Решение № 1912 от 12.10.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1912 гр. Пловдив, 12.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Доника Ил. Тарева ПехлИ. при участието на секретаря Ваня Д. Койчева като разгледа докладваното от Доника Ил. Тарева ПехлИ. Административно наказателно дело № 20225330204982 по описа за 2022 година взе предвид следното:

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 7812 от 17.08.2022г., издадено от Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София, с което С. П. К., ЕГН: **********, е санкциониран с глоба в размер на 3 500 лева за нарушение по чл. 139, ал. 1, т.

2 пр. 3 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, вр. чл.8, ал.2, вр. чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, предл.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС /Наредбата/.

Жалбоподателят, С. К., обжалва цитираното НП с доводи за неправилност и незаконосъобразност и претендира за неговата отмяна.

Въззиваемата страна,

МРРБ

АГЕНЦИЯ

„ПЪТНА

ИНФРАСТРУКТУРА“ - София, чрез депозирано до съда писмено становище и в съдебно заседание чрез гл.юрк. М. А., оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира разноските по делото.

От фактическа страна съдът установи:

На 15.07.2022г. около 12:14 часа на път III-565, kм 21+200 на вход с.

1

Белозем в посока гр. Раковски – с. Белозем, *** към *** извършили проверка на т.а. МПС с 4 оси с две управляеми марка ***, модел *** с рег. № ***, като в процеса на извършената проверка било установено, че *** С. П. К. извършва превоз на фракция, видно от кантарна бележка № ***г.

При извършеното около 12:14 часа на същия ден измерване с техническо средство електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел PW-10 № К0200007 и ролетка № 1304/18/5 м било констатирано следното:

При измерено разстояние между осите 1.38 м, сумата от натоварването на ос /на двойната задвижваща ос/ на МПС, е 31.100 т. при максимално допустимо натоварване на двойната задвижваща ос 19 т., съгласно чл.7, ал.1, т.5, буква „в“ от Наредбата, като превишаването е с 12.100 т.

Съгласно чл.3, т.2 от Наредбата, при превишаване на максимално допустимите норми по чл.7 и с оглед измерените параметри на превозното средство, било прието, че процесното ППС е тежко.

При това положение контролните органи констатирали извършено нарушение от страна на К. по чл. 139, ал. 1, т. 2 пр. 3 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, вр. чл.8, ал.2, чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, предл.1 от Наредбата, движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с осово натоварване, което не надвишава нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, регламентирани в раздел I I от Наредбата. Така с превишаването на нормите на раздел II от Наредбата, без да бъдат спазени нормативните изисквания, се повишават рисковете, относно безопасността на движението, води се до повреждане и преждевременно износване на пътната инфраструктура.

За констатираното против жалбоподателя К. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с № 0009116 от 15.07.2022г. за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2 пр. 3 от ЗДвП, вр. чл.8, ал.2, чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, предл.1 от Наредбата. АУАН бил съставен в присъствието на жалбоподателя, който се запознал със съдържанието му и го подписал с отбелязване, че няма възражения. Получил и препис от акта.

Въз основа на съставения АУАН, било издадено обжалваното НП, с което при идентична фактическа обстановка, приета в акта и за така установеното нарушение под същата правна квалификация, на основание чл.177, ал.3, т.1, предл.3 от ЗДвП на К. е наложено административно 2 наказание глоба в размер на 3500 лева.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства - кантарна бележка № *** г., заявление за периодична проверка на мобилна везна № 000029-34276/20.06.22г., ведно с приложение 1 към него, ЕО декларация за съответствие на същата везна, ЕО Сертификат за одобряване на типа везна № ТСМ 128/04-4103, Сертификат за съответствие DIN 50049-2.1, Протокол за проведено обучение, Протокол за измерване на превозно средство № ***, копие на свидетелство за регистрация на МПС, пътен лист Серия ***, трудов договор № ***, копие на лична карта, оправомощителни заповеди.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 14 - дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.

По делото са налице категорични и безспорни писмени доказателства, че на процесната дата и място жалбоподателят С. К. е управлявал т.а. МПС, с рег. № ***, с 4 оси с две управляеми, при което сумата от натоварванията на ос на една двойната задвижваща ос, при разстояние между осите 1,38 м, е 31.100 т. При максимално допустимо натоварване на двойната задвижваща ос от 19 т., представлява превишение на допустимите стойности по чл.7, ал.1, т.5, буква „в“ от Наредбата с 12.100 т. Отделно от това процесното МПС представлява тежко такова по смисъла на чл.3, т.2 от Наредбата.

Същото е било претеглено с надлежното техническо средство, видно от приложените по делото сертификати за одобрен тип и извършена проверка и съгласно изискванията на чл. 35, ал. 3 от Наредбата, като се е установило претоварване, а и същото не е било оспорено. Резултатите са снети от компетентен орган, предвид наличния протокол, относно извършено обучение за боравене с техническото средство. Ето защо неоснователно е наведеното от страна на жалбоподателя възражение в тази посока.

