Решение № 1242 от 13.10.2022, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1242 гр. Русе, 13.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Милен Ив. Бойчев при участието на секретаря А.П.Х. като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело № 20224520103421 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази:

Производството е по реда на чл. 530 и сл. ГПК във вр. с чл. 19 ЗГР.

Постъпила е молба от Р. М. А., в която твърди, че е родена през 1983г. и записана в акта си раждане с посочените имена. Последствие, с оглед обстоятелствата в страната била преименувана на Р.М.А., след което родителите й са възвърнали първородните й имена. В обществото малко хора познавали молителката с името Р., но дори и те се обръщали към нея с името Р.. Свидетелствата й за завършено начално и основно образование, както и дипломата за средно образование били издадени на имената Р.М.А.. На 14.09.2009г. Българската патриаршия със Свидетелство за кръщение на енорийската църква в с. Каран Върбовка удостоверило, че е кръстило молителката с името Р..

По изложените съображения се иска съдът да допусне промяна в имената на молителката, като занапред тя да носи името Р.М.А. и същото да бъде вписано в регистрите на населението.

В срока по чл.131 ГПК заинтересованата страна Община Русе изразява становище за допустимост и основателност на молбата.

Заинтересованата страна РП- Русе не изразява становище по молбата.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, приема 1 за установено от фактическа страна следното:

Молителката е родена на 12.05.1983г. и в съставения акт за раждането й е записана с имената Р. М. А..

Според представените писмени доказателства, молителката е завършила начално, основно и средно образование в СОУ „***“ гр. Русе, като в свидетелствата за първите два етапа от образованието и в дипломата за третия тя е записана с имената Р.М.А..

Представено е удостоверение от Община Русе за идентичност на лице с различни имена, с което се удостоверява, че Р. М. А. и Р. М.А. са имена на едно и също лице.

На 14.09.2009г. Българската патриаршия със Свидетелство за кръщение на енорийската църква в с. Каран Върбовка е удостоверило, че е кръстило молителката с името Р..

Свидетелката П.М.Ц. установява, че познава молителката от много години и за това била много изненадана, когато преди 2-3 години била помолена от нея да й напечата някакви документи установила, че в тях фигурира с името Р., а пък тя и останалите хора я познавали като Р..

Свидетелката никога не била чувала някой да се обръща към молителката с името Р., всички я познавали и я наричали с името Р.. Поради това тя била споделила, че желая официално да промени имената си.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните прани изводи:

Молбата е процесуално допустима, а разгледана по същество и основателна.

За да се иска промяна на собствено, бащино или фамилно име на дадено лице, чл.19 ЗГР изисква някое от тях или всичките да са опозоряващи или обществено неприемливи, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това. В конкретния случай в молбата са наведени доводи, които говорят за втория случай, тъй като молителката излага важни обстоятелства по смисъла на чл. 19 ЗГР, за промяна на трите й имена.

Правото на име е субективно, лично и неотчуждимо право, свързано с определен гражданско правен субект. Промяната на името е регламентирана като потестативно право, което възниква при точно определени от закона основания и се упражнява по предвиден в ГПК ред.

В чл.19 ЗГР изрично е посочено при какви предпоставки може да се 2 иска промяна на имена, като в конкретния случай, съдът счита, че са налице важни обстоятелства за това. Законодателят не дефинира понятието „важни обстоятелства”, които налагат промяната на името, поради което те следва да се преценяват в контекста на всеки отделен случай, като тази преценка винаги трябва да бъде съобразена с императивните изисквания на чл. 13 и чл. 14 ЗГР.

В конкретния случай молителката иска промяна на трите си имена, с имена които е носила официално в продължение на много години, с които имена е израснала, учила, изграждала контакти и с които продължава и понастоящем да е известна сред близки и познати. Възстановяването на турските й имена е извършено не по нейно желание. С оглед на това и предвид средата в която живее и съзнанието което има, би могло да се приеме, че носенето на имена с арабско-турски произход й създава неудобство.

Разпоредбата на чл. 19 ЗГР позволява не само промяна на собствено име, а и на останалите две имена. В случая исканата промяна не противоречи на разпоредбите на чл. 13 и чл. 14 от закона, които определят правилата за образуване на бащино и фамилно име. Тези две имена молителката вече е носила и те са били съобразени с тези правила и понастоящем съответстват на изразеното от нея българско самосъзнание. Всеки гражданин на Република България има право да самоопределя етническата си принадлежност и в случая не би могла да бъде отказана исканата промяна в имената.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставките на чл.19 ЗГР, а именно налице са важни обстоятелства, които налагат промяната на трите имена на молителката, която промяна следва да се допусне.

По изложените съображения , съдът

РЕШИ:

ДОПУСКА ПРОМЯНА в трите имена на Р. М. А. ЕГН********** с адрес гр. Русе, ******** на Р.М.А., с които имена следва да бъде записана в регистрите на населението.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на длъжностното лице по гражданско състояние в Община Русе за отразяване промяната в съответните регистри на населението.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл.537, 3 ал.1 ГПК.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 4