Определение № 3032 от 07.10.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3032 гр. София, 07.10.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Георгиева

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Асен Воденичаров като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно частно гражданско дело № 20261000502660 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

С разпореждане № 4986 от 10.06.2026 год. постановено по т.д.№ 823/26 год. по описа на Софийския градски съд, ТО, 12 състав е прекратено производството по делото, на основание чл.130 от ГПК, като в мотивите си съдът е констатирал недопустимост на исковата претенция.

Срещу така постановеното разпореждане е постъпила частна жалба от ищеца „Мив Кънстракшън“ АД, чрез процесуален представител, в която се релевират доводи за неправилност. Твърди, че неправилно съдът е приложил института на пресъденото нещо, тъй като в заповедното производство не се формира спорно правораздаване. Поддържа се, че същото е формална и едностранна процедура, поради което не може да се приеме, че с влизане в сила на заповедта се преклудират възраженията срещу вземането, включително и такива за недействителност на клаузи, тъй като не са били предмет на съдебна преценка.

Моли съдебният акт да бъде отменен, а делото да бъде върнато на първоинстанционният съд за продължаване на процесуалните действия.

Софийският апелативен съд, след като се запозна с материалите по делото намира следното:

Съдебният акт е от категорията на обжалваемите по смисъла на чл. 274, ал.1, т. 1 от ГПК, обжалващият е легитимиран и има интерес от обжалване, частната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е и основателна.

Производството пред първоинстанционният съд е образувано по предявен от ищеца Мив Кънстракшън“ АД против „БМ Лизинг“ ЕАД иск за прогласяване нищожността на неустоечна клауза в договор за заем, сключен на 23.12.2016 година. Твърди се, че срещу ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК, която е 1 влязла в законна сила, и въз основа на която е разпоредено длъжника да заплати сума за неустойка по сключен между търговци договор.

С уточнителна молба ищцовата страна е заявила, че извежда правния си интерес от обстоятелството, че въз основа на оспорваната като нищожна договорна клауза, е издадена заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, по който е образувано и висящо към момента изпълнително производство. Тъй като заповедта за изпълнение е влязла в законна сила, счита, че единствения способ за защита срещу неправомерното събиране на сумите, произтичащи от нищожната поради накърняване на добрите нрави клауза, е предявяване на настоящия установителен иск. Установената по исков ред нищожност, според ищеца, ще послужи като основание за оспорване на изпълнението.

С обжалваното разпореждане съдът е приел недопустимост на така заявената искова претенция и е прекратил производството по делото.

Разпореждането е правилно.

Няма спор в съдебната практика и правната доктрина, че влязлата в сила заповед за изпълнение на парично задължение има правните последици на влязло в сила решение. В настоящия случай, предявеният иск се основава на факти, които са били известни на ищеца и е следвало да бъдат посочени в срока за възражение по чл.414 от ГПК, след който оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират. В този срок се преклудират и възраженията срещу основателността на претенцията и отрицателния установителен иск, че длъжникът в заповедното производство не дължи на заявителя сумата, за която е издадена заповедта. /В този см.решение № 781 от 25.05.2011 г. по гр. д. № 12/2010 г. на ВКС, III г. о., решение № 6 от 21.01.2016 г. по т. д. № 1562/2015 г. на ВКС, I т. o., определение № 635 от 30.11.2015 г. по ч. т. д. № 2032/2015 г. на ВКС, I т. о., постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК/. При тези обстоятелства исковата защита е допустима само при наличието на специалните хипотези по чл.424 от ГПК или чл.439 от ГПК. Новооткритите обстоятелства и доказателства са основание за оспорване на вземането по реда и в сроковете по чл.424 от ГПК. При оспорване на изпълнението по чл.439 ГПК длъжникът може да се позовава само на новонастъпили факти и обстоятелства /настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение/. Изложените в исковата молба и уточнителната молба факти, на които е основан предявеният иск не са от категорията на предвидените в чл.439 от ГПК, тъй като нямат качеството на новонастъпили. Предявеният иск е недопустим, поради което производството по делото следва да бъде прекратено.

Въз основа на изложеното и поради съвпадение на изводите на настоящият съдебен състав с тези на първоинстанционният съд, то обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

Водим от изложеното Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

2

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 4986 от 10.06.2026 год. постановено по т.д.№ 823/26 год. по описа на Софийския градски съд, ТО, 12 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в седмодневен срок от съобщението до ищеца, че е изготвено.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3