Определение № 1250 от 08.12.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1250 гр. София, 07.12.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тотка Калчева

Членове:

Вероника Николова

Мадлена Желева като разгледа докладваното от Вероника Николова Касационно търговско дело № 20228002902193 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 от ГПК.

Подадена е касационна жалба от Г. Д. Д. срещу решение №81/08.06.2022г. по в.гр.д. №214/2022г. на Пловдивски апелативен съд, 1-ви граждански състав, в частта, с която след частична отмяна на решение № 260003/25.01.2022г. по гр.д. №104/2019г. на Старозагорски окръжен съд, III граждански състав, касационният жалбоподател е осъден да заплати на И. Д.

Ж. и на Щ. Х. К. обезщетение за претърпени от тях имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от невъзможността им да получат възнаграждение вследствие неправомерно използване на създаденото от тях произведение, обект на авторско право – статия „Лозя“, публикувана в книгата „Хербология“, издадена под общата редакция на доц. д-р Мая Д.а от Академично издателство на Аграрния университет Пловдив през 2007г., от Г.

Д. в издадената през 2016г. книга „Хербология“ на издателство „Сайпрес“, в общ размер на 500 лв., както и да им заплати обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди, изразяващи се в страдания от накърняване на репутацията и името им, накърняване свободата да избират къде, как и в какъв вид да бъдат публикувани произведенията им, неприятни емоции от установяване на нарушението, психически дискомфорт, нерви и емоционален стрес, вследствие неправомерното използване от Г. Д. на създаденото от тях произведение, в общ размер на 1500 лв. Със същото решение касаторът е осъден на основание чл.95б, ал.1, т.2 от ЗАПСП да преустанови неправомерното използване на произведението на ищците, както и е постановено касаторът на основание чл.95б, ал.1, т.6 от ЗАПСП да разгласи за своя сметка диспозитива на решението на съда във вестник „24 часа“, вестник 1

„Труд“ и по телевизионен канал „БНТ 2“, излъчван от Българска национална телевизия, в часовия диапазон между 16:00ч. и 18:00ч.

С определение № 580/25.07.2023г. по т.д. № 2193/2022г. настоящият състав на I т.о на ВКС е оставил без разглеждане, на основание чл.280, ал.3 от ГПК, касационната жалба срещу въззивното решение в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение Г. Д. Д. е осъден да заплати на И. Д. Ж. и на Щ. Х. К. сумата от 500 лв. – обезщетение за имуществени вреди, както и сумата от 1500 лв. - обезщетение за неимуществени вреди.

Горепосоченото определение е обжалваното от Г. Д. Д. с частна жалба и е потвърдено с определение № 742/05.10.2023г. по ч.т.д. № 1444/2023г. на ВКС, I т.о.

С оглед на това, по касационната жалба срещу въззивното решение в останалата обжалвана част, настоящият състав на ВКС намира следното:

В касационната жалба се сочи, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касационният жалбоподател поддържа, че липсва идентичност между двете редакции на процесната статия в двата учебника. Изтъква, че учебникът е създаден единствено за образователна цел и не е предлаган в търговската мрежа.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК обосновава приложното поле на касационното обжалване с основанията по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, като поставя следните правни въпроси, обуславящи изхода на спора: 1/Правилно ли е да се уважи претенцията на автор за нарушаване на правата му поради непоискано съгласие в случай, когато авторът не се е погрижил да спази ЗАПСП и името му да е посочено по „обичайния за това начин“ върху оригинала на произведението – арг. от чл.6, ал.1 от ЗАПСП?; 2/ Правилно ли е да се уважи претенцията на автор за нарушаване на правата му, след като името му и източникът са били посочени при ползване на новото произведение с образователна цел – арг. от чл.24, ал.1, т.2 и т.3 от ЗАПСП?; 3/ Следва ли апелативната инстанция да присъжда обезщетения за нарушение на авторски права, без да обсъжда целите на Закона за свободно използване на произведение за образователни цели по отношение на конкретно определена, тясна целева група, без търговска цел и правилно посочен източник и името на автора на оригинала, съгласно чл.24, ал.1, т.2 и т.3 от ЗАПСП?; 4/ Има ли идентичност на статия от стар учебник в друг нов учебник, когато според доказателствата по делото е очевидно, че няма „сляпо копиране“?; 5/ Правилно ли е съдът да присъжда нематериални вреди общо на ищците като съавтори, след като обстоятелствата по делото спрямо всеки един от тях са различни?; 6/Правилно ли е по смисъла на чл.95а от ЗАПСП присъждане на обезщетение за нематериални вреди общо на двама ищци, след като обстоятелствата по делото спрямо всеки един от тях са различни?; 7/ Правилно ли е съдът да присъди минималния размер на обезщетението за материални вреди по чл.95а от ЗАПСП, без в кориците на делото да има 2 каквито и да било данни за такива и когато ищците видно не са положили дори минималните дължими усилия да докажат наличие на такива?

Ответниците по касация И. Д. Ж. и Щ. Х. К. оспорват касационната жалба. Твърдят, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване, тъй като поставените въпроси са общи и не съдържат аргументи относно наличието на допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.

Твърдят още, че касационната жалба е неоснователна по същество.

Претендират присъждане на разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да постанови въззивното решение в обжалваната част, апелативният съд е приел за безспорно установено, че доц. д-р И. Д. Ж. и проф. д-р Щ. Х.

