Решение № 638 от 01.10.2025, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 638 гр. Разград, 01.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на втори септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВАНА ТОДОРОВА при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА като разгледа докладваното от ИВАНА ТОДОРОВА Гражданско дело №

20253330100324 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Е. Б. Е. против Д. И. Х., като се иска да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът Е. Б. Е., Б.е Е.

И. и Х. Б. Р. са собственици при права ½ ид.ч. за Б.е И. и по ¼ и.ч. за Х. Р. и ищеца Е. Е., по силата на наследствено правоприемство на поземлен имот с площ от 620 кв. м., който по одобрения със Заповед N° 25/1969 год. и Заповед N9 677/2017 год. план на с. Д., съставлява имот № 49, за който е отреден УПИ II-49 в кв. 84, с административен адрес: с. Д., ул.

„*********, Община Разград, Област Разград, при граници: улица, имоти 50, 51, 48 и 1438, заедно с построените в него: жилищна сграда със застроена площ 56 кв. м., и стопанска сграда със застроена площ 20 кв. м., и като последица - да бъде отменен като незаконосъобразен нотариален акт за собственост № 1********* год. по описа на Роска Иванова - нотариус с per. № 378 и район на действие Районен съд гр. Разград, вх. per. № ********* год. по описа на Служба по вписванията гр. Разград.

Сочи, че имотът бил собствен на Е. Х. Р., който го придобил от своите родители - Х. Р. Д. и В. М. А. - живели там до смъртта си. След това за кратко време в имота живял единия им син Р. А. Е. с ЕГН ********** /с имената Р. Х. Р. съобразно Удостоверение за наследници/, който починал през 1985 год., не оставил наследници по права линия, а преживялата му съпруга Х. С. С. заминала за Р Турция, там се омъжила и установила. Ищецът твърди, че след смъртта на Р. Е. /Р. Р./, дядо му Е. Р. е завладял имота и необезпокоявано и непрекъснато е осъществявал владение в продължение на 40 години, към което владение се присъединявало и това на наследниците му, вкл. на ищеца.

Ищецът твърди, че ответника, снабдявайки се с нотариален акт за собственост № 1********* год. по описа на Роска Иванова - нотариус с per. № 378 и район на действие Районен съд гр. Разград, вх. per. № ********* год. по описа на Служба по вписванията гр.

Разград, оспорва правата му по отношение на процесния имот.

Ответникът е получил препис от исковата молба и доказателствата и в срока по чл. 131 от ГПК депозира становище. Счита исковете за частично недопустими и изцяло неоснователни, представя различна фактическа обстановка. Твърди, че след смъртта на Р. Е., леля му Х. С.

Е. /С./ завладяла имота и започнала да го третира като изцяло нейна лична собственост и останала да живее в него до лятото на 1989 г., когато заминала за Турция. На следващата година, се завърнала и отново заживяла в процесния имот до към 1994 г., когато се омъжила повторно и вече окончателно се преселила в Турция. Малко преди да замине тя заръчала на ответника да наглежда имота и да се грижи за него. Твърди, че всяко лято Х. С. се прибирала в родното си село, за да вижда роднините си и да наглежда процесния имот. С напредване на възрастта решила да дари имота на ответника и му предала владението върху него. Не успели да изповядат сделка, защото тя починала през 2017 г. Една година след нейната 1 смърт ответникът се снабдил с констативен нотариален акт за собственост, като твърди, че владението върху процесния имот е установил най-късно през 2007 г. Твърди, че още от 1985 г., та чак до датата на образуване на настоящото дело никой от роднините на Р. Е. не е предявявал каквито и да било претенции по отношение на процесния имот, нито е установявал владение. След 1994 г. се е грижил за процесния имот, а през последните поне 10 години преди датата на констативния нотариален акт /01.08.2018 г./ е започнал да го третира като своя собственост и никой не бил оспорвал това негово право. Иска производството да бъде прекратено в частта, в която се иска Б.Е Е. И. с ЕГН ********** и Х. Б. Р. с ЕГН ********** да бъдат признати за съсобственици на процесния имот и се иска отмяна на нотариалния акт по отношение на тях като недопустимо. Претендира разноски.

