Решение № 588 от 03.04.2026, Административен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 588

Шумен, 03.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Шумен - I Касационен състав, в съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

СНЕЖИНА ЧОЛАКОВА

Членове:

РОСИЦА ЦВЕТКОВА

БИСТРА БОЙН

При секретар РОСИЦА ХАДЖИДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия СНЕЖИНА ЧОЛАКОВА канд № 20267270600081 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от В. Т. Б., с адрес [населено място], [улица], бл.Д. Б., вх.1, ет.1, депозирана чрез адв. Т. Т. от АК-Русе, срещу Решение № 359 от 12.12.2025г., постановено по АНД № 1383/2025г. по описа на Районен съд - гр. Шумен, с което е потвърден Електронен фиш за налагане на имуществена санкция (ЕФ) Серия К № 10385335, издаден от ОДМВР - [населено място], с който на В. Т. Б. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП.

Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон. Твърди, че потвърденият от районния съд електронен фиш е издаден, след като за същото деяние са издадени други два ЕФ – Серия К № 9580976 и Серия К № 9682937, които след инициирано обжалване по съдебен ред са анулирани от наказващия орган, довело до прекратяване на образуваните съдебни производства. От посочените обстоятелства се извежда извод, че ЕФ серия К № 10385335 е издаден в нарушение на принципа nе bis in idem, тъй като по същество деецът е санкциониран трети път за едно и също нарушение. Навеждат се аргументи за допуснато противоречие с чл.24, ал.1, т.6 от НПК, водещо до приложението на чл.63, ал.2, т.3 от ЗАНН. Счита се също, че санкционният акт противоречи на Тълкувателно решение № 3/22.12.2015г. на ОСНК на ВКС и на чл.4, § 1 от Протокол № 7 към Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. По изложените съображения се отправя искане за отмяна на въззивното решение и електронния фиш.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Ответната страна, ОД на МВР – Шумен, в съдебно заседание се представлява от главен юрисконсулт И..С., която оспорва предявената жалба. Релевира доводи за правилност и обоснованост на съдебното решение и моли същото да бъде оставено в сила, като в полза на страната се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, поради което същата е допустима. Съгласно чл.63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХII от АПК. Чл.218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото касационно производство, съдът намира жалбата за неоснователна, по следните съображения:

С решението, предмет на касационно оспорване, районният съд е потвърдил електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с който на В. Т. Б. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50,00 лева на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП.

За да постанови това решение, въззивният съд е установил, че в електронния фиш е констатирано административно нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, извършено на 21.08.2024г., в 13:55 часа, по главен път І-2, км.99+840 (разклон за [населено място]), в посока към [населено място], при управление на МПС – лек автомобил „Шкода Октавия“ с рег.№ [рег. номер], собственост на „Аутобохемия“ АД, [населено място], с ползвател В. Т. Б.. При разрешена скорост до 60 км/ч, посоченото МПС било управлявано със скорост 73 км/ч, при отчетен толеранс от -3 км/ч. Превишението на скоростта е установено и фиксирано с автоматизирано техническо средство – АТСС „АRH CAM S1“.

За описаното нарушение срещу В. Т. Б. били издадени ЕФ Серия К № 9580976 и ЕФ Серия К № 9682937 за налагане на глоба в размер на 50,00 лева. Санкционираният субект ги оспорил пред Районен съд Шумен, като при окомплектоване на административно наказателната преписка Й. Ж. Ж. – служител в ОДМВР Шумен, ангажиран с генерирането на ЕФ за нарушения за ЗДвП, установявайки, че и двата ЕФ са издадени за едно и също нарушение, ги анулирал. В резултат на това образуваните по жалбите срещу тях съдебни производства пред РС Шумен – АНД № 289/2025г. и АНД № 371/2025г., били прекратени. Междувременно горепосоченият полицейски служител констатирал, че вместо на анулира само втория по ред издаден ЕФ, е анулирал и двата издадени санкционни акта, поради което съставил ЕФ Серия К № 10385335 по описа на ОДМВР - [населено място], който е потвърден с атакуваното решение на РС Шумен. Същият е връчен на адресата му на 12.06.2025г., като в срока по чл.189, ал.5 от ЗДвП ползвателят на МПС не представил декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е приел, че при издаване на оспорения електронен фиш не са допуснати нарушения на процедурните правила. Същият е съставен съгласно утвърдения образец и в пълно съответствие с чл.189, ал.4 от ЗДвП. Нарушението, за което е санкциониран касаторът е безспорно установено чрез допустимо от закона изправно техническо средство. По делото са представени надлежни доказателства досежно мястото, на което е било поставено техническото средство, въз основа на които се установява, същото заснема пътен участък извън рамките на населено място, където ограничението на скоростта е до 60 км/ч. Съдът е счел, че правилно е ангажирана административно наказателната отговорност на касатора, предвид безспорната установеност, че към датата на деянието същият е ползвател на автомобила, с който е осъществено нарушението и в това си качество носи отговорност, предвид разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП. Въз основа на изложените аргументи съдът е приел, че обжалваният ЕФ е правилен и законосъобразен, поради което го е потвърдил, присъждайки в полза на неговия издател юрисконсултско възнаграждение в размер на 130 лева.