К. са съавтори в книгата „Хербология“, издадена под общата редакция на доц. д-р Мая Д.а от Академично издателство на Аграрен университет – Пловдив през 2007г., като съавтори на статията „Лозя“, публикувана в раздел „9.4.

Трайни насаждения /обща част/“, част „9. Борба с плевелите при основните полски култури“; през 2016г. издателство „Сайпрес“ е издало учебник „Хербология“ с автор доц. д-р Г. Д., в който в част 3 „Интегрирана борба с плевелите при основните култури“, раздел 4 „Борба с плевелите при трайните насаждения“ е публикувана статия „Лозя“. Въззивният съд е съобразил заключенията на литературно – филологическата и аграрно – техническата експертизи, както е изложил и личното си възприятие на двата текста на процесните публикации и е приел, че те съвпадат в значителна степен. Съдът е отбелязъл, че при издаване на „Хербология“ от 2016г. са отпаднали няколко изречения, липсва цитиране на Надежда Фетваджиева, а единствената разлика от гледна точна на практическите съвети за борба с житните плевели касае замяната на халоксифол /Галант супер – 200-250 ml/dka/ в „Хербология“ от 2007г. с хербициди от групата на „балурицидите“ /без дозировка/ в „Хербология“ от 2016г. Изтъкнал е, че изменението в препоръките за третиране на плевели следва от забраната след прекратяване на разрешителното за употреба от 2008г., респ. 2007г. на хербицид „Агрифлан 24 ЕК“ с активно вещество трифлуралин и хербицид „Галант супер“ с активно вещество халоксифол – R след влизане на РБългария в Европейския съюз, като само по себе си това не води до съществено изменение на смисъла и съдържанието на статията. Намерил е, че върху спорния въпрос относно идентичността на текстовете на двете статии не се отразява начинът на изписване на мерната единица „декар“ /като съкращение, с латиница или кирилица/ според приетите стандарти към момента на издаване на всяка от тях, поради което е приел, че в тази част заключението на вещото лице Станчев не подлежи на обсъждане, като е отбелязал, че в двете статии има 3 промяна единствено относно начина на изписване на мерните единици, но не и по отношение на необходимите дози за третиране на плевели. С оглед на тези съображения апелативният съд е заключил, че между текстовете на двете статии има идентичност в значителна степен, като измененията във втората статия касаят по – скоро привеждане на препоръките за третиране на превели в съответствие с разрешените към момента на издаването й хербициди за приложение, а не творчески принос на автора за развитие на хербологията.

По спорния въпрос за допустимост на свободното ползване на произведението, с оглед наведените от ответника доводи, въззивният съд е намерил, че макар в списъка с използвана литература в края на изданието „Хербология“ от 2016г. да е посочена книгата „Хербология“, издадена от Академично издателство Аграрен университет – Пловдив през 2007г., текстът на статията „Лозя“ не е поставен в кавички, липсва конкретно цитиране на източника му и не е използван за критика на мнението или обзор на темата. С оглед на това, изхождайки от същността и смисъла на цитирането и обстоятелството, че то трябва да съответства на обичайната практика и да е в обем, оправдан от целта, решаващият състав е достигнал до извода, че статията на ответника не представлява цитат и възпроизвеждането на статията на ищците не може да се обоснове с разпоредбата на чл.24, ал.1, т.2 от ЗАПСП. Намерил е, че не са спазени и изискванията на чл.24, ал.1, т.3 от ЗАПСП, доколкото е използвана цялата статия на ищците, а не част от нея, в новото издание е възпроизведена почти напълно информацията от старото, без критично или творческо обсъждане, както и не са посочени източникът и името на авторите, въпреки че е било възможно. Приел е за неприложима разпоредбата на чл.24, ал.1, т.9 от ЗАПСП, тъй като физическото лице Г. Д. не може да бъде приравнен на общодостъпна библиотека, образователна институция или друга организация с нестопанска цел, на които законът предоставя визираната в нормата привилегия. С оглед на тези съображения въззивният съд е заключил, че произведението на ищците – статията „Лозя“ в сборника „Хербология“ от 2007г., е използвано от ответника в нарушение на разпоредбите на ЗАПСП, като нарушенията се изразяват в непризнаване на авторството им върху произведението /гарантирано право по чл.15, ал.1, т.2 от ЗАПСП/, непосочването на техните имена, псевдоним или друг идентифициращ ги знак на съответните страници, на които то е било публикувано в сборника /гарантирано право по чл.15, ал.1, т.4 от ЗАПСП/, както и неполучаване на съгласието им за използване на създаденото от тях произведение, вкл. чрез възпроизвеждането и разпространението му сред неограничен брой лица /гарантирано право по чл.18 от ЗАПСП/.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с 4 оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК първи, втори и четвърти въпроси нямат характера на правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, доколкото отговорите им изискват проверка за обоснованост на изводите на въззивния съд. Според задължителните разяснения на т.1 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, в качеството на касационно основание по чл.281, т.3 от ГПК необосноваността е от значение за правилността на обжалваното въззивно решение, а тя не подлежи на проверка в стадия по селекция на касационните жалби. Необосноваността на решението може да бъде взета предвид само след допускане на касационно обжалване в производството по чл.290 от ГПК, каквото в случая не би могло да се развие поради отсъствието на поставен правен въпрос с характеристиките по чл.280, ал.1 от ГПК.