Решение № 20041 от 26.10.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 32145/2024
- Вид
- Решение № 20041
- Подписан
- 26.10.2026
- Състав
- ГЕОРГИ КОНСТАНТИНОВ КАЦАРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 299, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 236, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 236, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 59, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 95 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 96 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 57, ал. 1 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 20041 гр. София, 26.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20241110132145 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на П. П. К. срещу О. И. Е. и П. П. К. за заплащане на обезщетение за ползване на недвижим имот, лична собственост на ищеца, и на обезщетение за забава.
Първоначално срещу всеки ответник са предявени главен иск за 8 689,33 лв. и иск за обезщетение за забава за 2 061,87 лв. С определение от 02.08.2026 г. е допуснато намаляване на главниците до 3 496 евро за всеки ответник, а след последващото им изменение с определение от 30.09.2026 г. са допуснати окончателните увеличени размери, посочени подолу.
След допуснатите изменения по размер срещу всеки ответник се претендират 6 340,02 евро, съответстващи на 12 400 лв., за периода от 21.06.2021 г. до 18.05.2023 г., както и 1 466,91 евро, съответстващи на 2 869,03 лв., обезщетение за забава за периода от 01.07.2021 г. до 03.06.2024 г. Върху главниците се претендира законна лихва от 04.06.2024 г. до окончателното плащане. Ответниците са привлечени при условията на разделна отговорност, като от всеки се претендира половината от общото обезщетение. Ищецът претендира разноски.
С определение № 27901 от 02.08.2026 г. съдът е поправил доклада, като е квалифицирал главния иск срещу О. Е. по чл. 236, ал. 2 ЗЗД във връзка с чл. 57, ал. 1 СК, а срещу П. К. - по чл. 59, ал. 1 ЗЗД. На страните са дадени указания за относимите факти и доказателствената тежест и е предоставена възможност да организират защитата си.
Ищецът твърди, че е придобил апартамент АДРЕС, преди сключването на брака с първата ответница. С решение № **** от 01.02.2016 г. по гр. д. № 12303/2015 г. бракът е прекратен и ползването на семейното жилище е предоставено на ответницата до навършването на пълнолетие на общото им дете П. К.. След настъпването на това обстоятелство на 30.11.2019 г. ответниците продължили да ползват жилището против волята на собственика. Поддържа, че владението му е възстановено едва чрез принудителен въвод на 18.05.2023 г.
Позовава се на решение № 13342 от 23.11.2022 г. по гр. д. № 62566/2021 г. на СРС и на потвърждаващото го в обжалваните части решение № 1019 от 20.02.2025 г. по в. гр. д. № 6860/2023 г. на СГС. Счита, че предходното произнасяне обвързва настоящия съд и по отношение на основанието на обезщетението. Поддържа, че жилището е било обзаведено, 1 че таванът е приобщен към него и че размерът следва да отчита действително използваемите помещения. Оспорва твърдението за по-ранно връщане, както и част от изводите на повторната оценителна експертиза.
Ответниците оспорват исковете по основание и размер. Не отричат, че са обитавали жилището след пълнолетието на П. К., но поддържат, че са го освободили през октомври 2022 г. и от 01.11.2022 г. не го ползват. Твърдят, че уведомили ищеца, направили опити да му предадат ключовете и възстановили старата брава, за която той разполагал с ключ. Според тях собственикът е имал достъп до жилището и го е обявил за продажба преди въвода.
Ответниците поддържат още, че първоначално е възникнало наемно отношение.
Собственикът е знаел за продължилото ползване и не се е противопоставял. Размерът е завишен. Следва да се оцени двустаен апартамент съобразно документалната му площ, а таванът - с отчитане на скосените части и затруднения достъп. Оспорват добавката за обзавеждане, като сочат, че покъщнината е придобИ.а през брака и не е поделена. Оспорват предисковите лихви и правят възражение за погасителна давност. Претендират разноски.
