Решение № 359 от 27.03.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 359 гр. София, 27.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно частно гражданско дело № 20251000500624 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274, ал.1 т. 2 вр. Чл. 463 ал.2 от ГПК.

Образувано е възоснова на Частна жалба с вх. Рег. № 166 от 14.01.2025г. с пощенско клеймо от 13.01.2025 г., подадена от Б. Р. К. и Л. Б. К., действащи чрез адв. Н. срещу Решение № 323 от 17.12.2024г. постановено по ч. гр.д.

№ 432 по опис на Окръжен съд – Кюстендил за 2024г., с което е оставена без уважение жалба с вх. Рег. № 668 от 25.07.2024г. срещу Постановления за разпределения от 16.05.2024г. и 14.06.2024г. на постъпили суми по изпълнително дело № 68 по опис на СИС при РС – Дупница, предявени с Протокол от 23.07.2024г.

В жалбата се излага, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и е необосновано.

В подкрепа на своята правна пр. представителна жалбоподателите излага, че 1./неправилно в обжалваното решение, съдебният състав е приел, че предмет на изпълнително дело № 68 по опис на СИС при РС – гр.Дупница има за предмет, вземанията по две изпълнителни основания. Сочи, че по едно 1 от тях взискателят е прехвърлил вземането си и не е негов носител, съответно оспорва правото му да претендира принудително изпълнение. На второ място излага, че 2./се извършва принудително изпълнение по две отделни изпълнителни основания, възоснова на които са издадени два отделни изпълнителни листа /съответно от 15.07.2011 по ч. гр.д. № 1958/2011 г. по опис на РС-Дупница с длъжник Л. Б. К. и от 22.07.2011г. по ч. гр.д. № 1959/2011г. по описна РС-Дупница с длъжник Б. Р. К., обединени за общо разглеждане под изпълнително дело № 68/2021 г., но при липсата на искане от страна на взискателя да се образува производство по изпълнителния лист издаден от 15.07.2011 по ч. гр.д. № 1958/2011 г. по опис на РС-Дупница с длъжник Л. Б. К.. Поставя правен въпрос, дали е допустимо да се извършва принудително изпълнение служебно ако отговорът е отрицателен какви по вид са действията на съдебния изпълнител, което какаят вземането по изпълнителния лист издаден по ч. гр.д. № 1958/2011г. В жалбата си пояснява, че и по двете частни съдебни производства са постъпили възражения по реда на чл. по чл. 423 от ГПК. Сочи, че по едно от тези производства е спряно изпълнението /ч. гр.д. № 122/2024г./, а по другото ч. гр.д. № 119/2024г. съдът не е изпълнил задължението си по чл. 423, ал.3 от ГПК и отказът ме у обжалван, като спора е висящ пред САС. Сочи, че съдът е указал на заповедния съд да уведоми взискателя да предяви иск с правно основание чл.

422 от ГПК и по установителната претенция вече има образувано гр.д. № 1654 по опис на РС –Дупница и въпреки това, изпълнението продължава; 3./ счита, че недопустимо съдът не е приел искането делото да се гледа в открито съдебно заседание, в което жалбоподателя би могъл да даде яснота относно хронологията, която обхваща значителен период от време; 4./ сочи, че съдът не е разгледал и твърдението, че изпълнително дело № 69/2021г. е образувано през март 2023г. , а първото действие извършено по това дело е през м. юли 2023г. когато е наложен запор върху пенсията на длъжника, както и че се извършва изпълнение при неизвършен фактически състав на запора, който не е бил съобщен на длъжника; 5./ сочи, че съдът необосновано и в противоречие с всички останали съдебни актове, съдът постановил обжалваното определение в мотивите си е приел, че са връчени поканите за доброволно изпълнение.

Основното оплакване се свежда до това, че съдебният изпълнител продължава да извършва изпълнителни действия по две отделни

2 изпълнителни производства, образувани възоснова на два отделни изпълнителни листа независимо, че с решение № 86 от 12.04.2024г. постановено по гр.д. № 508 по опис на Окръжен съд Кюстендил е спрял изпълнението по едно от тях.