Неоснователно се явява и твърдението, че проверката е извършена в нарушение на чл. 37, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. , тъй като казусът не бил в компетенцията на АПИ. Посочената разпоредба следва да се тълкува систематично, а не изолирано, наред с разпоредбата на чл. 36 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. , която предвижда, че контролът на извънгабаритните ППС 3 по пътищата се осъществява от Агенция „Пътна инфраструктура" със съдействието на съответната служба за контрол при МВР. Т. е., този специфичен контрол във връзка с извънгабаритните/ тежки ПС е изцяло в прерогативите на Агенцията, а службите за контрол при МВР имат второстепенно и незадължително участие в проверките, което има единствено спомагателен характер в случай на необходимост. Според § 1, т.1 от Наредбата извънгабаритни ППС се наричат извънгабаритните ППС по чл. 2 и/или тежките ППС по чл. 3, в настоящия случай.

Въпреки установенoто, при дължимата служебна проверка за законосъобразността на АУАН и НП, съдът констатира съществени нарушения на процесуалните правила по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, касаещи описанието на нарушението и правната му квалификация, както и правилното определяне на наказанието, при следните съображения:

Действително се доказа извършено нарушение за управление на тежко ППС с натоварване на двойна задвижваща се ос над допустимите параметри, в случая същото е подведено под нормата на чл.139, ал.1, т.2, предл.3 от ЗДвП, съгласно която движещите се по пътя ППС трябва да бъдат с натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Цитираната разпоредба обаче се явява бланкетна, тъй като в диспозицията й липсва конкретно и пълно описание на признаците от състава, налагащо по необходимост запълването й със съответните нарушени други правни разпоредби, в които се регламентира дължимото правило за поведение или неизпълненото предписание. Затова за запълване на бланкетния й състав, същата е следвало да бъде правилно обвързана със съответната конкретна и детайлизирана разпоредба от НАРЕДБА № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, където именно са въпросните правила за поведение.

Така е и сторено, но разпоредбата на чл.139, ал.1, т.2, предл.3 е неправилно привързана с чл.8 ал.1 и ал.2 от Наредбата, отнасяща се до съвсем друго нарушение за управление на извънгабаритните и/или тежки ППС, които са без разрешително за преминаване по определените за това пътища.

Същевременно правилата за поведение с пълна конкретизация за разстояние между ос и параметри на натовареност на ос в тонаж за визирани в чл. 7, ал.1, т.5, б. „в“ в Наредбата , а не в чл.8 ал.1 и ал.2, каквато правна връзка е направена в квалификацията на нарушението. Допуснатото противоречие, освен в квалификацията, е инкорпорирано и в описанието на 4 нарушението и нарушителят е оставен да гадае за какво точно свое деяние е ангажирана отговорността му. С посоченото още изначално при съставянето на АУАН и пренесено в НП, е допуснато смесване на хипотезите на две различни едно от друго нарушения, визиращи от една страна – управление на тежко ППС с натоварванията на ос на една двойна ос над допустимото, а от друга – управление на извънгабаритните и/или тежки ППС, които са без разрешително за преминаване по пътищата, отворени за обществено ползване, издадено от администрацията, управляваща пътя. Друг е въпросът, че и двете обсъждани нарушения са наказуеми под различни санкционна норма с различна по тежест санкция. Съответно санкционната норма за управление на извънгабаритните и/или тежки ППС без разрешително е предвидено в чл.53, ал.1, т.2 от Закон за пътищата /ЗП/, а за управление на тежко ППС с норми над допустимите за натоварване на ос - в определената в случая разпоредба на чл.177, ал.3, т.1, предл.3 от ЗДвП.

По – нататък, съдът констатира, че на жалбоподателя К. е наложено административно наказание – глоба в размер на 3500 лв. на основание чл.177, ал.3, т.1, предл. 3 от ЗДвП, която предвижда наказание глоба от 500 до 3000 лв. за водач, който, без да спазва установения за това ред управлява пътно превозно средство с натоварване на ос, което надвишава нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Така е било определено наказание извън предвидените в закона рамки, в тежест на жалбоподателя. По този начин наказващият орган не се е съобразил с двата основни принципа в административно-наказателната ни правна сиистема, а именно принципът на законоустановеност и принципът на индивидуализация на наложеното наказание. Съответно законоустановеността, както на административните нарушения, така и на съответните наказания се извежда по аргумент на чл.2, ал.1 от ЗАНН, според който деянията, които представляват административни нарушения и съответните за тях наказания, се определят със закон или указ. От друга страна индивидуализацията на административното наказание следва от чл. 27, ал.1 от ЗАНН, в която норма изрично е посочено, че същото се определя съобразно с разпоредбите на този закон в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение, като се вземат предвид отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства, обществената опасност на деянието и дееца. В случая наложената в този размер глоба се явява несъобразена със закона, което е в абсолютен ущърб за жалбоподателя, съществено засегнало правото му на 5 защита.

Предвид горните съображения съдът прие да отмени атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно.

Въпреки изхода на делото, от страна на жалбоподателя не е сторено искане за разноски, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос. С оглед отмяната на процесното НП, неоснователно се явява претенцията на въззиваемата страна за присъждане разноските по делото за юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1, вр. ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 и т.2 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 7812 от 17.08.2022г., издадено от Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София, с което С. П. К., ЕГН: **********, е санкциониран с глоба в размер на 3 500 лева за нарушение по чл. 139, ал. 1, т.