От фактическа страна съдът установява следното:
От нотариален акт № 13, том III, рег. № 6126, дело № 449/2000 г. се установява, че ищецът е придобил апартамент АДРЕС, състоящ се от две стаи с кухненски бокс и сервизни помещения, със застроена площ 55,74 кв. м, заедно с избено помещение № 10 с площ 12,24 кв. м и таванско помещение № 12 с площ 19,32 кв. м, с 8,347% идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж. Апартаментът е отразен с идентификатор **********
Страните не спорят за собствеността, сключения и прекратен брак, произхода на втория ответник и навършването на пълнолетието му на 30.11.2019 г. В утвърденото бракоразводно споразумение семейното жилище е индивидуализирано с адрес и е предоставено на О. Е. до пълнолетието на детето или настъпването на друга причина за погасяване на правото. В него не е посочена квадратура и няма изрична уговорка за безвъзмездно ползване след прекратяването на предоставеното право.
С общия отговор на исковата молба ответниците признават обитаването за периода до края на октомври 2022 г. и оспорват последващото ползване. Към отговора са представени електронните писма от 28.10.2022 г. и 19.02.2023 г., обявата за продажба със снимков материал и протокол от предходното производство.
В първото писмо е съобщено, че жилището е освободено, и е заявено намерение за предаване на ключовете във връзка със заседанието на 01.11.2022 г. Заглавните данни сочат 28.10.2022 г., докато в съдържанието е посочено 28.11.2022 г. С оглед споменатото като предстоящо заседание на 01.11.2022 г. и последващото позоваване на писмото от октомври съдът преценява несъответствието като техническа неточност, без да извежда единствено от него датата на фактическо освобождаване.
В писмото от 19.02.2023 г. се посочва напускане на 15.10.2022 г., възстановяване на старата брава и наличие на ключ у ищеца. Съдът не възприема това изявление изолирано като достатъчно доказателство за всички посочени в него благоприятни за автора факти, а го съпоставя с останалите документи.
Представени са данни за регистрацията на ответниците на адрес в „Овча купел“ и информация за потреблението на електрическа енергия. По делбеното дело са отразени изявления за обитаването на ателие № 26 от О. Е. и сина . В протокола от 17.11.2022 г. представителят на П. К. също заявява, че О. живее в това ателие. Обстоятелството е обсъдено и при уреждането на ползването на допуснатите до делба имоти.
При личните обяснения на 13.05.2025 г. ищецът отрича да е посещавал процесния апартамент след съобщеното освобождаване, да го е намерил празен и да е направил снимки за продажбата му. Тези отрицания не са признания и не установяват самостоятелно факти в негова полза. Те се преценяват в съпоставка с останалия доказателствен материал.
Електронните писма са представени още с отговора и попадат сред първоначално приетите писмени доказателства. Последващият отказ за повторното им приемане не 2 съдържа отмяна на първоначалното им приобщаване и не ги изключва от доказателствения материал.
От протокола за въвод се установява извършването на изпълнителното действие на 18.05.2023 г. Тази дата е отделена като безспорна. Протоколът удостоверява действието и непосредствено възприетите при него обстоятелства, но сам по себе си не установява непрекъснато фактическо обитаване от двамата ответници за целия предходен период.
От правна страна, съдът намира следното:
Съдът счита, че предходното решение по дело между същите страни установява правото на собственост на ищеца и разрешава претенциите за обезщетение за предходния период. То не представлява предварително установяване на фактическото ползване през целия следващ исков период, нито определя неизменен пазарен наем за бъдещето. Настоящите искове не са искове за непредявен остатък от същото обезщетение за същия период, а за последващо ползване. Посочването на правна норма в предходния диспозитив не освобождава съда от задължението да квалифицира правилно предявените сега претенции според заявените факти. С поправката на доклада правото на защита е обезпечено. Предходното произнасяне обхваща и 21.06.2021 г., поради което повторното разглеждане на обезщетение за този ден е недопустимо. В тази част исковете за главница следва да бъдат оставени без разглеждане и производството - прекратено на основание чл. 299, ал. 2 ГПК. Допустимият период започва от 22.06.2021 г. В останалата част исковете са допустими.