В писмен отговор насрещната страна Банка „ДСК“, оспорва жалбата като процесуално недопустима, по твърдение, че тя е била просрочена, а условията на евентуалност, жалбата се оспорва и като неоснователна като се излага, че оплакванията не касаят правилността на разпределението, а само неговата недопустимост по съображения, че се разпределя несекверстируемо имущество,че не е връчена призовка за доброволно изпълнение и пр. оплаквания. Изложени са мотиви, които обосновават становището на взискателя, че обжалваното решение е правилно и обосновано.

По възражението за недопустимост на частната жалба: Съобщението за решението, което се обжалва е редовно връчено на 07.01.2025г. чрез адв. Н., пр. представител на жалбоподателите. Срокът за обжалване е едноседмичен и преди да изтече в съда е постъпила частна жалба с вх. Рег. № 166/14.01.2025г. , която е била изпратена по куриер на 13.01.2025 г. За този факт е налице надлежно удостоверяване извършено от регистратор. Предвид тези факти, които са изведени от писмени доказателства приложени към делото, възражението за недопустимост на жалбата поради просрочие е неоснователно.

Настоящият състав на Софийски апелативен съд приема, че жалбата е подадена в срока за иницииране на настоящото частно производство и е процесуално допустима, защото е подадена от лице с представителна власт, което е обосновало правен интерес за представляваните от него правни субекти, чиито права са засегнати от изпълнителни действия, чиято законосъобразност е предмет на обжалваното решение.

Решението, което се обжалва е валидно и основателността на жалбата, съдът намира следното: е допустимо. По

Окръжен съд – Кюстендил е сезиран с частна жалба, подадена от Н. Г. Н. като пр. представител на длъжниците по изпълнително дело № 68/2021 по опис на ДСИ при РС – гр.Дупница. Обжалван е протокол за разпределение на парични суми, предявен на 23.07.2024г., за който се твърди, че обективира разпределение на две суми, съответно сума, постъпила на 16.05.2024г. в 3 размер на 1070 лева и сума, постъпила на 14.06.2024г. в размер на 1070 лева, като накратко и общо, жалбоподателите са посочили, че ИД № 68/2021г. по описа на СИС при ДнРС е образувано въз основа на издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№1958/2021г. по опис на Районен съд Дупница, но с определение, постановено по в.ч.гр.д.№122/2024г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил, съдът е спрял изпълнението по процесната заповед. Същевременно предмет на изпълнителното дело са и вземания, за които е издаден изпълнителен лист ч.гр.д. №1959/2011г. и по описа на РС – Дупница. Застъпва се становището, че е недопустимо да се извършва разпределение по вземане, изпълнението върху което е спряно.

В жалбата до ОКРЪЖЕН СЪД - КЮСТЕНДИЛ са изложени и допълнителни доводи за свръх обезпеченост в следствие на наложена от съдебния изпълнител възбрана върху недвижим имот, собствен на длъжниците и за недопустимо насочване на изпълнението върху несекверстируемо имущество /пенсия за старост и прослужено време над несекверстируемия мининум.

В жалбата си до Окръжен съд – Кюстендил, длъжниците в изпълнителното дело са обосновали искане за отмяна на разпределението по изпълнително дело №68/2021г., извършено с протокол, предявен на 23.07.2024г.

Взискателят по изпълнителното дело и ответник по жалбата – „Банка ДСК“ АД е изразил становище за неоснователност на жалбата, като са наведени доводи изведени от т.1 от ТР № 2 по т.д.№2/2021г. на ОСГТК на ВКС. Органът по принудително изпълнение не е депозирал мотиви във връзка с обжалваното действие.

Съдът постановил обжалваното решение, служебно е установил липсата на задължения на длъжниците към НАП и е постановил акт по същество решение № 323 от 17.12.2024г. като е отхвърлил жалбата и на двамата длъжници.

Настоящият въззивен състав на Софийски апелативен съд, като съобрази оплакванията изложени от жалбоподателите и доказателствата събрани в производството, в това число съдържанието на изпълнително дело №68/2021г. по описа на СИС при РС – Дупница, констатира следното от фактическа страна:

4

След като е било прекратено на основание чл. чл.433 ал.1 т.8 от ГПК изпълнително дело № 129/2011 г. с взискател цискател „Експресбанк“ АД“, взискателят „Банка ДСК“ АД, с молба вх. Рег. № 251 от 26.03.2021г. е представил отново изпълнителен лист от 22.07.2011г., издаден по ч. гр.д. № 1959/2011 г. на Районен съд – гр.Дупница в полза на „Експресбанк“ АД преобразувано чрез вливане в

„ДСК“ АД, след като първоначално образуваното срещу длъжниците Б. Р. К., ЕГН: ********** и Л. Б. К., ЕГН:

********** изпълнително дело №129/2011г. по описа на СИС при РС – Дупница е било прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.

