Решение № 538 от 18.11.2021, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 538 гр. Бургас, 18.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20212100501132 по описа за 2021 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК и е образувано е по повод въззивна жалба вх. № 261546/13.05.2021 г., подадена от Т.Ф.Ш., гражданин на Р.Ф., родена на *** г. в гр. П., чрез процесуалния й представител адв. Панайот Панайотов , против Решение №260073 от 27.04.2021 г. по гр.д. №971/2019 г. по описа на РС-Поморие.

С посоченото решение Т.Ф.Ш., гражданин на Р.Ф., родена на *** г. в гр.П., е осъдена да заплати на Етажна собственост на комплекс „Феста апартмънтс Поморие“, БУЛСТАТ ТСУ-2302/18.11.2014 г., с адрес гр. Поморие, ул.“Княз Борис I“ №211, представлявано от управителя Мартин Чолаков, следните суми:

498, 42 евро, с левова равностойност 974, 82 лв., представляваща годишна такса за управление и поддръжка на общите части на комплекс „Феста апартмънтс Поморие“ за 2016 г., дължима за собствения на въззивницата апартамент №352, бл.А в комплекса, както и сумата от 151, 45 евро, равняващи се на 296, 23 лв., представляваща законната лихва върху главницата за периода 01.01.2017 до предявяване на иска – 30.12.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба – 30.12.2019 г. до окончателното й изплащане;

495, 95 евро, равняваща се на 970 лв., представляваща годишна такса за управление и поддръжка на общите части на комплекс „Феста апартмънтс Поморие“ за 2017 г., дължима за собствения на въззивницата апартамент №352, бл.А в комплекса, както и сумата от 100 евро, равняващи се на 195, 63 лв., представляваща законната лихва върху главницата за периода 01.01.2018 до предявяване на иска – 30.12.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба – 30.12.2019 г. до окончателното й изплащане;

495, 95 евро, равняваща се на 970 лв., представляваща годишна такса за управление и 1 поддръжка на общите части на комплекс „Феста апартмънтс Поморие“ за 2018 г., дължима за собствения на въззивницата апартамент №352, бл.А в комплекса, както и сумата от 49,58 евро, равняващи се на 96, 97 лв., представляваща законната лихва върху главницата за периода 01.01.2019 до предявяване на иска – 30.12.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба – 30.12.2019 г. до окончателното й изплащане; 842, 40 лева – разноски по делото, съобразени с изхода на делото пред първата инстанция.

С посоченото решение, Районен съд – Поморие е отхвърлил исковете на Етажната собственост на комплекс "Феста Апартмънтс Поморие" за следните суми:

139, 23 евро, равняваща се на 271, 05 лв., представляващи разликата между претендираната главница от 637, 65 евро и присъдената от 498, 42 евро; 41, 81 евро, равняваща се на 81, 39 лв., представляваща разликата между претендираната законна лихва за периода 01.01.2017 до предявяване на иска – 30.12.2019 г. в размер 193, 26 евро и присъдената в размер 151, 45 евро.

С жалбата се твърди, че постановеното решение е недопустимо, материално незаконосъобразно и необосновано, както и че същото е постановено в противоречие с процесуалния закон.

Излагат се съображения за недопустимост на обжалваното решение, свързани с призоваването на ответницата по предявения иск в първоинстанционното производство.

Призоваването е следвало да се извърши на адреса на ответницата в Р.Ф. или по реда на чл.48 от ГПК чрез публикуване на обявление в ДВ. Поради неправилния режим на призоваване въззивната страна е била лишена от възможност да организира защитата си и е била лишена от възможност своевременно да представя доказателства.

Въвежда доводи за неправилност и необоснованост на обжалвания акт.

Твърди, че взетото решение на Общо събрание на етажните собственици за 2015 година, на което се позовава въззиваемата страна, не може да се прилага по аналогия за 2016, 2017 и 2018 година. Цитира практика по този въпрос. В конкретния случай не се твърди да са извършвани каквито и да е разходи, свързани с определянето на припадащия се дял на всеки етажен собственик, нито са ангажирани доказателства за това. Отделно твърди, че авансово е заплатена сума, която следва да бъде приспадната от дължимата за 2016 г.

