Решение № 565 от 18.07.2023, Районен съд - Видин

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 565 гр. Видин, 18.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ ГО, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милена Ст. Стоянова при участието на секретаря ТАНЯ Г. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от Милена Ст. Стоянова Гражданско дело № 20221320101683 по описа за 2022 година

Делото е образувано по искова молба от „Йеттел България“ЕАД - София/ с предишно наименование „Теленор България“ ЕАД, чрез адв. В. Н. против К. Й. А. от гр. ******, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД и чл. 342, ал. 1 от ТЗ.

Претенциите на ищцовото дружество произтичат от възникнали облигационни отношения с ответницата по силата на сключени договор за лизинг и по Договор за лизинг на базови аксесоари към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***, Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***, Договор за лизинг към Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 29.12.2018г., Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 14.01.2020г., Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** и Договор за лизинг към него.

Посочва се, че за периода 05.02.2020г. до 04.06.2020г. ищецът е издал фактури, които не са платени, а именно: фактури № 7301347884/05.03.2020 г., 7302746872/05.04.2020г., 7304132177/05.05.2020 г., 7305441045/05.06.2020г.

По договор за лизинг от 29.12.2018г. и по Договор за лизинг на базови аксесоари от 04.01.2020г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***, Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 14.01.2020г. , ответницата дължи заплащане на следните суми: сумата в общ размер от 137.84 лева, дължима по договор за лизинг за предоставено устройство марка Самсунг, модел Галакси Джей 4 Плюс Дуал Блек 1 сумата в общ размер от 51.70 лева, аксесоари дължима по договор за лизинг за базови сумата в общ размер от 121.77 лева, представляваща неплатени абонаментни такси и и използвани услуги за отчетен период 05.02.2020г. - 04.04.2020г. по Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 14.01.2020г.

Посочено е, че вследствие неизпълнение на задълженията, на ответницата е начислена неустойка в размер на 112.19 лева, която не надвишава размера на три месечни абонаментни такси и е начислена във фактура № 7305441045/05.06.2020г.

Посочено е също, че вследствие неизпълнението, ответницата дължи и сумата от 44.86 лева, представляваща разликата между цената на предоставеното устройство марка Самсунг, модел Галакси Джей 4 Плюс Дуал Блек без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по договора за лизинг.

За предпочетен номер ***, ответницата дължи следните суми: сумата в общ размер от 65.90 лева, дължима по договор за лизинг за предоставено устройство марка Самсунг, модел Галакси Джей 4 Плюс Дуал Блек сумата в общ размер от 74.11 лева, представляваща неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 05.02.2020г. - 04.04.2020г. по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 14.01.2020г.

Посочено е, че вследствие неизпълнение на задълженията, на ответницата е начислена неустойка в размер на 112.19 лева, която не надвишава размера на три месечни абонаментни такси и е начислена във фактура № 7305441045/05.06.2020г.

Посочено е също, че вследствие неизпълнението, ответницата дължи и сумата от 98.78 лева, представляваща разликата между цената на предоставеното устройство марка Самсунг, модел Галакси Джей 4 Плюс Дуал Блек без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по договора за лизинг.

За предпочетен номер ***, ответницата дължи следните суми: сумата в общ размер от 33.98 лева, представляваща неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 05.02.2020г. - 04.04.2020г. по ., Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 04.01.2020г.

Вследствие неизпълнение на задълженията, на ответницата е начислена неустойка в размер на 57.83 лева, която не надвишава размера на три месечни абонаментни такси и е начислена във фактура № 7305441045/05.06.2020г.

По сключения договор за лизинг от 04.01.2020г. за предоставено устройство марка Моторола Уан Макро 64GB Пърпъл + Е6 плей блек , ответницата дължи сумата в общ размер от 339.99 лева – неплатени лизингови вноски.

Посочено е също, че вследствие неизпълнението, ответницата дължи и сумата от 2

88.98 лева, представляваща разликата между цената на предоставеното устройство без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по договора за лизинг.

Общият размер на задължението за потребените услуги е в размер на 1340.12 лева.

Иска се от съда да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата в общ размер от 1340.12 лева, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда до окончателното плащане.

Ответницата, редовно уведомена, чрез назначения особен представител е подала отговор на исковата молба в законния едномесечен срок, в който е оспорила исковите претенции по основание и размер. Оспорила е наличието на облигационни отношения между страните. Оспорила е вземанията за неустойка. Направила е възражение за нищожност на договора в частта на неустойката. Навела е възражения, че липсват доказателства за твърденията за едностранно прекратяване на договора.

По делото са събрани писмени доказателства, приложено е ч.гр.д. № 116/2022г. по описа на РС – Видин.

Видинският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

П о заповедното производство са представени Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***, сключен на 29.12.2018г., от който е видно, че ответницата е сключила договор с ищеца за абонаментен план Тотал + с месечен абонамент 20.99 лева Договорът е сключен за срок от 24 месеца. Представен е и договор за лизинг от същата дата за устройство Самсунг, модел Галакси Джей 4 Плюс Дуал Блек. Представен е и договор за лизинг за базови аксесоари от 04.01.2020г. Ответницата е сключила и Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 14.01.2020г. със срок 24 месеца. Ответницата е сключила и Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 29.12.2018г. за абонаментен план Тотал 14.99 лева със срок 24 месеца, както и допълнително споразумение към договора от същата дата, както и допълнително споразумение от 14.01.2020г. , както и договор за лизинг от 29.12.2018г.