Възоснова на така представения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 68 по опис на СИС при РС-Дупница за 2021 г.

Видно от кориците наа изпълнителното дело, в него се съдържа още един изпълнителен лист с дата 15.07.2011г., който обаче не е посочен като предявен пред съдебния изпълнител, нито е описан като приложение към молбата на взискателя. От съдържанието на изпълнителните листа се установява, че изпълнителен лист от 15.07.2011г. е издаден по ч. гр.д. № 1958 по опис на РС-гр.Дупница за 2011 г. и длъжник по него е Л. Б. К., а изпълнителен лист от 22.07.2011г. е издаден по ч. гр.д. № 1959 по опис на РСДупница за 2011г. и длъжник по него е Б. Р. К., като и в двата изпълнителни листа, другият съпруг също е посочен като длъжник. Върху гърба на двата изпълнителни листа има отметки, че изпълнителното производство /не е идентифицирано като номер, дата на образуване и съответно орган по изпълнение/.

От анализа на двата документа следва, че :

1/ по ч.гр.д. №1958/2011г., с длъжник Л. Б. К., задълженията са главница, дължима по договор за кредит „Експресо“ №686864/24.06.2004г. в размер на 1845.70 лева; лихва за периода 30.10.2006г. – 12.07.2011г. в размер на 542.49 лева; обезщетение за забавено плащане в размер на 20.50 % годишно върху главницата, дължимо за периода от 14.07.2011г. до окончателното изплащане на задължението и разноски по делото за платена държавна такса в размер на 47.76 лева;

2/ по ч.гр.д.№1959/2011г., с длъжник Б. Р. К., задълженията са главница, дължима по договор за кредит „Експресо“ №689481/02.12.2005г. в размер на 8 726.60 лева; лихва за периода 30.07.2007г. – 12.07.2011г.;

5 обезщетение за забавено плащане в размер на 15.75 % годишно върху неплатената главница, дължимо за периода от 14.07.2011г. до окончателното изплащане на задължението и разноски по делото за платена държавна такса в размер на 192.10 лева.

На 16.05.2024г. по изпълнителното дело е постъпила сумата от 1070.82 лева удържана от пенсията на Б. Р. К., която е разпределена за негово задължение по изпълнителния лист от 22.07.2011 г. издаден по ч. гр.д. № 1959/2011 г. по опис на РС -Дупница. Разпределението е обективирано Протокол за разпределение от 16.05.2024 г. (л.525- л.526 от изп.дело), според което: 1/ на основание чл.136 ал.1 т.1 от ЗЗД е удържана сумата от общо 123.76 лева за разноски по изпълнителното дело, представляваща сбор от 36.00 лева – държавна такса по чл.40 от ТДТССГПК - за изготвяне и предявяване на разпределение, и 87.76 лева – държавна такса по чл.53 от ТДТССГПК; 2/ на основание чл.76 ал.1 от ЗЗД с остатъка в размер на 947.06 лева частично е погасено вземането за лихва в размер на 5 075.05 лева.

На 14.06.2024г. по изпълнителното дело е постъпила сумата от 1070.82 лева. Тъй като постъпилата сума не е била достатъчна за пълно погасяване на вземанията на взискателя, съдебният изпълнител е изготвил Протокол за разпределение на същата (л.532- л.533 от изп.дело), според което: 1/ на основание чл.136 ал.1 т.1 от ЗЗД е удържана сумата от общо 123.17 лева за разноски по изпълнителното дело, представляваща сбор от 36.00 лева – държавна такса по чл.40 от ТДТССГПК - за изготвяне и предявяване на разпределение, и 87.17 лева – държавна такса по чл.53 от ТДТССГПК; 2/ на основание чл.76 ал.1 от ЗЗД с остатъка в размер на 947.65 лева частично е погасено вземането за лихва в размер на 4 127.99 лева.