Решение № 302 от 25.11.2024, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 302 гр. гр. Добрич, 25.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Галина Д. Жечева

Станимир Т. Ангелов при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева в присъствието на прокурора В. Зл. В. като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело № 20243200500523 по описа за 2024 година за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от Прокуратурата на Република България срещу решение №485/10.06.2024 г. по гр.д.№23/2024 г. на Добричкия районен съд в частта,с която въззивникът е осъден да заплати на Ц. И. Ц. с ЕГН **********,с постоянен адрес гр.Д.,общ.Д.,обл.Д.,жк „*** сумата от 7 000 лв,представляваща обезщетение за неимуществени вреди,претърпени от ищеца в резултат на неоснователно повдигнати на 26.11.2020 г. обвинения за извършени престъпления по чл.234 ал.1 от НК по досъдебно производство №126/2018 г. по описа на Сектор ПИП при ОД на МВР-Д.,ведно със законната лихва от 26.05.2022 г. до окончателното й изплащане,респ. въззивникът е осъден да заплати на Ц. И. Ц. сторени по делото разноски в размер на 10 лв държавна такса и 980 лв адвокатско възнаграждение.Въззивникът намира първоинстанционното решение за неправилно в атакуваната му осъдителна част.Исковата претенция била изцяло недоказана,тъй като не се установявало настъпването на неимуществени вреди за ищеца от незаконно обвинение и причинно-следствена връзка на такива вреди с действията на държавата.По 1 делото не било установено ищецът да е посещавал и търсил медицински специалисти с конкретни здравословни проблеми и усложнения.От гласните доказателства ставало ясно,че ищецът и преди обвинението не бил работил,т.е. същият не бил загубил работата си и възможността за трудова и социална реализация.Липсвали доказателства органи на Прокуратурата да са извършили спрямо него действия извън правнорегламентираните в хода на наказателното производство.По делото липсвали доказателства в какво са се изразили претендираните неимуществени вреди и по какъв начин са били причинени.Неправдоподобно било първоинстанционното решение да се гради на показанията на разпитаните свидетели при липса на приложена медицинска документация и провеждано лечение.Настоява се за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част и за цялостно отхвърляне на иска или за намаляване на присъденото обезщетение,доколкото последното било прекомерно завишено и несъответно на вредите,икономическия стандарт в страната и справедливостта.

В писмен отговор и в хода на въззивното производство възз иваемият Ц.

И. Ц. изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната му част.Подробно обсъжда събраните доказателства,които намира,че подкрепят напълно изводите на районния съд.

Като постави на разглеждане въззивната жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивникът е получил препис от първоинстанционното решение на 12.06.2024 г.,а жалбата е подадена на 13.06.2024 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 26.06.2024 г./.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице /страна в производството по делото/ с правен интерес от атакуване на първоинстанционното решение в неизгодната за него част.Разгледана по същество,жалбата е частично основателна и частично неоснователна.

Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо в обжалваната част като постановено по предявения допустим иск.По същество е частично правилно и 2 частично неправилно в атакуваната част,като съображенията за този извод са следните:

Гр.д.№23/2024 г. на ДРС е образувано по повод искова молба вх.

№64/02.01.2024 г.,с която е предявен иск на основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ от Ц. И. Ц. с ЕГН ********** от гр.Д.,ж.“*** срещу Прокуратурата на Република България за осъждане на ответната Прокуратура да заплати на ищеца сума в размер на 15 000 лв,представляваща обезщетение за неимуществени вреди,причинени на ищеца вследствие незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.234 ал.1 от НК по ДП №126/2018 г. по описа на Сектор „ПИП“ при ОД на МВР-гр.Д.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от 26.05.2022 г.,до окончателното й изплащане.Първоинстанционният съд е уважил иска до размер от 7 000 лв,респ. го е отхвърлил в частта за горницата от 7 000 лв до 15 000 лв.Решението му се обжалва от ответника по делото в осъдителната част.