Навежда довод, че решението на Общо събрание противоречи на чл.51, ал.1 от ЗУЕС, както и че самото решение за определяне на таксата в размер на 9 евро е абсолютно неопределяемо, защото не е установено каква площ има предвид.

Счита, че неправилно първоинстанционния съд не е включил в предмета на доказване по делото дали ищецът е извършвал дейностите по управление и поддръжка на общите части на ЕС, както и че не е разпределена правилно доказателствената тежест относно обстоятелството дали действително са изразходвани средства от страна на ищеца за твърдяните дейности по управление и поддръжка на общите части, както и за ремонт и обновяване. Допълва, че по делото няма твърдения или индикации, че дейността по управление и поддръжка на общите части действително е възложена на трето лице – „Феста Хотели“ АД. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение като неправилно – противоречащо на материалния и процесуалния закони, като вместо него бъде постановено решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от Етажна собственост на комплекс „Феста апартмънтс Поморие“, БУЛСТАТ ТСУ2302/18.11.2014 г., с адрес гр. Поморие, ул.“Княз Борис I“ №211, представлявана от адв.Станимир Тасев.

Оспорва изцяло въззивната жалба, като счита последната за неоснователна. Твърди, че е несъобразена с материалния закон тезата на въззивната страна, че не следва да се прилага решението на Общото събрание на етажните собственици от 12.11.2014 г. за определяне на етажните разходи за управление и поддръжка за 2016 и 2017 г. Твърди, че 2 посочената практика не е цитирана коректно, тъй като последната е различна от настоящата хипотеза.

Навежда довод, че актовете на общо събрание по чл.51 от ЗУЕС не са предмет на настоящото производство, нито са предмет на косвен съдебен контрол. Обхватът на разглеждането на тези решения се изчерпвал до изследване на формалните предпоставки за приемането и влизането им в сила. Дори и да се приеме, че решението от 12.11.2014 г. не следва да се прилага за последващи години, то съдът следва да приложи чл.162 от ГПК, като основанието за уважаване на иска е качеството на собственик на въззивницата.

Твърди, че фактът, извършени ли са действително разходите по управление и поддръжка на сградата, не е предмет на разглеждане и установяване по настоящото производство, а е предмет при разглеждане на иска по чл.40 от ЗУЕС.

Моли подадената въззивна жалба да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна, като обжалваното решение на РС – Поморие бъде потвърдено. Не прави доказателствени искания. Претендират се разноски.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259 ГПК от лице, което има правен интерес от обжалването, поради което съдът я намира за допустима и следва да я разгледа по същество.

С оглед изложените във въззивната жалба доводи и становищата на страните, след самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е образувано по повод предявената от Етажната собственост (ЕС) на комплекс "Феста Апартмънтс Поморие" гр. Поморие, представлявана от управителя на ЕС, против Т.Ф.Ш., гражданин на Р.Ф., родена на *** г. в гр. П., с адрес по регистър БУЛСТАТ в гр. Созопол, с която е предявен иск за осъждане на на ответницата да заплати на ЕС както следва: 637. 65 евро, с левова равностойност 1 247. 13 лв., представляваща годишна такса за управление и поддръжка на общите части на комплекс "Феста Апартмънтс Поморие" за 2016 г., сумата 193. 26 евро, с левова равностойност 377. 98 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на таксата за 2016 г., в размер на законната лихва върху нея за периода от 01.01.2017 г. до предявяване на иска – 30.12.2019 г., сумата 495. 95 евро, с левова равностойност 970 лв., представляваща годишна такса за управление и поддръжка на общите части на комплекс "Феста Апартмънтс Поморие" за 2017 г., сумата 100 евро, с левова равностойност 195. 63 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на таксата за 2017 г., в размер на законната лихва върху нея за периода от 01.01.2018 г. до предявяване на иска – 30.12.2019 г., сумата 495. 95 евро, с левова равностойност 970 лв., представляваща годишна такса за управление и поддръжка на общите части на комплекс "Феста Апартмънтс Поморие" за 2018 г., както и сума в размер 49. 58 евро, с левова равностойност 96. 97 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на таксата за 2018 г., в размер на законната лихва върху нея за периода от 01.01.2019 г. до предявяване на иска – 30.12.2019 г., ведно със законната лихва върху претендираните главници, считано от предявяване на иска – 30.12.2019 г. до окончателното им изплащане.

