Решение № 108 от 16.08.2021, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 108 гр. Пловдив , 16.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Красимир К. Коларов

Георги В. Чамбов

Емил Люб. Митев при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Емил Люб. Митев Въззивно търговско дело № 20215001000380 по описа за 2021 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивната жалба адвокат П.К. от САК, в качеството й на пълномощник на В. Й. Й. ЕГН: **********, действаща със съгласието на баща си Й. СТ. Й., ЕГН:********** против Решение

№260032 от 03.02.2021 г., постановено от

Пловдивският окръжен съд по търг.дело № 651/2019 г. Предмет на въззивно обжалване е частта от постановеното решение , с което искът по чл.432,ал.1 от КЗ е отхвърлен за разликата над 100 000 лева до пълния предявен размер от 200 000лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди-претърпени болки и страдания от нанесените й травматични увреждания в резултат на ПТП, настъпило на 20.06.2018 г. в село к.. Във въззивната жалба се поддържа оплакването, че присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди е изключително занижен и не съответства на претърпените морални 1 вреди и в противоречие с принципа на справедливостта.

В жалбата се поддържа и оплакване за неправилно приложение на чл.51,ал.2 от ЗЗД като съдът неправилно е приел, че е налице принос от страна на пострадалата в размер на 50%, поради това,че ищцата е предприела пресичане на платното за движение като е се била съобразила с приближаващите се пътни превозни средства и била влязла внезапно на платното за движение. Изтъква се поконкретно, че изминатото разстояние по пътното платно за определеното време и движението й по време на сблъсъка изключват вероятността за внезапно навлизане на пътното платно. Такова внезапно навлизане се изключва и от приетата по делото САТЕ.

Неправилно съдът е приел, че пострадалата е нарушила разпоредбата на чл.114 от ЗДвП и с това нарушение практически е мотивирал извода си за съпричиняване на резултата, при това изразява становището, че степента на съпричиняване е 50%. Според жалбоподателя нарушение на разпоредбите на чл.113 и чл.114 от ЗДвП няма как да е извършено от пешеходката, тъй като в процесния участък няма обозначено място за пресичане. Поддържа се становището че пострадалото дете няма никаква вина или по-точно принос за настъпването на вредоносния резултат, който е настъпил единствено по вина на водача на лекия автомобил марка „Т. К.“ П. З..

Претендира се отмяната на решението в обжалваната му част и постановяване на въззивно решение по съществото на спора, по силата на което съдът да присъди допълнително още 100 000 / сто хиляди лева/ или застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в общ размер на 200 000 лева.

Въззивна жалба срещу първоинстанционното решение е подадена и от ответника ЗД „Е. „АД ЕИК ******** който обжалва решението в осъдителната му част, с която искът по чл.432,ал.1 КЗ е уважен за сумата над 50 000 лева до присъденото обезщетение в 2 размер на 100 000 лева. Обжалваемият интерес в случая е 50 000 лева.Според изложеното във възизвната жалба този размер на обезщетението е завишен и следователно несправедлив, тъй като надвишава по размер „общоприетите“ от съдебната практика или присъдените от съдилищата в „аналогични случаи“. Поддържа се оплакването, че съдът неправилно е определил началния момент, от който се дължи законна лихва, с което е допуснал нарушение на чл.497 от КЗ. Претендира се отмяната на решението в осъдителната му част за разликата над 50 000 лева , т.е. искът се признава за основателен до размер на 50 000 лева.

В срока за отговор ответникът В. Й. Й., действаща със съгласието на баща си Й. СТ. Й. е депозирала насрещна въззивна жалба.

Предмет на въззивно обжалване е частта от постановения съдебен акт с който е отхвърлен иска по чл.432,ал.1 от КЗ за разликата над 100 000 лева до пълния предявен размер от 250 000 лева. Този размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди според жалбоподателя е съобразен с претърпените от пострадалата ищца многобройни болки и страдания, продължителността на възстановителния процес, както и с отражението върху психиката на пострадалата.