Изложено е в исковата молба,че с постановление от 26.11.2020 г. на разследващ полицай при ОД на МВР-гр.Д. Ц. И. Ц. бил привлечен като обвиняем по досъдебно производство №126/2018 г. по описа на Сектор „ПИП“ при ОД на МВР-гр.Д. и му било повдигнато обвинение за извършване на престъпление по чл.234 ал.1 от НК.Въз основа на постановление за частично прекратяване и спиране на наказателното производство от 28.04.2022 г. на Районна прокуратура-Д. на основание чл.199,чл.243 ал.1 т.2,чл.244 ал.1 т.2,чл.244 ал.2 и чл.245 ал.1 от НПК наказателното производство за извършеното на 04.09.2018 г. престъпление по чл.234 ал.1 от НК било спряно.Наказателното производство по предявеното обвинение срещу Ц. И. Ц. за извършено на 04.09.2018 г. в гр.Д. престъпление по чл.234 ал.1 от НК било прекратено.Срещу постановлението била внесена жалба в Районен съд-град Д.,тъй като наказателното производство по посоченото ДП правилно било прекратено срещу Ц. Ц.,но основанието за неговото прекратяване не се съдържало в разпоредбата на чл.243 ал.1 т.2,а в чл.243 ал.1 т.1 във вр. с чл.24 ал.1 т. 1 от НПК.С определение №194 от 16.05.2022 г. по ЧНД №503/2022 г. по описа на Районен съд-град Добрич съдът потвърдил постановлението от 28.04.2022 г.,с което частично било прекратено наказателното производство срещу Ц. И. Ц. и било спряно производството,водено срещу „изпращача“/ разпространителя на пратката с тютюн,който се явява извършител на престъплението и който все още не бил разкрит,като ДП №126/2018 г. било 3 върнато на ДРП за продължаване издирването на „изпращача“/ разпространителя на пратката с тютюн.По време на воденото срещу ищеца досъдебно производство същият претърпял редица психически притеснения,неудобства,стрес и унижения.Със заповед за задържане от 04.09.2018 г. бил задържан за срок до 24 часа в помещение за временно задържане на Първо РУ на ОДМВР-Д..Това причинило изключително напрежение на Ц.,тъй като той се ползвал с добро име в обществото.Обстановката в помещението за временно задържане потиснала Ц..Той не могъл да заспи в помещението,в което бил изолиран.Дълго време след това изпитвал дискомфорт само от спомена за това преживяване.Притеснявал се да минава покрай сградата на Първо РУ на ОДМВР-Д.,защото отново се връщали спомените от задържането му.Във връзка с цитираното досъдебно производство на Ц. била извършена полицейска регистрация от органите на МВР,което допълнително създало стрес и психически дискомфорт.Той се затворил в себе си,изпаднал в депресия,бил изнервен,напрегнат,ограничил социалните си контакти.Наказателното производство довело до силна несигурност за бъдещето на

Ц.,която неминуемо му причинила болки и страдания.Повдигнатото му обвинение накърнило честта и достойнството му и го накарало да се чувства крайно унизен.Като лице с чисто съдебно минало за Ц. всяка една негативна емоция от наказателното производство била многократно усилена,водейки до кошмари и редовно безсъние,правещи го непълноценен и през деня.В обкръжението на Ц. се разнесла информация,че той е част от криминалния контингент,поради което изгубил много от контактите си,а останалите му социални отношения станали напрегнати и тежки,вследствие на което изпаднал в дълбока социална изолация,продължаваща и до ден днешен.Тези негативи рязко рефлектирали и върху психичното му състояние и душевно здраве,довеждайки до непрестанен стрес,безпокойство и тревога за бъдещето,като посочените психически травми той не можел да преодолее и понастоящем.

В писмен отговор на исковата молба ответникът Прокуратурата на РБ изразява становище за допустимост на иска,но го оспорва по същество по основание и размер.От приложените към исковата молба материали не се установявало наличието на нито едно доказателство,от което да е видно,че ищецът действително е претърпял сочените от него неимуществени вреди,а 4 още по-малко това да е пряк резултат от повдигнатите срещу него обвинения и воденото срещу него наказателно производство.На следващо място образуваното досъдебно производство било частично прекратено за престъплението по чл.234 ал.1 от НК не защото деянието не било извършено или не съставлявало престъпление,т.е. правното основание за частичното прекратяване на производството не е била хипотезата на чл.243 ал.1 т.1 във вр. с чл.24 ал.1 от НПК,а поради своята недоказаност с правно основание чл.243 ал.1 т.2 от НПК.Тази хипотеза можело да се приложи от прокурора,когато той намери,че обвинението не е доказано-когато са извършени всички необходими и възможни действия,събрани са всички възможни доказателства,други няма или е обективно невъзможно да бъдат събрани и въпреки това тези доказателства не могат да доведат до категоричен и единствено възможен извод дали е извършено деянието.Да не е доказано обвинението означавало,че не е доказано и обективно е невъзможно да бъде доказано дали е извършено деяние или е доказано,че е извършено деяние,което е престъпление,но не е доказано кой е извършителят.В конкретния случай при извършеното претърсване и изземване на 04.09.2018 г. в лек автомобил „Опел“,модел „Астра" с рег. №***-собственост на И. И. и ползван от Ц. Ц. били намерени и иззети 2 бр. фискални бона от дата 04.09.2018 г.,1 бр. платежен документ РКО от същата дата,платежен документ РКО от 09.03.2018 г. от куриерска фирма „Спиди" АД с получател Я. Р..В багажника на автомобила били намерени и иззети 2 бр. кашони,опаковани със стреч фолио,с вписан получател Я.