Иска допускане до разпит при режим на довеждане двама свидетеля, относно обстоятелствата кой е бил собственик на имота до 1985 г. и кой го е владял след това.

По делото са допуснати до разпит посочени от страните свидетели, изискана и приложена е нотариалната преписка по нотариален акт за собственост № 1********* год. по описа на Роска Иванова - нотариус с per. № 378 и район на действие Районен съд гр. Разград, вх. per.

№ ********* год. по описа на Служба по вписванията гр. Разград.

В съдебно заседание исковата се молба се поддържа от ищците, а ответникът я оспорва по съображенията в отговора на исковата молба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Доказателствената тежест между страните е разпределена, като е указано, че ищецът следва да докаже, че именно наследодателят му е придобил процесния имот по давност, че е негов наследник и че имотът е прЕ.ал по силата на наследствено правоприемство в патримониума на твърдените от него лица, както и във връзка с възражението по чл. 537, ал.2 ГПК и да обори доказателствената сила на издадения КНА, а ответникът дължи установяване на основанието, от което правото е възникнало /придобиване по давност - факта на явно, непрекъснато и необезпокоявано 10-годишно упражняване на фактическата власт върху имота с намерение за придобиването му/.

Видно от Удостоверение за наследници с изх. № 275 / 16.07.2024 г., издадено от Кметство с.

Д., Х. Б. Р. и Е. Б. Е. са наследници на Е. Х. Р. /починал 16.05.2016 г./ в качеството им на низходящи на сина му Б. Е. Х. /починал ********* г./. С оглед твърденията, че първоначален собственик на процесния имот е Х. Р. Д., е прието като доказателство и Удостоверение за наследници с изх. № 278 / 17.07.2024 г., в което сред посочените петима наследници фигурират Р. Х. Р. и Е. Х. Р.. За Р. Х. Р. с Удостоверение № 5811/02.09.2025г., издадено от община Разград, е удостоверено, че имената Р. Х. Р. и Р. Х. Р. се отнасят за същото лице. В Скица № 633 от 15.09.2017 г. на Община Разград, издадена да послужи пред нотариус, е написано, че собственици на имот № 49, за който е отреден УПИ II-49 в кв. 84, ведно с построените в него сгради са наследници на Р. А. Е..

Показания като свидетели на ищцовата страна са дали Б. Х. О., Н. Н. С. Б. Иб Е., а като свидетел на ответника - М. К. Х..

Първата от свидетелите, Б. Х. О., потвърждава, че Р. /Р./, който живеел със съпругата си Х. в имота на адрес: с. Д., ул. „*********, го е наследил от родителите си. Нито с нейните показания, обаче, нито с тези на останалите свидетели са наведени твърдения някой от другите наследници на Х. Р. Д. да е оспорвал владението приживе на Р. Р., а след неговата смърт – на съпругата му Х. С., посочена с фамилия С. в Удостоверение за наследници на Р.

Х. Р. с изх. № 233 / 16.06.2017 г., издадено от Кметство с. Д.. Свидетелите сочат, че след смъртта на съпруга си, по-точно през 1989 г. Х. е заминала за Р Турция, но след 3-4 месеца се върнала в къщата си. През 1994г. сключила брак с турски гражданин и заживяла там за постоянно. При периодичните си посещения в с. Д., оставала при свои близки. За имота е започнал да полага грижи братът на съпруга й - Е. Х. Р., което продължило до смъртта му през 2016 г. Еднозначно е разказано, че Е. Р. обработвал градината, като сеел метли, а после в лятната кухня на къщата ги връзвал. Всеки един от свидетелите описва действията на Е. Р. като „ползване на имота“, „полагане на грижи“, като допълнително данни за липса на намерение за своене дават следните техни показания: „Дядо Е. не е казвал, че той е собственик на този имот“ /Б. Х. О./, „Познавах дядо Е. лично, не е казвал, че е собственик на този имот“ / Н. Н. С./, „Не знам кой е собственик на имота“ / Б. Иб Е./.