Съобразен е с факта, че процесното ПТП е настъпило през 2018 г., когато лимита на отговорност на застрахователя е 10 000 000 лева.

Претендира се към първоначално присъдената сума от 100 000 лева да се присъдят допълнително още 150 000 лева или съдът да присъди застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди в общ размер на 250 000 лева, ведно със законната лихва за забава върху претендираната сума, считано от 21.06.2018 г.

Пловдивският апелативен съд след преценка на изложените във 3 въззивните жалби и на двете страни оплаквания и доводи, приема за установено следното:

Предявеният иск и по чл.432,ал.1 от КЗ.

По делото е безспорно установено, че процесното ПТП е настъпило на 20 юни 2018 г. около 13.00 часа в село к. на една от централните пътни артерии: улица „Ц. С.“. Станало е при управлението на лек автомобил „Т. К. „ с рег.№ Р. В., като водачът П.

Я. З. е нарушила правилата за движение по пътищата и е блъснала непълнолетното дете

В. Й. Й., която е била на 15 години към момента на инцидента. Произшествието е станало в топъл летен ден, с нормална видимост за водача и сух асфалт. От заключението на САТЕ, изготвена от вещото лице инж.И. Г. се установява, че широчината на пътното платно е била 8.80 метра, имало е тротоари с базалтови плочки от западната страна на платното с широчина 3.50 м. и от източната му страна с широчина от 3.70 метра. Същественото обаче е факта ,че в района където е станало ПТП на повече от 200 метра преди и повече от 200 метра след мястото на сблъсъка е нямало обозначена с хоризонтална маркировка пешеходна пътека или пък пътни знаци.

Следователно пешеходката е пресичала пътното платно на необозначено място, при което положение е приложима разпоредбата на чл.113,ал.2 от ЗДв.П, съгласно която „извън населените места и по двулентови двупосочни пътища в населените места, когато в близост до пешеходците няма пешеходна пътека / в тази хипотеза сме/ , те могат да пресичат платното за движение и извън определените за това места. Но при това те трябва да спазват правилата по а/ чл.113,ал.1 т.1 от ЗДвП ,т.е. преди да навлязат на платното за движение да се съобразяват с приближаващите се пътни превозни средства;

4 б/ чл.113,ал.1 т.2 от същия закон - да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на платното за движение; в / чл.113,ал.1 т.4 от същия закон- да не преминават през ограждения от парапети или вериги;

Това са правилата, които е следвало да спази пешеходката, но на тях ще се върнем при разглеждане на възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата.

Това е и основното оплакване, съдържащо се във въззивните жалби относно приложението на разпоредбата на чл.51,ал.2 от ЗЗД.

Особеността на конкретния случай е, че няма влязла в сила присъда на наказателния съд – нещата все още се намират на етап – продължително и неприключило досъдебно производство. Не става ясно защо след като процесното ПТП е станало през 2018 г. три години по –късно досъдебното производство все още боксува. И кой в крайна сметка носи отговорността за това бездействие на разследващите органи, при положение, че пострадалото непълнолетно момиче е претърпяло тежка мозъчно-черепна травма и множество травматични увреждания, които са преобърнали живота й изцяло.

Макар и извън проблематиката на този казус не без основание се поставя въпроса: кой в крайна сметка носи отговорността за бездействието на разследващите органи при причинена тежка телесна повреда, при която живота на момичето е бил между живота и смъртта.

Фактическата обстановка по делото е изяснена най-вече с помощта на прецизната работа на вещото лице инж. И. Г.- факт, който е отбелязан в мотивите на обжалваното решение.

В тях е посочено ,че съдът изцяло кредитира заключението на автоексперта, но има съществено разминаване между изводите на 5 автоесксперта и тези до които е достигнал съда. Това налага да се повторят основните моменти от заключението на САТЕ, които съда е кредитирал „изцяло“, но кой знае как извода му относно съпричиняването от страна на пострадалата изобщо не кореспондира с установеното от авто-техническата експертиза.

