Решение № 1603 от 14.03.2018, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 16744/2012
- Вид
- Решение № 1603
- Подписан
- 14.03.2018
- В сила
- 29.07.2019
- Състав
- СТЕФАН НЕДЯЛКОВ КЮРКЧИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 29, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 134 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 134, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 200, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.125, ал.3 · Търговски закон
- чл. 74 · Търговски закон
Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 14.03.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Г.О., 8 с-в в открито заседание на девети ноември, през две хиляди и седемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН
КЮРКЧИЕВ при участието на секретаря Цветелина Добрева, като изслуша докладваното от съдията гр.д. № 16744 по описа за 2012г., за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 134 от ЗЗД във вр. с чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, вр. с чл. 200, ал.2 от ЗЗД.
Ищецът В.Ц.А. поддържа твърдение, че в качеството на прекратяващ участието си съдружник в дружеството „Т.к.“ ООД с парично оценим дружествен дял - имал и качеството на кредитор на споменатото дружество, за парично вземане, представляващо стойността на дружествения му дял по чл.125, ал.3 от ТЗ. В качеството на кредитор на дружеството, ищецът твърди, че имал правен интерес да упражни имуществените права на „Т.к.“ ООД, срещу ответниците Я.Ц.А. и Ц.И.А., тъй като пасивното поведение на самото дружество, изразяващо се в бездействие да иска разваляне на договори за покупко- продажба на право на строеж върху недвижими имоти, намалявало активите на дружеството и фактически увреждало имуществените права на ищеца в размера на дела му по чл. 125, ал.3 от ТЗ, тъй като делът имал по- малка стойност. На 19.12.2007г. и на 27.12.2007г. дружеството „Т.к.“ ООД сключило договори за покупко- продажба на право на строеж върху недвижими имоти с втория ответник Я.Ц.А., които били обективирани в Нотариален акт № 182, том ІІ, рег. № 14060, дело № 356 от 19.12.2007г. на нотариус А.И.с рег. № 34 и район на действие при СРС; Нотариален акт № 1, том ІІІ, рег. № 14345, дело № 376 от 27.12.2007г. на нотариус А.И.с рег. № 34 и район на действие при СРС; както и договори за покупко- продажба на право на строеж върху недвижими имоти с първия ответник Ц.И.А., които били обективирани в Нотариален акт № 183, том ІІ, рег. № 14061, дело № 357 от 19.12.2007г. на нотариус А.И.с рег. № 34 и район на действие при СРС;
Нотариален акт № 184, том ІІ, рег. № 14064, дело № 358 от 19.12.2007г. на нотариус А.И.с рег. № 34 и район на действие при СРС; Нотариален акт № 185, том ІІ, рег. № 14066, дело № 359 от 19.12.2007г. на нотариус А.И.с рег. № 34 и район на действие при СРС; Нотариален акт № 2, том ІІІ, рег. № 14346, дело № 377 от 27.12.2007г. на нотариус А.И.с рег. № 34 и район на действие при СРС;
Нотариален акт № 3, том ІІІ, рег. № 14347, дело № 378 от 27.12.2007г. на нотариус А.И.с рег. № 34 и район на действие при СРС; Нотариален акт № 4, том ІІІ, рег. № 14348, дело № 379 от 27.12.2007г. на нотариус А.И.с рег. № 34 и район на действие при СРС; Понеже посочената в договорите за покупко- продажба цена на имотите, фактически не била заплатена, от купувачите (ответници по иска) Я.А. и Ц.А., за продавача на продавача,
„Т.к.“ ООД възникнало правото да иска разваляне на всеки от споменатите договори в хипотезата на чл. 87, ал.3 от ЗЗД. Именно това право дружеството не упражнявало и съществувала реална опастност, то да бъде погасено по давност.
При изложените фактически твърдения, в качеството на кредитор, ищецът претендира да упражни правата на „Т.к.“ ООД с ЕИК ******** за разваляне на споменатите по- горе договори за покупко- прожажба, сключени с Я.Ц.А. и Ц.И.А..
При уважаването на иска, ищецът претендира да му бъдат присъдени направените съдебни разноски. Процесуалният му представител претендира за осъждане на ответниците да му заплатят възнаграждение по чл. 38 от ЗА.
Конституираното като същиец, при условията на чл. 134, ал.2 от ЗЗД дружество „Т.к.“ ООД, представлявано от особен представител адв. А.Г., в хипотезата на чл. 29, ал.4 от ГПК (доколкото ответниците Я.Ц.А. и Ц.И.А. представляват дружеството според устойствените му правила) - поддържа становище за допустимостта и основателността на предявените искове.
