Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1189 от 28.10.2022, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 2169/2021
Вид
Решение № 1189
Подписан
28.10.2022
В сила
23.11.2022
Състав
Никола Чомпалов

Цитирани разпоредби

  • чл.162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.349 ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.405 · Кодекс за застраховането
  • чл.405 ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.408 ал.1, т.3 · Кодекс за застраховането
  • чл.346 ал.1 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 1189 гр. София, 28.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-4, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Никола Чомпалов при участието на секретаря Анелия Й. Груева като разгледа докладваното от Никола Чомпалов Търговско дело № 20211100902169 по описа за 2021 година

СГС е сезиран с искова молба от „Б.Т.“ ЕООД, с която са предявени срещу ЗАД А.“ искове с правно основание чл.99 ЗЗД, вр. с чл.405 ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД. Твърди се от ищеца, че на 15.11.2018 г. е бил сключен между „П.Л. Бг“ ЕООД и ответника застрахователен договор, по който ответникът е поел задължението да носи покритие на риска от увреждане на т.а.“Ландровер“ с рег.N *******, който е бил отдаден на лизинг на ищеца. Сочи се, че на 15.04.2019 г. срещу 16.04.2019 г. застрахованият автомобил е бил противозаконно отнет, но ответникът не е платил застрахователно обезщетение за вредите от настъпилото застрахователно събитие. Поддържа се от ищеца, че няма основание за отказ да се изплати застрахователно обезщетение, защото още при сключване на предходния застрахователен договор на 22.11.2017 г. на процесния автомобил е било монтирано изискваното от застрахователя допълнително устройство за защита – GPS тракер, което е визирано в т.38.2 от Общите Условия. Сочи се, че в изпълнение на съобщение на застрахователя от 21.02.2019 г. устройството за защита е било предоставено за проверка на „Ф.С.“ ЕООД, но документът не може да се представи, защото е бил откраднатия автомобил. Излага се съображения, че не е налице основание по чл.408 ал.3 КЗ, защото не е в неизпълнение на задължение по застрахователния договор. На 21.10.2019 г. е бил сключен договор за цесия, с който застрахованият „П.Л. Бг“ ЕООД е прехвърлил на ищеца вземането за застрахователно обезщетение. Иска се от ищеца ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 146 350 лв. – застрахователно обезщетение, както и сумата от 34 595,51 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 09.07.2019 г. – 10.11.2021 г.

Ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва предявените искове с възражението, че не е налице покрит застрахователен риск по т.3.5 от Общите Условия. Освен това процесното събитие не е включено в обхвата на застрахователна закрила, защото 1 ответникът не е поел покритие по клауза „К“, защото то се прилага само при монтирано допълнително защитно устройство и извършена профилактика, а на 21.02.2019 г. е изпратено до застрахования електронно писмо, че е необходимо да се извърши профилактика на устройството, но такава не е извършена. Поддържа се, че застрахованият не е изпълнил дадените от застрахователя предписания и указания – т.50.8, вр. с т.50.9.

Искът се оспорва и като завишен по размер.

Ищецът е подал допълнителна искова молба, с която поддържа предявените искове с довода, че при действието на предходния застрахователен договор е било монтирано защитното устройство и е била извършена профилактиката му. Поддържа се, че произволно застрахователят е определил в писмо от 21.02.2019 г. 14-дневен срок за извършване на профилактика на устройството за защита, тъй като в КЗ и в Общите Условия не е предвиден такъв срок.

Ответникът е подал допълнителен отговор, с който поддържа оспорването на исковете с довода, че застрахованият е декларирал за това, че знае за необходимостта да се монтира допълнително устройство за защита, на което следва да се извърши профилактика, но въпреки това не е изпълнил указанията за извършването й. Сочи се, че указанията на застрахователя са били получени от застрахования на 15.11.2018 г. Освен това застрахователят има право да определи срок за изпълнение на указанията му, който е бил достатъчен.

Представена е комбинирана застрахователна полица за застраховки „каско“ и „злополуки“ от 15.11.2018 г., от която се установява, че между „П.Л. Бг“ ЕООД и ответника е бил сключен застрахователен договор, по който ответникът е поел задължението да носи покритие на риска от увреждане на т.а.“Ландровер“ с рег.N ******* през периода 22.12.2018 г. – 21.12.2019 г.

