Решение № 2692 от 18.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2692 гр. София, 18.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА М.А при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА М.А Гражданско дело № 20231110169324 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по предявени осъдителени искове от И. Г. М. срещу „Б“ ЕАД с правна квалификация чл. 200 КТ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени вследствие на трудова злополука неимуществени вреди – болки и страдания, в размер на 20 000 лв. и обезщетение за забава за периода от датата на трудовата злополука - 02.02.2022 г. до окончателното плащане.

Ищецът И. Г. М. твърди, че бил в трудово правоотношение с ответника, по силата на което изпълнявал длъжността „работник ЛЕС“. На 02.02.2022г. към 8,15 ч. на път за работа слизайки от личния си автомобил пред входа на КС-И ЮЗЕР ищецът се подхлъзнал и паднал, при което получил счупване на раменната кост на дясната ръка. Твърди, че травмата наложила оперативно лечение и курс по физиотерапия, но въпреки провеждането им не можел да движи пълноценно ръката си в рамото поради масивно невъзстановимо скъсване на ротарния маншон. Както след инцидента, така и след оперативната намеса и по време на рехабилитацията изпитвал силни, остри и постоянни билки в областта на дясното рамо.

Травмата наложила ползването на отпуск по болест за пет месеца и половина, през който ищецът се чувствал безполезен. Злополуката била призната за трудова по надлежния ред.

При така изложените фактически твърдения иска от съда да му присъди съдебно предявените вземания, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, и разноски.

Ответникът „Б“ ЕАД оспорва исковете по размер. Счита, че описанията на медицинските характеристики на увреждането и на последствията му върху здравето на 1 ищеца в исковата молба са преувеличени. Поддържа, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди надвишава справедливия размер. Възразява че ищецът получил от ЗК „Л и“ обезщетение за процесната злополука в размер на 4 338,09 лв. След инцидента ищецът отказал предложената му помощ и сам се превозил с личния си лек автомобил с ръчни скорости до болнично заведение, с което допринесъл за влошаване на здравето му. В същото време след завръщането му на работа ищецът изпълнявал трудовите си задължения без да се оплаква, като извършвал дейности, вкл. по управление на лек автомобил с ръчна скоростна кутия, които изисквали активно участие на дясната му ръка. Прави възражение, че инцидентът е настъпил вследствие на проявена от ищеца груба небрежност, като в тази връзка излага, че въпреки зимните условия в деня на инцидента И. М. носел маратонки.

Иска от съда да отхвърли исковете.

Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при съобразяване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

Фактическият състав, обуславящ ангажиране на обективната, гаранционно-обезпечителна имуществена отговорност на работодателя за обезщетяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди включва следните материалноправни предпоставки: 1/ осъществяване на злополука, която по надлежния административен ред да е призната за трудова по смисъла на чл. 55 КСО; 2/ настъпване на неимуществени вреди- неблагоприятно засягане на нематериални, но правно защитими блага на работника или служителя; 3/ причинно- следствена връзка между злополуката и вредоносните последици, т. е. последните да съставляват закономерна, естествена последица от настъпилия инцидент.

Не са спорни между страните, а и се установяват еднопосочно от надлежно приобщените по делото писмени доказателства - Разпореждане № 31364 от 10.02.2022г. и декларация за трудова злополука с вх. № 143 от 09.02.2022г., правнорелевантните обстоятелства, а именно: че към относимия за правния спор момент страните са били обвързани от трудово правоотношение, по силата на което ищецът заемал при ответника длъжността “Работник ЛЕС“ с място на работа ЮЗЕР И. Установява се, че на 02.02.2022г. при придвижване по обичайния път от основното място на живеене до работното място ищецът И. Г. М. се подхлъзнал и паднал, вследствие на което получил травма на дясната ръка.

Не е спорно между страните, че разпореждането, с което инцидентът се квалифициран по реда на чл. 60 КСО като трудова злополука е влязло в сила.

С доклада по делото, приет без възражения от страните, е отделено като безспорно обстоятелството, че на ищецът е изплатено обезщетение от ЗК „Л и“ за процесниата злополука в общ размер от 4 338,09 лв., от които 1563,09 лв. за претърпените неимуществени вреди, а разликата – за имуществени.

Спорът по делото е концентриран около обстоятелствата дали и до каква степен поведението на пострадалия при и непосредствено след инцидента е допринесло за 2 настъпване на травматичната увреда и е засилило интензитета на болките и страданията от същата, както и по въпроса какъв е справедливият размер на обезщетението.

Съгласно заключението на съдебно- медицинската експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за добросъвестно и компетентно изготвено, даващо пълни, ясни и обосновани отговори на поставените въпроси, вследствие на процесната трудова злополука ищецът е получил счупване на горния край на раменната кост (хумерус) в дясно.

Според експертизата механизмът на увреждането е директен удар в областта на дясната ръка след падане. Вещото лице изяснява, че при нормално протичане на лечебния процес, без усложнения, възстановителният период при такъв тип увреждания е около 4 месеца.

Уточнява, че при ищеца възстановителният период не е протекъл нормално, тъй като два месеца след инцидента е проведено оперативно лечение за възстановяване мекотъканните увреждания на дясна раменна става, като общо възстановителния период при лечението е около 7 месеца, след което ищецът е представен на ТЕЛК. Вещото лице дава заключение, че ищецът не е възстановен напълно след получените увреждания на дясната раменна става.

При извършените прегледи е установен ограничен обем на движенията в дясна раменна става, за което с решение на ТЕЛК №93116 от 03.05.2023г. на ищеца са определение 30 % трайна неработоспособност.

