмени отговори от името на двамата ответници, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. На първо място се оспорва пасивната легитимация на ответниците да отговарят за задължения за процесния недвижим имот. Оспорва представените доказателства като неотносими. Посочва, че не е доказано, че ФДР е легитимирана да извършва дялово разпределение на топлинна енергия за процесния недвижим имот, оспорва облигационно отношение между ФДР и „Т.С.“ ЕАД. Посочва, че няма доказателства как се е отчитала топлинната енергия за процесния имот.

По искането за привличане на трето лице помагач от страна на ответника:

Ответникът прави искане да бъде привлечено като помагач ФДР „Б.“ ООД, с ЕИК ***.

По направеното искане за привличане на помагач съдът намира следното: Правният интерес от привличането на трето лице е всякога обусловен от наличието на правна възможност чрез участието си в процеса по делото, същото да съдейства за постановяване в полза на привличащата го страна на благоприятно съдебно решение, което да въздейства и върху неговото правно положение, като предотврати регресната му отговорност, както и от обвързването на третото лице помагач с обвързващата сила на мотивите на постановеното съдебно решение, която може да помогне на привляклата го страна в последващ процес и ще спести повторно доказване на обстоятелствата, установени по делото, в което третото лице-помагач е участвало.

Съдът намира искането на ответника за основателно и допустимо, поради което следва да се допусне участието на третото лице-помагач, тъй като според твърденията на ищеца това лице е длъжно да извърши дяловото разпределение за процесния имот и в случай на неточно изпълнение на това задължение ще възникне вземане за обезвреда.

Съдът, след като се запозна с направените доказателствени искания и прецени приложимото право намери следното:

Представените писмени доказателства са относими, допустими и необходими за разрешаването на правния спор, поради което следва да бъдат приети и приложени по делото.

Всички факти са спорни. Липсват факти и обстоятелства, които да се признават.

Следва да се назначат исканите от ищеца експертизи със задачи по исковата молба като вещите лица следва да посочат заедно с поставените от ищеца въпроси и на следните въпроси, поставени от съда: въз основа на реален отчет или „на база“ са изчислени количествата топлинна енергия, въз основа на какви документи са изчислявани количествата топлинна енергия.

Искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза следва да се отхвърли като ненеобходимо, тъй като ответниците не твърдят да са заплатили суми на ищцовото дружество за процесния период и посоченото 3 обстоятелство е в тяхна доказателствена тежест, а количеството и стойността на доставената ТЕ ще се установи от вещото лице по назначената техническа експертиза. За изчисляване на размера на законната лихва за забава не се изискват специални знания на вещо лице – счетоводител, поради което и за последния въпрос доказателственото искане се явява ненеобходимо.

Следва да бъдат изискани по реда на чл. 190 ГПК документите от третото лице-помагач.

Съдът, след като констатира, че предявеният иск на този етап е допустим и редовен, и след осъществяване на процедурата по чл. 131 от ГПК, както и с оглед на направените от страните доказателствени искания, и на основание чл. 140 от ГПК.

ОПРЕДЕЛИ:

СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото:

- обстоятелства, от които произтичат претендираните права и задължения – ищецът претендира права от доставена, но незаплатена топлинна енергия за топлофицирани обекти – офис № 12 с адрес: ***, за периода от 01.02.2018 г. до 30.09.2018 г., както и стойността по изравнителна сметка № 0014861378/м.11.2018 г. за периода от 01.07.2017 г. до 30.04.2018 г., както и обезщетение за забава за периода от 31.03.2018 г. до 18.02.2020 г., сума за дялово разпределение за периода от 01.02.2018 г. до 30.09.2018 г. и обезщетение за забава върху посочената сума за периода от 30.12.2017 г. до 18.02.2020 г., ведно със законната лихва върху вземането за главница от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане. С претендираните суми ответниците се били обогатили за сметка на ищеца, който от своя страна обеднял.

- правна квалификация – предявените искове за сумите за доставена ТЕ и за дялово разпределение са с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, а исковете за обезщетения за забава – с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

- права и обстоятелства, които се признават и не се нуждаят от доказване – всички факти са спорни. Няма факти и обстоятелства, който да се признават. Няма факти и обстоятелства, които да не се нуждаят от доказване.

Съдът РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти, както следва:

По исковете за доставена ТЕ и за дялово разпределение:

В тежест на ищеца по иска по чл. 59 ЗЗД за доставена ТЕ е да установи обедняването си – количеството и цената на доставената през исковия период топлинна енергия, обогатяването на ответната страна – че последната е консумирала тази енергия или че за ответниците е налице извъндоговорно задължение да заплаща доставена до топлоснабдения имот топлинна енергия (като ползвател или собственик на процесния топлоснабден недвижим имот), 4 както и наличието на връзка между обогатяването и обедняването – че енергията е доставяна до имот на ответника при липса на валидно основание за имуществено разместване в отношенията между страните.

В тежест на ищеца по иска по чл. 59 ЗЗД за такса за дялово разпределение е да установи обедняването си – че е заплатил такса на дружество по чл. 139а за извършване на дялово разпределение за процесния недвижим имот за процесния период, както и стойността на услугата за процесния период, обогатяването на ответната страна – че последната реално е увеличила имуществото си или е спестила разходи, които нормално би направила, както и наличието на връзка между обогатяването и обедняването – че за процесния имот е извършвано дялово разпределение при липса на валидно основание за имуществено разместване в отношенията между страните.

Ответникът следва да докаже основание за валидно имуществено разместване на блага или че е погасил претендираните от дружеството суми, както и настъпване на правоизключващи, правоунищожаващи или правопогасяващи факти.

Всяка от страните следва да докаже възраженията и твърденията си.

- факти, за които страните не сочат доказателства – ищцовото дружество не сочи доказателства за заплащането на услугата „дялово разпределение“ за процесния имот и за процесния период на ФДР „Б.“ ООД.

Ответникът не сочи доказателства за извършено плащане на процесните суми.

Ответникът не сочи доказателства за основание за имуществено разместване.

КОНСТИТУИРА, на основание чл. 219 ГПК ФДР „Б.“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, като трето лице-помагач на страната на ответника.