Ответникът Ц.И.А. оспорва допустимостта на исковете, а при условията на евентуалност и тяхната основателност. В подадения писмен отговор, този ответник оспорва преди всичко фактическите твърдения на ищеца за качеството му на кредитор, а в тази връзка и надлежната му процесуална легитимация да предяви исковете от името на „Т.к.“ ООД. Поддържа становище, че развалянето на договорите за покупко- продажба е недопустимо, тъй като с тях е било прехвърлено ограничено вещно право на строеж, което е вече реализирано.
Моли за отхвърляне на исковете, като оспорва и направените от ищеца твърдения, че по процесните договори за покупко- продажба не била заплатена уговорената продажна цена. Поддържа становище за плащане на уговорената цена, след завеждането на иска което от своя страна мотивирало неговата неоснователност.
Претендира да му бъдат присъдени направените съдебни разноски.
Ответникът Я.Ц.А. оспорва допустимостта на исковете, а при условията на евентуалност и тяхната основателност. В подадения писмен отговор, този ответник оспорва преди всичко фактическите твърдения на ищеца за качеството му на кредитор, а в тази връзка и надлежната му процесуална легитимация да предяви исковете от името на „Т.к.“ ООД. Поддържа становище, че развалянето на договорите за покупко- продажба е недопустимо, тъй като с тях е било прехвърлено ограничено вещно право на строеж, което е вече реализирано.
Моли за отхвърляне на исковете, като оспорва и направените от ищеца твърдения, че по процесните договори за покупко- продажба не била заплатена уговорената продажна цена. Поддържа становище за плащане на уговорената цена, след завеждането на иска което от своя страна мотивирало неговата неоснователност.
Претендира да му бъдат присъдени направените съдебни разноски.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Приетият като доказателство препис от писмено заявление, което е озаглавено „Предизвестие“, подадено от името на В.Ц.А. до „Т.к.“ ООД, до Ц.И.А. и до Л.Ц.Б.установява, че то е насочено и предназначено да обективира в писмена форма изявлението на адресанта да прекрати участието си в дружеството. Документът е с нотариална заверка относно факта на връчването на адресатите.
Съдържанието на приетия като доказателство документ „Протокол
№ 98/01.02.2013г. на общо събрание на съдружниците на „Т.к.“ ООД, *** от 01.02.2013г. (на стр.215-221 от делото) сочи, че на общо събрание на съдружниците в споменатото дружество е било взето решение за изключване на съружника В.Ц.А. (решение по т.2 от дневния ред) и за уреждане на имуществените отношения във връзка прекратяване на участието му в дружествените работи след изключването (решение по т.3 от дневния ред). В тази връзка на настоящия състав на съда е служебно известно за неприключилия съдебен спор по иск с правно основание чл. 74 от ТЗ, който е предявен от ищеца в настоящия процес В.Ц.А. срещу съищеца в настоящия процес „Т.к.“ ООД. Този спор е предмет на т. дело № 600/2013г. по описа на VІ-17 състав при СГС.
Приетите като доказателства Нотариален акт № 182, том ІІ, рег. № 14060, дело № 356 от 19.12.2007г. на нотариус А.И.с рег. № 34 и район на действие при СРС;
Нотариален акт № 1, том ІІІ, рег. № 14345, дело № 376 от 27.12.2007г. на нотариус А.И.с рег. № 34 и район на действие при СРС Нотариален акт № 183, том ІІ, рег. № 14061, дело № 357 от 19.12.2007г. на нотариус А.И.с рег. № 34 и район на действие при СРС; Нотариален акт № 184, том ІІ, рег. № 14064, дело № 358 от 19.12.2007г. на нотариус А.И.с рег. № 34 и район на действие при СРС;
Нотариален акт № 185, том ІІ, рег. № 14066, дело № 359 от 19.12.2007г. на нотариус А.И.с рег. № 34 и район на действие при СРС; Нотариален акт № 2, том ІІІ, рег. № 14346, дело № 377 от 27.12.2007г. на нотариус А.И.с рег. № 34 и район на действие при СРС; Нотариален акт № 3, том ІІІ, рег. № 14347, дело № 378 от 27.12.2007г. на нотариус А.И.с рег. № 34 и район на действие при СРС;
Нотариален акт № 4, том ІІІ, рег. № 14348, дело № 379 от 27.12.2007г. на нотариус А.И.с рег. № 34 и район на действие при СРС обективират в съдържанието си сделки на възмездно имуществено разпореждане, с вещно право на строеж което „Т.к.“ ООД продава в полза на двамата ответници - Я.Ц.А. и Ц.И.А., срещу заплащане на конкретно уговорената цена. В нотариалните актове е обективирано волеизявления, на страните по сделката, че продажната цена била заплатена още преди нотариалното изповядване на сделката.
