Решение № 4910 от 02.07.2019, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е гр.София,

02.07.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-А състав в публично съдебно заседание на седми юни две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА

ГЕОРГИЕВА

МАРИЯ БОГДАНОВА при секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр. дело № 594 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение от 07.08.2017г. на СРС, ГО, 42 състав по гр.д.№ 26680/2016г. е признато за установено на основание чл.422 ГПК вр. с чл.415, ал.1 ГПК вр. с чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД по отношение на М.В.Г., че съществува вземане на ,,М.Б.”ООД в размер на общо сумата 8354,85 лева, получена без основание от ответника, формирана по отделни договори за услуга, съгласно издадени фактури, както следва: № 741/08.03.2013г., № 793/26.04.2013г., № 799/14.05.2013г., № 816/10.06.2013г., № 842/19.07.2013г., № 846/23.08.2013г., № 854/24.09.2013г., № 857/26.09.2013г., № 858/04.10.2013г., № 872/18.10.2013г., № 878/28.10.2013г., № 889/22.11.2013г., № 890/22.11.2013г., № 906/10.12.2013г., № 908/10.12.2013г., № 942/21.02.2014г., № 943/21.02.2014г., № 968/26.03.2014г., № 1031/28.04.2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска – 29.08.2014г. до окончателното изплащане на вземането, относно което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 47330/2014г. по описа на СРС, ГО, 42 състав.

С решението М.В.Г. е осъден да заплати на ,,М.Б.”ООД сумата от 717,10 лева – заплатено адвокатско възнаграждение и съдебноделоводни разноски за исковото производство, и сумата от 687,10 лева – съдебноделоводни разноски и заплатено адвокатско възнаграждение за заповедното производство.

В срока по чл.259, ал.1 ГПК решението е обжалвано с въззивна жалба от ответника М.Г., в която са изложени оплаквания за неговата неправилност и незаконосъобразност. Въззивникът твърди, че между страните по делото са били валидно сключени договори за услуги, както и че ищецът е изплатил на ответника дължимите възнаграждения без приемо-предавателни протоколи, с оглед на което счита, че ответникът е извършил възложената му работа и ищецът я е приел без забележка.

Поддържа, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че ответникът е изпълнил услугите за клиента на ищеца - Блумберг, описани в договорите. Твърди, че по време на действието на договорите ответникът е бил в готовност да извърши услугите и спрямо Сандвик и Ай Би Ем, но не е получил необходимото съдействие от страна на възложителя ищец, който е изпаднал в забава на кредитора на основание чл.95 ЗЗД. С така заявените доводи въззивникът мотивира искането си за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Въззиваемата страна ,,М.Б.”ООД, в депозиран отговор в срока по чл.263, ал.1 ГПК, оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли съда да я остави без уважение, респ. да потвърди като правилно и законосъобразно обжалваното решение.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

При извършена проверка по реда на чл.269, предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите на обжалваното решение, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в обжалвания съдебен акт констатации.

Във връзка с доводите по въззивната жалба следва да се добави следното:

Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК вр. с чл. 55, ал.1 ЗЗД.

В исковата молба ищецът ,,М.Б.”ООД твърди, че между него, в качеството на възложител, и ответника М.Г., в качеството на изпълнител, са били сключени договори за услуги с предмет: предоставяне на квесторски услуги, инсталиране и местене на компютри, техническа поддръжка, техническо обслужване на компютърни инсталации, срещу заплащане на възнаграждение. Поддържа, че услугите, предмет на сключените договори, не са били извършени от ответника, поради което платената от ищеца сума по договорите в общ размер на 8354. 85 лв. е получена от ответника без правно основание. Излага, че въпреки отправената до ответника покана за възстановяване на получената без основание сума, плащане от страна на последния не е налице.

Нормата на чл. 55, ал.1 ЗЗД урежда фактически състави на т. нар. ,,престационна кондикция”, при която задължението за реституция възниква от даването, респ. получаването на имуществено благо при първоначална липса на основание, при очаквано основание, което впоследствие не се е осъществило, или когато, макар да е съществувало към момента на имущественото разместване, то е отпаднало впоследствие с обратна сила. По същество и трите специални фактически състави на неоснователно обогатяване предполагат наличието на даване, съответно получаване под формата на пряко преминаване на имуществени блага от патримониума на едно лице в имуществото на друго, като и трите фактически състави на чл.55, ал. 1 ЗЗД регламентират задължение за реституция на даденото, чийто предметен обхват съвпада с този на полученото. В случаите на договор за изработка, каквито са сключените между страните, възложителят заплаща стойността на действително извършените от изпълнителя работи. Ако част от договорените в договора работи не са извършени от изпълнителя, то възложителят не дължи заплащането на същите и тяхната стойност се приспада от окончателната цена, която се дължи на възложителя. Възстановяването на суми за неизвършени от изпълнителя работи може да се иска в случаите, когато цялата договорена между страните цена е била заплатена на изпълнителя или когато е част от цената е заплатена, но заплатената цена надвишава като стойност извършените от изпълнителя работи. В тези случаи за възложителя възниква възможността да иска обратно платеното за неизвършените работи по реда на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД. От правилата за разпределение на доказателствената тежест по чл.154