След анализ на фактите по делото и при съобразяване на нормативната уредба, настоящият състав на касационната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на неговите правомощия.

При извършената проверка за правилността на атакувано съдебно решение касационният състав намира, че решението е постановено при съблюдаване на материалния закон, поради което се явява правилно и законосъобразно, като съображенията в тази насока са следните:

Настоящият съдебен състав споделя установената от районния съд фактическа обстановка, както и направените въз основа на нея правни изводи. Обосновано въззивният съд е приел, че в хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. От събраните по делото доказателства се установява, че нарушението е установено и заснето с годно техническо средство – мобилна радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения, заснемаща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, с което е извършено нарушението. При правилно тълкуване и прилагане на относимите към казуса законови разпоредби съдът е обосновал извода, че към момента на извършване на описаното нарушение на правилата за движение по пътищата, деянията от този вид могат да се установяват и санкционират чрез издаване на електронен фиш, както в резултат на използване на стационарни АТСС, обозначени със съответен пътен знак, така и чрез мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол. Решаващият съд е проявил необходимата активност и в хода на съдебното дирене са събрани достатъчно доказателства за изясняване на всички факти и обстоятелства, релевантни за правилното разрешаване на правния спор. Относимите за отговорността на касатора факти са установени в пълнота и правилно при тяхната съвкупна преценка е изведен извод за съставомерност и доказаност на вмененото на последния деяние. С оглед на това касационната инстанция намира, че не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, опорочаващи постановения съдебен акт.

Правилно въззивният съд е приел, че настоящият касатор, в качеството му на ползвател на лек автомобил, отговаря за извършеното с него нарушение. Изводите на решаващия съд са изградени в съответствие с относимите към казуса материално правни разпоредби, разписани в ЗДвП. Същите изцяло се споделят от касационния състав, поради което и на основание чл.221, ал.2 от АПК съдът препраща към тях.

В допълнение следва да се посочи, че потвърденият от РС Шумен ЕФ не е издаден в нарушение на принципа ne bis in idem. Действително, преди издаването му, за същото нарушение и срещу същото лице са били издадени други два ЕФ, които обаче са анулирани, след което е съставен процесния ЕФ. При това положение към момента на неговото издаване в правната действителност не е съществувал друг санкционен акт, респективно този ЕФ представлява единственият такъв, с който се реализира отговорността на касатора за съответното нарушение. В този смисъл, издаването на процесния ЕФ не противоречи на чл.4, § 1 от Протокол № 7 към КЗПЧОС, тъй като цитираната разпоредба регламентира забрана за съдене и наказване от съда на една и съща държава за престъпление (респ. административно нарушение), за което деецът вече е оправдан или окончателно осъден съгласно закона и наказателната процедура на тази държава, а към момента на издаване на ЕФ Серия К № 10385335 касаторът нито е бил окончателно осъден, нито е бил окончателно оправдан за същото нарушение. Наличието на влезли в сила прекратителни определения по жалбите на последния срещу първоначалните два ЕФ не опровергават направения по горе извод, доколкото същите не представляват съдебни актове, с които подведеното под административнонаказателна отговорност лице е окончателно осъдено или оправдано по смисъла на чл.4, § 1 от Протокол № 7 към КЗПЧОС. Не е налице и противоречие с ТР № 3/22.12.2015г. на ВКС по т.д.№ 3/2015г., ОСНК, доколкото същото визира хипотези, различни от настоящата.

Предвид всичко изложено по-горе, като е потвърдил процесното НП, районният съд е постановил валидно, допустимо и правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. При касационната проверка на същото по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав не констатира наличие на някое от отменителните основания по чл. 348 от НПК.

При този изход на делото претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на ответната страна за настоящата инстанция е основателна и следва да бъде уважена в хипотезата на чл.63д, ал.4 от ЗАНН в размер на 66,47 евро (равняващо се на 130 лева) на основание чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното Шуменският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 359/12.12.2025 г. на Районен съд – Шумен, постановено по АНД № 1383/2025 г. по описа на същия съд.

ОСЪЖДА В. Т. Б., с [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], бл.Д. Б., вх.1, ет.1, да заплати в полза на ОД на МВР – Шумен юрисконсултско възнаграждение в размер на 66,47 евро (шестдесет и шест евро, четиридесет и седем цента), равностойни на 130 лева.