Изслушаното и прието без оспорване от страните заключение на изготвената от вещо лице Ю.Х. съдебно- счетоводна експертиза мотивира следните изводи:
1/ Извършената проверка в счетоводството на „Т.к.“ ООД обосновава категоричен извод, че в периода от 29.05.2006г. до 13.12.2013г., когато е заведена исковата молба по настоящото дело, не са извършени плащания по сделките, които са обективирани в посочените по- горе сделки на имуществено разпореждане между дружеството и двамата ответници Я.Ц.А. и Ц.И.А.; Процесните сделки са осчетоводени от „Т.к.“ ООД, като са издадени съответно фактура № **********/27.12.2007г. с получател Я.А. и фактура № **********/27.12.2007г. с получател Ц.А.; Вземанията по процесните сделки обаче са отразени в дебитна сметка „411-вземания от клиенти“ и участват в актива и баланса на дружеството към 31.12.2007г.
2/ На 08.02.2017г. по банковата сметка на „Т.к.“ ООД в „У.Б.“
АД е постъпило плащане на сумата от 28 110,
83 лева, която е наредена от Я.Ц.А. и както се вижда от основанието на превода, представлява продажна цена по Нотариален акт № 182, том ІІ, рег. № 14060, дело № 356 от 19.12.2007г. на нотариус А.И.с рег. № 34 и район на действие при СРС; Нотариален акт № 1, том ІІІ, рег. № 14345, дело № 376 от 27.12.2007г. на нотариус А.И.с рег. № 34 и район на действие при СРС;
3/ На 09.02.2017г. по банковата сметка на „Т.к.“ ООД в „У.Б.“ АД е постъпило плащане на сумата от 66 781, 37 лева, която е наредена от Ц.И.А. и както се вижда от основанието на превода, представлява продажна цена по Нотариален акт № 183, том ІІ, рег. № 14061, дело № 357 от 19.12.2007г. на нотариус А.И.с рег. № 34 и район на действие при СРС; Нотариален акт № 184, том ІІ, рег. № 14064, дело № 358 от 19.12.2007г. на нотариус А.И.с рег. № 34 и район на действие при СРС;
Нотариален акт № 185, том ІІ, рег. № 14066, дело № 359 от 19.12.2007г. на нотариус А.И.с рег. № 34 и район на действие при СРС; Нотариален акт № 2, том ІІІ, рег. № 14346, дело № 377 от 27.12.2007г. на нотариус А.И.с рег. № 34 и район на действие при СРС; Нотариален акт № 3, том ІІІ, рег. № 14347, дело № 378 от 27.12.2007г. на нотариус А.И.с рег. № 34 и район на действие при СРС; Нотариален акт № 4, том ІІІ, рег. № 14348, дело № 379 от 27.12.2007г. на нотариус А.И.с рег. № 34 и район на действие при СРС;
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
По допустимостта на исковете, с които съдът е сезиран:
Разпоредбата на чл. 134 ЗЗД урежда непрекия иск на кредитора, за защита на чужди права - имуществените права на неговия длъжник, когато последният бездейства и по този начин заплашва удовлетворяването на кредитора.
Надлежната легитимация на ищеца в иска по чл.134 от ЗЗД се определя от качеството му на кредитор, защото ако ищецът не би бил кредитор на ответника, чиито права се домогва да предяви, той не би имал правен интерес да предяви иска в качеството на процесуален субституент (т.е. лице, която предявява и защитава чужди материални субективни права). Процесуалната легитимация се обуславя от заявената от ищеца принадлежност на спорното материално право, от претендираното или отричано от ищеца право. Докато процесуалната легитимация следва от правното твърдение на ищеца, то материалноправната легитимация е предпоставена от титулярството на гражданското правоотношение, давайки отговор на въпроса
- кой е носител на субективното право и кой - на правното задължение. Впрочем, в своята константна практика, ВКС на РБ възприема същото становище: Поради това, че процесуалната легитимация следва от правното твърдение, когато съдът проверява дали искът е предявен от и срещу надлежна страна, той трябва да се основава на правото, което се твърди/претендира или отрича с исковата молба.