Решение № 1474 от 02.04.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1474 гр. Пловдив, 02.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Владимир Р. Руменов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело № 20235330113979 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исково производство.

Образувано е по искова молба на Е. М. С., ЕГН **********, от **************** срещу „СИТИ КЕШ” ООД, с ЕИК: 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Средец“ ул. "Славянска" № 29, ет. 7, и искове с правно основание в чл. 55 ал. 1 предл. второ от Закона за задълженията и договорите .

Ищецът черпи права от неоснователно обогатяване на ответното дружество Твръди се , че на 06.12.2022г. между страните бил сключен договор за потребителски кредит № *******. Страните са договорили отпускане на заем в размер на 3400 лева, които да бъде върнат от С. ведно със възнаграждение н а кредитора и неустойка - ако не бъде представено тоно определено обезпечение на кредитора си по договора - безусловна банкова гаранция или поръчител, който да отговарят на определени от кредитора условия.

Договорено било, че в случай на непредоставяне на обезпечение, на кредитополучателя ще бъде начислена неустойка в размер на 1320.34 лв. Такава и реално била начислена, доколкото обезпечение не било представено.

С. платила всичко дължимо по договора.

Изложени са доводи обаче , че клаузата за неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД/ и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.11, чл.19 ал. 4 от ЗПК във вр. чл. 22, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП , и предвид пълното плащане от страна на ищеца , се иска от съда решение , с което да се осъди 1 ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 1320.34 лв. – недължимо платена по договора неустойка , ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба – 27.09.2023г. до окончателното изплащане на вземането , и разноските по делото .

Ответното дружество оспорва иска , отрича пороци на договора или отделните му клаузи.

И двете страни претендират разноските по делото.

Изслушана е от съда и съдебно- счетоводна експертиза, по която вещото лице дава заключение, че по неустоечната клауза са платени от С. 678.22 лева, като всички останали вземания по договора са погасени чрез плащане. При изчисленията на годишния процент на разходите по кредита кредитодателя е включил единствено възнаградителната лихва по договора ; ако в ГПР се включи и неустойката , то процента на разходите ще стане 438.74 % .

Искът е допустим .

І . Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

Сключването на договора, включващо и получаването на сумата от 3400 лева от С. , не е спорен по делото факт.

От заключението на вещото лице пък личи , че тя е платила насрещно задължение от 678.22 лева за неустойка по договора.

ІІ. По правото:

Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от Закона за кредитните институции , като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства; на свой ред , С. е физическо лице, което получава кредит за текущо потребление , тоест , страните са потребител и кредитор съгласно чл. 9 от Закона за потребителския кредит и § 13 т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите. И двата закона са приложими в отношенията между страните, в действалите към датата на сключването на договора редакции , но с оглед по – тясното приложно поле на ЗПК , същия се явява специален спрямо Закона за защита на потребитЕ.те. При едновременно наведени от ищеца основания за нищожност на договорки по смисъла и на двата закона, съдът най- напред е длъжен да изследва тези, посочени в ЗПК , на следващо място - тези , посочени в ЗЗП, и на последно място – евентуално релевирана недействителност на кредитната сделка по смисъла на общия Закона за задълженията и договорите.

Каза се, в договора има посочен годишен процент на разходите по кредита. При изчисляването на същия не са включени и не са част от стойността му разходите за неустойка , дължима при непредставено обезпечение по смисъла на чл. 11 от договора; според заключението на вещото лице, което съдът кредитира, при включването на неустойката в общите разходи, годишния им процент ще надхвърли установената в чл. 19 от ЗПК горна граница (50.05 % към датата на сключване). Според чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК , при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите, 2 които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит, но според трайната практика на съдилищата (решение № 21 от 7.01.2022 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2692/2021 г., определение № 1961 от 17.08.2022 г. на ОС - Пловдив по в. ч. гр. д. № 1976/2022 г.и др.) посочената разпоредба се отнася за неизпълнение на основното задължение на потребителя да върне предоставения му кредит, а не за неизпълнението на други задължения. Тук следва да се добави, че смисълът на закона е потребителя да получи точна информация за ГПР преди сключването, за може да вземе информирано решение дали да сключи договора. Затова в годишния процент на разходите по кредита следва да се включат всички предвидими или неизбежни такива разходи, дори ако са направени в полза на трето на договора лице. От казаното следва , че нормата на чл.