Представени са Общи Условия за застраховка на МПС /Каско/

Представено е възлагателно писмо от 21.11.2017 г., с което ответникът е възложил на „Ф.С.“ ЕООД да монтира на застрахования автомобил допълнително специално защитно устройство /GPS тракер/.

Представен е протокол от 22.12.2015 г., в който се сочи, че по автомобила не са констатирани повреди и липси.

Представено е удостоверение от 16.04.2019 г. на СДВР, в което се сочи, че на 16.04.2019 г. е било заявено в 04 РУ-СДВР противозаконното отнемане на т.а.“Ландровер“ с рег.N *******, собственост на „П.Л. Бг“ ЕООД.

Представено е постановление за спиране на наказателното производство от 17.06.2019 г., с което е спряно досъдебното производство N 799/19 г., образувано срещу неизвестен извършител по чл.346 ал.1 НК за противозаконно отнемане на т.а.“Ландровер“ с рег.N *******, извършено през времето от 22,45 часа на 15.04.2019 г. до 10,30 часа на 16.04.2019 г. в гр.София, бул.“Христо Смирненски“.

Представен е договор за цесия от 21.10.2019 г., с който „П.Л. Бг“ ЕООД е прехвърлил на 2 ищеца вземанията срещу ответника по процесната застрахователна полица.

Представена е преписката по процесната щета, образувана при ответника.

Установява се от показанията на св.Г., че е управлявал процесния автомобил, на който е бил монтиран GPS тракер. След покана от страна на ответника автомобилът е бил доставен в централния офис на ул.“*******“. Поне 10 пъти автомобилът е бил предаван на застрахователя.

Установява се от заключението на СТЕ, че средната пазарна цена на автомобила към настъпване на застрахователното събитие възлиза 146 350 лв.

Установява се от заключението на СТЕ, изготвено от в.лице Р., че последният активен мониторинг, излъчен от GPS тракер, е на 16.04.2019 г., 02:46:57 ч., а към 15.04.2019 г. статусът на батерията на устройството е бил много нисък. Към 19.02.2019 г. устройството е подлежало на подмяна. В обясненията, изнесени от в.лице в съдебното заседание на 08.07.2022 г., се сочи, че батерията на устройството е било със заряд от 13 %, поради което е било необходимо батерията да се подмени, но устройството е било активно към момента на кражбата, а последният сигнал от него е на 16.04.2019 г.

Установява се от допълнителното заключение на СТЕ, изготвено от в.лице Р., че необходимата подмяна е касаела батерията на устройството, но при нужда се подменя цялото устройство. Батерията се подменя ежегодно, а нейното ниско ниво се отразява в системата. Ниският заряд на батерията може да доведе до прекъсване, както и да повлияе на качеството на сигнала.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предмет на спора пред първоинстанционния съд са искове с правно основание чл.99 ЗЗД, вр. с чл.405 ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД.

Ищецът е предявил за съдебна защита спорните вземания по чл.405 ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД в качеството на цесионер на застрахования „П.Л. БГ“ ЕООД, поради което на проверка подлежи дали в полза на цедента, който е негов частен праводател, са съществували прехвърлените вземания, респ. дали в полза на ответника застраховател е възникнало правото по чл.408 ал.1, т.3 КЗ да откаже да плати застрахователно обезщетение на застрахования цедент.

Не се спори, че „П.Л. БГ“ ЕООД е притежавал собствеността върху процесния автомобил, който е бил отдаден на лизинг на ищеца. „П.Л. БГ“ ЕООД в качеството на собственик на автомобила е сключил с ответника на 15.11.2018 г. договор за имуществено застраховане, който според съда е породил валидно застрахователно правоотношение. За собственика на автомобила, който е предмет на договора за имуществено застраховане, е налице 3 застрахователен интерес, тъй като именно в неговата правна сфера биха настъпили имуществените вреди от пълното погиване или частичното увреждане на застрахованото имущество – чл.349 ал.1 КЗ.