По силата на съдебното решение и утвърденото споразумение между бившите съпрузи е възникнало наемно отношение. С настъпването на изрично предвидения краен момент е отпаднало основанието за предоставеното ползване. Противопоставянето на собственика се установява от телепощите и последвалите съдебни действия. Не се доказва ново съглашение, по силата на което ползването да продължи безвъзмездно или без противопоставяне по смисъла на чл. 236, ал. 1 ЗЗД.
Отговорността за задържане на имота след прекратяване на наемното отношение се урежда по чл. 236, ал. 2 ЗЗД. Ответницата носи тежестта да установи връщането. Самото преместване на друг адрес, непосещаването на жилището или наличието на ключ у собственика не са достатъчни поотделно за изпълнение на това задължение.
При съвкупната преценка на документите съдът възприема обаче по-ранно прекратяване на задържането: съобщено е освобождаване, заявена е готовност за предаване на ключовете, впоследствие е потвърдено възстановяването на достъпа, налице са обективни данни за преместване и преустановяване на обитаването, както и документи за предлагането на имота за продажба. Съдът намира, че тези данни, разгледани заедно, установяват предоставяне на възможност на собственика да възстанови необезпокояваната фактическа власт най-късно към края на октомври 2022 г. и предприемане на действия за предаването, на които той не е оказал необходимото съдействие.
Този извод не се основава само на притежаването на стар ключ. Определяща е съвкупността от освобождаването, уведомяването, заявената готовност за връщане и възстановената възможност за достъп. За последващия период продължаването на неизпълнението не може да се вмени на ответницата, доколкото приемането е осуетено от липса на необходимото съдействие от собственика. Приложими са и чл. 95 и чл. 96 ЗЗД.
Наличието на мебели в жилището не променя този извод. Страните спорят за принадлежността на неподелената покъщнина, но от това не следва непременно продължило задържане чрез лични вещи на ответницата против волята на собственика.
Позоваването на оставена за последващо ползване покъщнина следва да се разграничи от отказ за връщане на самото жилище.
Предходното решение за предаване на владението не установява самостоятелно вземане за обезщетение за всеки ден до извършването на принудителен въвод. Съдът зачита установеното право на собственост и постановеното предаване, но преценява самостоятелно доказателствата за периода на настоящото парично притезание и за поведението на страните във връзка с фактическото възстановяване на достъпа.
3
Поради това обезщетение по чл. 236, ал. 2 ЗЗД се дължи за допустимата част на периода до 30.10.2022 г. включително, а за периода 31.10.2022–18.05.2023 г. искът е неоснователен.
Ответникът П. К. не е самостоятелна страна по наемното отношение между бившите съпрузи. След пълнолетието му не е установено собствено противопоставимо основание за безвъзмездно ползване на имота. За признатия период той е спестил разходи за жилищно ползване за сметка на лишения от тази възможност собственик и отговаря по чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът носи тежестта да установи ползването и за оспорения последващ период.
Представените документи за преместване и прекратено обитаване, съпоставени с останалите доказателства, не позволяват извод, че П. е продължил да извлича ползи от имота след 30.10.2022 г. Неговата отговорност не може да се продължи единствено поради спора дали майката е изпълнила задължението си на бивш наемател да върне вещта. Искът срещу него също е основателен само до 30.10.2022 г. включително.
Пазарната наемна стойност следва да се определи според доказаните характеристики на реално ползвания обект, без да се приравняват помещения с различна използваемост.
Съдът не възприема варианта на първата експертиза за обща площ от 126,10 кв. м. Тази стойност възпроизвежда данни на ищеца, без извършено измерване и без достатъчно документи за съответното преустройство и площообразуване. Вещото лице изрично е заявило, че не е извършило оглед и замерване.