Относно действията на ищеца по отношение на имота показания са: „След това внука Е. наглеждаше къщата, чистеше дърветата, идваше от време на време. Къщата беше заключена доста време. Е. държеше ключовете.“, „След като почина дядо Е., синът на Б. - Е. от време на време идваше в къщата и се грижеше“ и „На малкия му син детето - Е., идваше в тази 2 къща“.

По отношение на осъщественото от ответника Д. И. Х. владение, данните са още по-оскъдни – единствен свидетел е съпругата му М. Х.. Макар същата да се явява и заинтересована страна, съдът дава вяра на показанията й, с оглед това че кореспондират напълно на останалите събрани доказателства. Тя не твърди съпругът й да е осъществявал владение под формата на непрекъснато държане/ползване на имота, казва само че го е обикалял.

Основанието за отношението му към този имот обяснява както с родствената, така и с емоционалната му връзка с Х. С.. Казва, че Х. е сестра на свекърва й, т.е. леля на съпруга й Д. – факт, проследим от Удостоверения за наследници № 271 и 272 от 22.06.2018г., от първия акт е видно, че Х. С. С. и Х. С. И. са дъщери на С. Е. М., а от втория – че Д. И. Х. е син на Х.

С. И.. Обясненията й за собствеността на имота до придобиването му от Д. са сходни на изложените от предходните свидетели – бил е собственост на „дядо Рамадан“, след неговата смърт прЕ.ал в собственост на съпругата му Х., като макар последната да е заживяла в Р Турция и да не е обитавал постоянно имота, никой не е оспорвал правото й на собственост.

Твърденията й, че Х. С., за която има данни и ищцовата страна също не спори, че е починала на 13.07.2017 г. в Р Турция /смъртта й не е отразена в регистрите за гражданско състояние в Р България/, е искала да прехвърли къщата на Д., защото нямала деца, а племеника си го чувствала близък, съдът прецени по-скоро като достоверни. По делото е прието като доказателство препис на превод от турски на български език на заверено от нотариус от Р Турция – Бакъркьой, Х. Ш. пълномощно от 23.03.1994г., с което Х. С. е упълномощила Д. И.

А. с широк обем от права, в т.ч. „Да получава обратно всичките ми недвижими имоти, които наред с другите наследници трябва да прЕ.ат на името ми като наследство от всичките ми наследодатели и техни предшественици, намиращи се в България, Разград, в очертанията на село Д.…“, свидетелстващо и за доверителната връзка между ответника и леля му Х. С. С..

При така изложеното, би могло да се приеме, че ответникът, имайки съзнанието, че единствен собственик на имота е Х. С. и че тя е формирала воля да му го предостави, знаейки, че самата тя не е оставила низходящи наследници, не е манифестирал намерението си за своене, а вероятно при периодичните си посещения е нямало пред кого.

При така установеното от фактическа страна се правят следните правни изводи:

Съгласно задължителната практика, обективирана в ТР № 11/2013 г., по т. д. № 11/2012 г., ОСГК, ВКС, констативният нотариален акт относно принадлежността на правото на собственост по обстоятелствена проверка има обвързваща за третите лица и за съда сила, т. к. същият се издава при провеждане на специално производство за признаване на правото на собственост. Изводът на нотариуса относно принадлежността на това право има легитимиращо действие за признатия собственик. При оспорване на признатото с акта право на собственост тежестта за доказване се носи от оспорващата страна, като тя може да противопостави своите права или само да оспори правата на признатия собственик. Ако оспорването бъде успешно, то на осн. чл. 537, ал. 2, пр. 3 ГПК нотариалният акт се отменя, т. к. по исков път ще бъде доказана неверността на извършеното удостоверяване на правото на собственост.

Следователно при наличието на констативен нотариален акт за собственост, призната по обстоятелствена проверка, оспорващата страна, при условията на пълно и главно доказване, следва да отрече правата на признатия собственик. Това в настоящия случай следва да стори ищецът, който следва да установи твърденията си, че ответникът Д. И. Х. не е придобил на основание давностно владение спорния имот, като докаже, че същият е придобит от праводателя му Е. Х. Р., чрез осъществена фактическа власт с намерение да бъде своен.