Ответницата е сключила и Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 04.01.2020г. и Договор за лизинг към него за устройство марка Моторола Уан Макро 64GB Пърпъл + Е6 плей блек .

Представени са Общи условия на „Теленор България“ ЕАД за взаимоотношенията с потребителите на мобилните телефонни услуги.

Представени са и четири броя фактури за вземания на ищеца към ответницата за процесния период.

Видно от приложеното ч.гр.д. № 116/2022г. по описа на РС – Видин, съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 25.01.2022г. за сумата в общ размер на 1340.12 лева по посочените по горе договори.

При така установеното от фактическа страна,

3 съдът намира от правна страна следното:

По договорите за мобилни услуги.

Ищецът основава претенциите си на твърдението, че има вземания за стойността на потребени мобилни услуги по сключени договори за мобилни услуги с ответника.

Безспорно е, че страните са в облигационни правоотношения, регулирани от Общи условия, като ответникът има качеството абонат и потребител на услуги от мобилния оператор „Теленор България " ЕАД/ понастоящем „Йеттел България“ЕАД, съгласно т. 1 и т.

49 от ДР на Закона за електронните съобщения.

От представените фактури и извлечение към всяка от тях, се установяват потребените от ответницата мобилни услуги и тяхната стойност. Доказателства за извършено плащане на тези суми от ответницата не са ангажирани. Поради това същата дължи сумата в общ размер от 229.86 лева, представляваща неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 05.02.2020г. - 04.04.2020г. по процесните договори.

По отношение на претендираната неустойка

Ищцовото дружество претендира заплащане на начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договорите.

Съгласно чл. 92 от ЗЗД задължението за неустойка възниква при неизпълнение на конкретно задължение за едната страна по договора, като страните следва да са уговорили начина, по който евентуално ще бъде начислявана неустойката.

В случая, от приложените по делото Общи условия се установява, че при неплащане в срок на задължения за предоставени услуги, доставчикът има право едностранно да прекрати договора / чл. 19б/, а същевременно договора, сключен между страните съдържа клауза за уговорена неустойка в размер на стандартните месечни такси до края на договора, като този размер не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаментни такси. Върху ищеца пада тежестта на главно и пълно доказване на твърденията за прекратяване на договора при твърдените обстоятелства и в тази насока съдът е дал указания с проекта на доклад. В хода на производството обаче не бе проведено доказване кога и от кого са прекратени договорните правоотношения, по какъв начин страната, която упражнява правото си да прекрати договора е уведомила другата страна. Следва да се отбележи, че надлежното упражняване на потестативното право на разваляне е елемент от правопораждащия фактически състав на вземането за неустойка, тъй като същата е уговорена именно за този етап от развитието на облигационното правоотношение.

Доколкото не е уговорено друго , следва да се приеме, че надлежното упражняване на правото на разваляне се подчинява на общите правила на чл. 87, ал. 2 от ЗЗД и писмените договори подлежат на прекратяване с изявление в същата форма. Доказателства за едностранно прекратяване на договора от страна на мобилния оператор поради виновно неизпълнение на потребителя на услугата, не бяха ангажирани. Дори да се приеме, че исковата молба служи като изявление за разваляне на договора, то това изявление е след 4 изтичане на срока на договорите и след съставянето на процесните сметки, с които е начислена неустойка, т.е. към момента на начисляването не е имало основание за това.

Освен това, следва да се отбележи, че в сметките, с които е начислена търсената неустойка липсва посочване какво е основанието за начисляването - по кой договор, на какво основание от съответния договор, за кой период и пр.

В случая, въпросът който подлежи на изясняване е налице ли е основание за начисляване на неустойка и какво е то. Според настоящият съдебен състав за ответницата като потребител следва да е ясно на какво основание й е начислена претендираната неустойка и как е изчислен размерът й. В конкретния случай, яснота по тези въпроси липсва.

По изложените съображения, съдът намира, че кредиторът не се е възползвал от правото си да прекрати договорите, поради което в неговата правна сфера не е възникнало вземане за неустойка при предсрочно прекратяване на същите.

Процесните договори са сключени при предварително определени условия от едната страна - доставчикът на мобилни услуги. Видно е от самите договори е, че същите са бланкови и не са били предмет на предварително договаряне между страните като ответницата не е имала възможност да влияе върху съдържанието им.

С оглед на горното, съдът намира, че ответни цата не дължи претендираната неустойка, поради което предявеният иск за дължимостта на същата е неоснователен и ще следва да бъде отхвърлен за сумата в общ размер от 282.21 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги.

В този смисъл, съдът намира за безпредметно да се произнася относно възраженията на ответницата за нищожност на неустоечните клаузи поради противоречието им със закона и по-точно с чл. 147, ал. 1 от ЗЗП и с добрите нрави. За пълнота следва да се отбележи, че настоящият съдебен състав намира, че не налице твърдяната нищожност, тъй като уговорките относно дължимостта на неустойка при виновно неизпълнение на задълженията на потребителя, са ясни. Начисляването на неустойката е в размер на три стандартни месечни абонаментни такси и същата не е прекомерна, нито пък тази уговорка е в нарушение на добрите нрави. В случая, както бе посочено по-горе, ищецът не доказа дължимостта на това вземане, тъй като не ангажира доказателства, че е прекратил едностранно договорите поради виновно неизпълнение на задължение по тях от страна на ответницата. Едностранното прекратяване на договора е възможност за ищеца, а не произтича автоматично от неизпълнение на някое задължение от страна на потребителя.