Решение № 116 от 24.01.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. Пловдив, 24.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Борис Д. Илиев

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно гражданско дело № 20245300500188 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.435, ал. 2 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника К. М. С., ЕГН **********, чрез пълномощника адв. М. З.-М., против Разпореждане от 17.11.2023 г. на ЧСИ К.П., рег.

№ ***, с район на действие ПОС по изп.д. № ***, с което е оставено без уважение искането, обективирано в молба вх. № 95016/24.10.2023 г. на длъжника К. М. С. за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1 т.8 от ГПК.

В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане. Поддържат се доводи, че по делото не се установява посоченото от ЧСИ разпореждане без дата за насрочване на опис на 20.11.2013 г., от което се заключава за прекратяване на делото с дата 29.05.2014 г. Посочва се, че длъжникът никога не е живял на посочения от взискателя адрес, както и че ап.*** не се намира на ******, а на ****** според данни от справка в АГКК. По изложеното се сочи, че дори и цитираното разпореждане без дата за насрочване на описа на 20.11.2013 г. да е било постановено, то това изп.действие не е могло да бъде извършвано. Посочва се, че в същия смисъл са и останалите разпореждания за насрочването на опис в гр.***, доколкото длъжникът пребивава в гр.*** и същите са незаконосъобразни с оглед местната подсъдност на производството. Поддържа се, че предвид липсата на адрес на длъжника в гр.*** и невъзможността да бъде насочено изпълнението срещу притежавани от него движими и недвижими вещи, делото е следвало да бъде прекратено и изпратено на друг съдебен изпълнител. Намира се, че действията на ЧСИ имат единствено декларативен характер и непредставляват основание за прекъсване на 1 срока по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, както и че същият е изтекъл. Поддържа се, че предвид насрочените и неизвършени описи на движими вещи от 10.08.2016г. и 05.04.2017 г. е настъпила перемпция с изтичането на двугодишен срок от наложения на 13.02.2015 г. запор на банкови сметки на длъжника в ПИБ. Искането към съда е да отмени обжалвания отказ на ЧСИ да прекрати производството по изп.дело и да вдигне наложените обезпечения. Прави се особено искане за спиране на изпълнителното производство. Претендира се присъждането на разноски за платена ДТ и адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.436, ал.3 от ГПК ответникът по жалбата – “КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на упправление: ***, чрез юрисконсулт П., е взел становище за неоснователност и недоказаност на жалбата и моли същата да се остави без уважение. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК.

В мотивите по чл.436, ал.3 от ГПК ЧСИ К.П. взема подробно становище по доводите в жалбата и излага съображения за нейната неоснователност.

Пловдивският окръжен съд, след като разгледа възраженията в жалбата и становището на съдебния изпълнител, и след преценка на обжалвания акт и приложените по изпълнителното дело доказателства, намери за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2, т.6 от ГПК длъжникът може да обжалва отказът на съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение, и е подадена в срока по чл.436, ал.1 от ГПК.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Видно от представеното копие на изп.дело № *** по описа на ЧСИ К.П., изпълнителното производство първоначално е било образувано по молба от 29.05.2012 г. на взискателя „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, против длъжника К. М. С. въз основа на изпълнителен лист от 31.01.2012 г. издадена по ч.гр.д.№ 20130/2011 г. по описа на РС Пловдив за събиране на парично вземане.С молбата за образуване на изпълнително дело на ЧСИ К.П. е възложено и извършването на всички действия по чл. 18 от ЗЧСИ.

ЧСИ е предприел действия по проучване на имущественото състояния на длъжника, за което на 29.05.2012 г. е изискал информация за притежаваните от К. М.

С. недвижими имоти, движими вещи, банкови сметки, търговски обекти, регистрирани трудови договори.

На 20.06.2012 г. е постъпило удостоверение за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки от ТД на НАП - ***.

Приложена е справка от НБД Население от 27.06.2012 г. според която постоянният и настоящ адрес на длъжника е в ***. Върху посочената справка са отбелязани констатации, че длъжникът е ***, няма трудов договор, няма вписвания в Търговския регистър, няма сделки с недвижими имоти от дата 27.06.2012 г. Под тези констатации, на същата справка е поставен печат за насрочване на опис на движими вещи на длъжника по адреса му за 20.11.2013 г. Последвало е изпращането на покана за доброволно изпълнение изх.№ 17585/29.06.2012 г. до длъжника, с която е уведомен за задължението му по изпълнителното дело, както и за извършване на опис на движими вещи от съдебен изпълнител по компетентност в *** - без посочване на датата на насрочен опис на движими вещи. Поканата за доброволно изпълнение е 2 връчена на длъжника на 04.07.2012 г.

По делото се установява, че следващото действие по изп.дело е изискване на информация от 29.07.2014 г. от ЧСИ за притежаваните от длъжника недвижими имоти, движими вещи, банкови сметки, търговски обекти, регистрирани трудови договори, както и на датата 29.09.2014 г. за притежавани от длъжника банкови сметки.

Със запорно съобщение изх.№ 9060 от 13.02.2015 г. съдебният изпълнител е наложил запор върху банкови сметки на длъжника в „***“ АД, връчено на банката на 16.02.2015 г.

На 09.09.2015 г. е постъпила молба от “КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД с искане да бъде конституиран като взискател по изпълнителното дело на основание чл. 429 от ГПК, в качеството му на частен правоприемник на досегашния взискател “ „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД съгласно договор за цесия. С молбата новият взискател е възложил на ЧСИ К.П. на основание чл. 18 от ЗЧСИ извършването на всички необходими изпълнителни действия за хода на изпълнителното дело.

