Решение № 139 от 29.06.2023, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 139 гр. Враца, 29.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Христо Н. Христов при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело № 20231400500192 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба вх. № 2748 от 21.04.2023г., подадена от „Банка ДСК” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, против решение № 101/20.02.2023г. по гр.д. № 4453/2021г. на Районен съд - гр.Враца, в неговата цялост, с което е отхвърлен предявеният от банката против В. С. П., ЕГН ********** с адрес ***, иск с правно основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 и чл.124 от ГПК - за признаване за установено, че ответникът й дължи сумите по издадените по ч.гр. дело № 614/2008 г. на РС-Враца заповед за изпълнение № 472/ 24.03.2008 г. и изпълнителен лист от 31.03.2008 г., а именно: 19 036.16 лв. - главница по договор за кредит „Експерт” № ***/05.03.2007 г.; 627.52 лв. - договорна лихва от 30.10.2007 г. до 18.03.2008 г.; 14.5% договорна лихва от 18.03.2008 г. до изплащането на вземането, и е осъдена да заплати на В. С. П. 2 500 лв. деловодни разноски по делото.

Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно. Счита за неправилен извода на съда за незаконосъобразност на образуваното от „Сосиете Женерал Експресбанк” АД (с универсален правоприемник „Банка ДСК” ЕАД) изпълнително дело № 95/2008 г. на ЧСИ М. Н. с peг. № *** на КЧСИ на основание заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д. № 614 от 2008 г. на ВРС (доколкото по него не е връчена заповедта за изпълнение), поради което не е прекъснало 1 погасителната давност за вземането. Навежда доводи за законосъобразно образуване на посоченото изпълнително дело - при спазване изискванията на чл. 426 от ГПК: по редовна молба за образуване и въз основа на редовен от външна страна изпълнителен титул - изпълнителен лист. На следващо място поддържа, че дори да се счете, че невръчването на процесната заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК е незаконосъобразно, то тази незаконосъобразност не би могла да се вмени като виновно поведение на взискателя, поради което същият да търпи негативи, а именно да се счете, че образуването на изп.дело № 95/2008 г. само по себе си е незаконосъобразно.

Посочва, че доколкото, считано от месец април 2008 г. до прекратяване на изпълнителното дело поради перемпция през месец септември 2021 г. по делото регулярно са постъпвали удръжки от трудовото възнаграждение и от пенсията на длъжника В. П., то същият е могъл да се осведоми за основанието на посочените удръжки и да подаде възражение по чл. 423 от ГПК, като оспори вземането, каквито действия не е предприел. Извежда аргумент, че невръчването на заповед за изпълнение не води до незаконосъобразност на образуването на изпълнително дело, и от разпоредбата на чл. 420, ал. 1 от ГПК - щом оспорването на заповедта не влияе върху законосъобразното протичане на изпълнителния процес, то по аргумент за по-силното основание образуването на изпълнително дело, без връчване на заповедта не е незаконосъобразно. Изтъква, че доколкото по изпълнителното дело са извършвани валидни изпълнителни действия, прекъсващи давността за вземането, то същата не е изтекла - за периода от образуването на изпълнителното дело през месец април 2008 г. до приемането на ТР № 2/26.02.2015 г. по тълк. дело 2/2013г. на ОСГТК на ВКС давност не е текла, а за периода след приемането на тълкувателното решение погасителната давност е била прекъсвана чрез наложения запор на трудовото възнаграждение и на пенсията на длъжника и с ежемесечните постъпления на суми за периода 2008 г. – месец декември 2018 г.; след прекратяване на изп. дело № 95/2008г. е образувано изп. дело № 1176/2021г. по описа на ЧСИ С. Н. peг. № *** на КЧСИ, по което през 2021 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение и пенсията на длъжника, което е прекъснало започналата да тече от месец януари 2019 г. нова 5-годишна давност за вземането на банката (преди изтичане на същата); с подаване на исковата молба на 16.12.2021 г., по която е образувано гр.д. № 4453/2021г. на РС-Враца, давността за вземането отново е прекъсната, като по време на съдебното производство същата не е текла. Моли съда да отмени обжалваното решение на Районен съд Враца, като неправилно, като вместо него постанови друго, с което уважи предявеният иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК като основателен и доказан, като претендира и направените в двете инстанции разноски.

В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемия В. С. П. с ЕГН **********, не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба.

С въззивната жалба страните не сочат доказателства и не правят доказателствени искания.

2

При извършената проверка на редовността и допустимостта на въззивната жалба, настоящият съдебен състав констатира, че същата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно - постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма; подписано е и е разбираемо.

Решението е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес от търсената защита и при определен съобразно с принципа на диспозитивното начало предмет на спора.

За да се произнесе по правилността на обжалваното решение, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Въз основа на подадено на 18.03.2008г. от „Сосиете Женерал Експресбанк” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК в РС-Враца е образувано ч.гр.д. № 614/2008 г. по описа на съда, по което съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК № 472 от 24.03.2008г., по силата на която длъжникът В. С. П., ЕГН ********** от гр.Видин, е осъден да заплати на заявителя сумите: 19 036.16 лв. - главница по договор за кредит „Експерт” № ***/ 05.03.2007 г.; 627.52 лв. - договорна лихва от 30.10.2007 г. до 18.03.2008 г.; 14.5% договорна лихва от 18.03.2008 г. до изплащането на вземането, както и 393.27 лв. разноски по делото /държавна такса/. Въз основа на заповедта за изпълнение на 31.03.2008 г. е издаден и изпълнителен лист, който е получен от представител на заявителя на 04.04.2008 г.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по делото В. С. П. на 29.10.2021г. от ЧСИ С. Н., рег. № *** в КЧСИ с район на действие ОС-Видин, видно от приложените по делото копия от покана за доброволно изпълнение от 13.10.2021г. и от самата заповед за изпълнение. В срока по чл.414, ал.2 ГПК – на 02.11.2021г., длъжникът е подал възражение по чл.414 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение с твърдение, че не дължи изпълнение на вземането на взискателя поради погасяването му по давност. В предвидения в чл. 415, ал. 1 от ГПК едномесечен срок, правоприемника на заявителя „Банка ДСК” АД е предявил установителни искове за съществуване на вземанията си по издадената заповед за изпълнение против длъжника по делото.