При излушването му в открито съдебноз аседание вещото лице изяснява, че първоначално проведеното консервативно лечение не е било погрешно и че стандартно след падане се прави рентгенова снимка, от която се установява дали има счупване на кост и съответно то се лекува. В случая при ищеца след като е започнало раздвижването е установено, че възстановителният процес не е протекъл успешно, поради което е предприето допълнително изследване – ядрено магнитен резонанс, от който е установена мекотъканната увреда, наложила оперативното лечение. Вещото лице изяснява, че вследствие на инцидента са настъпили травми в различни зони на рамото – в областта на костта, на сухожилията и на ставната капсула, които се наслагват.

По делото за обстоятелствата при и след настъпване на инцидента са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите С Д Г. и Х Д М – служители по трудово правоотношение при ответното дружество.

Свидетелката Г. възпроизвежда непосредствените си лични впечатленя от злополуката, поради което и след дължимата се на основание чл. 172 ГПК внимателна преценка и анализ, отчитайки евентуалната й заинтересованост от изхода на делото, съдът кредитира показанията й изцяло. От изложеното в разпита й се установява, че преди началото на работния ден, на паркинга, на около 50-60 метра преди входа на компресорната станция свидетелката видяла как И. М. слиза от автомобила си, след което се подхлъзнал, политнал назад и паднал. На въпроса как е, ищецът отговорил, че го боли ръката. И. М. споделил, че има нужда да асимилира предложението на свидетелката и друга нейна колежка да му съдействат с организирането на превоз до болницата, след което отказал, качил се в колата си и потеглил сам в посока Спешна помощ. Свидетелката уточнява, че преди инцидента е имало снеговалеж, но паркингът бил иделано почистен. И. М. бил обут в половинки, 3 спортни обувки.

Съдът не кредитира показанията на свидетеля Х Д М като тенденциозни поради противоречието им с показанията на св. Г. в частта, в която същият излага в разпита си, че след инцидента ищецът веднага станал, изтупал се от снега и влязъл в портала, като едва след 30 мин споделил, че ще отиде до болницата за вески случай.

След дължимата се внимателна преценка и анализ съдът не намира основания да не даде вяра на показанията на свидетелката Е Й М.а-съпруга на пострадалия, досежно непосредствено възприетите от нея лични впечателния за силните болки, които е изпитвал ищецът И. М., за обстоятелството, че в деня на инцидента по направена рентгенова снимка, от която е установено счупване, поради което е предписана имобилизация с бинт или кърпа за период от един месец, че ищецът се е нуждаел от чужда помощ и венозно са му поставяни болкоуспокояващи. Свидетелката последователно, житейски логично и безпротиворечиво излага в разпита си, че след приключване на предписания период на имобилизация ищецът е започнал рехабилитация, при което е изпитвал силна болка. Това наложило провеждането на ядрено-магнитен резонанс. От образното изследване се установило отдръпване на мускулните влакна и скъсване на три сухожилия, поради което било проведено оперативно лечение, при което са поставени два метални винта. Свидетелката споделя, че следоперативно също е предписана имобилизация с ортеза. Въпреки проведените няколко рехабилитационни курса движенията при ищеца останали ограничени. И. М. можел да се обслужва сам и да управлява лек автомобил с ръчи скорости, но изпитвал трудности.

Лекарят го предупредил, че трябва да щади ръката и да не я натоварва. След инцидента се наложило да се откаже от хобито си да ловува. Сринал се психически, защото се почувствал изключително напълноценен. Болките в ръката намалели, но не отшумели напълно.

Свидетелката споделя, че съпругът й е доста едър, поради което отказал предложената му помощ от колегите от женски пол на паркинга при инцидента. След злополуката действително се придвижил сам до Спешна помощ с автомобила си, но сменял скоростите с лявата ръка, защото дясната висяла и не можел да я използва. На два пъти се наложило да спира и да почива, защото му ставало лошо. В трайната си практика ВКС приема, че самият факт на родствена, семейна или друга връзка със страната не е предпоставка, достатъчна, за да дискредитира свидетелските показания и да послужи за основание същите да не бъдат ползвани от съда при изграждане на изводите за фактите поради евентуалната заинтересованост на свидетеля от изхода на делото. Така напр. с Решение № 118 от 11.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 665/2020 г., II г. о., ГК, се приема, че всяко лице, извън посочените в чл. 166 ГПК, дори и да е заинтересовано от изхода на делото, може да бъде свидетел. В такава хипотеза съдът не може да игнорира допустимите и относими към факти от спорното право показания на свидетеля само поради неговата заинтересованост, а е задължен да прецени достоверността им, чрез цялостна съпоставка на всички доказателства по делото. Следователно, с доказателствена стойност се ползват и показанията на лицата по чл. 172 ГПК и само близката родствена връзка със страната, посочила ги като свидетел, не е основание за отричане достоверността на изнесеното от тези лица.

4

Съкупният анализ на така събраните доказателства налага безспорен извод, че като резултат от процесната трудова злополука ищецът е претърпял неимуществени вредифизически и емоционални болки и страдания. Тъй като неимуществените вреди представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, те не биха могли да бъдат възстановени, а следва да бъдат обезщетени посредством заместваща имуществена облага, чийто размер съдът определя съобразно критерия, заложен в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД- по справедливост. Съгласно ППВС № 4/1968г. понятието „справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. В трайно установената практика на ВКС принципът за справедливост изисква в най- пълна степен компенсиране на вредите на увреденото лице, като предполага индивидуална преценка на моралните вреди, причинени на ищеца, като се имат предвид множество обстоятелства и взаимовръзки.