Решение № 5425 от 13.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5425 гр. София, 13.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Герасим Анг. Пенчев при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Иванина Ив. Пъстракова Въззивно гражданско дело № 20251100507237 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „Топлофикация София“ ЕАД срещу решение №6277 от 08.04.2025 г., постановено по гр. д. №35851/2022 г. по описа на СРС, ГО, 87 състав в цялост.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на първоинстанционното решение, нарушения на материалния закон. Моли се за отмяна на решението и уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

Въззиваемите не са депозирали отговор на исковата молба.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД е предявил осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на 1 ответниците да му заплатят сумите както следва: Л. М. сумата от 1464,25 лева за главница за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот находящ се в гр.

София, ул. ****, аб. № 430752, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 04.07.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, 312,75 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2019 г. до 28.10.2021 г., 8,91 лева - стойността на услуга „дялово разпределение“ за периода от м.10.2018 г. до м.04.2019 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 04.07.2022 г . до окончателното изплащане на вземането и 0,34 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2018 г. до 28.10.2021 г.; С. М. сумата от 366,06 лева за главница за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот находящ се в гр. София, ул. ****, аб. № 430752, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 04.07.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, 78,17 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2019 г. до 28.10.2021 г., 2,23 лева - стойността на услуга „дялово разпределение“ за периода от м.10.2018 г. до м.04.2019 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 04.07.2022 г . до окончателното изплащане на вземането и 0,59 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2018 г. до 28.10.2021 г. и А.

М. сумата от 366,06 лева за главница за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. ****, аб. № 430752, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 04.07.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, 78,17 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2019 г. до 28.10.2021 г., 2,23 лева - стойността на услуга „дялово разпределение“ за периода от м.10.2018 г. до м.04.2019 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 04.07.2022 г . до окончателното изплащане на вземането и 0,59 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2018 г. до 28.10.2021 г.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия от 2016 г., чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане, защото ответниците имат качеството на потребител на ТЕ, тъй като са собственици на топлоснабден имот, който придобили по наследство от своя съпруг и баща. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок 2 след изтичане на периода, за който е доставена енергията, като изпада в забава след публикуван на сметките на интернет страницата на продавача и изтичане на срока за плащане. Сочи, че потребителят дължи и заплащане на услугата „дялово разпределение“, за стойността на която е издавана фактура със срок на плащане, поради което ответната страна е в забава.. Претендира разноски.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е постъпил от ответниците чрез назначения им особен представител адв. Й., който оспорва исковете като неоснователни. Възразява за изтекла погасителна давност. Прави искане претенцията да бъде отхвърлена.

Представен е нотариален акт №24/ 2010 г. за покупко-продажба на недвижим имот, от който се установява, че на 15.10.2020 г. Г. М. е закупил процесния имот.

Представено е заявление-декларация за откриване на партида.

Представен е нотариален акт №51/2019 г. за дарение на недвижим имот, от който се установява, че на 28.10.2019 г. С. М. и А. М. даряват свои идеални части от процесния имот на Л. М..

Представен е нотариален акт №130/2020 г. за покупко-продажба на недвижим имот, от който се установява, че на 26.02.2020 г. Л. М. продава на трето за процеса лице собствените й идеални части от процесното жилище.

Представени са извлечения от сметки по месеци за процесния период за процесния абонатен номер с посочени дължими, според ищеца, суми за топлинна енергия към датата на подаване на исковата молба.

Представени са съобщения към фактури относно процесния период.

Представено е писмо от ГИС за идентичност на адрес.

Представен е списък на желаещи за присъединяване на сградата на процесния адрес към услуги, предоставяни от ищеца.

Представени са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битова нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители в гр. София.

Представен по делото е договор между ищеца и клиенти на ЕС на адрес: гр.

София, ул. „Елемаг“ 22, №103

С решение №6277 от 08.04.2025 г., постановено по гр. д. №35851/2022 г. по описа на СРС, ГО, 87 състав, исковете са изцяло отхвърлени.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба, предмет на разглеждане в настоящото производство.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

3

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо, но по същество- частично неправилно.

За уважаването на предявения установителен иск следва да е налице следният фактически състав: съществуване на правоотношение между страните, изпълнение на задълженията по него от страна на ищеца, а именно за доставка на топлинна енергия за процесния период с цена, съответна на претендираната сума, както и неизпълнение от страна на ответника да заплати съответната стойност на доставената му и потребена топлинна енергия.

Обявени за безспорни по делото и ненуждаещи се от доказване са обстоятелствата, че към правоотношението са приложими ОУ на ищеца за 2016 г., на които се позовава в исковата молба, които са публикувани в описаното в исковата молба печатно издание на посочената дата, изготвяне на фактурите и тяхното оповестяване по реда, предвиден в ОУ, че имотът е топлофициран и за него е извършвана услугата дялово разпределение за процесния период, стойността на доставената топлинна енергия и на цената на дяловото разпределение.

Съгласно чл.153 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.

От представения по делото от ищеца нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот се установява, че собственик на процесния апартамент е станал през 2010 г. Г. М..По делото не се оспорва, че същият е починал и оставил свои наследници именно ответниците по исковете Л. М., А. М. и С. М.. Видно е от приетите по делото писмени доказателства, че същите са извършвали разпоредителни сделки с идеални части от процесния апартамент апартамент № 2 в периода след исковия - м.10.2019 г., като противно на извода на първоинстанционния съд, настоящият съдебен състав намира, че посредством същите ответниците са приели конклудентно наследството на своя наследодател Г. М., според приложимото материално право към наследяването.

Така при съвкупния анализ на всички посочени писмени документи следва извод, че между ответниците като собственици на процесния имот и ищеца съществувало договорно правоотношение със съдържание задължение на „Топлофикация София“ да доставя на имот, находящ се в гр. София, ул. ****, аб. № 430752 топлинна енергия, срещу задължение на ответниците да заплащат нейната цена, в качеството им на клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153 ЗЕ.

В законоустановения срок ответниците са направили възражение за изтекла 4 погасителна давност, което следва да бъде разгледано.

Задължението за заплащане на консумираната топлоенергия представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл.111, б. „в” ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения. Ето защо тези задължения се погасяват с тригодишна давност. / в този смисъл ТР № 3/11 г. на ОСГТК/.

Съгласно разпоредбата на чл. 110 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.

Цитираните разпоредби от закона са императивни и не могат да бъдат дерогирани от страните. Приложение в настоящия казус следва да намерят Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г.

Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия от 2016 г. клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В тази хипотеза 3-годишният давностен срок започва да тече от датата на възникване на задължението. Искът е предявен на 04.07.22 г., поради което всички вземания, чиято изискуемост е настъпила преди 04.07.2019 г. по принцип биха били погасени по давност, съобразно горното, т. е. вземанията за главница по всички фактури до септември 2019 г. включително. Следва да съобрази обаче чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците /ЗМДВИП/, според който за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти /каквито са страните по делото/.

Възобновяването на течението на спрените срокове е извършено с пар. 13 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г. /, според който сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник". Законът е обнародван на 13.05.2020 г., поради което течението на давностният срок е възобновено на 21.05.2020 г. При прилагане на тези правила и с оглед удължаване давностния срок с периода от 2 месеца и 7 дни, през който не е текла давност по силата на чл. 3, т. 2 ЗМДВИП, следва изводът, че вземането за м.03.2019 г. и за всички следващи месеци нататък не е погасено по давност.