Решение № 5491 от 27.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5491 гр. София, 27.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 6-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ФЕНЯ ВЛ. С. при участието на секретаря ИРЕНА ПЛ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от ФЕНЯ ВЛ. С. Административно наказателно дело № 20231110206686 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Г. С. У. от гр.София срещу наказателно постановление № 23-4332-005266/30.03.2023г. на Началник сектор към СДВР, отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което: 1/За нарушение начл.20, ал.1 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 20 лв., на основание чл.185 ЗДвП; 2/За нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.”в” ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 100лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, на основание чл.175, ал.1, т.5 ЗДвП.

Съгласно мотивите на обжалваното наказателно постановление на 16.01.2023г., около 07,30 часа, жалбоподателката, управлявайки лек автомобил **********, в гр.София, по бул.“Царица Йоанна“, с посока на движение към бул.“Вардар“ и срещу „Мега” МОЛ, поради недостатъчен контрол върху лекия автомобил реализирала пътно-транспортно произшествие с лек автомобил **********, след което не останала на местопроизшествието, не уведомила органите на МВР и напуснала мястото на пътно-транспортното произшествие.

1

Жалбоподателката оспорва наказателно като твърди, че констатациите по АУАН, респ. НП, не отговаряли на фактическите обстоятелства – твърди, че лек автомобил **********, й отнел предимството, вследствие на което настъпило пътно-транспортно произшествие, причинило щети на управлявания от нея лек автомобил. След като провела разговор с водача на другия автомобил било уговорено, че двамата няма да сигнализират за настъпилото пътно-транспортно произшествие на тел.112, тъй като жалбоподателката нямала претенции за причинените материални щети. Моли съда да отмени наказателно постановление № 23-4332-005266/30.03.2023г., издадено от Началник сектор към СДВР, отдел „Пътна полиция“ при СДВР, като неправилно и незаконосъобразно.

Жалбоподателката се явява в хода на съдебното производство чрез процесуалния си представител, поддържа депозираната жалба и моли обжалваното наказателно постановление да бъде отменено.

Въззиваемият СДВР-ОПП не се явява в съдебно заседание и не изразява становище по делото.

Съдът приема за установено:

Относно допустимостта на жалбата

Видно от Придружително писмо № УРИ 433200-52095 /09.03.2023г. наказателно постановление № 23-4332-005266/30.03.2023г. е връчено на 13.04.2023г. Жалбата е депозирана в деловодството на СДВР на 27.04.2023г. в законния срок, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.

По фактическата обстановка:

На 16.01.2023г., около 07,30 часа, Г. С. У. управлявала лек автомобил **********, в гр.София, по бул.“Царица Йоанна“, с посока на движение към бул.“Вардар“. Срещу „Мега” МОЛ, поради недостатъчен контрол върху лекия автомобил жалбоподателката реализирала пътно-транспортно произшествие с лек автомобил **********. Двамата водачи разменили помежду си реплики, след което жалбоподателката не останала на местопроизшествието и го напуснала без да уведоми органите на МВР. Водачът на лекия автомобил ********** – свидетелят Д. Г. Г. сигнализирал за случилото се на тел.112.

Изпратените на сигнала на мястото на възникналото ПТП полицейски служители извършили проверка по случая. Свидетелят С. Милков С. извършил оглед на автомобила и разпитал свидетеля Г.. Въз основа на 2 събрания доказателствен материал изготвил Докладна записка и съставил Протокол за ПТП № 1866267. Взел писмено сведение от водача на увредения автомобил. Въз основа на Протокол за ПТП № 1866267 и писменото сведение на Г. свидетелят А. С. С. съставил акт за установяване на административно нарушение Серия АД № 201865/14.03.2023г., в който субсумирал установените нарушения под разпоредбите на чл.20, ал.1 и чл.123, ал.1, т.3, б.”в” ЗДвП. Актът за установяване на административното нарушение бил връчен на Г. С. У. на датата на съставянето му.

Жалбоподателката вписала в АУАН, че няма възражение по констатациите в него и не се възползвала от правото на възражение срещу констатациите в АУАН в срока по чл.44, ал.1 ЗАНН. Административнонаказващият орган въз основа на акта за установяване на административно нарушение издал наказателно постановление № 23-4332-005266/30.03.2023г., с което: 1/За нарушение на чл.20, ал.1 ЗДвП наложил административно наказание „глоба” в размер на 20 лв., на основание чл.185 ЗДвП; и 2/За нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.”в” ЗДвП –глоба в размер на 100лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, на основание чл.175, ал.1, т.5 ЗДвП.

Видно от представените в хода на съдебното производство доказателства по отношение на материалната компетентност на административнонаказващия орган /Заповед 8121з-515/14.05.2018г. и № 6121к-13318/23.10.2019г., и двете - на Министъра на МВР/, акт за установяване на административно нарушение Серия АД № 201865 /14.03.2023г. и наказателно постановление № 23-4332-005266/30.03.2023г. на Началник сектор към СДВР, отдел „Пътна полиция” при СДВР, са издадени от оправомощените за това длъжностни лица.