Р.,съдържащи 30,250 кг суха кафява листна маса,наподобяваща нарязан тютюн,отговарящ на изискванията на чл.12 от ЗАДС,но без поставен акцизен бандерол.От заключението на изготвената физико-химична експертиза било установено,че същият представлява годен за консумация нарязан тютюн и попада в определението „тютюн за пушене“ по смисъла на чл.12 ал.1 т.1 и т.3 от ЗАДС.От заключението на изготвената по делото счетоводна експертиза било установено,че общата пазарна стойност на тютюна възлиза на 9 075,00 лв,а стойността на дължимия акциз е в размер на 4 598,00 лв.След проверки в базите данни на МВР не било установено лице със самоличност Я. Р..В резултат на проведеното разследване било установено,че офисът,в който били получени пратките,често бил посещаван от лице,представящо се за Я. Р..На 06.11.2019 г. било проведено разпознаване по снимки,при което Ц. Ц. бил разпознат от свидетеля по делото като представящото се като Я. Р. лице,което 5 често вземало пратки от офиса.В хода на разследването била назначена и изготвена съдебно-графическа експертиза,която установила,че почеркът,с който били изписани имената „Я. И. Р.“ и подписите в иззетите платежни документи,е на Ц..Въпреки това обаче в хода на проведеното разследване не били събрани доказателства относно изпращача на инкриминираната пратка,както и авторството на деянието,и такива,които категорично да сочат,че Ц. е знаел какво е съдържанието на пратките,което по своята същност е задължително условие,за да бъде реализирана наказателна отговорност спрямо него по повдигнатото му обвинение.Поради горното наказателното производство било частично прекратено спрямо Ц. и спряно поради неразкриване на извършителя на деянието.С оглед изложеното по основателността на предявения иск твърденията на ищеца за причинени неимуществени вреди били несъстоятелни.По-голямата част от тях изразявали субективното отношение на ищеца към последиците от воденото досъдебно производство,поради което не можело да бъдат обективно проверени и доказани.Не били представени никакви доказателства,които да подкрепят направените твърдения,още по-малко наличието на причинно-следствена връзка между вредите и воденото разследване.Наказателното производство било проведено в разумен срок,с изключително минимално използване на наказателна репресия спрямо ищеца.Според ответната Прокуратура претендираното обезщетение е изключително и необосновано завишено по своя размер с оглед разпоредбата на чл.52 от 33Д.Не било налице нито едно доказателство,че Ц. И. Ц. действително е претърпял каквито и да било неимуществени вреди,които да са пряка и непосредствена последица от воденото срещу него наказателно производство.Наказателното производство се водило от 04.09.2018 г. до 28.04.2022 г.,като Ц. бил привлечен към наказателна отговорност в рамките на 1 г.,5 мес. и 2 дни.Следвало да се отчете и фактическата и правна сложност на производството,както и множеството извършени действия по разследването.С оглед това същото не продължило дълъг период от време и не надхвърлило разумния срок за неговото решаване.Спрямо Ц. не била вземана мярка за неотклонение,нито било постановявано задържане по реда на НПК.Ищецът бил свободен и нямал ограничения да се придвижва,включително и да пътува в чужбина,както и да изпълнява своите семейни,социални и трудови функции.Задържането му на 04.09.2018 г. било въз основа на заповед за задържане на основание чл.72 ал.1 6 т.1 от ЗМВР,като полицейската регистрация била извършена също от органите на МВР.Досъдебното производство започнало по реда на чл.212 ал.2 от НПК със съставянето на протокола за първото действие по разследването,което било претърсване и изземване,а не с постановление на прокурора за образуване на досъдебно производство на основание чл.212 ал.1 от НПК.Ищецът по никакъв друг начин не бил подложен на ограничения от страна на прокуратурата с оглед воденото срещу него наказателно производство.