19, ал. 3, т. 1 от ЗПК няма предвид всички дължими при неизпълнение разходи, а само тези, които са непредвидими и се дължат на неизпълнение на основното задължение на потребителя да върне полученото ведно с възнаградителна лихва.

За изначално предвидените разходи при неизпълнение на съществени задължения няма основание да бъдат изключени от годишния процент на разходите по кредита, особено когато са предвидени като елемент на месечната погасителна вноска. Така, в конкретиката на случая , приложение намира и даденото от Решение на съда на ЕС (девети състав) от дата 21 март 2024 година по дело C‑714/22 разрешение, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите“, когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит.

Следователно нормата на чл. 11 от договора, която предвижда неустоечно задължение в размер от 1320.34 лева при непредставено обезпечение, заобикаля закона, в частност чл. 19 ал. 4 от ЗПК и затова е нищожна на основанието по чл. 19 ал. 5 от същия закон.

За пълнота , нормата на чл.11 от договора е нищожна и по смисъла на чл. 146 от Закона за защита на потребителите , ( тъй като е неравноправна по смисъла на чл. 143 от същия – доколкото води до значително неравновесие между договорените права на страните) , така и на общото основание по чл. 26 ал.1 предл. трето от ЗЗД, тъй като неустойката , с оглед дадените от ВКС в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК критерий, не разполага с присъщите си функции. Тя не обезпечава вземане на кредитора за вреди, каквито не биха могли да настъпят само заради неизпълнението на задължението на ответника да представи обезпечение. Пак по същата причина, неустойката няма възстановителна функция, а прилагането й като санкция не може да обоснове законосъобразност, доколкото паричния й еквивалент е значителен, повече от една трета от главницата. Изводът на съда е, че плащането на сумата по тази неустойка е самоцелно, а 3 оттам – тази клауза противоречи на добрите нрави.

Тъй като за тази норма се установи специално основание за нищожност и договора може да съществува и без нея, съдът не може да я зачете като годно основание за имуществено разместване между страните . Платеното по нея е на неосъществено основание по смисъла на чл. 55 ал. 1 предл. второ от ЗЗД и подлежи на репариране .

Предвид заключението на вещото лице , което съдът кредитира, доказан е и факта на имущественото разместване между страните, каквото изисква нормата на чл. 55 от Закона за задълженията и договорите, до размер от 678.22 лева , като се има предвид , че вземанията на кредитора са предсрочно изплатени.

Искът е основателен, до размера на платеното.

ІІІ. Разноските се присъждат в тежест на ответника, пропорционално.

Дължи се хонорар на представител на ищеца, на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата ( не се ангажираха доказателства за имущественото състояние на ищеца и съдът не може да отрече отрицателното му твърдение за липса на средства), които се определя да е минималния такъв от 400 лева , по иска по чл. 21 от ЗПК, като се има предвид , че исковете са съединени при условията на евентуалност .

В полза на ответното дружество разноски не се присъждат, съобразно разрешението , дадено в решение на СЕС (четвърти състав) от 16 юли 2020 година под по съединени дела C-224/19 и C-259/19 .

Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Сити кеш ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление в София, ул. „Славянска“ № 29, ет.7, да заплати на Е. М. С., ЕГН **********, от **************** сумата от 678.22 лева – недължимо платена неустойка по нищожната клауза на чл. 11 договор за потребителски кредит № *******/06.12.2022г., ведно със законната лихва върху тази сума от дата 27.09.2023г . до окончателното изплащане на вземането , като ОТХВЪРЛЯ този иск над размера от 678.22 лева до пълния предявен размер от 1320.34 лв., като недоказан.

Осъжда „Сити кеш ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление в София, ул. „Славянска“ № 29, ет.7, да заплати на Е. М. С., ЕГН **********, от **************** сума от 119.61 лева разноски по делото, по съразмерност .

Осъжда „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление в София, ул. „Славянска“ № 29, ет.7,, да заплати на адвокат С. К. Н. , личен номер на адвокат **********, адрес на дейност *********, сума от 205.47 лева хонорар по делото, по съразмерност.

Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.

4

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

5