Ищецът Етажна собственост на „Феста Апартмънтс Поморие“ твърди, че предвид взетото на ОСЕС на 12.11.2014г. решение, ответницата, в качеството си на етажен собственик не е заплатила и дължи исковите суми, съставляващи 9 евро кв.м. – такса за поддръжка и управление – за 2016 г., както и в размер на 7 евро –за 2017г. и 2018 г., ведно с мораторна и законна лихва.

Ответницата, чрез назначения й в първа инстанция особен представител, оспорва исковете. На първо място оспорва пасивната материалноправна легитимация на ответницата.

Оспорва представителната власт на управителя на ЕС. В този смисъл прави възражение за недопустимост на процеса.

Посочва, че с представения протокол от ОСЕС от 2014 г., не е определена такса за 2016 и 2017 г., като липсва взето решение таксата от 2015 г. да се приложи автоматично за следващи години. Отделно от това счита таксата за неопределяема. Прави възражение във 3 връзка с приложението на чл.51, ал.2 от ЗУЕС.

От доказателствата по делото е видно, че с нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот ответницата е придобила правото на собственост върху апартамент № 352, находящ се в блок А във ВАКАНЦИОННО СЕЛИЩЕ ХОТЕЛ И КОО, гр. Поморие, ул.

“Княз Борис I” № 211 със застроена площ от 55, 38 кв.м., ведно с 15, 47 кв. м. в идеални части от общите части на сградата. Не се спори и видно от представения протокол, на 12.11.2014 г., е било проведено Общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в комплекс „Феста Апартмънтс Поморие“ на което били приети решения за избор на управителен съвет, определен е размер на такса за поддръжка и управление, в размер на 9 евро/кв.м. без ДДС, взето е решение за създаване на фонд „Ремонт и обновяване“, в който се заделят 2 евро/кв.м. от събраната такса за управление и поддръжка, а за 2015г. – 3 евро и е приет правилник за вътрешния ред; упълномощен е УС на ЕС да подпише договор за управление и поддръжка с избрано дружество. Не се спори, че на 29.06.2017 г. е проведено ОСЕС, на което с решение по т.6 от дневния ред е определена годишна такса за управление и поддръжка на общите части на комплекса за 2017 г., в размер 5 евро/кв.м., а с решение по т.7 от дневния ред е определена годишна вноска във фонд ремонт и обновяване в размер 2 евро/кв.м. В производство по иск с правно основание чл.40 ЗУЕС, с въззивно решение № ІV-27/08.04.2019 г., постановено по в.гр.дело №100/2019 г. по описа на БОС, са отменени всички решения, взети на това ОСЕС, което е отбелязано и от първоинстанционния съд. По делото е представена справка от ГД "Гранична полиция", съгласно която ответницата е напуснала страната на 25.09.2016 г., както и е пребивавала в страната в периодите от 30.07.2017 г. до 11.09.2017 г.; от 27.07.2018 г., до 21.09.2018 г. и от 24.09.2018 г. до 29.09.2018 г. Видно от представената по делото справка от "ЕВН България електроснабдяване" ЕАД, за обекта на ответницата е регистрирана партида с ИТН 4091274, и в същия е консумирана ел. енергия през м. септември и октомври на 2016 г.; м. август, септември и октомври на 2017 г.; м. август, септември и октомври на 2018 г.