Вещото лице е установило, че управляваният от П. З. лек автомобил „Т. К.“ се е движел със скорост от около 62-63 км/час по източното пътно платно и е блъснало пресичащата платното от ляво на дясно пешеходка В.Й.. Установено е,че пешеходката е предприела пресичане на платното на необозначено място в момент, когато лекият автомобил е бил на около 48 до 49 метра източно от нея.

След около 2.8 до 2.9 секунди е последвал удар, който за пострадалата пешеходка е страничен –отдясно. След удара пострадалата В.Й. се възкачва на предния капак на автомобила, като главата й достига до обзорното стъкло. Следва етап на носене на тялото и по- късно, отхвърляне и падане на тялото в неподвижно състояние в дясната част на пътното платно. Характера на удара е прав, ексцентричен отпред и в дясно за лекия автомобил, а по отношение на пострадалата пешеходка удара е бил страничен и отдясно/ мястото на сблъсъка е илюстриран на л.13 от заключението на САТЕ/. Пешеходката е отхвърлена и е паднала върху платното за движение в близост до червеното петно, което е отразено в протокола за оглед, изготвен на 20.06.2018 г,т.е. един час след инцидента .

Местоположението на пешеходката е отразено на л.14 от заключението,а червеното петно е означено с червена стрелка на снимката. Установено е, че пешеходката е пресичала платното от ляво на дясно спрямо движението на лекия автомобил, перпендикулярно на пътното платно, тъй като травмите върху пострадалата са от дясната й страна. Ударът е нанесен с предната 6 дясна част на автомобила в областта между десния фар и предната емблема. Вещото лице е посочило, че деформациите по лекия автомобил са в областта на предната броя, капака и челното стъкло са проекция на човешкото тяло, паднало върху тях и са разположени по височината на една линия с отклонение по посока на нейното движение. Тази фактология според вещото лице показва посоката и най-вече скоростта на придвижване на пешеходката , която скорост не е била сравнително бърза.

Първоинстанционният съд е посочил, че кредитира изцяло заключението на вещото лице, но е приел точно обратното: приел е по – конкретно, че пешеходката е тичала при пресичането, т.е. приел е ,че тя е бягала. Но вещото лице е отразил точно обратното в заключението си в което е посочил изрично , че допускане за движение на пешеходката – бързо бягане в конкретния случай следва д а бъде изключено Това е така поради това, че инерцията от придвижване на тялото ще промени фазите на транспортното произшествие. Казано по-просто:в този случай няма да има носене на тялото върху предния капак,а то просто ще прескочи капака или ако се получи носене на тялото, то ще бъде минимално. Но няма да има удар в челното стъкло, а такъв удар в случая има и резултата от него е показан много добре на най-долната снимка на л.9 от заключението на вещото лице – раздел: деформации и счупвания по предната част на лекия автомобил./ справка –л.9 от САТЕ/. Тази част от заключението, която е съществена е убягнала от вниманието на съда и той е приел, че съпричиняването от страна на пострадалата е в това,че тя е тичала, т.е. бягала е по платното и едва ли не бягащата пешеходка е „връхлетяла „ върху лекия автомобил, а не обратното. А обективните данни по делото, сочат на това, че е станало точно обратното: лекият автомобил, като се е движил със скорост от 62 до 63 км.в час,т.е. непозволена за населено място скорост е връхлетял върху пешеходката. В тази връзка съдът правилно е приел, че водачът 7 на лекия автомобил е нарушил задължението си по чл.20,ал.2 от ЗДвП, която разпоредба императивно го задължава при избиране на скоростта на движение да се съобразява с атмосферните условия, релефа на местността, със състоянието на пътя и на собственото си превозно средство, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие.

Разпечатката съдържа 38 от 122 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b2723c0b-5ca3-45d5-9d52-1373ba281672