Актът за установяване на административно нарушение съдържа реквизитите по чл.42 ЗАНН. Издаден е в срока по чл.34, ал.1 ЗАНН и е предявен на нарушителя. Наказателно постановление № 18 23-4332-005266 /30.03.2023г. е издадено в 6 месечния преклузивен срок по чл.34, ал.3 ЗАНН.

Поради тези причини съдът приема, че при съставяне на НП административнонаказващият орган не е допуснал съществени нарушения на процесуалния закон.

По отношение на констатираното нарушение по чл.20, ал.1 ЗДвП съдът намира:

3

Съгласно чл.20, ал.1 ЗДвП водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.

Съгласно § 6, т.30 ЗДвП, за да се квалифицира едно деяние като пътнотранспортно произшествие, следва винаги да са настъпили щети в процеса на движение на МПС.

Видно от Протокол за ПТП № 1866267 имуществените вреди, причинени на лек автомобил **********, са подробно описани.

Декларираните обстоятелства се потвърждават и от съдържащите се в Докладната записка сведения. Констатациите по протокола за ПТП се потвърждават от свидетелските показания на длъжностното лице, извършело огледа на автомобила, както и от показанията на неговия водач. Поради тази причина съдът намира, че Протокол за ПТП № 1866267 притежава обвързваща материална доказателствена сила, поради което неговата доказателствена тежест следва да бъде зачетена. Причинени са материални щети по автомобила, поради което безспорно е настъпило пътно-транспортно произшествие.

Констатациите за настъпилото ПТП в Докладната записка и в Протокол за ПТП № 1866267 са възпроизведени в акт за установяване на административно нарушение № 201865/14.03.2023г., респ. наказателно постановление № 23-4332-005266/30.03.2023г.

По същество жалбоподателката не отрича факта на настъпило съприкосновение между двата леки автомобила на процесното място и време.

Констатирайки административното нарушение, за АНО е следвало корелативното задължение за налагане на административно наказание.

Видно от санкцията по чл.185 ЗДвП за извършеното нарушение по чл.20, ал.1 ЗДвП се предвижда наказание глоба във фиксиран размер от 20лв.

Налагайки санкция от 20 лв. за извършеното нарушение на чл.20, ал.1 ЗДвП административнонаказващият орган е приложил правилно заакона.

По отношение на нарушението начл.123, ал.1, т.3 ЗДвП съдът намира:

Разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3 ЗДвП гласи, че водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен: когато при произшествието са причинени само имуществени вреди: а) да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието; б) ако 4 между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те преместват превозните средства, така че да не възпрепятстват движението и попълват своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие; в) ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания.

Видно от Протокол за ПТП № 1866267, виновният водач на моторното превозно средство е напуснал мястото на възникналото пътно-транспортно произшествие без да изчака контролните органи.

По същество жалбоподателката не оспорва факта, че е напуснала мястото на възникналото ПТП и не е останала да изчака оторизираните органи, за да извършат проверка.

От субективна страна водачът на автомобила, предизвикал настъпването на ПТП, е действал с пряк умисъл – съзнавал е, че е допуснал ПТП – спряла е и е разговаряла с водача на увредения лек автомобил, но въпреки това е напуснала мястото на възникналото пътно-транспортно произшествие.

Жалбоподателката не представя никакви доказателства, с които да опровергае фактите и обстоятелствата, възприети от административнонаказващия орган.

Съдът намира, че свидетелските показания, съпоставени с доказателствата по административната преписка, подкрепят констатациите на административнонаказващия орган за извършено нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б.”в” ЗДвП.

По силата на чл.189, ал.2 ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Това нормативно установено положение има за последица разместването на доказателствената тежест в процеса, при което нарушителят е този, който по пътя на пълно и главно доказване следва да опровергае съдържащите се в АУАН констатации, свързани с нарушението.

Констатирайки административното нарушение за АНО е следвало 5 корелативното задължение за налагане на административно наказание.

Видно от санкционната разпоредба на чл.175, ал.1, т.5 ЗДвП за извършено нарушение по чл.123, ал.1, т.3 ЗДвП законодателят е предвидил налагането на две кумулативни наказания - глоба в размер от 50 до 200 лв. и лишаване на водача на МПС от правото да управлява МПС за срок от 1 до 6 месеца. Налагайки наказанието в размер –средния – глоба от 100лв. – АНО е издал законосъобразен акт.

Наказателно постановление № 23-4332-005266/30.03.2023г. като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Предвид горните мотиви и на основание чл.63, ал.2, т.5 ЗАНН съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-4332-005266 /30.03.2023г., издадено от Началник сектор към СДВР, отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на Г. С. У. от гр.**********: 1/За нарушение на чл.20, ал.1 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 20 лв., на основание чл.185 ЗДвП; и 2/За нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.”в” ЗДвП –глоба в размер на 100лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, на основание чл.175, ал.1, т.5 ЗДвП.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд – София-град в 14 дневен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6