Не се спори, че през действие на застрахователното правоотношение – през времето от 22,45 часа на 15.04.2019 г. до 10,30 часа на 16.04.2019 г. процесният автомобил е станал обект на противозаконно отнемане. Настъпването на това фактическо обстоятелство се потвърждава от постановление за спиране на наказателното производство от 17.06.2019 г. на СРП, с което е спряно досъдебното производство N 799/19 г., образувано срещу неизвестен извършител по чл.346 ал.1 НК за противозаконно отнемане на т.а.“Ландровер“ с рег.N *******, извършено през времето от 22,45 часа на 15.04.2019 г. до 10,30 часа на 16.04.2019 г. в гр.София, бул.“Христо Смирненски“, както и от удостоверение от 16.04.2019 г. на СДВР, в което се сочи, че на 16.04.2019 г. е било заявено в 04 РУ-СДВР противозаконното отнемане на т.а.“Ландровер“ с рег.N *******, собственост на „П.Л. Бг“ ЕООД.

Доколкото не се твърди, а и няма данни, автомобилът да е открит, съдът приема, че е реализиран покрит застрахователен риск – „кражба“, уговорен в клауза „К“ -11.1, вр. с клауза „П“ – чл.13 от Общите Условия за застраховка на МПС. Към сключване на процесния застрахователен договор е бил извършен монтаж на допълнително устройство за защита – GPS тракер на застрахования автомобил, което се установява от изходящо от застрахователя възлагателно писмо от 21.11.2017 г., а и от направеното от ответника в писмения отговор признание. Това означава, че е изпълнено предвиденото в застрахователната полица специално изискване, което е уговорено като условие за предоставяне от застрахователя на покритие по риска „кражба на цяло МПС“.

Според съда уговорката в застрахователния договор, че не се изплаща застрахователно обезщетение, когато събитието е настъпило преди извършването на изискана от застрахователя профилактика на допълнителното устройство за защита, следва да се подведе под нормата на чл.408 ал.1, т.3 КЗ, а не следва да се приема като условие за покриване на риска „кражба на МПС“. Монтажът на допълнителното устройство за защита - GPS тракер е бил извършен към сключването на застрахователния договор, поради което в обхвата на поетата от застрахователя закрила е включен и рискът „кражба на цяло МПС“.

Неизвършването на изискана от застрахователя последваща профилактика на вече монтираното допълнително устройство за защита следва да се квалифицира като неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което дава право да се откаже плащане на застрахователно обезщетение. По същество ответникът в качеството на застраховател навежда довод за факт, който е основание за възникване на потестативното право да откаже изплащане на обезщетение - чл.408 ал.1, т.3 КЗ, но този факт няма значение за обхвата на поетата от него застрахователна закрила и покритите рискове.

Като краен извод – със сключване на застрахователния договор от 15.11.2018 г. е възникнало между цедента и ответника валидно застрахователно правоотношение, по което в обхвата на поетото от ответника задължение да се носи застрахователно покритие влиза и 4 рискът „кражба на цяло МПС“. При фактическата констатация за настъпило застрахователно събитие в резултат на покрит застрахователен риск следва да се прецени дали в полза на застрахователя е възникнало потестативното право по чл.408 ал.1, т.3 КЗ да откаже да плати застрахователно обезщетение.

От събраните по делото доказателства, преценени в съвкупност, съдът приема за недоказано, че застрахователното събитие е настъпило в резултат на бездействие на застрахования, което представлява неизпълнение на негово договорно задължение.

В съдебното заседание на 21.04.2022 г. ищецът е признал факта, че на 21.02.2019 г. е получил електронното съобщение на застрахователя, с което е изискано да се извърши профилактика на допълнителното устройство за защита на автомобила, но от показанията на разпитания св. Г. не се установяват факти, които да сочат, че именно след получаване на 21.02.2019 г. на електронно писмо е била извършена профилактика на допълнителното устройство за защита. Този фактически извод на съда се подкрепя и от заключението на СТЕ, от което се установява, че още към 19.02.2019 г. е констатирано от „Ф.С.“ ЕООД нисък заряд на батерията, което е изисквало подмяна на батерията, както и че към настъпване на събитието зарядът на батерията на допълнителното устройство още е бил нисък -13 %. Ако бе извършена профилактика на допълнителното устройство след получаване на писмото от 21.02.2019 г., зарядът на неговата батерия към настъпване на събитието нямаше да е на 13 %. Изискването на застрахователя за профилактика на устройството не е изпълнено.