С предявените искове с правно основание чл. 422, във вр. с чл. 415 и с чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 86 ЗЗД ищецът „Банка ДСК” АД, ЕИК *** е поискал от съда да признае за установено, че ответникът В. С. П. му дължи сумите по издадената заповед за изпълнение, както и да му присъди разноските, 3 направени в заповедното и в първоинстанционното производство.

В исковата молба, с която са предявени тези искове, ищецът „Банка ДСК" АД твърди, че е универсален правоприемник на заявителя в заповедното производството - „Експресбанк" АД, ЕИК *** /преобразуващо се дружество с предишно наименование „Сосиете Женерал Експресбанк" АД/ по силата на извършено вливане, като преобразуването на това дружество е вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията под № 20200430152842 на 30.04.2020г. Поддържа, че на 05.03.2007 г. между банката и ответника В. С. П., ЕГН **********, като кредитополучател, е сключен договор за кредит „Експерт" № ***, по силата на който на кредитополучателя е предоставена заемна сума з а придобиване на инвентар /оборудване/ , офис техника за професионалната му дейност в размер 20 000 лв. Съгласно сключения на 01.03.2007г. погасителен план към договора за кредит, за погасяване на задължението си кредитополучателят дължи месечна вноска в размер 325.15 лв. за 84 месеца, така крайният срок за погасяване на задължението му е 05.03.2014 г. Посочва, че на основание част II, чл. 38 от договора за кредит поради допусната забава от страна на кредитополучателя в заплащането на пет месечни вноски, банката е обявила кредита за предсрочно изискуем. До кредитополучателя е изпратена покана изх. № 158/21.01.2008г., с която м у е предоставен последен седемдневен срок за доброволно погасяване на просрочените задължения преди предприемане на действия по съдебно събиране на вземанията; поканата е получена от кредитополучателя на 25.01.2008г., съгласно приложената обратна разписка за доставка , но плащане на дължимите суми не е последвало. Изтъква, че поради тази причина е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК за заплащане на дължимите суми и се е снабдил със з аповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника за претендираните суми.

Твърди също, че въз основа на издадения изпълнителен лист, на 07.04.2008 г. е образувано изпълнително дело № 95/2008 г. по описа на ЧСИ М. Н. с per. № *** на КЧСИ, с район на действие ОС – Враца, че по негова молба от 22.04.2008г. изпълнението по делото е насочено върху получаваната от длъжника пенсия и по изпълнителното дело са постъпвали и разплащани суми ежемесечно в продължение на над 10 години, начиная от 19.06.2008г. до 10.12.2018г. /видно от приложения изпълнителен лист ведно с алонжите към него за извършените плащания/. Отделно по делото са искани и извършвани редица други изпълнителни действия, прекъсващи погасителната давност на вземането - запори върху трудово възнаграждение, върху банкови сметки, МПС, опис на движими вещи и други. Поддържа, че поради прекратяване на изп. дело № 95/2008г. по описа на ЧСИ М. Н., per. № ***, на основание настъпила премпция по делото /видно от печата на гърба на изпълнителния лист/, с молба вх. № 15603/14.09.2021г. е образувал ново изпълнително дело срещу длъжника П., което е заведено под № 1176/2021г. по описа на ЧСИ С.

Н., рег. № *** на КЧСИ, с район на действие ОС – Видин , за събиране на остатъка от вземането. Посочва, че по негова молба на 13.10.2021г. е наложен 4 запор върху получаваното трудово възнаграждение от длъжника от работодателя му УМБАЛ „Александровска" ЕАД, за което длъжника е уведомен с получената от него на 29.10.2021г. покана за доброволно изпълнение изх. № 16879/13.10.2021г.; работодателят на длъжника е отговорил с уведомление от 25.10.2021г., че признава вземането , върху което е наложен запора . Предвид т а к а предприетите действия за събиране на вземането счита за неоснователно направеното от длъжника възражение за погасяване на вземанията му по давност.

В срочно подаден отговор ответникът В. С. П., ЕГН **********, чрез процесуалния си представител адвокат И. А. от АК-Видин, е оспорил предявените установителни искове като неоснователни и недоказани. Твърди, че към момента на подаване на исковата молба вземанията на банката са погасени отделно и чрез плащания по изп. дело № 95/2008 г. на ЧСИ М. Н., рег. №*** на КЧСИ, и по давност, както и поради факта, че изпълнителното дело е било образувано против него незаконосъобразно, тъй като не е получил книжата по заповедното производство и не е могъл да упражни процесуалното си право да подаде възражение и да изиска установяване на ликвидността, изискуемосгга и действителността на вземанията. Поддържа, че от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение са изминали повече от 14 години, в които ищецът е могъл да събере вземането си и че към днешна дата вземането не съществува поради погасяването му по давност, за което прави възражение за погасяване по давност. Заявява също, че погасителната давност за вземането на ищеца не е спряна или прекъсната чрез плащанията по изпълнителното дело, защото то е образувано незаконно.