До длъжникът на 11.04.2016 г. е изпратено съобщение за извършената цесия, за наложения запор върху банкови сметки в „***“ АД, както и длъжникът е предупреден, че при неизпълнение съдебният изпълнител ще пристъпи към принудително изпълнение - опис на движими вещи, находящи се в ***.

По делото е приложена справка от 07.04.2016 г. от НБД Население за постоянен и настоящ адрес на длъжника в ***.

С разпореждане от 05.04.2017 г. съдебният изпълнител е насрочил за 15.06.2017 г. опис на собствените на длъжника К. М. С. с адрес: ***, ***, ***, ***, движими вещи, находящи се на адреса му в ***, ***, ***, ***.

На 26.04.2018 г.е постъпила молба от взискателя с искане за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника.

На 10.05.2018 г. е приложена справка от НБД Население за постоянен и настоящ адрес на длъжника в ***.

На 03.04.2019 г.е постъпила молба от взискателя с искане за насрочване на дата за опис, оценка и публична продан на движими вещи, собственост на длъжника, находящи се на домашния му адрес.

С разпореждане от 10.06.2019 г. съдебният изпълнител за 30.07.2019 г. е насрочил опис на собствените на длъжника К. М. С. с адрес: ***, ***, ***, ***, движими вещи, находящи се на адреса му в ***, ***, ***, ***.

С молба от 25.08.2020 г. взискателят е поискал да се наложи запор върху банковите сметки на длъжника, а с молби от 12.11.2021 г. и от 30.06.2023 г. взискателят е поискал насрочване на дата за опис, оценка и публична продан на движими вещи на длъжника.

По делото е наложен запор върху банковите сметки на длъжника в „***“ АД и върху вземането му за трудово възнаграждение от „***“ със запорни съобщения от 13.10.2023 г.

С молба вх. № 95016/24.10.2023 г. до съдебния изпълнител от длъжника К. М. С., чрез пълномощника адвокат М. З.-М., е заявено осъществяването на хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК и е поискано прекратяване на изп.дело поради настъпила 3 перемпция.

На 17.11.2023 г. е постановено обжалваното разпореждане на ЧСИ К. П., с което искането е оставено без уважение.

Настоящият съдебен състав намира разпореждането за незаконосъобразно.

Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Съгласно трайната съдебна практика и задължителните указания, дадени в т.

10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, при наличие на бездействие от страна на кредитора през период от две години изпълнителното производство се прекратява по право, а постановлението на съдебния изпълнител за прекратяване има само констативно действие. Според възприетото в т. 10 на тълкувателното решение, изпълнителни действия са насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

Обобщавайки съдебната практика и теория по приложение на чл. 433ал.1, т. 8 от ГПК се стига до извода, че фактическия състав на правната норма ще бъде осъществен, когато в продължение на две години от последното извършено валидно изпълнително действие, взискателят не е поискал извършването на нови изпълнителни действия.

Касае се до неоправдано процесуално бездействие на взискателя и дезинтересованост от изпълнителното производство.

От материалите по изпълнителното дело се установява, че същото е образувано въз основа на молба на взискателя от 29.05.2012г. и до 13.02.2015 г., когато е наложен запор върху банковите сметки на длъжника, не се установява да са извършвани валидни изпълнителни действия за прекъсване на срока по чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

Според данните по делото след образуване на изп.дело съдебният изпълнител е предприел действия по проучване на имущественото състояния на длъжника на 29.05.2012 г., които действия не съставляват изпълнителни действия, прекъсващи срока по чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Последният не е прекъснат и от постъпилото удостоверение за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки от ТД на НАП - *** от 20.06.2012 г. и справка от НБД Население от 27.06.2012 г. Върху справката от НБД Население от 27.06.2012 г е положен печат за разпореждане, с което е насрочен опис на движими вещи на длъжника по адреса му за дата 20.11.2013 г., което в случая обаче не представлява годно изпълнително действие за прекъсване на срока на перемпция, тъй като липсва дата на разпореждането, не са били предприети действия по уведомяването на страните за такъв насрочен опис и за неговото извършване. Извод за това не се прави от последвалото изпращане на поканата за доброволно изпълнение от 29.06.2012 г., въпреки уведомлението в нея за извършване на опис на движими вещи от съдебен изпълнител по компетентност в ***. В поканата 4 за доброволно изпълнение не е указано, че конкретно се касае за насрочен опис на движими вещи за 20.11.2013 г., а и описът в поканата се отнася за адрес, който е извън местната компетентност на ЧСИ К.П.. Същевременно, не се установява за който адрес на длъжника се отнася разпореждането за насрочване на опис на движими вещи за 20.11.2013 г. Доколкото печатът с разпореждането е поставен върху справка от НБД Население от 27.06.2012г., според която постоянният и настоящ адрес на длъжника е в ***, и в самия е печат е вписано, че се насрочва опис на движими вещи на длъжника по адреса му, единствено може да се предположи, че е насрочен опис на движими вещи на горния адрес. Изложеното само по себе си обосновава невалидността на разпореждането като изпълнително действие. Вярно е, че по смисъла на чл.427, ал.2 ГПК след образуване на изпълнителното производство, съдебният изпълнител е легитимиран да наложи запор или възбрана върху вещи, намиращи се в района на друг съдебен изпълнител, но осъществяването на описа и проданта на вещите е от компетентността на съдебният изпълнител, в районът на който се намират вещите.Спазването на посочената местна компетентност от съдебния изпълнител е условие за валидността на изпълнителните му действия, което в случая не се установява.